Баба ми, кокетката
Здравейте!
Днес е денят, в който се навършва една година откогато баба не е измежду нас и тъкмо през днешния ден инцидентно попаднах на рубриката ЖЕНА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА. Всъщност може и да не е инцидентно. Знам ли, само че взех решение, че баба заслужава да опиша каква флиртаджийка е била постоянно.
Виктория Филипова
***
БАБА МИ, КОКЕТКАТА
Спирам и протягам ръка да натисна звънеца. С едната си ръка държа ръчичката на щерка ми, с другата несъзнателно протягам ръка и плахо допирам облика от некролога, подложен на пътната врата. Вглеждам се в черно-бялата фотография и макар, че други цветове в тази снимка няма, от там едни пъстри очи се смеят кокетно по момински.
Очите, които разпръскваха безоблачен кехлибар в детските ми години се взират в мен. Тоя взор е хвърлен камък в спокойните води на езерото от мемоари и разплисква времето. Пред очите ми се завъртат облици, цветове, звуци - баба със залеза, кацнал в косите й, баба с ролките на главата, баба, която си тананика остарели шлагери, до момента в който разресва огнените си кичури.
Една година без баба. Една година, която не съумя да пребори живия й облик в съзнанието ми и тя продължава да диша, макар че присъствах на погребението.
Не отронвам очи от фотографията и съм сигурна, че слушам по какъв начин подрънкват мънистата на гердана, който постоянно виси на шията й. Герданът е джентълмен на всяка нейна рокля и гъделичка кокетката в нея.
iStock
Баба постоянно носеше рокли, пристегнали талията в най-женствената хватка и при всяка нейна крачка към краката й се полюшва приказност от деликатност. Високите обувки бяха единствените, които имаха удоволствието да познават краката й.
Нито възрастта, нито умората можеха да я смъкват от висотата на токчетата. Така покатерена върху грациозните игли отскачаше и до пазара, нищо че ще купува зарзавати. Лъкатушеше изкусно сред сергиите в махалата като че ли дефилираше на аления килим в Холивуд.
Ами косата й – купести червени облаци, грижливо оформяни всекидневно с ония елементарните стоманени ролки. Тия ролки постоянно се търкаляха разпилени на един остарял фотьойл и бяха постоянно подготвени да се строят в нужните редици, с цел да преборят неналичието на размер. Никога не си разреши да я мързи и когато оперението й взе да оредява, още по-усърдно се грижеше „ летището на темето й да не свети против слънцето “.
Изобщо аленото бе цветът на баба. В тоя цвят бяха и червилата, които размазваше върху устните си. Тоя цвят носеше цялата й пристрастеност и обич към живота, към младостта, към виното и насладата. Засмяна жена беше баба и усмивката й все в алено се давеше.
iStock
Даже нямаше потребност от огледало, когато нанасяше червилото. С две-три майсторски придвижвания на китката и воала, най-ярката роза цъфваше на лицето й.
Ръцете на хората нормално приключват с върха на пръстите им, само че бабините ръце имаха продължение - един несесер, който я придружаваше на всички места и спеше до главата й нощем.
iStock
Той беше пазителят на нейните оръжия на хубостта. Освен неизменимите хапчета за кръвно или сърце, там особено място заемаха въпросното червило и една синя кутийка с крем за лице. Тоя крем беше и за ден, и за нощ, и за слънце, и за вятър не като в този момент - по един за всичко. Щом усетеше кожата или душата си напрегната, отваряше несесерчето, след това синята кутийка и размазваше с длани живителното кремче върху лицето си.
Преди сън имаше обред. Ей така, както е с нощницата в средата на стаята, дръпва ципа на това значимото несесерче, нанася крем, след това червило и за край разресва алените кичури. И всичко това без огледало. Едва откакто е направила тия три вълшебен дейности, лягаше в леглото и бас държа, че и сънищата й са били във всевъзможни червени нюанси.
Дъщеря ми слушаше спомените ми и се засмя:
Мамо, несъмнено и на небето си поставя червило и крем.
Знам, че е по този начин. Дупчи облаците с токчетата си и оставя алени дири след себе си.
Автор: Виктория Филипова
***
Изпращайте ни историите на вашите баби, а ние ще ви публикуваме на Жена на всички времена.
Следете всичко, което се случва в живота на Edna жена във Фейсбук и Instagram.
Днес е денят, в който се навършва една година откогато баба не е измежду нас и тъкмо през днешния ден инцидентно попаднах на рубриката ЖЕНА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА. Всъщност може и да не е инцидентно. Знам ли, само че взех решение, че баба заслужава да опиша каква флиртаджийка е била постоянно.
Виктория Филипова
***
БАБА МИ, КОКЕТКАТА
Спирам и протягам ръка да натисна звънеца. С едната си ръка държа ръчичката на щерка ми, с другата несъзнателно протягам ръка и плахо допирам облика от некролога, подложен на пътната врата. Вглеждам се в черно-бялата фотография и макар, че други цветове в тази снимка няма, от там едни пъстри очи се смеят кокетно по момински.
Очите, които разпръскваха безоблачен кехлибар в детските ми години се взират в мен. Тоя взор е хвърлен камък в спокойните води на езерото от мемоари и разплисква времето. Пред очите ми се завъртат облици, цветове, звуци - баба със залеза, кацнал в косите й, баба с ролките на главата, баба, която си тананика остарели шлагери, до момента в който разресва огнените си кичури.
Една година без баба. Една година, която не съумя да пребори живия й облик в съзнанието ми и тя продължава да диша, макар че присъствах на погребението.
Не отронвам очи от фотографията и съм сигурна, че слушам по какъв начин подрънкват мънистата на гердана, който постоянно виси на шията й. Герданът е джентълмен на всяка нейна рокля и гъделичка кокетката в нея.
iStock Баба постоянно носеше рокли, пристегнали талията в най-женствената хватка и при всяка нейна крачка към краката й се полюшва приказност от деликатност. Високите обувки бяха единствените, които имаха удоволствието да познават краката й.
Нито възрастта, нито умората можеха да я смъкват от висотата на токчетата. Така покатерена върху грациозните игли отскачаше и до пазара, нищо че ще купува зарзавати. Лъкатушеше изкусно сред сергиите в махалата като че ли дефилираше на аления килим в Холивуд.
Ами косата й – купести червени облаци, грижливо оформяни всекидневно с ония елементарните стоманени ролки. Тия ролки постоянно се търкаляха разпилени на един остарял фотьойл и бяха постоянно подготвени да се строят в нужните редици, с цел да преборят неналичието на размер. Никога не си разреши да я мързи и когато оперението й взе да оредява, още по-усърдно се грижеше „ летището на темето й да не свети против слънцето “.
Изобщо аленото бе цветът на баба. В тоя цвят бяха и червилата, които размазваше върху устните си. Тоя цвят носеше цялата й пристрастеност и обич към живота, към младостта, към виното и насладата. Засмяна жена беше баба и усмивката й все в алено се давеше.
iStock Даже нямаше потребност от огледало, когато нанасяше червилото. С две-три майсторски придвижвания на китката и воала, най-ярката роза цъфваше на лицето й.
Ръцете на хората нормално приключват с върха на пръстите им, само че бабините ръце имаха продължение - един несесер, който я придружаваше на всички места и спеше до главата й нощем.
iStock Той беше пазителят на нейните оръжия на хубостта. Освен неизменимите хапчета за кръвно или сърце, там особено място заемаха въпросното червило и една синя кутийка с крем за лице. Тоя крем беше и за ден, и за нощ, и за слънце, и за вятър не като в този момент - по един за всичко. Щом усетеше кожата или душата си напрегната, отваряше несесерчето, след това синята кутийка и размазваше с длани живителното кремче върху лицето си.
Преди сън имаше обред. Ей така, както е с нощницата в средата на стаята, дръпва ципа на това значимото несесерче, нанася крем, след това червило и за край разресва алените кичури. И всичко това без огледало. Едва откакто е направила тия три вълшебен дейности, лягаше в леглото и бас държа, че и сънищата й са били във всевъзможни червени нюанси.
Дъщеря ми слушаше спомените ми и се засмя:
Мамо, несъмнено и на небето си поставя червило и крем.
Знам, че е по този начин. Дупчи облаците с токчетата си и оставя алени дири след себе си.
Автор: Виктория Филипова
***
Изпращайте ни историите на вашите баби, а ние ще ви публикуваме на Жена на всички времена.
Следете всичко, което се случва в живота на Edna жена във Фейсбук и Instagram.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ