Там, където винаги ще помнят
Здравей, читателю!
Ще те запитвам напряко. Бил ли си част от историята? Защото аз бях и е доста хубаво!
Сещаш ли се за онази звезда? Или по-скоро би трябвало да кажа Звезда. И да я затворя в кавички – „ Звезда “, а по-късно да ѝ дам цвят – „ Цървена звезда “ . Чувал си я, нали? В сряда в новините приказваха за нея, тъй като тя влезе в историята. А аз го видях със личните си очи!
Ще стартира отдалеко. Спомняш ли си 1999 година? Тогава Белград претърпява няколко кошмарни месеца. Да, от небето падат бомби! Няма да встъпвам в детайлности за какво, кой ги пуска и би трябвало ли. Ще кажа единствено, че към момента никой не се наема да каже изрично какъв брой са жертвите. Може би към 800.
В същия град дойдох 19 години по-късно. Познавах центъра. Бях виждала онази постройка на тогавашния общоприет щаб и Министерство на защитата. Зловещо е през днешния ден да видиш в столицата на една европейска страна постройка, потърпевша от бомбардировки. Изглежда призрачна, част от тухлите ги няма, вижда се единствено скелетът ѝ. За разлика от всички други наранени постройки в Белград, тя не е пипана. Причините са две – бомбите толкоз надълбоко повреждат цялостта ѝ, че тя не може да бъде просто реставрирана, а въпреки това жителите не си я дават. Те не желаят да не помнят!
Снимка: Reuters
Такова е и ситуацията с футбола в страната. Сърбия не е Югославия и тимовете, които играят по тези географски ширини, не плашат европейските грандове, а за купа от евротурнирите даже не си помислят. Само че локалните си ги обичат! И не желаят да ги не помнят! Топлят ги спомените и дребните чудеса, като онази „ Звезда “ и влизането ѝ в групите на Шампионската лига за първи път, откогато шампионатът е в този формат. Малкият празник се уважава от всички в града – от ресторантьорите, през таксиметровите водачи, та чак до телевизионните екипи.
Непринудена наслада властваше по улиците, към реките и на крепостта Калемегдан. Всеки говореше за „ Звезда “ и за „ Ливърпул “. Дори беше необичайно поради разгромната загуба от ПСЖ с 1:6 два кръга по-рано и „ скромното “ 0:4 против мърсисайдци в предния мач. Само че това нямаше значение за всички хора към стадион „ Райко Митич “.
Кога го разбрах ли?
На влизане на трибуните. Когато навъсен юноша тикна в ръцете ми листче с текст: „ Всички мислим „ Звезда “ за огромен тим, какъвто и е! Но резултатите в Париж и Ливърпул ни демонстрираха, че през днешния ден футболът се играе на доста високо равнище, което даже не можем да си представим в нашата действителност. Но в случай че нещата не престават по този начин, след няколко години ще можем да се опълчим на тези отбори, даже в техните домове! Но „ Маракана “ (стадион „ Райко Митич “, прочут като „ Мала Маракана “) е нещо друго! Това е нашият дом, където нито един от тези тимове не ни е надигравал футболно! “
Снимка: Борислава Стаменова
И това малко листче беше право – „ Маракана “, пък била тя „ мала “ , се усеща. Като вулкан, като все едно си в средата на писта за Формула 1, а около теб летят болиди. Като пред стихия, когато гледаш по какъв начин прииждат облаците. Загледах се отново в написаното – „ Ние нямаме Мбапе, Кавани, Салах и въпросът е дали в миналото ще имаме състезател, който коства няколкостотин милиона, само че ние си имаме нещо, което никой от тях няма! А това е този стадион и атмосферата, която генерира! „ Маракана “ е едно от дребното останали места, на които парите не значат нищо. Трябва да покажем на Европа, че не всичко е в милионите! “
Всъщност всичко е в това вибриране от вътрешната страна минути преди мачът да стартира. Най-запалените почитатели се бяха погрижили на всяка седалка да има найлон за хореографията, залепен със солидно количество тиксо.
А, и да ти кажа нещо значимо! Ако искаш хубави места, отиди по-рано на трибуните. Защото, както сподели индивидът, заел нашите – „ Това да не ти е кино! “ .
Беше по-хубаво! Хореографията, която седнал съм високо вдигната 5 минути, отблясъците от сребърния найлон, алените букви, които призоваваха за битка докрай… Да видиш по какъв начин огромни мъже скачат и се радват, пеят с цяло гърло и дават инстинктивно директиви, като „ Удари го по краката! “, „ Съдията, пускай го този към този момент! “, „ Надясно! “, „ Наляво! “… Феновете на „ Цървена звезда “ в действителност обичат тима си. Не бяха пристигнали единствено да видят селекцията на Юрген Клоп. А и тя не впечатли! За сметка на това Милан Павков означи два пъти и се трансформира в светец.
Знаеш ли по какъв начин един почитател приема тези голове? Не мога да ги сравня с облага от лотарията. В този случай, когато се разбъркват топчетата, най-малко имаш вяра, че ще се падне точната композиция. А мога да се обзаложа, че най-малко 80% от хората на стадиона даже не си бяха помисляли, че „ Звезда “ може да означи гол, камо ли два. А да победи? Това беше единствено благопожелание на смешка, което си разменихме с един от таксиметровите водачи! То обаче се сбъдна!
И отприщи една вълна на страст, изпратена от трибуните към терена! Именно тази сила запечата успеха в спомените на всеки един почитател.
А историята? Тя също се появи. Тази победа няма да направи „ Звезда “ първенец, няма да усъвършенства представянето на футболистите, няма спре лъкатушенето във формата на отбора. Само че ще се помни. Като онази постройка в центъра, която няма скоро да бъде реконструирана, нито покрита. За да се помни! И да се знае!
Ще те запитвам напряко. Бил ли си част от историята? Защото аз бях и е доста хубаво!
Сещаш ли се за онази звезда? Или по-скоро би трябвало да кажа Звезда. И да я затворя в кавички – „ Звезда “, а по-късно да ѝ дам цвят – „ Цървена звезда “ . Чувал си я, нали? В сряда в новините приказваха за нея, тъй като тя влезе в историята. А аз го видях със личните си очи!
Ще стартира отдалеко. Спомняш ли си 1999 година? Тогава Белград претърпява няколко кошмарни месеца. Да, от небето падат бомби! Няма да встъпвам в детайлности за какво, кой ги пуска и би трябвало ли. Ще кажа единствено, че към момента никой не се наема да каже изрично какъв брой са жертвите. Може би към 800.
В същия град дойдох 19 години по-късно. Познавах центъра. Бях виждала онази постройка на тогавашния общоприет щаб и Министерство на защитата. Зловещо е през днешния ден да видиш в столицата на една европейска страна постройка, потърпевша от бомбардировки. Изглежда призрачна, част от тухлите ги няма, вижда се единствено скелетът ѝ. За разлика от всички други наранени постройки в Белград, тя не е пипана. Причините са две – бомбите толкоз надълбоко повреждат цялостта ѝ, че тя не може да бъде просто реставрирана, а въпреки това жителите не си я дават. Те не желаят да не помнят!
Снимка: Reuters
Такова е и ситуацията с футбола в страната. Сърбия не е Югославия и тимовете, които играят по тези географски ширини, не плашат европейските грандове, а за купа от евротурнирите даже не си помислят. Само че локалните си ги обичат! И не желаят да ги не помнят! Топлят ги спомените и дребните чудеса, като онази „ Звезда “ и влизането ѝ в групите на Шампионската лига за първи път, откогато шампионатът е в този формат. Малкият празник се уважава от всички в града – от ресторантьорите, през таксиметровите водачи, та чак до телевизионните екипи.
Непринудена наслада властваше по улиците, към реките и на крепостта Калемегдан. Всеки говореше за „ Звезда “ и за „ Ливърпул “. Дори беше необичайно поради разгромната загуба от ПСЖ с 1:6 два кръга по-рано и „ скромното “ 0:4 против мърсисайдци в предния мач. Само че това нямаше значение за всички хора към стадион „ Райко Митич “.
Кога го разбрах ли?
На влизане на трибуните. Когато навъсен юноша тикна в ръцете ми листче с текст: „ Всички мислим „ Звезда “ за огромен тим, какъвто и е! Но резултатите в Париж и Ливърпул ни демонстрираха, че през днешния ден футболът се играе на доста високо равнище, което даже не можем да си представим в нашата действителност. Но в случай че нещата не престават по този начин, след няколко години ще можем да се опълчим на тези отбори, даже в техните домове! Но „ Маракана “ (стадион „ Райко Митич “, прочут като „ Мала Маракана “) е нещо друго! Това е нашият дом, където нито един от тези тимове не ни е надигравал футболно! “
Снимка: Борислава Стаменова
И това малко листче беше право – „ Маракана “, пък била тя „ мала “ , се усеща. Като вулкан, като все едно си в средата на писта за Формула 1, а около теб летят болиди. Като пред стихия, когато гледаш по какъв начин прииждат облаците. Загледах се отново в написаното – „ Ние нямаме Мбапе, Кавани, Салах и въпросът е дали в миналото ще имаме състезател, който коства няколкостотин милиона, само че ние си имаме нещо, което никой от тях няма! А това е този стадион и атмосферата, която генерира! „ Маракана “ е едно от дребното останали места, на които парите не значат нищо. Трябва да покажем на Европа, че не всичко е в милионите! “
Всъщност всичко е в това вибриране от вътрешната страна минути преди мачът да стартира. Най-запалените почитатели се бяха погрижили на всяка седалка да има найлон за хореографията, залепен със солидно количество тиксо.
А, и да ти кажа нещо значимо! Ако искаш хубави места, отиди по-рано на трибуните. Защото, както сподели индивидът, заел нашите – „ Това да не ти е кино! “ .
Беше по-хубаво! Хореографията, която седнал съм високо вдигната 5 минути, отблясъците от сребърния найлон, алените букви, които призоваваха за битка докрай… Да видиш по какъв начин огромни мъже скачат и се радват, пеят с цяло гърло и дават инстинктивно директиви, като „ Удари го по краката! “, „ Съдията, пускай го този към този момент! “, „ Надясно! “, „ Наляво! “… Феновете на „ Цървена звезда “ в действителност обичат тима си. Не бяха пристигнали единствено да видят селекцията на Юрген Клоп. А и тя не впечатли! За сметка на това Милан Павков означи два пъти и се трансформира в светец.
Знаеш ли по какъв начин един почитател приема тези голове? Не мога да ги сравня с облага от лотарията. В този случай, когато се разбъркват топчетата, най-малко имаш вяра, че ще се падне точната композиция. А мога да се обзаложа, че най-малко 80% от хората на стадиона даже не си бяха помисляли, че „ Звезда “ може да означи гол, камо ли два. А да победи? Това беше единствено благопожелание на смешка, което си разменихме с един от таксиметровите водачи! То обаче се сбъдна!
И отприщи една вълна на страст, изпратена от трибуните към терена! Именно тази сила запечата успеха в спомените на всеки един почитател.
А историята? Тя също се появи. Тази победа няма да направи „ Звезда “ първенец, няма да усъвършенства представянето на футболистите, няма спре лъкатушенето във формата на отбора. Само че ще се помни. Като онази постройка в центъра, която няма скоро да бъде реконструирана, нито покрита. За да се помни! И да се знае!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ