Треньорът Йордан Христов: В България имаме възможност да пием от извора, но така и нищо не научаваме
- Здравейте, господин Христов! Какво Ви притегли изначално към плана на Академия ДКБ и каква е вашата цел?
- Искам да оказа помощ на уредниците на плана, с цел да потръгне. Искам да допринеса да се работи по верен метод в българския детско-юношески футбол и това е едно начало.
В академията ще се подчертава главно върху самостоятелните тренировки и усъвършенстването на техниката и координацията на младите футболисти. Разкажете малко за метода, който употребявате и кои са основните му аспекти.
Ще се работи главно за техника. Всеки знае, че за развиването на всеки млад футболист безусловно основна характерност е техническата подготовка. В това число неотдавна самият Димитър Бербатов загатна, че без нужното техническо равнище той в никакъв случай нямаше да стигне до тези триумфи в чужбина.
- Кои са упражненията, върху които акцентирате главно и които спомагат за построяването техническото качество на всеки състезател?
- Фокусираме върху възприятието за топката, подаванията, воденето на топката, ударите с глава и крайник, центриранията и преодоляването на дълги пасове. Не на последно място огромен акцент пада върху финтовете. Ще се опитаме да вдигнем изцяло техническите умения на нашите играчи.
Липсва ли съгласно Вас в нашата страна достатъчното проявяване на т.н „ махленски футбол "? Знаем, че редица звезди от предишното и сегашното на международния футбол придават голяма заслуга за своето развиване точно на този детайл.
Разбира се, че липсва. Едно време децата използваха свободното си време единствено с цел да играят футбол по през целия ден. Това беше единственото ни забавление. Сега, откакто свърши учебното заведение за деня, децата се връщат у дома и стартират да играят на телефоните и компютрите си. Ще Ви дам образец. Като футболист бях извънредно добър състезател с глава и това го научих единствено от игрите на улицата. В никой професионален клуб не получих сходна подготовка.
- Как се зароди у Вас изначално пристрастеността да изучите тази по този начин комплицирана материя, каквато е техническата подготовка на юноши?
- Мотивацията ми се роди след среща с великия Вил Кьорвър, до момента в който учех за треньор в Австрия. Тогава ни пускаха касетите на Кьорвър с неговата известна методика. Когато ги видях бях извънредно впечатлен. Аз имах доста сходна концепция за методът, по който би трябвало да се приготвят младите футболисти, като в оня миг осъзнах, че той ме е изпреварил. След време се срещнах персонално с него, до момента в който работех в Дубай. Оттам желанието ми да изуча този способ се усили в допълнение.
- Вие сте се срещали през кариерата си с още редица други огромни имена на международния футбол. Кои бихте изтъкнали като вашите най-големи вдъхновители?
- Вил Кьорвър сигурно има най-голямото въздействие върху мен. Той беше като мой наставник. Втората персона, за която имах необикновено почитание беше професор Бранко Елснер, който ме взе в Аустрия Виена като механически треньор. Третият е Мишел Идалго, който стана европейски първенец с Франция, дружно с Мишел Платини.
- Като човек с толкоз опит зад граница желая да Ви попитам следното. Защо в Европа от години към този момент има ефикасни уеднаквени стандарти за работа с подрастващи, до момента в който при нас продължава да се работи на парче и без ясна идея по тематиката?
- Ако мога по този начин да се изразя, клубовете в България чуват, само че са глухи. В цяла Европа се натъртва, че при децата най-важното е тренировката за техника, до момента в който у нас продължава да се застъпват в най-ранна възраст тренировките за тактичност, както и физическата подготовка. Треньорите в България желаят да гонят шампионски трофеи на юношеско равнище, вместо да се опитат да изградят състезатели за професионалния футбол.
- Проблемът единствено в треньорите ли е или и в клубни ръководители?
-Комплексен е, сигурно. Едни от най-големите имена във футбола Марчело Липи, Фабио Капело, както треньорът на Атлетико Мадрид Диего Симеоне сами обявиха неотдавна на една конференция, че не схващат от подготовка на юноши. Как тогава чакаме клубните ръководители в България да схващат? Тези хора не имат вяра в основаването на лични футболисти, а избират да купуват чужденци, които по-късно да продадат на облага.
- Кои са главните неточности при работата с юноши?
- Моуриньо имаше един страховит откъс по случая. Пианистите не бягат към пианото, а свирят на него. В България не се отдава нужното значение на тренировките с топката и многото докосвания до нея, които са скъпи за всеки подрастващ. В европейските страни се залага на игри на дребни пространства, с малко футболисти и с доста докосвания до кълбото. У нас всичко се прави на огромен терен и с цялостен тим.
- Кой е пътят за спасението на българския футбол съгласно Вас?
- Този път е извървян от доста народи в света. Това се случи във Франция след резила против нас. Случи се и в Германия след рецесията при започване на този век. В тези страни се вложиха доста пари за образованието на треньорите и построяването на положителни бази. Това става с доста средства, които пристигнаха от страната.
- Да се върнем и в действителността. Какво Ви е мнението за сегашния образ на националната ни гарнитура?
- По-лошо надали може да стане. В доста моменти може да те хване позор да кажеш, че си български треньор, в чужбина не търсят нито родни треньори, нито родни футболисти. Толкова години имахме опция да се учим от извора, само че по този начин и не го направихме. Изгледите са нещата да стават все по-лоши, тъй като няма никакво предпочитание за смяна.
В българския футбол куцат съществени неща като играта 1 на 1 във всичките й нюанси, играта с глава, както и отбелязването на голове.
- Тоест Вие смятате, че личността на националния селекционер е ирелевантна, откакто няма материал, с който да се работи?
- Няма никакво значение за мен. Независимо дали пристигна някой от най-хубавите в света, примерно Клоп, това няма да промени нищо. Треньорите не са магьосници, без добър материал чудеса не стават.
- Един заключителен въпрос като умозаключение на тези размишления. Ако въпреки всичко едно дете желае да се стигне до висините на футболната пирамида, какъв е пътят, който би трябвало да извърви?
- Формулата е доста елементарна. Трябват 10 хиляди часа качествена работа в ранна възраст, с цел да има даден играч триумф. Нужна е непрекъсната работа и упоритост. Съветвам всяко дете да търси постоянно най-хубавия вероятен треньор за себе си и най-хубавата среда за личното си развиване. Всичко е въпрос на положителни избори.
***
Йордан Христов е някогашен нападател на ЦСКА, който е част от шампионския тим на „ алените " през 1973-та година. В своята кариера той е играл още в Сливен, Ботев Пловдив, Ботев Враца, Спартак Плевен, Пафос в Кипър, както и в австрийския клуб Фокламарт. След края на спортната си кариера той взема лиценз Про в Австрия, като след няколко години Христов става треньор по техниката в гранда Аустрия Виена. През 90-те години на 20-ти век и началото на новия век работи дълги години в Обединените арабски емирства.
Като човек с дълготраен опит в техническата подготовка на юноши Христов в този момент оказва помощ за започването на плана „ Академия ДКБ ", който има за цел провеждането на самостоятелни занимания за деца и юноши, за подобряването на тяхното техническо равнище. Йордан Христов беше по този начин общителен да даде извънредно изявление за Вас, читателите на GONG.bg.
- Искам да оказа помощ на уредниците на плана, с цел да потръгне. Искам да допринеса да се работи по верен метод в българския детско-юношески футбол и това е едно начало.
В академията ще се подчертава главно върху самостоятелните тренировки и усъвършенстването на техниката и координацията на младите футболисти. Разкажете малко за метода, който употребявате и кои са основните му аспекти.
Ще се работи главно за техника. Всеки знае, че за развиването на всеки млад футболист безусловно основна характерност е техническата подготовка. В това число неотдавна самият Димитър Бербатов загатна, че без нужното техническо равнище той в никакъв случай нямаше да стигне до тези триумфи в чужбина.
- Кои са упражненията, върху които акцентирате главно и които спомагат за построяването техническото качество на всеки състезател?
- Фокусираме върху възприятието за топката, подаванията, воденето на топката, ударите с глава и крайник, центриранията и преодоляването на дълги пасове. Не на последно място огромен акцент пада върху финтовете. Ще се опитаме да вдигнем изцяло техническите умения на нашите играчи.
Липсва ли съгласно Вас в нашата страна достатъчното проявяване на т.н „ махленски футбол "? Знаем, че редица звезди от предишното и сегашното на международния футбол придават голяма заслуга за своето развиване точно на този детайл.
Разбира се, че липсва. Едно време децата използваха свободното си време единствено с цел да играят футбол по през целия ден. Това беше единственото ни забавление. Сега, откакто свърши учебното заведение за деня, децата се връщат у дома и стартират да играят на телефоните и компютрите си. Ще Ви дам образец. Като футболист бях извънредно добър състезател с глава и това го научих единствено от игрите на улицата. В никой професионален клуб не получих сходна подготовка.
- Как се зароди у Вас изначално пристрастеността да изучите тази по този начин комплицирана материя, каквато е техническата подготовка на юноши?
- Мотивацията ми се роди след среща с великия Вил Кьорвър, до момента в който учех за треньор в Австрия. Тогава ни пускаха касетите на Кьорвър с неговата известна методика. Когато ги видях бях извънредно впечатлен. Аз имах доста сходна концепция за методът, по който би трябвало да се приготвят младите футболисти, като в оня миг осъзнах, че той ме е изпреварил. След време се срещнах персонално с него, до момента в който работех в Дубай. Оттам желанието ми да изуча този способ се усили в допълнение.
- Вие сте се срещали през кариерата си с още редица други огромни имена на международния футбол. Кои бихте изтъкнали като вашите най-големи вдъхновители?
- Вил Кьорвър сигурно има най-голямото въздействие върху мен. Той беше като мой наставник. Втората персона, за която имах необикновено почитание беше професор Бранко Елснер, който ме взе в Аустрия Виена като механически треньор. Третият е Мишел Идалго, който стана европейски първенец с Франция, дружно с Мишел Платини.
- Като човек с толкоз опит зад граница желая да Ви попитам следното. Защо в Европа от години към този момент има ефикасни уеднаквени стандарти за работа с подрастващи, до момента в който при нас продължава да се работи на парче и без ясна идея по тематиката?
- Ако мога по този начин да се изразя, клубовете в България чуват, само че са глухи. В цяла Европа се натъртва, че при децата най-важното е тренировката за техника, до момента в който у нас продължава да се застъпват в най-ранна възраст тренировките за тактичност, както и физическата подготовка. Треньорите в България желаят да гонят шампионски трофеи на юношеско равнище, вместо да се опитат да изградят състезатели за професионалния футбол.
- Проблемът единствено в треньорите ли е или и в клубни ръководители?
-Комплексен е, сигурно. Едни от най-големите имена във футбола Марчело Липи, Фабио Капело, както треньорът на Атлетико Мадрид Диего Симеоне сами обявиха неотдавна на една конференция, че не схващат от подготовка на юноши. Как тогава чакаме клубните ръководители в България да схващат? Тези хора не имат вяра в основаването на лични футболисти, а избират да купуват чужденци, които по-късно да продадат на облага.
- Кои са главните неточности при работата с юноши?
- Моуриньо имаше един страховит откъс по случая. Пианистите не бягат към пианото, а свирят на него. В България не се отдава нужното значение на тренировките с топката и многото докосвания до нея, които са скъпи за всеки подрастващ. В европейските страни се залага на игри на дребни пространства, с малко футболисти и с доста докосвания до кълбото. У нас всичко се прави на огромен терен и с цялостен тим.
- Кой е пътят за спасението на българския футбол съгласно Вас?
- Този път е извървян от доста народи в света. Това се случи във Франция след резила против нас. Случи се и в Германия след рецесията при започване на този век. В тези страни се вложиха доста пари за образованието на треньорите и построяването на положителни бази. Това става с доста средства, които пристигнаха от страната.
- Да се върнем и в действителността. Какво Ви е мнението за сегашния образ на националната ни гарнитура?
- По-лошо надали може да стане. В доста моменти може да те хване позор да кажеш, че си български треньор, в чужбина не търсят нито родни треньори, нито родни футболисти. Толкова години имахме опция да се учим от извора, само че по този начин и не го направихме. Изгледите са нещата да стават все по-лоши, тъй като няма никакво предпочитание за смяна.
В българския футбол куцат съществени неща като играта 1 на 1 във всичките й нюанси, играта с глава, както и отбелязването на голове.
- Тоест Вие смятате, че личността на националния селекционер е ирелевантна, откакто няма материал, с който да се работи?
- Няма никакво значение за мен. Независимо дали пристигна някой от най-хубавите в света, примерно Клоп, това няма да промени нищо. Треньорите не са магьосници, без добър материал чудеса не стават.
- Един заключителен въпрос като умозаключение на тези размишления. Ако въпреки всичко едно дете желае да се стигне до висините на футболната пирамида, какъв е пътят, който би трябвало да извърви?
- Формулата е доста елементарна. Трябват 10 хиляди часа качествена работа в ранна възраст, с цел да има даден играч триумф. Нужна е непрекъсната работа и упоритост. Съветвам всяко дете да търси постоянно най-хубавия вероятен треньор за себе си и най-хубавата среда за личното си развиване. Всичко е въпрос на положителни избори.
***
Йордан Христов е някогашен нападател на ЦСКА, който е част от шампионския тим на „ алените " през 1973-та година. В своята кариера той е играл още в Сливен, Ботев Пловдив, Ботев Враца, Спартак Плевен, Пафос в Кипър, както и в австрийския клуб Фокламарт. След края на спортната си кариера той взема лиценз Про в Австрия, като след няколко години Христов става треньор по техниката в гранда Аустрия Виена. През 90-те години на 20-ти век и началото на новия век работи дълги години в Обединените арабски емирства.
Като човек с дълготраен опит в техническата подготовка на юноши Христов в този момент оказва помощ за започването на плана „ Академия ДКБ ", който има за цел провеждането на самостоятелни занимания за деца и юноши, за подобряването на тяхното техническо равнище. Йордан Христов беше по този начин общителен да даде извънредно изявление за Вас, читателите на GONG.bg.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ