Здравейте, мамо и татe! Измина доста време, откакто не сме заедно
Здравейте, мамо и тате! Как сте? Как я карате? Липсвате ми! Измина толкоз доста време, откогато не сме дружно. Мен не ме мислете, пазете се вие. Аз съм добре. Имам си интернет и тв приемник. Е, за телефона малко се чака, само че така и така за на никое място не бързам. И с нови другари се снабдих - в една стая спим.
Топло е тук и храната не е зле. Имам още повече свободно време и съвсем по през целия ден лежа. Дори мога скрито да си пафкам. Как е дребното ми братче, а кучето? А колата, мамо, по какъв начин е тя? Колата. Добре ли е? Тя най-вече ми липсва. Измина толкоз доста време, откогато не сме дружно. Дано да се поправи! Нали не ми се сърдите, че аз малко я повредих?
А приятелите ми? Виждали ли сте ги? Те къде се подвизават? Обаждат ли се, питат ли за мен, пътуват ли, забавляват ли се? И още ли сме в изключително състояние? Знам, че скоро ще мога да се върна вкъщи. Нямам самообладание. Малко пари ми трябват единствено - 100-120 000 лв.. Чакате ли ме, мамо? Измина толкоз доста време, откогато не сме дружно - цели 72 часа...
Колкото и да не желаеме да си признаем, това е суровата истина в България. Точно такова ще бъде и бъдещето. От кого зависи да се промени? Само и само от новите родители. От майки и бащи, които учат и възпитават децата си на труд, морал и правила. Хиляди, даже милиони почтени си отидоха от този свят през последните години поради безрасъдството на млади надрусани хлапета. Но след това отново се питаме и питаме, и единствено питаме за какво и докога. И нищо повече. Просто продължаваме да се изненадваме какъв брой неработеща е правосъдната ни система. И при всяка последваща покруса се възмущаваме, тъжим, гневим се и след това... след това забравяме... забравяме и чакаме идващия Великден!
Автор: Моника Георгиева
Топло е тук и храната не е зле. Имам още повече свободно време и съвсем по през целия ден лежа. Дори мога скрито да си пафкам. Как е дребното ми братче, а кучето? А колата, мамо, по какъв начин е тя? Колата. Добре ли е? Тя най-вече ми липсва. Измина толкоз доста време, откогато не сме дружно. Дано да се поправи! Нали не ми се сърдите, че аз малко я повредих?
А приятелите ми? Виждали ли сте ги? Те къде се подвизават? Обаждат ли се, питат ли за мен, пътуват ли, забавляват ли се? И още ли сме в изключително състояние? Знам, че скоро ще мога да се върна вкъщи. Нямам самообладание. Малко пари ми трябват единствено - 100-120 000 лв.. Чакате ли ме, мамо? Измина толкоз доста време, откогато не сме дружно - цели 72 часа...
Колкото и да не желаеме да си признаем, това е суровата истина в България. Точно такова ще бъде и бъдещето. От кого зависи да се промени? Само и само от новите родители. От майки и бащи, които учат и възпитават децата си на труд, морал и правила. Хиляди, даже милиони почтени си отидоха от този свят през последните години поради безрасъдството на млади надрусани хлапета. Но след това отново се питаме и питаме, и единствено питаме за какво и докога. И нищо повече. Просто продължаваме да се изненадваме какъв брой неработеща е правосъдната ни система. И при всяка последваща покруса се възмущаваме, тъжим, гневим се и след това... след това забравяме... забравяме и чакаме идващия Великден!
Автор: Моника Георгиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ