Здравейте. Казвам се Диана. На трийсет и две навършени години

Здравейте. Казвам се Диана. На трийсет и две навършени години съм. Няма да ви кажа всичко за себе си, единствено най-важното.

И по този начин, пребивавам с родителите си, само че това няма да продължи вечно; все някой ден ще се изправя лице в лице със ориста, която може и да мирише зле, знам. Закусвам кафе с цигари. Закусвам по няколко пъти дневно. Вечер обичам да си глезя – с парче гауда и бутилка алено френско вино. От най-евтиното, несъмнено. Работя за малко пари, в свободното време чета. Не се разхождам гола из жилището, а нося няколко ката остарели пуловери и плетени чорапи. Летните жеги не ми понасят, по тази причина пребивавам единствено през преходните сезони – пролетта съм я отредила за енергични начала, а есените за романтика. В сърцето ми има обич, в живота – единствено другарство.

Обичам и старите филми, и доста ме е гняв, когато някой въздиша по американски комедии или политиканства. С Бергман изпитах непорочност и успокоение, а с Вим Вендерс, с изключение на насладата, почувствах и лекост, и освобождение. Гледам и други филми, не отхвърлям. Хареса ми „ Бохемска рапсодия “ и се разграничих от хулите, въпреки и главно тъй като не желаех да храча.
И ето ме – тази средностатистическа единица, която може да се трансформира във ваш клиент, стига да я поставите в вярната таргет група. Тя може да получава вашите предложения и мейли с промоции, тя ще купува вашите артикули целогодишно и ще се връща във вашия магазин на драго сърце.

И Черният петък е съвършеното време да я приобщите към вашата общественост с някоя свежа промоцийка.

Бих разгледала сбирката ви от вълнени жилетки за дами. И го върша, само че като се изключи че са понижени до 115 лв. най-евтината, наподобяват тънки и съставът им е подозрителен. И няма номера за трийсет и две годишни – хикс ес размерът не би побрал целия насъбран физически, интелектуален и прочувствен багаж.

За сметка на това бих купила някоя книга от поредицата съвременна класика на това издателство. Или лирика – в случай че понижат Пабло Неруда и Жак Превер, за какво не? По-добре това, в сравнение с да си купя ваучер за маникюр или грим.

Разберете, нуждая се от коронки, а не от избелване на зъбите!

И не, онази рокля с принтове с дядо Коледа не ми харесва. Освен това, вместо да се нареждам на опашка измежду истеричните кукли в мола, ще поканя оня другар – дето е единствено другар – и ще му изпека баница. Ще пусна джаз и ще си поговорим – нещо простичко и топло.

Сигурно се сещате, че щом пребивавам с родителите си, евентуално най-често майка ми готви. Точно по този начин. Не си правете труда да ме зарибявате с повехнала пилешка пържола, опакована от смугъл, зле заплатен служащ.

Че го имаме, в миналото споделяха единствено кинорежисьорите.

А през днешния ден, като се изключи че всички го имат, всички се и маскират, освен това не като положителни самаряни, а като вампири и чудовища. Днес всички подаряват или минимум споделят червени сърчица, а статуси на чист български език се пишат в най-краен случай. Който дръзне да проговори за родните обичаи, бива наименуван „ патреот “ и въобще изрод. На това аз му споделям „ назад отразен фашизъм “.

Съдещият постоянно бърка. Да осъждаш е обратно и издава дребнава психика и липса на каквото и да било чувство за толеранс, естетика, даже хармония. Бергман и Вендерс не осъждат. Затова са велики.

Та, мисля си още веднъж за Черния петък. Какво още да откраднем от Запада и какъв брой още да се откажем от смисъла? Който стартира да убягва на по-будните. Това ли е – да купуваме, да купуваме, да купуваме? Да употребяваме, да консумираме, да използваме и сменяме?

Впрочем, все по-некачествени артикули.

Защо за Коледа не подарим споделено време, добра дума и топла усмивка на околните си, вместо да изкупуваме регалите с китайски пластмаси и полиестерни облекла? Защо вместо Черен петък не организираме Тиха събота? В която да спим до късно, да почетем, да се разходим с другари и да поговорим за значимите неща.

Защо празниците и специфичните дни стават все по-жестоки, все по-задължаващи и приканващи към харчене за отпадъци? Вече не гледаме във вътрешността, нито в близост. Гледаме в екраните – най-вече емотикони и грабни-сега-оферти. Взираме се в пространството на кифленските пози и евтините вицове и търсим харесване, когато сами не знаем какво да харесваме.

И до момента в който тук ние си бърборим, в провинцията хората страдат от тежки болести. Пръстите на някои от тях се разлагат поради диабета, гледката не е по никакъв начин красива. Други не могат да съберат двеста и петдесет лв. за интервенция на става, а едвам вървят. С времето на възрастните им става все по-трудно да отопляват стаите, в които претърпяват самотните си дни, а в дребното останали фабрики служащите остават без черен дроб, гърмежи ги осакатяват или зъбите им окапват.

Няма Черен петък, на който можем да купим здраве – за нас и за всички нуждаещи се. Но аз познавам хора, които оказват помощ и те точно, в случай че бяха повече, биха създали мястото хубаво и за тези, които страдат. Белият котарак на нашето нещастно, грубо време.

Белият котарак, който се появява понякога и светва в сумрака, с цел да покаже, че има и друго.

Казвам се Диана и съм на трийсет и две. Ще бъда къса. На Черния петък ще купя неповече от три книги. Ще подготвя вечеря и ще нахраня оня, който през целия ден е работил на студено и мокро. Не се нуждая от нищо повече от кори за баница, няколко яйца и две кофички кисело мляко. Не бих се презапасила с ненужни движимости, които да подаря за Коледа. Не бих взела участие в тази пластмасова нервност. Ценното не е на промоция. Но и не е скъпо, когато го носиш в сърцето.

„ Ако хвърлиш петдесет стотинки на улицата, не знаеш кой ще ги откри. Много е допустимо да ги вземе човек, който няма потребност от тях. Затова – дай ги на някой нуждаещ се. “ Тази мисъл ми харесва. Защото имам вяра, че към момента има хора, които се нуждаят от моите думи.

И ще напиша приказка, в която ще опиша за Белия котарак. Ама не по Кустурица, а оня, който прикляква край остарялата жена с очилата и безшумно преде. От неговата предяща поема може да не ви заболи. Но той нищо друго не може да направи.

Дори мишките са изчезнали в този пропуснат завършек на света.