Андрей Фурсов: На карта е заложено на практика всичко
- Здравейте, Андрей Илич
- Здравейте
- Ще се наложи да приказваме за войната и за последствията ѝ.
- За военната интервенция.
- Нека я назовем по този начин. Нека е военна интервенция. Как мислите, по какъв начин ще завърши?
- Мисля, че ще завърши с принуждаването на украинския нацистки режим към демилитаризация и денацификация. Тоест с изгубването му.
Последната точка, която се отнася до денацификацията – желая в детайли да поговорим за това. Тоест – ясно е какво значи демилитаризация. С това в действителност се занимават и нашите Върховен касационен съд. А с денацификацията ще се наложи да се занимават малко по-различни хора. Как съгласно вас това може да наподобява в актуалния свят? Все отново сме част от Европа.
Част от Европа, само че доста по-голяма от Европа. Европа е част от голям континент, подобен полуостров, какъвто се счита за континент. Работата е там, че опитът за денацификация е в действителност осъществен в действителност единствено в една страна – във Федерална република Германия. Провежда се под контрола надлежно на американците, британците и французите. Видимо би трябвало да има място някакво присъединяване на Русия в този развой. Макар и по никакъв начин да не се приказва за контрола на Русия над Украйна. Русия има интерес от неутрална Украйна, само че мисля, че би трябвало да има някакъв временен интервал, когато би трябвало да се извърши тази денацификация. Тоест хората, които се занимават с изцяло разнообразни каузи, те би трябвало да оставят своите длъжности, а някои въобще да бъдат съдени. Ето по този начин. А по какъв начин ще стане съответно? Трудно е да се разискват съответни ограничения. Ние можем да начертаем някакви общи линии.
Защо зададох толкоз неуместно прост въпрос? Струва ми се, че в нашето общество има някакво разделяне – не трагично – последните рейтинги приказват, че повече от 70% от популацията има вяра на президента и неговата политика. Въпреки това, има интензивно малцинство, което е очевидно, което е шумно, което крещи „ не на войната “, „ ние нападнахме Украйна “ и всичко останало. Това смущава мнозина. Тоест някои се опасяват, че нашата власт ще отстъпи, ще договаря. Както през 2014 година. Ето за какво задаваме този въпрос.
Разбирам тези опасения. Още повече, че преди 2014 година беше 2008 година, а също Първата чеченска война, която приключи с измяната в Хасавюрт. Но в този момент обстановката е изцяло друга. Ето през днешния ден написах някакво послание към участниците в групата ми във „ ВКонтакте “ и споделих, че на 24 февруари 2022 година в действителност приключиха 90-те години. Това беше нещо като увод към приключването им. Сега на процедура на карта е заложено всичко. И в случай че властта трепне в тази обстановка, отстъпи на външния и вътрешен Запад, това ще бъде краят на тази власт. Затова и мисля, че тук самосъхранението на властта би трябвало да се задейства. Но тя би трябвало да работи не пасивно, а интензивно. Хвърлянето би трябвало да се извърши мъчително. Да кажем, че тези хора, които излизат с викове… те не излизат просто с лозунги „ Не на войната! “. Когато беше масовката, хората крещяха „ Слава на Украйна! На Героите популярност! “. Тоест те крещяха девиз на бандеровците. И в случай че това са хора от държавните медии, от държавните структури, те автоматизирано би трябвало да бъдат лишени от длъжностите си. Ако твоята страна организира военна интервенция против режима на украинските нацисти, а ти излизаш на проява и подкрепяш този режим, то нямаш място в държавните структури.
А отвън държавните?
Това също би трябвало да се следи съгласно събитията. Изобщо считам, че има доста елементарен метод да се реши казусът с петата колона. Без каквито и да е репресии. Отсичане от финансовите и осведомителни потоци. Хората би трябвало да се окажат във вакум. И без подозрение би трябвало да изпитват честен напън. Тези кресльовци, те би трябвало да схванат, че се намират в честен вакум и хората гледат на тях като на изроди.
Не ви ли се постанова такова необичайно чувство, че все едно очевидно… да припомня на слушателите – всичко стартира с ултиматума към Съединени американски щати от 10 декември. Това, което се назовава предложение за новата система за световна европейска сигурност. И ето по какъв начин всичко в последна сметка докара до сегашното състояние. Н о Америка не се вижда. Байдън въобще отиде на отмора. И в този момент Европейският съюз интензивно се бори. А мериканците наподобяват ли като неутрална страна ? Как го оценявате?
Първо, те са, несъмнено, неутрална страна и освен Европейският съюз се бори, водят война и британците, които са съкрушени от цялата тази обстановка. Знаете ли, аз постоянно съм отличавал Англия от Европа. Все отново е нещо доста особено. Такъв остров на бандити, пирати и изгнаници. И изгнаници от изгнаници и бандити измежду бандитите основават Америка под масонски контрол. Да, в действителност, външно наподобява доста необичайно, изключително откакто Америка в Украйна е лишена от сладкия си дял. Например, 17 биологични лаборатории, които, апропо, са публично следени от Фаучи от Америка. Освен това всички доста добре знаят, че Украйна е финансова пералня за пране на пари от клановете Обама и Байдън. Мисля, че американците напълно съзнателно отстъпиха място на Европейския съюз, т.е. на своя клиент, който ще би трябвало да създаде избрана стратегия. Освен това нервността на Европейския съюз е изцяло разбираема. И на германците на първо място. Ето - Шолц се изпусна и сподели тази фраза, че в този момент цялата обстановка отстранява всяка виновност от Германия и впрочем. Това съгласно мен за следващ път подсказва, че всички тези години, 30 години, Европа, Англия и Съединени американски щати влагат в Украйна като трамплин и таран против Русия, като анти-Русия. Веднъж Константин Леонтиев сподели, че чехите са оръжието, което славяните отвоюват от германците и насочват против тях. Така украинците са оръжието, което Западът отвоюва от съветския свят и насочва против съветския свят. И в този момент всичко се проваля. И тази нервност като цяло е напълно разбираема. Мисля, че американците са оставили Европейския съюз да се забавлява, до момента в който самите те седят като полк в засада. Има, несъмнено, и друга позиция. Вече беше чута. Има несъмнено съглашение сред Русия и Съединени американски щати - и всичко това е игра, която се играе. Не имам вяра в тази позиция. Не наподобява на съглашение. Мисля, че и в Съединените щати има известно комплициране. Въпреки че викаха – ту Русия ще нападна, ту Русия няма да нападна. Оказа се като в лъжливото овчарче. И когато стартира военната интервенция, се оказа, че всичко не върви по проект А, не по проект Б, а по напълно друга скица.
А вие по какъв начин мислите, в кой миг ще изскочи този американски засаден полк?
Това ще зависи от по какъв начин ще се развие обстановката. Освен това би трябвало да помним, че Съединени американски щати също имат задоволително проблеми. Тръмп беше доста деен. Разследването против Хилари Клинтън е към своя край. Е, тя евентуално няма да влезе в пандиза, въпреки всичко. Конвоят там. Искам да кажа, че има доста проблеми. Има доста променливи. Тук може просто да изскочи някаква изцяло непредвидена обстановка, обвързвана с хода на военната интервенция. Тук е доста мъчно да се отгатне. Ние сме на доста нестабилна почва.
Как ще се промени всичко във финансовия световен свят?
Мисля, че преди всичко светът като цяло ще се промени, а финансово-икономическият сегмент е просто негов детайл. Преди всичко би трябвало да се каже: без значение по какъв начин завърши обстановката в Украйна, а мисля, че ще приключи с победа във военната интервенция на Русия, е изцяло ясно, че Западът, или по-скоро пост-Западът, тъй като Западът почина безусловно пред очите ни през последните тридесет години след Съветския съюз и по този начин пост-Западът никога няма да признае нито резултатите от тези военни дейности, нито денацификацията. И той няма да признае новото държавно управление на Украйна. Ясно е, че глобите ще продължат. И по този начин Русия значително отпада от редица финансови и стопански процеси.
Освен пост-Запада, в актуалния свят има и Китай, Индия, Иран. Ясно е, че това стеснява пространството за финансово и икономическо развиване. Но въпреки това, това тласка Русия да направи обилни промени в модела на икономическо развиване. Всъщност, в случай че тази смяна не се случи, тогава Русия просто няма да преживее тази борба. Затова неведнъж съм казвал, че нашата борба с пост-Запада върви по две линии – по външна и по вътрешна. Да решим проблемите с вътрешния пост-Запад, тъй като нашият пост-Запад е част от ръководещата каста. Всички тези актриси и публицисти, които излизат с крясъци „ Не на войната!” Те са единствено част от тази пета колона в ръководещата каста. Ако този проблем не бъде решен, тогава нищо друго няма да бъде решено. И може да бъде позволен единствено по пътя на съществени структурни промени и промени в модела на развиване. Кланово-олигархичният режим няма да може да устои на пост-Запада. На пост-Запада може да се опълчи единствено режим, в който държавното управление и народът са обединени, където споделят едни и същи цели, едни и същи полезности и така нататък
Що се отнася до самия финансово-икономически аспект, това към този момент е разследване от тези процеси, а никога тяхната причина.
Днес чух няколко апокалиптични прогнози, че украинската рецесия може да се трансформира в последния „ черен лебед “, който в ерата след ковид ще нанесе гибелен удар на ц е л ия финансов капитал, който оплете цялата земя, и всичко ще отиде по дяволите.
Много е добре, че стигнахте до тази тематика. Факт е, че, парадоксално, рецесията, обвързвана с съветската военна интервенция в Украйна извършва редица функционалности, които пандемията извършва. Но факт е, че пандемията беше завършила в края на предходната година. Пандемията не е изпълнила задачите си. Зелената стратегия също стопира да работи. И вследствие на това се оказва: какви средства остават за основаване на новия международен ред? Войната в Европа и гладът са единственото нещо, което остава за преформатиране на света.
И една от аргументите, коства ми се, за прекъсване на рецесията към военната интервенция е обвързвана освен с Русия, тя е обвързвана с по-широки световни проблеми. Неслучайно Шваб даже направи изказване, че СИФ мощно поддържа Украйна. Мисля, че избрана част от международния хайлайф е доста изкушена да употребява тази рецесия, с цел да позволи редица проблеми, които пандемията и зелената стратегия не са решили.
Не се ли опасяват, че тази рецесия просто ще ги опустоши? И за какво би трябвало да има апетит?
Мисля, че се опасяват от това, само че не го вкарват в проектите си. Книгата „ Голямото нулиране “ на Шваб и Малер е еквивалент на „ Моята Борба “. Само че Хитлер рисува стратегия за метаморфоза не на целия свят, а на Европа. А в този момент това е стратегия за смяна освен на целия свят, само че и за смяна на индивида. Защото, както споделя Шваб за четвъртата индустриална гражданска война, това не е смяна в света, който е към нас, това е смяна в света на самия човек посредством генетично модифицирани средства.
Сега мисля, че когато тези момчета започнаха процеса, те бяха наясно, че тук може да има съществени проблеми. И Шваб написа за заплахите по пътя на това Голямо нулиране. Една от заплахите е, че този развой може да се проточи. И по този начин се случи. Вторият е, в случай че една от огромните три страни се отдръпна, т.е. Съединени американски щати, Китай или Русия. И третото е всеобщата опозиция. Честно казано, не имах вяра, че ще има такава опозиция против всички тези процеси на Запад. Не чаках, че ще има „ конвои на свободата “ в Канада, в Америка. Мислех, че западният човек от дълго време се е трансформирал в пациент, който може да бъде манипулиран.
Но ето всички тези събития дружно: бавното движение на ваксинацията; че Китай и Русия не препускат в този процес; фактът, че има остра опозиция - всичко това кара тези хора да прибягват до някакви други средства. Защото, в случай че правят отстъпка, ще изгубят от онази част от международния хайлайф, на която Тръмп е един от служителите. И в тази обстановка те се нуждаят от нещо друго. Например война, която може да провокира апетит. А гладът е понижаване на потреблението, стягане на контрола.
И по тази причина мисля, че те ще се опитат да извлекат максимума от военната интервенция на Русия в Украйна. Те ще се опитат да го създадат допустимо най-дълго. Оттук и помощта с оръжия. Това е толкоз повсеместен продукт. Те отслабват Русия, основават преграда сред Русия и Китай, от една страна, и Европейския съюз, от друга. Нещо повече, това се прави от ръцете на атлантическите елити на самия Европейски съюз. Води се доста сериозна игра. Изненадващо, само че военната интервенция на Русия в Украйна може да реши ориста за идващите 15-20 години. И може, от една страна, да форсира процеса на нулиране, а въпреки това като цяло да го разбие.
Говорихте за глада . И ска м да отбележа, че Русия и Украйна управляват към 25% от международния експорт на пшеница и към 96% от международния експорт на слънчогледово олио .
Ще ще се опитат да проточат спора, с цел да нарушат сезона на сеитба.
Има още един аспект, който към момента не се е случил, само че както разбирам, това е един от сюжетите. Ако всичко върви жестоко, както в този момент споделяме, и Русия затвори газопровода и също по този начин прекъсне доставките на торове, от които голямо количество отива в Европа, в действителност това е вашата прогноза за апетит към този момент на европейския континент. Вярно, в случай че се популяризира на там.
Относно торовете. Въпросът е, че през последната половин година компаниите, които създават торове, внезапно подвигнаха цените. И огромните аграрни стопанства печелят от това, само че дребният и междинен агробизнес губи, фермерите губят. И това в действителност се трансформира в фактор за внезапното повишаване на цените на храните, което, апропо, е един от съставените елементи на Нулирането. Защото качествената храна би трябвало да остане за първите 15-20 %. Останалото е месо от скакалци, червеи и тримерен щемпел.
Продукт на такава изкуствена медийна операция ли е сходна всеобща реакция на Европа н а спора в Украйна? Или в действителност е разследване от престоя в пандемия в продължение на две години? Защо европейците са впрегнати за Украйна? Какво ги интересува тая Украйна?
Нямат общо с Украйна. Нямат общо с Русия. За мен фразата, която Урсула фон дер Лайен сподели преди няколко годинибеше доста показателна. Тя избра деня - 22 юни, тя сподели, че е належащо да се приказва с Русия от позиция на силата. Тя не инцидентно избра 22 юни. Прав сте, когато казвате две години седене. Но въпросът е, че проектите на Европейски Съюз за Украйна се оформят отдавна. А Украйна е готова през последните тридесет години като анти-Русия. Мисля, че в основата на това е желанието за реванш.
Андрей Илич , съгласно вас в този безпорядък, в тази борба, която може да има още по-страшни последствия, съществуват ли въобще т е зи, които назоваваме англосаксонци? Те субективни ли са? Могат ли да завоюват или не?
Англосаксонците, които назоваваме англо-американци, ли имате поради?
- Не. ще уточня тогава. Това е такава тематика, която се появи евентуално през последните два месеца. Тук мнозина започнаха да построяват тайни теории, че и Америка е остаряла, като остаряла Европа. А Англия, в противен случай, стартира втора млад ост . И в този момент британците дърпат всички влакна в Евразия. Те разиграват всички, разпалват този огън на войната. И желаят да съсипят Германия, която първа ще пострада вследствие на този спор.
Не. Факт е, че преди време даже Роудс си слага задачата да върне в Съединените щати един тип световна Британска империя. Но историята върви по напълно друг метод. Със синхронизирани удари, без да се съгласяват, само че разбирайки какво прави сътрудникът, Съветският съюз и Съединени американски щати нанасят гибелен удар на Британската империя през 1956 година, след което британците имат две благоприятни условия. Или безшумно да умрат изцяло, или да основат невидима финансова империя. Когато приказваме за Съединени американски щати и Англия, би трябвало да разберем, че като се изключи че има две страни – Съединени американски щати и Англия – има англо-американски и американо-английски кланове, които имат свои лични ползи. Нещо повече, част от американския естаблишмънт е насочен към английските кланове, а част от английския към американските. Това е доста комплицирана плетеница. Освен това тази обстановка също е объркваща. Различни кланове, кланове от разнообразни страни са показани в едни и същи структури. Тоест те съответстват, като кръговете на Ойлер, някъде се бият между тях, а някъде си взаимодействат. Между другото, същото се случва и в държавната линия. Лейбъристкото държавно управление на Англия след Втората международна война, с цел да забави малко американците, ни продава прелестни и най-качествени самолетни мотори. В небето на Корея руските водачи смъкват американци употребявайки тези мотори. В същото време, при започване на 50-те години на предишния век, американското и руското разузнаване доставят малайските бунтовници - и те са най-вече етнически китайци - в битката против Британската империя. Тоест тук всичко е доста тясно обвързвано. Британците в действителност доста интензивно се издигат през последните 40-50 години. Те в действителност са съумели в доста връзки. Но да се каже, че британците изкривяват всичко е доста огромно пресилване. В света има няколко групировки, свързани между тях съгласно правилото на кръговете на Ойлер. Така те работят дружно, само че по едно и също време се борят между тях.
Колкото до Германия, Германия въобще не е индивид, тя е протекторат на Съединени американски щати на първо място. Но има разнообразни немски кланове - прусаци, баварци. Има безусловно пробритански кланове. Тоест картината на тези взаимоотношения е доста по-сложна. Но в случай че приказваме за Европа, забравяйки за британците, тогава сигурно има предпочитание Европейският съюз стане политическа единица. В историята е имало няколко опита за основаване на Европейски съюз. Последният опит, който съвсем съумява, е опитът на Хитлер. Европейският съюз на Хитлер. И Съветският съюз води война освен с Третия Райх, само че и с нацисткия Европейски съюз. И преди време Мелник-Боткин, началник на френските разследващи службипри Дьо Гол в едно от последните си изявленията, когато към този момент е пенсиониран, споделя, визирайки руснаците: “Не се лъжете, само че французите в никакъв случай няма да ви простят, че победихте Наполеон преди 200 години”. Дълбоко съм уверен, че Европейският съюз като цяло, а освен германците, в никакъв случай няма да простят на Русия успеха над Хитлер. Защото цяла Европа падна под Хитлер и единствените, които могат да кажат, че са застанали един до друг с руснаците в тази борба са сърбите. Всички останали падат под Хитлер. И ние побеждаваме този Хитлер. Европейски Съюз в никакъв случай няма да ни го елементарни.
И има още един миг. Фьодор Иванович Тютчев един път споделя, че с появяването на империята на Велики Петър, империята на Карл Велики в Европа е невъзможна. Тоест поражда Руската империя и по тази причина обединяването на Европа в духа на Карл Първи е невероятно. Оказва се безусловно прав. Забележете по кое време Европейският съюз най-сетне се изправя на крайници. Веднага откакто Съветският съюз беше погубен. Тоест надигащата се Русия и падащият Европейски съюз са скачени съдове. И Европейският съюз е наясно с това. Освен това по редица аргументи този Европейски съюз се пука по шевовете. Следователно това отменяне на Русия от тези хора има надълбоко ешелониран исторически темперамент. Не при всички, само че сигурно при елитите.
В подобен случай, апелирам, обяснете ми. Омразата на обединена Европа към Русия, разбирам, е систематична, вековна е и като цяло това би трябвало да се приема за даденост. Но в този случай, на доктрина, англо-американците би трябвало, най-малко ситуативно, да работят като наши съдружници. И британците работят тъкмо като Чапаев - напред в галоп !
Ида, и не. Моля, имайте поради, че доста постоянно ние, дружно с Англия, се бием както против Наполеон, по този начин и против Хитлер. Някои даже споделят, че е по този начин, тъй като Русия е била английска крипто колония. Това е нелепост. Всъщност Англия и Русия, както и да се назовават, са две флангови страни. И дветеса заинтригувани да нямат мощен европейски център, било то Германия или Франция. Затова дружно разрушават Наполеон, дружно разрушават Вилхелм, дружно разрушават Хитлер. Но незабавно щом тези интервали завършват, Русия автоматизирано става зложелател на британците. И в този момент британците имат доста забавно преплитане. Британците, които построяват своята невидима финансова империяимат няколко опорни точки. Едната е Южен Китай, втората е Близкият изток и те доста интензивно желаят да влязат в Закавказието благодарение на Турция. Е, ще им бъде доста мъчно да влязат в Централна Азия, където Китай и Турция играят своите игри. Е, и, несъмнено, Източна Европа. И тук те са изправени и пред Европейския съюз, и против американците. Преди няколко седмици допуснах, че американците, които въобще не се интересуват от прекомерно мощния напредък на тази невидима английска финансова империя, може да създадат на британците това, което направиха с тях през 1956 година по време на Суецката рецесия. Факт е, че тогава американците сътвориха на британците усещане, че ще ги поддържат при положение на рецесия. Но незабавно щом Хрушчов даде обещание, че ще има две дивизии от доброволци и подсети че Съветският съюз също има нуклеарни оръжия, и когато британците се затичаха към Айзенхауер за помощ, американците хладно дадоха отговор, че не поддържат колониалните империи. И в този момент, в случай че това, което Русия е възнамерявала в Украйна, се окаже, както го мисля, то това безусловно нарушава английския проект за основаване на блок Полша-Украйна-Турция-Великобритания. Защото Украйна излетява от тази група. И това разрушава английската игра. Кой печели? Американците печелят.
Американците печелят. Но ще по страдат ли в Европа във всеки случай, без значение по какъв начин протича този спор?
Да. Така или другояче те се нараняват. Защото не са политически индивид. Като цяло има единствено една страна в Европа, която има нотка на политическа индивидуалност. Това е Франция, която има атомни електроцентрали и нуклеарни оръжия. Но Франция с голямото си небяло население е страна, която е доста елементарно манипулирана. Така че в това отношение не приказвам за Европа, само че това не значи, че европейските финансови и аристократични кланове не играят огромна роля в огромната политика.Ние сме изцяло идиотски захласнати от една безусловно, добре, не безобидна, несъмнено, конструкция - безобидни структури там не съществуват - само че такава странна конструкция е клубът на Билдербергите. Но има да вземем за пример една конструкция, за която не се написа нищо - да вземем за пример това е " Клубът на островите ". „ Клубът на островите “ е затворена конструкция, постоянно се командва от един британски лорд и постоянно от херцога на Лихтенщайн. Е, като цяло би трябвало да се каже, че херцозите на Лихтенщайн имат доста особено състояние в европейската аристокрация, доста по-добро от това на семейство Грималди и херцозите на Люксембург. Е, с изключение на тази има и други структури. Тоест, когато приказваме за европейска несубективност, това е несубективност на равнище страни и на равнище Европейски съюз. Но има субекти под формата на затворени наднационални структури. И в този момент те водят своя лична игра.
Това е част от международното държавно управление, нали ? Не съм иронич ен , това е пряк въпрос.
Не може да има международно държавно управление, тъй като светът е прекомерно комплициран, с цел да се ръководи от един център. Има разнообразни групи.
Разбирам. Структура на мрежата. Няколко центъра.
Да, безусловно правилно. Има разнообразни структури, те имат свои взаимоотношения, които се проточват, доста проблеми се проточват, те се наслагват върху сегашната обстановка, само че доста проблеми се влачат от такава античност, че за елементарен човек ще наподобява като полуда. А в случай че приказваме за европейската аристокрация, това може да са даже несъгласия сред потомците на Каролингите и Меровингите.
Хората ще кажат: какво значение има? За тези хора това има значение. Защото тези хора с мислите си обгръщат вековете. И за тях казусът с кръвта и казусът с унищожаването на Меровингите от Каролингите и папата е огорчение.
И тук навлизаме в друга мощ, кореняща се в хилядолетия – Китай, която отпада от вашите разсъждения. Къде е Китай?
Не отпада. Току-що говорихме за Европа и Америка. Китай играе своята игра. Никога не съм бил последовател на мнението, че Китай ще бъде международен водач през този век. Китай има доста ограничавания. А главният ограничител на Китай съгласно мен е следният. Колкото повече стопански триумф има Китай, толкоз по-остри обществени и политически проблеми изпитва. Китай, съгласно разнообразни оценки, е 9-12 районни клана. И на Китай не е обезпечено, при положение на доста мощен стопански триумф на, да речем, южната част, която апропо е обвързана с британците още от Първата и Втората опиумни войни, е обвързана точно с британците, а не на американците - всичко с Китай по принцип не е толкоз просто и не толкоз ясно, колкото наподобява на пръв взор.
Всички тези приказки, че Китай ще бъде водач номер едно вXXI век, ми припомнят за приказките от началото на XX век, че още двадесет години и Русия ще смаже всички. Русия в действителност се развива бързо стопански, само че това бързо развиване чупи обществения гръбнак на Русия. Ако си спомняте, през 70-те години имаше такива диалози за Япония, че Япония в идващите двадесет години, Съединени американски щати нокаутираха Япония през 90-те по правилото на карате – с един удар.
Между другото, не е инцидентно, че Шваб отбелязва в книгата си, че всички страни ще би трябвало да понижат потреблението и да забавят икономическия напредък. А за най-слабо развитите страни това ще бъде патагонизация, т.е. най-слабо развитата част на Аржентина. Но за най-развитите страни това ще бъде японизация, т.е. положението, в което се намира Япония през 90-те години.
Нито Япония, нито Русия станаха водачи по метода, по който смятаха прогнозистите. И същото се отнася за Китай. Колкото по-далеч отива Китай, толкоз повече проблеми ще има. Не съм сигурен, че Китай може да се оправи с тях. Мисля, че с дейна външна политика, с решение на казуса с Тайван, с положителни връзки с Русия, Китай може да построи своя зона в Азия и да направи това, което японците не съумяха. Ако си спомняте, японците имаха такава идея - Великата азиатска сфера на взаимно благополучие. Тук Китай може да опита да го направи. Но за това той се нуждае от съветски гръб и непрекъснато напрежение в връзките със Съединени американски щати.
Това е безусловно неизбежно. Някои настояват, че присъединяване на Съединените щати във Втората международна война е точно войната с Япония за това, което се назовава Тихоокеански район. Това не е отбрана на демокрацията и толерантността. Не им пука за Хитлер.
Разбира се.
О ттук и въпросът. Очевидно идната стъпка е да превърнем Китай в същата имперска Япония, която претендира за целия Тихоокеански район. Пр авилно ли е по този начин ? По тази логичност Русия и Европа са някъде в периферията.
Да.Освен в случай че Китай не се разпадне. Тази година ще има още един конгрес на Китайската комунистическа партия. Един вид за развиване е Си Цзинпин да победи своите съперници, по този начин наречените „ комсомолци “. Вторият вид - той да не печели. И тук стартират напълно разнообразни игри.
Сега те приказват за многополюсен свят. Светът към момента не е станал изцяло многополюсен, само че към този момент върви натам. Светът навлиза в зона на хаос, където е доста мъчно нещата да се плануват. От игра на тенис светът се трансформира в игра на скуош. И от шах към играта на го. И тук, от една страна, това са доста забавни оформления, които ще се трансформират доста бързо. Освен това в такава безпорядъчна обстановка тя се характеризира с обстоятелството, че тук дребните аргументи могат да доведат до огромни последствия. Ето за какво би трябвало да бъдете доста деликатни, с цел да наблюдавате даже дребни смени. В обстановка на равновесие на везните е задоволително пеперудата да седне на едното ястие и всичко ще тръгне в другата посока. Тук ролята освен на случайността, бих споделил, ролята на събитията внезапно нараства.
Искам да обърна внимание на новината, която всички подцениха. Болсонаро предизвикателно пристигна в Москва и предизвикателно отхвърли да поддържа глобите. И през днешния ден Мексико направи същото - като цяло сякаш е протекторат на Съединените щати. Какво приказва това? Може ли това да е същата пеперуда?
Мисля, че към този момент това не е пеперудата. Що се отнася до Мексико, несъмнено, то съществува повече като страна, в сравнение с Колумбия, само че страната Мексико е общ брой от наркокартели. Ако Колумбия е два огромни наркокартела и държавно управление, то Мексико е нещо друго. В Бразилия обстановката е по-сложна. Но и Мексико, и Бразилия вземат решение личните си проблеми. Ситуацията на такава световна мътна вода, където ще бъде допустимо да се лови риба, е просто доста потребна за тях.
В лиянието на Съединени американски щати в същото Мексико и Бразилия е колосално. Хрумна ми, че няма по какъв начин да се е разминало без емисарите на Байдън. Може би това е част от играта?
Може би. Факт е, че международната мощ е проектирана толкоз хитро. Тук може да има всевъзможни ходове. Болсонаро е доста прочувствен човек, има прояви. Веднъж разговаряхме с Леонид Владимирович Шебаршин и той ми сподели, че не би трябвало да се вижда злоумишлен предумисъл във всяко деяние, това може да е обикновена нелепост. На което му споделих: факт е, че нелепостта е най-хубавата форма, в която можете да скриете злонамерени планове. Може и по този начин, и по този начин. Може да сте изцяло прав, че това е част от играта. Или може би не е игра.
Все още имаме един по-амбициозен състезател, който към момента не се е посочил, това е Турция, Ердоган. Субективен ли е въобще, самостоятелен ли е? Или той е пионка в ръцете на Лондон?
Като районен състезател той е индивидуален. Що се отнася до игрите, които имаме в Закавказието, в Централна Азия, частично, несъмнено, това е част от английския проект. По-точно даже британско-американския. И американците, и британците имат подобен прекрасен табиет, в случай че ще създадат нещо гадно някъде, стартират да прокарват напред хора, които са свързани с тези райони – директно или индиректно. Например, когато взеха решение да разбият социалистическия лагер през Полша, незабавно се появи Збигнев Бжежински, появи се поляк като папата. И доста католици се появиха, в това число Кейси, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ, в администрацията на Рейгън. Същото се случи с Тенет и Централно разузнавателно управление на САЩ, когато разрушиха Сърбия, употребявайки Албания.
Искам да напомня кои са шефовете на Централно разузнавателно управление на САЩ в последно време, само че тя към този момент е заменена, само че това е човек, който е работил в Турция, Азербайджан. А Муур, който оглавява МИ6, е турски експерт, който колекционира турски килими, който е почитател на турските клубове, който споделя, че е другар на Ердоган. И по този начин, когато тези хора бяха назначени в Централно разузнавателно управление на САЩ и МИ6, ми стана изцяло ясно, че ударът ще бъде нанесен в Закавказието, по линията Азербайджан-Нагорни Карабах.
Разбира се, Ердоган ще се опита да изиграе своята игра, само че е включен и в по-широк план. Не забравяйте, че “Наутилус” има подобен принцип - мобилен в мобилен. Ердоган е движещ детайл в трогателен се английски план. Между другото, това не значи, че в един миг ползите на Ердоган не могат да влязат в несъгласие с английските. Те могат много. Но към този момент те в действителност имат потребност от Ердоган.
И по какъв начин може да се изясни надали не самоубийството на “Бритиш Петролеум”, който, напускайки капитала “ Роснефт ”. Н ка ви припомня, те имат повече от 19 % . Така просто престава т да бъд ат огромен състезател на енергийния пазар?
За мен е мистерия. Може би в близко бъдеще ще стане ясно какъв е фокусът тук.
Французите ще останат в съветския енергиен бранш?
- Когато приказваме за несъгласия в актуалния свят, по някаква причина сме захласнати от проблемите на страните. Не считаме, че има транснационални корпорации, които имат свои ползи, че има затворени структури, че има кланове. И също така, какво е дълбока власт? Това е по-точен термин от дълбокото положение в актуалния свят. Дълбоката власт е форма на взаимоотношение сред страната и затворените наднационални структури. Освен това дълбоката власт поражда съвсем по едно и също време с страната и затворените наднационални структури. Ето за какво, когато учим актуалния свят, би трябвало да гледаме задълбочено страните, затворените структури, транснационални корпорации и дълбока власт.
Освен това тайните служби и незаконните синдикати постоянно играят самостоятелна роля в тази система. Тоест сегашната международна фаза на битката за власт, информация и запаси е фантастично забавен свят с доста играчи. И всякога, когато хвърляте заровете - изцяло друго систематизиране.
Превод: В. Сергеев
- Здравейте
- Ще се наложи да приказваме за войната и за последствията ѝ.
- За военната интервенция.
- Нека я назовем по този начин. Нека е военна интервенция. Как мислите, по какъв начин ще завърши?
- Мисля, че ще завърши с принуждаването на украинския нацистки режим към демилитаризация и денацификация. Тоест с изгубването му.
Последната точка, която се отнася до денацификацията – желая в детайли да поговорим за това. Тоест – ясно е какво значи демилитаризация. С това в действителност се занимават и нашите Върховен касационен съд. А с денацификацията ще се наложи да се занимават малко по-различни хора. Как съгласно вас това може да наподобява в актуалния свят? Все отново сме част от Европа.
Част от Европа, само че доста по-голяма от Европа. Европа е част от голям континент, подобен полуостров, какъвто се счита за континент. Работата е там, че опитът за денацификация е в действителност осъществен в действителност единствено в една страна – във Федерална република Германия. Провежда се под контрола надлежно на американците, британците и французите. Видимо би трябвало да има място някакво присъединяване на Русия в този развой. Макар и по никакъв начин да не се приказва за контрола на Русия над Украйна. Русия има интерес от неутрална Украйна, само че мисля, че би трябвало да има някакъв временен интервал, когато би трябвало да се извърши тази денацификация. Тоест хората, които се занимават с изцяло разнообразни каузи, те би трябвало да оставят своите длъжности, а някои въобще да бъдат съдени. Ето по този начин. А по какъв начин ще стане съответно? Трудно е да се разискват съответни ограничения. Ние можем да начертаем някакви общи линии.
Защо зададох толкоз неуместно прост въпрос? Струва ми се, че в нашето общество има някакво разделяне – не трагично – последните рейтинги приказват, че повече от 70% от популацията има вяра на президента и неговата политика. Въпреки това, има интензивно малцинство, което е очевидно, което е шумно, което крещи „ не на войната “, „ ние нападнахме Украйна “ и всичко останало. Това смущава мнозина. Тоест някои се опасяват, че нашата власт ще отстъпи, ще договаря. Както през 2014 година. Ето за какво задаваме този въпрос.
Разбирам тези опасения. Още повече, че преди 2014 година беше 2008 година, а също Първата чеченска война, която приключи с измяната в Хасавюрт. Но в този момент обстановката е изцяло друга. Ето през днешния ден написах някакво послание към участниците в групата ми във „ ВКонтакте “ и споделих, че на 24 февруари 2022 година в действителност приключиха 90-те години. Това беше нещо като увод към приключването им. Сега на процедура на карта е заложено всичко. И в случай че властта трепне в тази обстановка, отстъпи на външния и вътрешен Запад, това ще бъде краят на тази власт. Затова и мисля, че тук самосъхранението на властта би трябвало да се задейства. Но тя би трябвало да работи не пасивно, а интензивно. Хвърлянето би трябвало да се извърши мъчително. Да кажем, че тези хора, които излизат с викове… те не излизат просто с лозунги „ Не на войната! “. Когато беше масовката, хората крещяха „ Слава на Украйна! На Героите популярност! “. Тоест те крещяха девиз на бандеровците. И в случай че това са хора от държавните медии, от държавните структури, те автоматизирано би трябвало да бъдат лишени от длъжностите си. Ако твоята страна организира военна интервенция против режима на украинските нацисти, а ти излизаш на проява и подкрепяш този режим, то нямаш място в държавните структури.
А отвън държавните?
Това също би трябвало да се следи съгласно събитията. Изобщо считам, че има доста елементарен метод да се реши казусът с петата колона. Без каквито и да е репресии. Отсичане от финансовите и осведомителни потоци. Хората би трябвало да се окажат във вакум. И без подозрение би трябвало да изпитват честен напън. Тези кресльовци, те би трябвало да схванат, че се намират в честен вакум и хората гледат на тях като на изроди.
Не ви ли се постанова такова необичайно чувство, че все едно очевидно… да припомня на слушателите – всичко стартира с ултиматума към Съединени американски щати от 10 декември. Това, което се назовава предложение за новата система за световна европейска сигурност. И ето по какъв начин всичко в последна сметка докара до сегашното състояние. Н о Америка не се вижда. Байдън въобще отиде на отмора. И в този момент Европейският съюз интензивно се бори. А мериканците наподобяват ли като неутрална страна ? Как го оценявате?
Първо, те са, несъмнено, неутрална страна и освен Европейският съюз се бори, водят война и британците, които са съкрушени от цялата тази обстановка. Знаете ли, аз постоянно съм отличавал Англия от Европа. Все отново е нещо доста особено. Такъв остров на бандити, пирати и изгнаници. И изгнаници от изгнаници и бандити измежду бандитите основават Америка под масонски контрол. Да, в действителност, външно наподобява доста необичайно, изключително откакто Америка в Украйна е лишена от сладкия си дял. Например, 17 биологични лаборатории, които, апропо, са публично следени от Фаучи от Америка. Освен това всички доста добре знаят, че Украйна е финансова пералня за пране на пари от клановете Обама и Байдън. Мисля, че американците напълно съзнателно отстъпиха място на Европейския съюз, т.е. на своя клиент, който ще би трябвало да създаде избрана стратегия. Освен това нервността на Европейския съюз е изцяло разбираема. И на германците на първо място. Ето - Шолц се изпусна и сподели тази фраза, че в този момент цялата обстановка отстранява всяка виновност от Германия и впрочем. Това съгласно мен за следващ път подсказва, че всички тези години, 30 години, Европа, Англия и Съединени американски щати влагат в Украйна като трамплин и таран против Русия, като анти-Русия. Веднъж Константин Леонтиев сподели, че чехите са оръжието, което славяните отвоюват от германците и насочват против тях. Така украинците са оръжието, което Западът отвоюва от съветския свят и насочва против съветския свят. И в този момент всичко се проваля. И тази нервност като цяло е напълно разбираема. Мисля, че американците са оставили Европейския съюз да се забавлява, до момента в който самите те седят като полк в засада. Има, несъмнено, и друга позиция. Вече беше чута. Има несъмнено съглашение сред Русия и Съединени американски щати - и всичко това е игра, която се играе. Не имам вяра в тази позиция. Не наподобява на съглашение. Мисля, че и в Съединените щати има известно комплициране. Въпреки че викаха – ту Русия ще нападна, ту Русия няма да нападна. Оказа се като в лъжливото овчарче. И когато стартира военната интервенция, се оказа, че всичко не върви по проект А, не по проект Б, а по напълно друга скица.
А вие по какъв начин мислите, в кой миг ще изскочи този американски засаден полк?
Това ще зависи от по какъв начин ще се развие обстановката. Освен това би трябвало да помним, че Съединени американски щати също имат задоволително проблеми. Тръмп беше доста деен. Разследването против Хилари Клинтън е към своя край. Е, тя евентуално няма да влезе в пандиза, въпреки всичко. Конвоят там. Искам да кажа, че има доста проблеми. Има доста променливи. Тук може просто да изскочи някаква изцяло непредвидена обстановка, обвързвана с хода на военната интервенция. Тук е доста мъчно да се отгатне. Ние сме на доста нестабилна почва.
Как ще се промени всичко във финансовия световен свят?
Мисля, че преди всичко светът като цяло ще се промени, а финансово-икономическият сегмент е просто негов детайл. Преди всичко би трябвало да се каже: без значение по какъв начин завърши обстановката в Украйна, а мисля, че ще приключи с победа във военната интервенция на Русия, е изцяло ясно, че Западът, или по-скоро пост-Западът, тъй като Западът почина безусловно пред очите ни през последните тридесет години след Съветския съюз и по този начин пост-Западът никога няма да признае нито резултатите от тези военни дейности, нито денацификацията. И той няма да признае новото държавно управление на Украйна. Ясно е, че глобите ще продължат. И по този начин Русия значително отпада от редица финансови и стопански процеси.
Освен пост-Запада, в актуалния свят има и Китай, Индия, Иран. Ясно е, че това стеснява пространството за финансово и икономическо развиване. Но въпреки това, това тласка Русия да направи обилни промени в модела на икономическо развиване. Всъщност, в случай че тази смяна не се случи, тогава Русия просто няма да преживее тази борба. Затова неведнъж съм казвал, че нашата борба с пост-Запада върви по две линии – по външна и по вътрешна. Да решим проблемите с вътрешния пост-Запад, тъй като нашият пост-Запад е част от ръководещата каста. Всички тези актриси и публицисти, които излизат с крясъци „ Не на войната!” Те са единствено част от тази пета колона в ръководещата каста. Ако този проблем не бъде решен, тогава нищо друго няма да бъде решено. И може да бъде позволен единствено по пътя на съществени структурни промени и промени в модела на развиване. Кланово-олигархичният режим няма да може да устои на пост-Запада. На пост-Запада може да се опълчи единствено режим, в който държавното управление и народът са обединени, където споделят едни и същи цели, едни и същи полезности и така нататък
Що се отнася до самия финансово-икономически аспект, това към този момент е разследване от тези процеси, а никога тяхната причина.
Днес чух няколко апокалиптични прогнози, че украинската рецесия може да се трансформира в последния „ черен лебед “, който в ерата след ковид ще нанесе гибелен удар на ц е л ия финансов капитал, който оплете цялата земя, и всичко ще отиде по дяволите.
Много е добре, че стигнахте до тази тематика. Факт е, че, парадоксално, рецесията, обвързвана с съветската военна интервенция в Украйна извършва редица функционалности, които пандемията извършва. Но факт е, че пандемията беше завършила в края на предходната година. Пандемията не е изпълнила задачите си. Зелената стратегия също стопира да работи. И вследствие на това се оказва: какви средства остават за основаване на новия международен ред? Войната в Европа и гладът са единственото нещо, което остава за преформатиране на света.
И една от аргументите, коства ми се, за прекъсване на рецесията към военната интервенция е обвързвана освен с Русия, тя е обвързвана с по-широки световни проблеми. Неслучайно Шваб даже направи изказване, че СИФ мощно поддържа Украйна. Мисля, че избрана част от международния хайлайф е доста изкушена да употребява тази рецесия, с цел да позволи редица проблеми, които пандемията и зелената стратегия не са решили.
Не се ли опасяват, че тази рецесия просто ще ги опустоши? И за какво би трябвало да има апетит?
Мисля, че се опасяват от това, само че не го вкарват в проектите си. Книгата „ Голямото нулиране “ на Шваб и Малер е еквивалент на „ Моята Борба “. Само че Хитлер рисува стратегия за метаморфоза не на целия свят, а на Европа. А в този момент това е стратегия за смяна освен на целия свят, само че и за смяна на индивида. Защото, както споделя Шваб за четвъртата индустриална гражданска война, това не е смяна в света, който е към нас, това е смяна в света на самия човек посредством генетично модифицирани средства.
Сега мисля, че когато тези момчета започнаха процеса, те бяха наясно, че тук може да има съществени проблеми. И Шваб написа за заплахите по пътя на това Голямо нулиране. Една от заплахите е, че този развой може да се проточи. И по този начин се случи. Вторият е, в случай че една от огромните три страни се отдръпна, т.е. Съединени американски щати, Китай или Русия. И третото е всеобщата опозиция. Честно казано, не имах вяра, че ще има такава опозиция против всички тези процеси на Запад. Не чаках, че ще има „ конвои на свободата “ в Канада, в Америка. Мислех, че западният човек от дълго време се е трансформирал в пациент, който може да бъде манипулиран.
Но ето всички тези събития дружно: бавното движение на ваксинацията; че Китай и Русия не препускат в този процес; фактът, че има остра опозиция - всичко това кара тези хора да прибягват до някакви други средства. Защото, в случай че правят отстъпка, ще изгубят от онази част от международния хайлайф, на която Тръмп е един от служителите. И в тази обстановка те се нуждаят от нещо друго. Например война, която може да провокира апетит. А гладът е понижаване на потреблението, стягане на контрола.
И по тази причина мисля, че те ще се опитат да извлекат максимума от военната интервенция на Русия в Украйна. Те ще се опитат да го създадат допустимо най-дълго. Оттук и помощта с оръжия. Това е толкоз повсеместен продукт. Те отслабват Русия, основават преграда сред Русия и Китай, от една страна, и Европейския съюз, от друга. Нещо повече, това се прави от ръцете на атлантическите елити на самия Европейски съюз. Води се доста сериозна игра. Изненадващо, само че военната интервенция на Русия в Украйна може да реши ориста за идващите 15-20 години. И може, от една страна, да форсира процеса на нулиране, а въпреки това като цяло да го разбие.
Говорихте за глада . И ска м да отбележа, че Русия и Украйна управляват към 25% от международния експорт на пшеница и към 96% от международния експорт на слънчогледово олио .
Ще ще се опитат да проточат спора, с цел да нарушат сезона на сеитба.
Има още един аспект, който към момента не се е случил, само че както разбирам, това е един от сюжетите. Ако всичко върви жестоко, както в този момент споделяме, и Русия затвори газопровода и също по този начин прекъсне доставките на торове, от които голямо количество отива в Европа, в действителност това е вашата прогноза за апетит към този момент на европейския континент. Вярно, в случай че се популяризира на там.
Относно торовете. Въпросът е, че през последната половин година компаниите, които създават торове, внезапно подвигнаха цените. И огромните аграрни стопанства печелят от това, само че дребният и междинен агробизнес губи, фермерите губят. И това в действителност се трансформира в фактор за внезапното повишаване на цените на храните, което, апропо, е един от съставените елементи на Нулирането. Защото качествената храна би трябвало да остане за първите 15-20 %. Останалото е месо от скакалци, червеи и тримерен щемпел.
Продукт на такава изкуствена медийна операция ли е сходна всеобща реакция на Европа н а спора в Украйна? Или в действителност е разследване от престоя в пандемия в продължение на две години? Защо европейците са впрегнати за Украйна? Какво ги интересува тая Украйна?
Нямат общо с Украйна. Нямат общо с Русия. За мен фразата, която Урсула фон дер Лайен сподели преди няколко годинибеше доста показателна. Тя избра деня - 22 юни, тя сподели, че е належащо да се приказва с Русия от позиция на силата. Тя не инцидентно избра 22 юни. Прав сте, когато казвате две години седене. Но въпросът е, че проектите на Европейски Съюз за Украйна се оформят отдавна. А Украйна е готова през последните тридесет години като анти-Русия. Мисля, че в основата на това е желанието за реванш.
Андрей Илич , съгласно вас в този безпорядък, в тази борба, която може да има още по-страшни последствия, съществуват ли въобще т е зи, които назоваваме англосаксонци? Те субективни ли са? Могат ли да завоюват или не?
Англосаксонците, които назоваваме англо-американци, ли имате поради?
- Не. ще уточня тогава. Това е такава тематика, която се появи евентуално през последните два месеца. Тук мнозина започнаха да построяват тайни теории, че и Америка е остаряла, като остаряла Европа. А Англия, в противен случай, стартира втора млад ост . И в този момент британците дърпат всички влакна в Евразия. Те разиграват всички, разпалват този огън на войната. И желаят да съсипят Германия, която първа ще пострада вследствие на този спор.
Не. Факт е, че преди време даже Роудс си слага задачата да върне в Съединените щати един тип световна Британска империя. Но историята върви по напълно друг метод. Със синхронизирани удари, без да се съгласяват, само че разбирайки какво прави сътрудникът, Съветският съюз и Съединени американски щати нанасят гибелен удар на Британската империя през 1956 година, след което британците имат две благоприятни условия. Или безшумно да умрат изцяло, или да основат невидима финансова империя. Когато приказваме за Съединени американски щати и Англия, би трябвало да разберем, че като се изключи че има две страни – Съединени американски щати и Англия – има англо-американски и американо-английски кланове, които имат свои лични ползи. Нещо повече, част от американския естаблишмънт е насочен към английските кланове, а част от английския към американските. Това е доста комплицирана плетеница. Освен това тази обстановка също е объркваща. Различни кланове, кланове от разнообразни страни са показани в едни и същи структури. Тоест те съответстват, като кръговете на Ойлер, някъде се бият между тях, а някъде си взаимодействат. Между другото, същото се случва и в държавната линия. Лейбъристкото държавно управление на Англия след Втората международна война, с цел да забави малко американците, ни продава прелестни и най-качествени самолетни мотори. В небето на Корея руските водачи смъкват американци употребявайки тези мотори. В същото време, при започване на 50-те години на предишния век, американското и руското разузнаване доставят малайските бунтовници - и те са най-вече етнически китайци - в битката против Британската империя. Тоест тук всичко е доста тясно обвързвано. Британците в действителност доста интензивно се издигат през последните 40-50 години. Те в действителност са съумели в доста връзки. Но да се каже, че британците изкривяват всичко е доста огромно пресилване. В света има няколко групировки, свързани между тях съгласно правилото на кръговете на Ойлер. Така те работят дружно, само че по едно и също време се борят между тях.
Колкото до Германия, Германия въобще не е индивид, тя е протекторат на Съединени американски щати на първо място. Но има разнообразни немски кланове - прусаци, баварци. Има безусловно пробритански кланове. Тоест картината на тези взаимоотношения е доста по-сложна. Но в случай че приказваме за Европа, забравяйки за британците, тогава сигурно има предпочитание Европейският съюз стане политическа единица. В историята е имало няколко опита за основаване на Европейски съюз. Последният опит, който съвсем съумява, е опитът на Хитлер. Европейският съюз на Хитлер. И Съветският съюз води война освен с Третия Райх, само че и с нацисткия Европейски съюз. И преди време Мелник-Боткин, началник на френските разследващи службипри Дьо Гол в едно от последните си изявленията, когато към този момент е пенсиониран, споделя, визирайки руснаците: “Не се лъжете, само че французите в никакъв случай няма да ви простят, че победихте Наполеон преди 200 години”. Дълбоко съм уверен, че Европейският съюз като цяло, а освен германците, в никакъв случай няма да простят на Русия успеха над Хитлер. Защото цяла Европа падна под Хитлер и единствените, които могат да кажат, че са застанали един до друг с руснаците в тази борба са сърбите. Всички останали падат под Хитлер. И ние побеждаваме този Хитлер. Европейски Съюз в никакъв случай няма да ни го елементарни.
И има още един миг. Фьодор Иванович Тютчев един път споделя, че с появяването на империята на Велики Петър, империята на Карл Велики в Европа е невъзможна. Тоест поражда Руската империя и по тази причина обединяването на Европа в духа на Карл Първи е невероятно. Оказва се безусловно прав. Забележете по кое време Европейският съюз най-сетне се изправя на крайници. Веднага откакто Съветският съюз беше погубен. Тоест надигащата се Русия и падащият Европейски съюз са скачени съдове. И Европейският съюз е наясно с това. Освен това по редица аргументи този Европейски съюз се пука по шевовете. Следователно това отменяне на Русия от тези хора има надълбоко ешелониран исторически темперамент. Не при всички, само че сигурно при елитите.
В подобен случай, апелирам, обяснете ми. Омразата на обединена Европа към Русия, разбирам, е систематична, вековна е и като цяло това би трябвало да се приема за даденост. Но в този случай, на доктрина, англо-американците би трябвало, най-малко ситуативно, да работят като наши съдружници. И британците работят тъкмо като Чапаев - напред в галоп !
Ида, и не. Моля, имайте поради, че доста постоянно ние, дружно с Англия, се бием както против Наполеон, по този начин и против Хитлер. Някои даже споделят, че е по този начин, тъй като Русия е била английска крипто колония. Това е нелепост. Всъщност Англия и Русия, както и да се назовават, са две флангови страни. И дветеса заинтригувани да нямат мощен европейски център, било то Германия или Франция. Затова дружно разрушават Наполеон, дружно разрушават Вилхелм, дружно разрушават Хитлер. Но незабавно щом тези интервали завършват, Русия автоматизирано става зложелател на британците. И в този момент британците имат доста забавно преплитане. Британците, които построяват своята невидима финансова империяимат няколко опорни точки. Едната е Южен Китай, втората е Близкият изток и те доста интензивно желаят да влязат в Закавказието благодарение на Турция. Е, ще им бъде доста мъчно да влязат в Централна Азия, където Китай и Турция играят своите игри. Е, и, несъмнено, Източна Европа. И тук те са изправени и пред Европейския съюз, и против американците. Преди няколко седмици допуснах, че американците, които въобще не се интересуват от прекомерно мощния напредък на тази невидима английска финансова империя, може да създадат на британците това, което направиха с тях през 1956 година по време на Суецката рецесия. Факт е, че тогава американците сътвориха на британците усещане, че ще ги поддържат при положение на рецесия. Но незабавно щом Хрушчов даде обещание, че ще има две дивизии от доброволци и подсети че Съветският съюз също има нуклеарни оръжия, и когато британците се затичаха към Айзенхауер за помощ, американците хладно дадоха отговор, че не поддържат колониалните империи. И в този момент, в случай че това, което Русия е възнамерявала в Украйна, се окаже, както го мисля, то това безусловно нарушава английския проект за основаване на блок Полша-Украйна-Турция-Великобритания. Защото Украйна излетява от тази група. И това разрушава английската игра. Кой печели? Американците печелят.
Американците печелят. Но ще по страдат ли в Европа във всеки случай, без значение по какъв начин протича този спор?
Да. Така или другояче те се нараняват. Защото не са политически индивид. Като цяло има единствено една страна в Европа, която има нотка на политическа индивидуалност. Това е Франция, която има атомни електроцентрали и нуклеарни оръжия. Но Франция с голямото си небяло население е страна, която е доста елементарно манипулирана. Така че в това отношение не приказвам за Европа, само че това не значи, че европейските финансови и аристократични кланове не играят огромна роля в огромната политика.Ние сме изцяло идиотски захласнати от една безусловно, добре, не безобидна, несъмнено, конструкция - безобидни структури там не съществуват - само че такава странна конструкция е клубът на Билдербергите. Но има да вземем за пример една конструкция, за която не се написа нищо - да вземем за пример това е " Клубът на островите ". „ Клубът на островите “ е затворена конструкция, постоянно се командва от един британски лорд и постоянно от херцога на Лихтенщайн. Е, като цяло би трябвало да се каже, че херцозите на Лихтенщайн имат доста особено състояние в европейската аристокрация, доста по-добро от това на семейство Грималди и херцозите на Люксембург. Е, с изключение на тази има и други структури. Тоест, когато приказваме за европейска несубективност, това е несубективност на равнище страни и на равнище Европейски съюз. Но има субекти под формата на затворени наднационални структури. И в този момент те водят своя лична игра.
Това е част от международното държавно управление, нали ? Не съм иронич ен , това е пряк въпрос.
Не може да има международно държавно управление, тъй като светът е прекомерно комплициран, с цел да се ръководи от един център. Има разнообразни групи.
Разбирам. Структура на мрежата. Няколко центъра.
Да, безусловно правилно. Има разнообразни структури, те имат свои взаимоотношения, които се проточват, доста проблеми се проточват, те се наслагват върху сегашната обстановка, само че доста проблеми се влачат от такава античност, че за елементарен човек ще наподобява като полуда. А в случай че приказваме за европейската аристокрация, това може да са даже несъгласия сред потомците на Каролингите и Меровингите.
Хората ще кажат: какво значение има? За тези хора това има значение. Защото тези хора с мислите си обгръщат вековете. И за тях казусът с кръвта и казусът с унищожаването на Меровингите от Каролингите и папата е огорчение.
И тук навлизаме в друга мощ, кореняща се в хилядолетия – Китай, която отпада от вашите разсъждения. Къде е Китай?
Не отпада. Току-що говорихме за Европа и Америка. Китай играе своята игра. Никога не съм бил последовател на мнението, че Китай ще бъде международен водач през този век. Китай има доста ограничавания. А главният ограничител на Китай съгласно мен е следният. Колкото повече стопански триумф има Китай, толкоз по-остри обществени и политически проблеми изпитва. Китай, съгласно разнообразни оценки, е 9-12 районни клана. И на Китай не е обезпечено, при положение на доста мощен стопански триумф на, да речем, южната част, която апропо е обвързана с британците още от Първата и Втората опиумни войни, е обвързана точно с британците, а не на американците - всичко с Китай по принцип не е толкоз просто и не толкоз ясно, колкото наподобява на пръв взор.
Всички тези приказки, че Китай ще бъде водач номер едно вXXI век, ми припомнят за приказките от началото на XX век, че още двадесет години и Русия ще смаже всички. Русия в действителност се развива бързо стопански, само че това бързо развиване чупи обществения гръбнак на Русия. Ако си спомняте, през 70-те години имаше такива диалози за Япония, че Япония в идващите двадесет години, Съединени американски щати нокаутираха Япония през 90-те по правилото на карате – с един удар.
Между другото, не е инцидентно, че Шваб отбелязва в книгата си, че всички страни ще би трябвало да понижат потреблението и да забавят икономическия напредък. А за най-слабо развитите страни това ще бъде патагонизация, т.е. най-слабо развитата част на Аржентина. Но за най-развитите страни това ще бъде японизация, т.е. положението, в което се намира Япония през 90-те години.
Нито Япония, нито Русия станаха водачи по метода, по който смятаха прогнозистите. И същото се отнася за Китай. Колкото по-далеч отива Китай, толкоз повече проблеми ще има. Не съм сигурен, че Китай може да се оправи с тях. Мисля, че с дейна външна политика, с решение на казуса с Тайван, с положителни връзки с Русия, Китай може да построи своя зона в Азия и да направи това, което японците не съумяха. Ако си спомняте, японците имаха такава идея - Великата азиатска сфера на взаимно благополучие. Тук Китай може да опита да го направи. Но за това той се нуждае от съветски гръб и непрекъснато напрежение в връзките със Съединени американски щати.
Това е безусловно неизбежно. Някои настояват, че присъединяване на Съединените щати във Втората международна война е точно войната с Япония за това, което се назовава Тихоокеански район. Това не е отбрана на демокрацията и толерантността. Не им пука за Хитлер.
Разбира се.
О ттук и въпросът. Очевидно идната стъпка е да превърнем Китай в същата имперска Япония, която претендира за целия Тихоокеански район. Пр авилно ли е по този начин ? По тази логичност Русия и Европа са някъде в периферията.
Да.Освен в случай че Китай не се разпадне. Тази година ще има още един конгрес на Китайската комунистическа партия. Един вид за развиване е Си Цзинпин да победи своите съперници, по този начин наречените „ комсомолци “. Вторият вид - той да не печели. И тук стартират напълно разнообразни игри.
Сега те приказват за многополюсен свят. Светът към момента не е станал изцяло многополюсен, само че към този момент върви натам. Светът навлиза в зона на хаос, където е доста мъчно нещата да се плануват. От игра на тенис светът се трансформира в игра на скуош. И от шах към играта на го. И тук, от една страна, това са доста забавни оформления, които ще се трансформират доста бързо. Освен това в такава безпорядъчна обстановка тя се характеризира с обстоятелството, че тук дребните аргументи могат да доведат до огромни последствия. Ето за какво би трябвало да бъдете доста деликатни, с цел да наблюдавате даже дребни смени. В обстановка на равновесие на везните е задоволително пеперудата да седне на едното ястие и всичко ще тръгне в другата посока. Тук ролята освен на случайността, бих споделил, ролята на събитията внезапно нараства.
Искам да обърна внимание на новината, която всички подцениха. Болсонаро предизвикателно пристигна в Москва и предизвикателно отхвърли да поддържа глобите. И през днешния ден Мексико направи същото - като цяло сякаш е протекторат на Съединените щати. Какво приказва това? Може ли това да е същата пеперуда?
Мисля, че към този момент това не е пеперудата. Що се отнася до Мексико, несъмнено, то съществува повече като страна, в сравнение с Колумбия, само че страната Мексико е общ брой от наркокартели. Ако Колумбия е два огромни наркокартела и държавно управление, то Мексико е нещо друго. В Бразилия обстановката е по-сложна. Но и Мексико, и Бразилия вземат решение личните си проблеми. Ситуацията на такава световна мътна вода, където ще бъде допустимо да се лови риба, е просто доста потребна за тях.
В лиянието на Съединени американски щати в същото Мексико и Бразилия е колосално. Хрумна ми, че няма по какъв начин да се е разминало без емисарите на Байдън. Може би това е част от играта?
Може би. Факт е, че международната мощ е проектирана толкоз хитро. Тук може да има всевъзможни ходове. Болсонаро е доста прочувствен човек, има прояви. Веднъж разговаряхме с Леонид Владимирович Шебаршин и той ми сподели, че не би трябвало да се вижда злоумишлен предумисъл във всяко деяние, това може да е обикновена нелепост. На което му споделих: факт е, че нелепостта е най-хубавата форма, в която можете да скриете злонамерени планове. Може и по този начин, и по този начин. Може да сте изцяло прав, че това е част от играта. Или може би не е игра.
Все още имаме един по-амбициозен състезател, който към момента не се е посочил, това е Турция, Ердоган. Субективен ли е въобще, самостоятелен ли е? Или той е пионка в ръцете на Лондон?
Като районен състезател той е индивидуален. Що се отнася до игрите, които имаме в Закавказието, в Централна Азия, частично, несъмнено, това е част от английския проект. По-точно даже британско-американския. И американците, и британците имат подобен прекрасен табиет, в случай че ще създадат нещо гадно някъде, стартират да прокарват напред хора, които са свързани с тези райони – директно или индиректно. Например, когато взеха решение да разбият социалистическия лагер през Полша, незабавно се появи Збигнев Бжежински, появи се поляк като папата. И доста католици се появиха, в това число Кейси, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ, в администрацията на Рейгън. Същото се случи с Тенет и Централно разузнавателно управление на САЩ, когато разрушиха Сърбия, употребявайки Албания.
Искам да напомня кои са шефовете на Централно разузнавателно управление на САЩ в последно време, само че тя към този момент е заменена, само че това е човек, който е работил в Турция, Азербайджан. А Муур, който оглавява МИ6, е турски експерт, който колекционира турски килими, който е почитател на турските клубове, който споделя, че е другар на Ердоган. И по този начин, когато тези хора бяха назначени в Централно разузнавателно управление на САЩ и МИ6, ми стана изцяло ясно, че ударът ще бъде нанесен в Закавказието, по линията Азербайджан-Нагорни Карабах.
Разбира се, Ердоган ще се опита да изиграе своята игра, само че е включен и в по-широк план. Не забравяйте, че “Наутилус” има подобен принцип - мобилен в мобилен. Ердоган е движещ детайл в трогателен се английски план. Между другото, това не значи, че в един миг ползите на Ердоган не могат да влязат в несъгласие с английските. Те могат много. Но към този момент те в действителност имат потребност от Ердоган.
И по какъв начин може да се изясни надали не самоубийството на “Бритиш Петролеум”, който, напускайки капитала “ Роснефт ”. Н ка ви припомня, те имат повече от 19 % . Така просто престава т да бъд ат огромен състезател на енергийния пазар?
За мен е мистерия. Може би в близко бъдеще ще стане ясно какъв е фокусът тук.
Французите ще останат в съветския енергиен бранш?
- Когато приказваме за несъгласия в актуалния свят, по някаква причина сме захласнати от проблемите на страните. Не считаме, че има транснационални корпорации, които имат свои ползи, че има затворени структури, че има кланове. И също така, какво е дълбока власт? Това е по-точен термин от дълбокото положение в актуалния свят. Дълбоката власт е форма на взаимоотношение сред страната и затворените наднационални структури. Освен това дълбоката власт поражда съвсем по едно и също време с страната и затворените наднационални структури. Ето за какво, когато учим актуалния свят, би трябвало да гледаме задълбочено страните, затворените структури, транснационални корпорации и дълбока власт.
Освен това тайните служби и незаконните синдикати постоянно играят самостоятелна роля в тази система. Тоест сегашната международна фаза на битката за власт, информация и запаси е фантастично забавен свят с доста играчи. И всякога, когато хвърляте заровете - изцяло друго систематизиране.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ