Здравето на работниците се превръща в заложник на пазарни механизми

Здравето на служащите се трансформира в пленник на пазарни механизми и конкуренция сред предприятията и компаниите. Стремежът към качествени условия на труд отстъпва пред устрема да се съкратят разноските на компанията. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова. По покана на Факултета по публично здраве при Медицински университет – София, вицепрезидентът изнесе обществена лекция за актуалните провокации пред трудовата медицина, оповестиха от прессекретариата на президента.
„ В окото на бурята, в годините на най-тежката икономическа и финансова рецесия, високите равнища на безработица унищожиха даже диалога за безвреден труд в доста браншове “, означи Илияна Йотова и уточни като образец така наречен пакет за подвижност, който с изключение на всичко друго третира и правата на водачите. Условията, в които работят и почиват, обаче останаха отвън фокуса на публичния спор.
Вицепрезидентът съобщи, че поради икономическия и финансов провал работните места непременно изместиха достигнатите права от европейските жители за безвреден труд. Появиха се още веднъж нелоялните практики сред обособените предприятия, а общественият дъмпинг стана водеща тематика и на интернационално равнище. „ Игрите на глада “ характеризират немалка част от българското произвеждане. Шивачките у нас постоянно се съпоставят със шивачките в Камбоджа поради неприятните условия на труд и ниското възнаграждение “, посочи вицепрезидентът. Илияна Йотова уточни, че е доста сложен или изобщо не съществува контролът за изискванията на труд в сивата стопанска система, надомната работа и самонаетите лица.
По думите на вицепрезидента случайно се повдига въпросът за изискванията, при които работят българите в чужбина, изключително сезонните служащи. „ Феноменът „ модерно иго “ е все по-чест в всекидневието даже на развитите стопански системи “, означи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът обърна внимание на така наречен съвременни заболявания, до които води на пръв взор почтена форма на употреба. При по-квалифицираните специалности, с помощта на технологиите, работодателите имат 24-часов достъп до своите чиновници и изискват от тях ексклузивен труд, без в допълнение възнаграждение. Липсва социална полемика за развиването на трудовата медицина в изискванията на четвъртата индустриална гражданска война, акцентира Илияна Йотова.
В лекцията вицепрезидентът направи къс обзор на интернационалното и европейското законодателство в региона на трудовата медицина. Съществуват европейски правила и регулации, само че липсва правилник, наложителен за законодателствата за страните членки, който да постанова хармонизирани правила.
Илияна Йотова означи другия статут и функционалности на службите по трудова медицина в европейски мащаб. „ Многообразието им затруднява опциите за създаване на същинска европейска мрежа за услуги в региона на трудовата медицина “, уточни вицепрезидентът.
„ В Европейски Съюз има апетит за трудови медици “, означи вицепрезидентът и уточни, че в България и Румъния на 100 хиляди работещи има под 10 експерти. За съпоставяне – на 100 хиляди служащи над 40 експерти по трудова медицина има в Италия, Латвия и Финландия.
Илияна Йотова съобщи, че в България към момента няма задоволително атрактивни условия, с цел да могат младите лекари да избират като своя компетентност трудовата медицина. „ Не на последно място е и вродената ни песимистичност, че е по-важно да се води война за здраве и труд, а не за труд и здраве “, означи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът се обърна с думи на признателност към преподавателите и учените, на Медицински университет – София, за големите старания, които поставят, с цел да бъде тази просвета на интернационално равнище, и най-важното – да убеждават обществото в голямото й значение.