Зависимостта не е избор, а болест
Зависимостите към наркотични субстанции, както и към всичко останало – като към
хазарта, рискованото държание, дребни обири и за каквото още може да се сети човек – е обект на психиатрията.
Както при множеството психиатрични болести, по този начин и при зависимостта, изключително към несъмнено вещество, за възникването ѝ значение има комбинираното деяние на няколко фактора. Те са както генетична предразположеност, естествени вариации във действието на невроните на молекулно равнище, особености на характера и темперамента и въздействието на обществото върху индивида.
Пристрастяването към наркотични субстанции нормално има гибелен резултат освен върху всички сфери от живота на подвластния и здравето му, само че и нерядко върху живота и ориста на неговите близки.
Често злоупотребяващият е задоволително наясно, че с дейностите си нанася съществени и даже непоправими вреди, само че все пак продължава. Случва се и човек, отказал опиатите и стоял настрани от тях дълги години, отново да се изкуши и да стартира. Тези особености в държанието на подвластните озадачават близките и от време на време те подлагат на подозрение силата на волята и характера на болния от взаимозависимост.
Реалността обаче е такава, че зависимостта към опиати е заболяване, причиняващо измерими промени в избрани мозъчни центрове и за жалост не всичко е под контрола на волята.
Сред най-коварните черти на зависимостта към опиати е постоянно завръщащото се предпочитание за опиата, даже и след доста години на самоограничение, както и способността на пристрастените да откликват на това предпочитание, макар че то води до съществени последствия – в това число и за здравето им, които нарушават качеството им на живот.
Пристрастяването се предизвиква от дълго-действащи промени във действието на мозъка като резултат от фармакологично породено нарушаване (продължителна приложимост на наркотик), генетична предиспозиция и ситуационни асоциации от живота, които се свързват с използването на опиата (този механизъм се употребява от мозъка за научаване на нови неща).
Ролята на допамина и глутамата
Съвсем незадълбочено казано, допаминът има значение за „ основаване “ на зависимостта към обещано вещество, а глутаматът – за изява и поддържане на поведенческите промени, свързани с търсене на опиата.
Свързани публикации.. Остра интоксикация с опиати - по какъв начин да помогнем и какво е лекуването? 0 Facebook зависимостта е като всяка друга. Модерна логика на психиката с Анна Тодорова 0 Виолета Богданова: Родителите не търсят помощ, в случай че считат, че детето им взима опиати 0
Съществува такова нещо като стимулирано адаптиращо държание . Лесно можем да го забележим в търсенето на храна и партньорство и избягването на дискомфорта. Създаването на подобен модел на държание изисква няколко неща – придаване на задоволително значение на избрания тласък (например апетит, самота) и ориентиране на държанието в избрана посока при установяването му.
Придаването на значение се назовава активиране на държание и за него съществена роля имат три зони в мозъка – амигдалата, префронталната кора и ядрото акумбенс. Амигдалата е обвързвана с предизвикващи боязън тласъци, до момента в който ядрото акумбенс – с такива, носещи заплащане. Префронталната кора е виновна за интензитета на поведенческия отговор към тласъка.
Повишеното обособяване на допамин спомага за основаване на клетъчни промени, които водят до основаване на асоциации – по този начин нареченият развой на учене. В момента, когато даден тласък към този момент е „ теоретичен “ допаминът се повишава не при появяването на тласъка, а по-скоро при различаване на признаци за това – т.е. нарасналите му равнища алармират на префронталната кора за близка среща с известния тласък.
Например подвластният изпада в обстановка, която по един или различен метод асоциира с приложимост на опиата – развлечение, място за срещи или пък е под стрес – и допаминът автоматизирано алармира на префронталната кора, че се подозира среща със тласъка – опиат. От тук насетне префронталната кора „ поема щафетата “ и започва сигнализиране благодарение на глутамата към амигдалата и ядрото акумбенс, с което стартира и търсенето на опиата.
При опити е потвърдено, че потискането на отделянето на глутамат предотвратява държанието на търсене на опиат в такива обстановки.
С времето все по-голямо значение придобива глутаматът и все по-малко допаминът. Този факт, както и други клетъчни промени, засягащи сигнализирането, разкриват че хроничната корист с опиата води до промени в тези структури. Ето тези промени водят до пристрастеността, която мъчно може да се поддаде на силата на волята. 4208
