При проблеми с психиката, не се лекувайте сами в интернет
Здравейте, г-жо Симеонова,
Прочетох с интерес рубриката ви!
Изглежда сте добър експерт и се надявам да обърнете внимание на моя проблем.
До 27 годишна възраст живеех напълно обикновено.
Тогава обаче получих първите си паник офанзиви.
Уплаших се доста - лечебни заведения, " Пиригов ", сърцетуптене, боязън от най-лошото.
Изписаха ми антидепресант.
Не го пих - психиатърката прекара с мен тъкмо 5 минути, стори си ми се неуместно и ненадеждно да стартирам с хапчета. С времето паник офанзивите изчезнаха, само че на тяхно място се появи една нараснала и безусловно уверен съм - здравна тревога.
Тя се задейства непрестанно, от единствено себе си, даже в най-спокойни обстановки. Аз съм просто непрестанно нащрек, по този начин както човек се усеща в случай че види кола, която кара с висока скорост към него, с тази разлика, че кола изобщо няма, а се усещам по този начин като си лежа на леглото.
Акомпанимент на тази тревога вършат едни непрекъснати мравучкания по кожата - към колената и лицевата област, които са с мен от момента, в който отворя очи, до момента в който заспя. С времето към тревогата се вплете и лека депресивност.
Тя пристигна по-скоро като реакция на това, че просто се усещам постоянно под напрежение и се опасявам, че в никакъв случай няма да се оправя.
Сполетяват ме неприятни мисли, от време на време и суицидни.
Не имам вяра, че ще посегна на живота си - те са по-скоро като натрапливости, нежелани мисли, аз не ги желая, всичко, което желая е да се оправя, а те ме плашат. Установявам, че мозъкът им по чудноват метод построява изключителна схватливост и неустойчивост на неприятни мисли и мъчно възприема всевъзможни други.
Това продължи две години и най-после към този момент взех решение да пия хапчета.
Изписаха ми ремирта+флуанксол+бриека.
В продължение на 9 месеца се усещах прелестно - безусловно всичките ми признаци изчезнаха!
След 9 месеца обаче действието им просто спря.
Псхиатърката предложи да прибави към тях SSRI - серотонинови антидепресанти (Ципралекс).
Аз обаче просто се отхвърлих - мисълта да пия общо 4 типа хапчета ми се стори прекомерна.
Особено на фона на това, че първите 3 бяха спрели да работят.
Най ме смущава това, че имам неприятно генетично завещание - дядо ми (депресия) и майка им (не съм сигурен какво, само че е нещо приблизително сред тревога и параноя).
В същото време на процедура животът ми общо взето се развива добре - имам нелоша работа, другарка, другари.
Няма събитие, което да ме е подтикнало натам.
Дори в противен случай - когато всичко стартира с паническите офанзиви, бях извънредно вдъхновен за разнообразни мои планове и в прелестно разположение на духа. В момента имам сили - спортувам постоянно, вървя по планини.
Правя всичко допустимо да се боря против това.
Но в главата ми едно и също - това " здравно напрежение ", натегнатост, неприятни мисли.
Искам да се оправя, само че не знам по какъв начин. Не знам да пия ли хапчета или не.
Изчел съм хиляди публикации в интернет на български и британски по тематиката.
И към момента нямам отговор.
А вие?
С почитание,
Иван П.
____________________________________________
Здравейте Иван и благодаря за доверието да споделите с мен.
Прочетох деликатно писмото ви и още веднъж ми изниква следният въпрос:Дали прекомерната информация от време на време не ни вреди повече, в сравнение с ни оказва помощ?
Навремето, когато аз имах под паника офанзиви, съпроводени с доста тежка форма на агорафобия и меланхолия, нямаше никъква налична информация, дръзвам да кажа, че интернет таман навлизаше в живота ни и неналичието на такава беше за мен огромна спънка да схвана какво се случва и за какво, мислех си, че това е една от аргументите да не мога да се оправя и да остана в това положение 11 години, бях гневна и смятах, че е пъклен непочтено..
Но в последно време все по-често попадам на случаи, в които хората, тъкмо както вас са изчели три вагона с книги, изровили са де що има информация в интернет, на няколко езика и са мощно осведомени с детайлности за положението си и...нищо, до там, смяна няма..
Не единствено няма, нещата се утежняват, тъй като се стартира едно вторачване в най-дребните елементи, признаци, чувства, сверяват се моите с твоите, написа се в разнообразни групи за “взаимопомощ”, където даже се предлагат хапчета въз основата “ами на мен ми работи по този начин, пробвай..”, даже се разменят лекарства!?!, което ще го оставя без коментар и така нататък, мога да давам още образци, само че няма смисъл..
Истината е, че макар някои общи положения и признаци, ние сме безусловно самостоятелни персони и тъкмо това му е хубавото, по тази причина аз особено наложително намирам и държа на самостоятелният метод към всеки един случай или казано по различен метод, това, което може да работи и работи за мен, за теб може да е цялостно крушение, по тази причина дано открием твоя метод и път..
Иван, от писмото ви не излиза наяве, дали сте опитвал с психотерапия, останах с усещане, че сте пробвал да се справите самичък и с лекарства, само че както сте схванал, те имат краткотраен резултат.
Да, от време на време са наложителни, има в действителност тежки случаи, където имат своето място, само че отново споделям - краткотрайно. Нека ги възприемаме, като патерица, която ни е нужна, с цел да стъпим на краката си и да я оставим.
А когато е допустимо, най-добре би било да се опита без тях.
Не бива да бъркаме обаче психичните положения с психиатричните, където медикаментите имат напълно друго предопределение и където приказваме за ментални болести.
Адмирирам волята и напъните ви да спортувате и очевидно полагате старания да се справите, само че думата която употребявате е “боря се”, а това към този момент ме тормози..
Защото нещата не стават с битка, а с схващане и приемане, другояче имаме противоположен резултат..
Нямате визия, какъв брой постоянно слушам тъкмо тези думи от моите клиенти, че на пръв взор няма нищо, което да е провокирало паник офанзивите, като че ли са пристигнали от нищото и изцяло инцидентно, НО моят опит и последвалите лечения демонстрират, че това в никакъв случай не е по този начин, просто от време на време аргументите са доста, доста надълбоко, скрити даже от нас и несъзнавани, точно за това са сложни за схващане и разкриване..
На базата на написаното мога единствено да допускам, само че ми се коства, че има много неща за работа, свързани с вашето семейство, които могат да са част от положението ви и е допустимо да проявявате по този начин наречената “лоялност” към избрани хора от него и вашият жанр, носейки техен товар, като собствен ( дядо ви и майка ви да вземем за пример, само че не само), което може да бъде прегледано в лечебни сесия и констелации, с цел да се върнат нещата на мястото им.
Моля ви, не ги етикирайте, като “лошо генетично наследство”, тъй като това автоматизирано води след себе си чувството за нещо тежко и неизбежно, задействайки избрани мисли, модели и биохимични реакции.
Повярвайте ми, има и друга позиция, даже няколко, само че това са неща, които не бих могла да разясня обществено, тъй като значи да навляза прекомерно в персоналното ви пространство, което е неприемливо, без ваше категорично единодушие..
Единствено е допустимо в кабинета на терапевта, където диалозите и информацията са строго конфиденциални!
Относно суицидните мисли, вие самичък осъзнавате, че те са тъкмо това, натрапени и ви тревожат, а до момента в който ви тормозят, няма да посегнете на живота си.
Oпасност може да има, в случай че стартират да ви се костват напълно естествени и допустими, тогава се постанова неотложно търсене на лекарска помощ..
Именно в кабинета на терапевта може да се сътвори предпазена среда в която да изследвате и да откриете корените на нещата, довели ви до тук, тъй като без това същинска смяна няма по какъв начин да се случи..
По време на терапия се случват доста неща, излизат и се преоткриват, напомнят се, лечението е развой, а не фокус с изплъзване на зайче, по тази причина е нужно време и самообладание, само че си коства всяко изпитание в тази посока..
Затова не ви въздействат медикаментите, те повлияват единствено признака, следствието, а не повода, и когато действието на хапчето отмине, това, което задейства казусът още веднъж се демонстрира..
Иван, нищо не се случва инцидентно и без причина, убедила съм се в това персонално и то неведнъж в практиката си, имам вяра, че ще намерите своя път и метод да научите уроците си и да продължите напред по-осъзнат и умен от преди.
Това в действителност е смисълът на протичащото се и единствено когато го разберем, потребността от него отпада и то напуща живота ни, тъй като си е свършило работата, само че за това е нужна храброст и мощ, а аз имам вяра, че ги имате.
Използвайте ги!
Поздрави,
Петя Симеонова,
клиничен психолог
_________________________________________
Изпращайте вашите въпроси
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email: [email protected]. На най-интересните ще отговоря в тази графа в самия уебсайт Actualno.com.
[email protected]
skype: petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Прочетох с интерес рубриката ви!
Изглежда сте добър експерт и се надявам да обърнете внимание на моя проблем.
До 27 годишна възраст живеех напълно обикновено.
Тогава обаче получих първите си паник офанзиви.
Уплаших се доста - лечебни заведения, " Пиригов ", сърцетуптене, боязън от най-лошото.
Изписаха ми антидепресант.
Не го пих - психиатърката прекара с мен тъкмо 5 минути, стори си ми се неуместно и ненадеждно да стартирам с хапчета. С времето паник офанзивите изчезнаха, само че на тяхно място се появи една нараснала и безусловно уверен съм - здравна тревога.
Тя се задейства непрестанно, от единствено себе си, даже в най-спокойни обстановки. Аз съм просто непрестанно нащрек, по този начин както човек се усеща в случай че види кола, която кара с висока скорост към него, с тази разлика, че кола изобщо няма, а се усещам по този начин като си лежа на леглото.
Акомпанимент на тази тревога вършат едни непрекъснати мравучкания по кожата - към колената и лицевата област, които са с мен от момента, в който отворя очи, до момента в който заспя. С времето към тревогата се вплете и лека депресивност.
Тя пристигна по-скоро като реакция на това, че просто се усещам постоянно под напрежение и се опасявам, че в никакъв случай няма да се оправя.
Сполетяват ме неприятни мисли, от време на време и суицидни.
Не имам вяра, че ще посегна на живота си - те са по-скоро като натрапливости, нежелани мисли, аз не ги желая, всичко, което желая е да се оправя, а те ме плашат. Установявам, че мозъкът им по чудноват метод построява изключителна схватливост и неустойчивост на неприятни мисли и мъчно възприема всевъзможни други.
Това продължи две години и най-после към този момент взех решение да пия хапчета.
Изписаха ми ремирта+флуанксол+бриека.
В продължение на 9 месеца се усещах прелестно - безусловно всичките ми признаци изчезнаха!
След 9 месеца обаче действието им просто спря.
Псхиатърката предложи да прибави към тях SSRI - серотонинови антидепресанти (Ципралекс).
Аз обаче просто се отхвърлих - мисълта да пия общо 4 типа хапчета ми се стори прекомерна.
Особено на фона на това, че първите 3 бяха спрели да работят.
Най ме смущава това, че имам неприятно генетично завещание - дядо ми (депресия) и майка им (не съм сигурен какво, само че е нещо приблизително сред тревога и параноя).
В същото време на процедура животът ми общо взето се развива добре - имам нелоша работа, другарка, другари.
Няма събитие, което да ме е подтикнало натам.
Дори в противен случай - когато всичко стартира с паническите офанзиви, бях извънредно вдъхновен за разнообразни мои планове и в прелестно разположение на духа. В момента имам сили - спортувам постоянно, вървя по планини.
Правя всичко допустимо да се боря против това.
Но в главата ми едно и също - това " здравно напрежение ", натегнатост, неприятни мисли.
Искам да се оправя, само че не знам по какъв начин. Не знам да пия ли хапчета или не.
Изчел съм хиляди публикации в интернет на български и британски по тематиката.
И към момента нямам отговор.
А вие?
С почитание,
Иван П.
____________________________________________
Здравейте Иван и благодаря за доверието да споделите с мен.
Прочетох деликатно писмото ви и още веднъж ми изниква следният въпрос:Дали прекомерната информация от време на време не ни вреди повече, в сравнение с ни оказва помощ?
Навремето, когато аз имах под паника офанзиви, съпроводени с доста тежка форма на агорафобия и меланхолия, нямаше никъква налична информация, дръзвам да кажа, че интернет таман навлизаше в живота ни и неналичието на такава беше за мен огромна спънка да схвана какво се случва и за какво, мислех си, че това е една от аргументите да не мога да се оправя и да остана в това положение 11 години, бях гневна и смятах, че е пъклен непочтено..
Но в последно време все по-често попадам на случаи, в които хората, тъкмо както вас са изчели три вагона с книги, изровили са де що има информация в интернет, на няколко езика и са мощно осведомени с детайлности за положението си и...нищо, до там, смяна няма..
Не единствено няма, нещата се утежняват, тъй като се стартира едно вторачване в най-дребните елементи, признаци, чувства, сверяват се моите с твоите, написа се в разнообразни групи за “взаимопомощ”, където даже се предлагат хапчета въз основата “ами на мен ми работи по този начин, пробвай..”, даже се разменят лекарства!?!, което ще го оставя без коментар и така нататък, мога да давам още образци, само че няма смисъл..
Истината е, че макар някои общи положения и признаци, ние сме безусловно самостоятелни персони и тъкмо това му е хубавото, по тази причина аз особено наложително намирам и държа на самостоятелният метод към всеки един случай или казано по различен метод, това, което може да работи и работи за мен, за теб може да е цялостно крушение, по тази причина дано открием твоя метод и път..
Иван, от писмото ви не излиза наяве, дали сте опитвал с психотерапия, останах с усещане, че сте пробвал да се справите самичък и с лекарства, само че както сте схванал, те имат краткотраен резултат.
Да, от време на време са наложителни, има в действителност тежки случаи, където имат своето място, само че отново споделям - краткотрайно. Нека ги възприемаме, като патерица, която ни е нужна, с цел да стъпим на краката си и да я оставим.
А когато е допустимо, най-добре би било да се опита без тях.
Не бива да бъркаме обаче психичните положения с психиатричните, където медикаментите имат напълно друго предопределение и където приказваме за ментални болести.
Адмирирам волята и напъните ви да спортувате и очевидно полагате старания да се справите, само че думата която употребявате е “боря се”, а това към този момент ме тормози..
Защото нещата не стават с битка, а с схващане и приемане, другояче имаме противоположен резултат..
Нямате визия, какъв брой постоянно слушам тъкмо тези думи от моите клиенти, че на пръв взор няма нищо, което да е провокирало паник офанзивите, като че ли са пристигнали от нищото и изцяло инцидентно, НО моят опит и последвалите лечения демонстрират, че това в никакъв случай не е по този начин, просто от време на време аргументите са доста, доста надълбоко, скрити даже от нас и несъзнавани, точно за това са сложни за схващане и разкриване..
На базата на написаното мога единствено да допускам, само че ми се коства, че има много неща за работа, свързани с вашето семейство, които могат да са част от положението ви и е допустимо да проявявате по този начин наречената “лоялност” към избрани хора от него и вашият жанр, носейки техен товар, като собствен ( дядо ви и майка ви да вземем за пример, само че не само), което може да бъде прегледано в лечебни сесия и констелации, с цел да се върнат нещата на мястото им.
Моля ви, не ги етикирайте, като “лошо генетично наследство”, тъй като това автоматизирано води след себе си чувството за нещо тежко и неизбежно, задействайки избрани мисли, модели и биохимични реакции.
Повярвайте ми, има и друга позиция, даже няколко, само че това са неща, които не бих могла да разясня обществено, тъй като значи да навляза прекомерно в персоналното ви пространство, което е неприемливо, без ваше категорично единодушие..
Единствено е допустимо в кабинета на терапевта, където диалозите и информацията са строго конфиденциални!
Относно суицидните мисли, вие самичък осъзнавате, че те са тъкмо това, натрапени и ви тревожат, а до момента в който ви тормозят, няма да посегнете на живота си.
Oпасност може да има, в случай че стартират да ви се костват напълно естествени и допустими, тогава се постанова неотложно търсене на лекарска помощ..
Именно в кабинета на терапевта може да се сътвори предпазена среда в която да изследвате и да откриете корените на нещата, довели ви до тук, тъй като без това същинска смяна няма по какъв начин да се случи..
По време на терапия се случват доста неща, излизат и се преоткриват, напомнят се, лечението е развой, а не фокус с изплъзване на зайче, по тази причина е нужно време и самообладание, само че си коства всяко изпитание в тази посока..
Затова не ви въздействат медикаментите, те повлияват единствено признака, следствието, а не повода, и когато действието на хапчето отмине, това, което задейства казусът още веднъж се демонстрира..
Иван, нищо не се случва инцидентно и без причина, убедила съм се в това персонално и то неведнъж в практиката си, имам вяра, че ще намерите своя път и метод да научите уроците си и да продължите напред по-осъзнат и умен от преди.
Това в действителност е смисълът на протичащото се и единствено когато го разберем, потребността от него отпада и то напуща живота ни, тъй като си е свършило работата, само че за това е нужна храброст и мощ, а аз имам вяра, че ги имате.
Използвайте ги!
Поздрави,
Петя Симеонова,
клиничен психолог
_________________________________________
Изпращайте вашите въпроси
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email: [email protected]. На най-интересните ще отговоря в тази графа в самия уебсайт Actualno.com.
[email protected]
skype: petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ