Депресията идва, за да ти каже: Промени се и се бори за себе си
Здравейте,
Прочетох много неща за вас, вашата работа и взех решение да ви пиша и споделя моя проблем.
Вероятно предисторията ще е нужна, за вярното схващане на обстановката. Ще се опитам да не изпадам в непотребни детайлности.
На 39 години. На 20 години се омъжих, родих първото си дете и се озовах в клопката на мъж ревнивец и манипулатор, който за 6 години съумя да ме смачка и да ме докара до дълбока меланхолия, неустановеност и цялостна взаимозависимост от негова страна. С доста старания съумях да се разделя с него, само че не и с депресията. Тя продължи към 3-4 години.
Бях неспособна да си виждам детето, цялостна изолираност от света. Родителите ми взеха решение да се преместим в София. Не ми ставаше по добре. Всички съумяха да стартират, аз не. Стоях у дома. Беше ме боязън да излизам на открито. Виеше ми се свят. Общуването с хората беше доста мъчно. Абсурд да се возя в градския превоз или да заставам в помещение с доста хора. Да седна на кафе...не. Не си припомням да съм взимала антидепресанти. Започнах с дребни крачки, като малко дете, което прохожда. Намерих работа. Изкарах брошура за кола. И всички тези дребни неща започнаха да се случват. Успях да се измъкна.
Срещнах другия мъж в живота ми, бащата на второто ми дете. Живяхме дружно към 7 години. Той - привързан към комара и игралните зали. Със всичко се наложи да се оправям сама...дете, семейство и не споделях до последно на майка ми и татко ми. До момента, в който взех решение и си потеглих от този човек.
Намерих си работа като преподавател в едно столично учебно заведение. Живея с родителите си. Намерих си и втора работа. От учебно заведение заминавах на нея и по този начин цяла година. Дойде дългата учителска отпуска и внезапно....качвам се в колата, пътувам за работа и ми става неприятно....паник офанзива....не можех да управлявам тялото си, очите си...едва стигнах. Валидол в устата. Почувствах се объркана и уплашена. След няколко дни отново в колата, отново разтърсване, отвън надзор. Прибрах се и плач през целия ден. След два дни напрежение в челото, очите не се концентрират. Отидох на невролог. Вегетативно нервна дистония. Грандаксин и атаракс. Пих ги 3 дни. Стана ми по зле и ги стопирах. През това време не стопира да ме души, да ми се вие свят, боязън ме е да изляза сама. И през вчерашния ден ходя на работа - още веднъж рецесия.
Преди да потегли съм изпила две мента глог и валериан и смуча валидол.
Колата е зарязана, не мога да я карам. Напрежение в челото, виене на свят, и през днешния ден още веднъж на невролог. Същата диагноза, други медикаменти. Всички естествени ежедневни неща още веднъж са непостижими за мен. Дори не мога да се дръзвам.
Само да отбележа, че майка ми е един много могъщ човек, а аз съм безпределно търпелива. В началото като заживяхме дружно не се спогаждахме, и взех решение, че няма да и обръщам внимание и ще бъда търпелива. Но... прекомерно мъчно. Сега децата ми са огромни, всичко наподобява обикновено, а аз рухнах. Не знам какво да направя и по какъв начин да се спася. Тъжна съм, ядосана...това е. Прощавайте в случай че съм досадила, само че вие карате мъничкото вяра да не угасва.
Благодаря за търпението.
А.Ганева
______________________________________________________
Здравейте А. и благодаря за доверието, да споделите с мен..
Знаете ли по кое време се трансформира човек, блага А.?
Когато болката от смяната е по-малка от болката, която изпитва сега...
И четейки писмото ви си мисля, че вашият миг е пристигнал, фактът, че ми пишете е задоволително явен...
Както към този момент съм казвала, с цел да пристигна суматохата, са се натрупали поредност от събития. Просто има един пусков механизъм, може да е привидно напълно нормална обстановка, да вземем за пример да отивате да пазарувате и тогава ви залива паник офанзивата, а множеството хора стартират да си мислят, че мястото на което са били я е предизивикало и е пристигнала инцидентно..
При вас е било в колата.
Много постоянно точно по този начин стартира избягването тук-там и обстановки, просто оставаме с мисълта, че те са повода, само че истината е, че те са единствено следствието.
Така се образува боязън от страхът, който аз към този момент виждам у вас, т.е. сте спряла да вземем за пример да шофирате, страхувайки се да не стане още веднъж същото..
Диагнозата, която са ви сложили е доста постоянно срещана измежду тревожните хора. Поне на половината от моите клиенти, тези с които аз работя, е сложена същата. Но дано ви кажа нещо, а то е, вие не сте болна..
Не, не сте, блага А. Паническото разстройство като цяло не е болест,a положение, в което изпадаме, когато прекомерно дълго не зачитаме поривите на душите си, не почитаме себе си, своите лични стремежи, фантазии, мисли, усеща.
Понякога има родови и фамилни обвързаностти, които ние носим неумишлено, само че те също оказват въздействие на държанието и живота ни...
Паник офанзивите могат да са част от паническо разстройство, само че могат да са и епизодични. Познавам хора, които са имали няколко през живота си, само че те не са минали в паническо разстройство.
При вас има много натрупвания, споменавате за депресивни епизоди, за боязън и отвращение от излизане и така нататък и почтено казано, напряко съм сюрпризирана, че чак в този момент са пристигнали офанзивите.
Техният смисъл е най-накрая да обърнете внимание напълно на себе си, НО!, по един напълно друг метод..
Разбирате ли, блага А., няма по какъв начин да получите нови резултати със старите похвати...
Имате доста неща за изчистване от живота си в метафоричен и в дословен смисъл, като стартираме от връзките с родителите в частност с майка ви и обстоятелството, че още живеете с нея, преминем през персоналният ви живот, връзките ви с децата, всекидневието ви, като хранене и физическа интензивност, само че най-много връзката ви с вас самата..
Вероятно ще излязат още..
И не, не е елементарно, само че мога да ви кажа, че справяне има, да, има!
Така че, дерзайте и не гледайте на протичащото се с вас сега със боязън и обезсърчение, а вземете тези лимони и си направете лимонада.
Думата “криза” има и смисълa на опция, по тази причина използвайте я..
Потърсете лечебна помощ, отново споделям, това не е симптом на уязвимост, в противен случай, явен знак на грижа към себе си е.
Повярвайте ми, блага А., вие не сте това, което ви се е случило до тук, а то не е било малко, само че има причина, въпреки не постоянно да я разбираме; вие сте това, което ще изберете да станете от тук насетне и аз имам вяра, че ще се справите и най-хубавото за вас следва.
Петя Симеонова,
клиничен психолог
_______________________________________________________
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email: [email protected]. На най-интересните ще отговоря в тази графа в самия уебсайт Actualno.com.
skype:petyasimeonova-psiholog websait:http://www.petyasimeonova.com https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Прочетох много неща за вас, вашата работа и взех решение да ви пиша и споделя моя проблем.
Вероятно предисторията ще е нужна, за вярното схващане на обстановката. Ще се опитам да не изпадам в непотребни детайлности.
На 39 години. На 20 години се омъжих, родих първото си дете и се озовах в клопката на мъж ревнивец и манипулатор, който за 6 години съумя да ме смачка и да ме докара до дълбока меланхолия, неустановеност и цялостна взаимозависимост от негова страна. С доста старания съумях да се разделя с него, само че не и с депресията. Тя продължи към 3-4 години.
Бях неспособна да си виждам детето, цялостна изолираност от света. Родителите ми взеха решение да се преместим в София. Не ми ставаше по добре. Всички съумяха да стартират, аз не. Стоях у дома. Беше ме боязън да излизам на открито. Виеше ми се свят. Общуването с хората беше доста мъчно. Абсурд да се возя в градския превоз или да заставам в помещение с доста хора. Да седна на кафе...не. Не си припомням да съм взимала антидепресанти. Започнах с дребни крачки, като малко дете, което прохожда. Намерих работа. Изкарах брошура за кола. И всички тези дребни неща започнаха да се случват. Успях да се измъкна.
Срещнах другия мъж в живота ми, бащата на второто ми дете. Живяхме дружно към 7 години. Той - привързан към комара и игралните зали. Със всичко се наложи да се оправям сама...дете, семейство и не споделях до последно на майка ми и татко ми. До момента, в който взех решение и си потеглих от този човек.
Намерих си работа като преподавател в едно столично учебно заведение. Живея с родителите си. Намерих си и втора работа. От учебно заведение заминавах на нея и по този начин цяла година. Дойде дългата учителска отпуска и внезапно....качвам се в колата, пътувам за работа и ми става неприятно....паник офанзива....не можех да управлявам тялото си, очите си...едва стигнах. Валидол в устата. Почувствах се объркана и уплашена. След няколко дни отново в колата, отново разтърсване, отвън надзор. Прибрах се и плач през целия ден. След два дни напрежение в челото, очите не се концентрират. Отидох на невролог. Вегетативно нервна дистония. Грандаксин и атаракс. Пих ги 3 дни. Стана ми по зле и ги стопирах. През това време не стопира да ме души, да ми се вие свят, боязън ме е да изляза сама. И през вчерашния ден ходя на работа - още веднъж рецесия.
Преди да потегли съм изпила две мента глог и валериан и смуча валидол.
Колата е зарязана, не мога да я карам. Напрежение в челото, виене на свят, и през днешния ден още веднъж на невролог. Същата диагноза, други медикаменти. Всички естествени ежедневни неща още веднъж са непостижими за мен. Дори не мога да се дръзвам.
Само да отбележа, че майка ми е един много могъщ човек, а аз съм безпределно търпелива. В началото като заживяхме дружно не се спогаждахме, и взех решение, че няма да и обръщам внимание и ще бъда търпелива. Но... прекомерно мъчно. Сега децата ми са огромни, всичко наподобява обикновено, а аз рухнах. Не знам какво да направя и по какъв начин да се спася. Тъжна съм, ядосана...това е. Прощавайте в случай че съм досадила, само че вие карате мъничкото вяра да не угасва.
Благодаря за търпението.
А.Ганева
______________________________________________________
Здравейте А. и благодаря за доверието, да споделите с мен..
Знаете ли по кое време се трансформира човек, блага А.?
Когато болката от смяната е по-малка от болката, която изпитва сега...
И четейки писмото ви си мисля, че вашият миг е пристигнал, фактът, че ми пишете е задоволително явен...
Както към този момент съм казвала, с цел да пристигна суматохата, са се натрупали поредност от събития. Просто има един пусков механизъм, може да е привидно напълно нормална обстановка, да вземем за пример да отивате да пазарувате и тогава ви залива паник офанзивата, а множеството хора стартират да си мислят, че мястото на което са били я е предизивикало и е пристигнала инцидентно..
При вас е било в колата.
Много постоянно точно по този начин стартира избягването тук-там и обстановки, просто оставаме с мисълта, че те са повода, само че истината е, че те са единствено следствието.
Така се образува боязън от страхът, който аз към този момент виждам у вас, т.е. сте спряла да вземем за пример да шофирате, страхувайки се да не стане още веднъж същото..
Диагнозата, която са ви сложили е доста постоянно срещана измежду тревожните хора. Поне на половината от моите клиенти, тези с които аз работя, е сложена същата. Но дано ви кажа нещо, а то е, вие не сте болна..
Не, не сте, блага А. Паническото разстройство като цяло не е болест,a положение, в което изпадаме, когато прекомерно дълго не зачитаме поривите на душите си, не почитаме себе си, своите лични стремежи, фантазии, мисли, усеща.
Понякога има родови и фамилни обвързаностти, които ние носим неумишлено, само че те също оказват въздействие на държанието и живота ни...
Паник офанзивите могат да са част от паническо разстройство, само че могат да са и епизодични. Познавам хора, които са имали няколко през живота си, само че те не са минали в паническо разстройство.
При вас има много натрупвания, споменавате за депресивни епизоди, за боязън и отвращение от излизане и така нататък и почтено казано, напряко съм сюрпризирана, че чак в този момент са пристигнали офанзивите.
Техният смисъл е най-накрая да обърнете внимание напълно на себе си, НО!, по един напълно друг метод..
Разбирате ли, блага А., няма по какъв начин да получите нови резултати със старите похвати...
Имате доста неща за изчистване от живота си в метафоричен и в дословен смисъл, като стартираме от връзките с родителите в частност с майка ви и обстоятелството, че още живеете с нея, преминем през персоналният ви живот, връзките ви с децата, всекидневието ви, като хранене и физическа интензивност, само че най-много връзката ви с вас самата..
Вероятно ще излязат още..
И не, не е елементарно, само че мога да ви кажа, че справяне има, да, има!
Така че, дерзайте и не гледайте на протичащото се с вас сега със боязън и обезсърчение, а вземете тези лимони и си направете лимонада.
Думата “криза” има и смисълa на опция, по тази причина използвайте я..
Потърсете лечебна помощ, отново споделям, това не е симптом на уязвимост, в противен случай, явен знак на грижа към себе си е.
Повярвайте ми, блага А., вие не сте това, което ви се е случило до тук, а то не е било малко, само че има причина, въпреки не постоянно да я разбираме; вие сте това, което ще изберете да станете от тук насетне и аз имам вяра, че ще се справите и най-хубавото за вас следва.
Петя Симеонова,
клиничен психолог
_______________________________________________________
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email: [email protected]. На най-интересните ще отговоря в тази графа в самия уебсайт Actualno.com.
skype:petyasimeonova-psiholog websait:http://www.petyasimeonova.com https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ