Не виждам смисъл в живота си
Здравейте,
Аз съм на 59 години. Имам висше обучение и се занимавам с точни науки. Женен с две, към този момент пораснали деца.
В последно време се лутам и значително не виждам смисъл в живота си. Нищо не ми носи задоволство, може би единствено това да направя нещо за децата си или брачната половинка си, само че те го посрещат като даденост или като табиет, като всекидневие и на практика, изключително децата не се интересуват от мене.
Липсва ми схващане и любов и изключително ми тежи това, че за мен фамилията постоянно е било преди всичко и преди години се отхвърлих от научна кариера поради тях. Съзнавам, че времената се трансформираха, само че оставам с възприятието, че съм позволил доста неточности и не преставам да позволявам такива и се усещам доста уединен. Не съм поздравявал хавлията си и не съм пял на хладилника, тъй като не ми е хрумвало, а и не се вмества в визиите ми за здрав разсъдък. Нося се по течението и очаквам края.
Поздрави
* * *
Здравейте,
Много симпатично ми стана вашето писмо и по тази причина се надявам въпроса, който ще ви задам, да не прозвучи като рецензия. Казвате, че да поздравявате хавлията си и да пеете на хладилника не се вмества в визиите ви за здрав разсъдък и по тази причина не сте го правили. Избрали сте да се носите по течението и да чакате края.
А по какъв начин успяхте да обосновете този избор като „ здравомислие”...? От опита си съм забелязал, че от доста здрав разсъдък от време на време човек стартира да има крепко неразрешими проблеми.
Явно имате концепция за метода ми и може би сте чел някои от книгите на Ивинела Самуилова. Точно през днешния ден в групата „ Животът може да е чудо” във фейсбук в отговор на въпроса на една участничка: „ Какъв е смисълът на живота”, друга участничка цитира от книгата „ Ако животът не е чудо”: „ Смисълът на живота не е заложен по дифолт – има смисъл, в случай че ти го вложиш. И не е закрепен, а се трансформира в процеса на живеене...”.
Последното изречение е отправната точка към моя отговор. Доста пъти сме коментирали въпроса за „ картата и територията”, който е доста добре прегледан в първата книга на Ивинела.
Ще напомня още веднъж. Има една концепция от по-новата логика на психиката, че "картата не е територията ": т.е. нашите показа за това какво е животът и по какъв начин би трябвало да се живее, не са в действителност животът самичък по себе си. Често обаче хората не вършат разлика сред действителността и тяхната визия за действителността.
Има и още една режисура, която, въпреки да наподобява спорна на пръв взор, в действителност добавя и разпростира първата: „ Територията е картата”. С други думи: каквато карта имаме в главите си, такава е и нашата действителност.
Когато някой ми каже: „ Изгубих смисъла”, за мен това е сигурен знак, че животът на този човек се управлява от карта, която към този момент е изчерпила смисъла, който е носила за него. Какъвто и да е бил този смисъл – да извършва дълга към фамилията си, да вземем за пример. В един миг се оказва, че тази карта повече не отразява неговите действителни житейски потребности.
Добрата вест е, че тази екзистенциална рецесия може да се трансформира в преориентир за този човек. Тя подава сигнал, че е пристигнало време картата да бъде изменена. Защото картата предстои на смяна, а действителността реагира на смяната - т.е. когато ние променяме картата, задаваме ново осмисляне на живота си.
Как вие персонално ще методите към смяната на картата, зависи от вас. Не е нужно да пеете на хладилника – може да изберете и различен, отговарящ повече на вашите показа за здрав разсъдък, вид да внесете друг смисъл в живота си.
Може да преосмислите по нов метод професионалния си опит, като му намерите някакво ново и друго приложение посредством ново занятие или занимание – като да създавате математически игри, да вземем за пример.
Или пък да откриете напълно ново и друго наличие, с което да запълвате смислово всекидневието си, като градинарство, лов на риба или нещо друго. Нямам концепция.
За мен е явно единствено, че тази карта от предишното, с която продължавате да живеете, не пасва на действителната ви житейска обстановка сега. И ви води до оскърбление, отчаяние и самосъжаление, което е допустимо най-непродуктивната житейска позиция.
Сърдечни поздрави, Алексей
* Въпроси към Алексей можете да задавате на [email protected]. Анонимността ви е обезпечена.
Аз съм на 59 години. Имам висше обучение и се занимавам с точни науки. Женен с две, към този момент пораснали деца.
В последно време се лутам и значително не виждам смисъл в живота си. Нищо не ми носи задоволство, може би единствено това да направя нещо за децата си или брачната половинка си, само че те го посрещат като даденост или като табиет, като всекидневие и на практика, изключително децата не се интересуват от мене.
Липсва ми схващане и любов и изключително ми тежи това, че за мен фамилията постоянно е било преди всичко и преди години се отхвърлих от научна кариера поради тях. Съзнавам, че времената се трансформираха, само че оставам с възприятието, че съм позволил доста неточности и не преставам да позволявам такива и се усещам доста уединен. Не съм поздравявал хавлията си и не съм пял на хладилника, тъй като не ми е хрумвало, а и не се вмества в визиите ми за здрав разсъдък. Нося се по течението и очаквам края.
Поздрави
* * *
Здравейте,
Много симпатично ми стана вашето писмо и по тази причина се надявам въпроса, който ще ви задам, да не прозвучи като рецензия. Казвате, че да поздравявате хавлията си и да пеете на хладилника не се вмества в визиите ви за здрав разсъдък и по тази причина не сте го правили. Избрали сте да се носите по течението и да чакате края.
А по какъв начин успяхте да обосновете този избор като „ здравомислие”...? От опита си съм забелязал, че от доста здрав разсъдък от време на време човек стартира да има крепко неразрешими проблеми.
Явно имате концепция за метода ми и може би сте чел някои от книгите на Ивинела Самуилова. Точно през днешния ден в групата „ Животът може да е чудо” във фейсбук в отговор на въпроса на една участничка: „ Какъв е смисълът на живота”, друга участничка цитира от книгата „ Ако животът не е чудо”: „ Смисълът на живота не е заложен по дифолт – има смисъл, в случай че ти го вложиш. И не е закрепен, а се трансформира в процеса на живеене...”.
Последното изречение е отправната точка към моя отговор. Доста пъти сме коментирали въпроса за „ картата и територията”, който е доста добре прегледан в първата книга на Ивинела.
Ще напомня още веднъж. Има една концепция от по-новата логика на психиката, че "картата не е територията ": т.е. нашите показа за това какво е животът и по какъв начин би трябвало да се живее, не са в действителност животът самичък по себе си. Често обаче хората не вършат разлика сред действителността и тяхната визия за действителността.
Има и още една режисура, която, въпреки да наподобява спорна на пръв взор, в действителност добавя и разпростира първата: „ Територията е картата”. С други думи: каквато карта имаме в главите си, такава е и нашата действителност.
Когато някой ми каже: „ Изгубих смисъла”, за мен това е сигурен знак, че животът на този човек се управлява от карта, която към този момент е изчерпила смисъла, който е носила за него. Какъвто и да е бил този смисъл – да извършва дълга към фамилията си, да вземем за пример. В един миг се оказва, че тази карта повече не отразява неговите действителни житейски потребности.
Добрата вест е, че тази екзистенциална рецесия може да се трансформира в преориентир за този човек. Тя подава сигнал, че е пристигнало време картата да бъде изменена. Защото картата предстои на смяна, а действителността реагира на смяната - т.е. когато ние променяме картата, задаваме ново осмисляне на живота си.
Как вие персонално ще методите към смяната на картата, зависи от вас. Не е нужно да пеете на хладилника – може да изберете и различен, отговарящ повече на вашите показа за здрав разсъдък, вид да внесете друг смисъл в живота си.
Може да преосмислите по нов метод професионалния си опит, като му намерите някакво ново и друго приложение посредством ново занятие или занимание – като да създавате математически игри, да вземем за пример.
Или пък да откриете напълно ново и друго наличие, с което да запълвате смислово всекидневието си, като градинарство, лов на риба или нещо друго. Нямам концепция.
За мен е явно единствено, че тази карта от предишното, с която продължавате да живеете, не пасва на действителната ви житейска обстановка сега. И ви води до оскърбление, отчаяние и самосъжаление, което е допустимо най-непродуктивната житейска позиция.
Сърдечни поздрави, Алексей
* Въпроси към Алексей можете да задавате на [email protected]. Анонимността ви е обезпечена.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ