Нов мениджър, но в Арсенал е все същото
Завесите на „ Емирейтс” се подвигнаха единствено с цел да разкрият все същата захабена сценография. Може и да има нов режисьор, който да оркестрира действието, както и някои нови лица в актьорския екип, но нямаше по какъв начин да се избегне повторение на представянето на една история, до болежка позната на публиката.
Там не са привикнали да приветстват с добре пристигнали нови мениджъри на своя тим и един път щом Унай Емери направи скромната си поява от тунела и с едната ръка в джоба – тъкмо сега когато всички очи бяха вперени в подреждащите и поздравяващи се отбори, новият Арсенал побърза да се покаже като остарелия, в действителност тъкмо копие на добре познатия Арсенал. Емери даде обещание труд, и то непосилен, само че и с най-здравата воля на света смяна у тази група играчи нямаше по какъв начин да се случи единствено за няколко летни седмици.
Новоиздигнат байрак на стадиона сподели облика на испанския експерт до посланието „ Към идната глава”. Иначе нямаше публично показване, нито шумно съобщение по радиоуредбата, нито ориентиране към центъра на терена за помахване към трибуните. Това не е в стила на Емери.
Може и също по този начин да не е желал да го стори тъкмо преди мач против гладко играещ и невъзмутим противник, за който самичък призна, че ще е предизвикателство за него и отбора му. Съперник, чиято мощ единствено бе подчертана от оставянето на пейката на играчи като Кевин Де Брайне, Габриел Жезус и Лерой Сане в дуел, извоюван с лекост. Нямаше по какъв начин да има по-тежко бойно кръщение. Всички оценки за „ новия начин” на Емери би трябвало да бъдат правени в този подтекст. Широката позиция, както и търпението, са наложителни.
Първото деяние на испанеца, щом стъпи край тъчлинията, бе да си проправи път към своя съотечественик на другата скамейка и да си стисне топло ръцете с Джосеп Гуардиола и хората от щаба му, преди да откри новото си място. Честно казано, поради събитията, противникът бе евентуално последният управител на земята, който Емери би желал да срещне в тъкмо този миг. Той е към този момент 11 мача без победа над Гуардиола и, почтено казано, е мъчно да си представим по кое време тъкмо тази серия ще получи своя край.
Странно бе да видиш на пейката на „ Емирейтс” другиго, а не Арсен Венгер. Испанецът сигурно е друг облик край тъчлинията – преди в Арсенал бяха привикнали да виждат мениджъра си седнал, до момента в който новият лидер бе на крайници, забележим, бродещ из зоната си, самодеен в жестовете, непрекъснато сочещ направления и предлагащ прочувствени упътвания с изправени крепко длани или свидлив пестник.
Имаше нещо надълбоко различно у групировката на определения от него титулярен тим. Аарън Рамзи бе подложен високо по терена като втори нападател до Пиер-Емерик Обамеянг, без естествената височина или скорост да доближи търсещите го там топки. Месут Йозил първоначално бе подложен отдясно на полузащитна тройка до дебютанта Матео Гендузи и Гранит Джака, като играеше много надълбоко и на позиция, където се чака от него да затваря противници и да ги бие за топката. Да, много друго нещо беше видяното. Не е мъчно да си представим каква би била реакцията на публиката, в случай че Венгер бе заложил на сходна пробна групировка.
Смело решение беше и да се даде дебют на 19-годишния Гендузи, който сподели огромно заричане в летните контроли, но против безспирното и гладко придвижване с интензивните талази от офанзиви на Сити хапката се оказа прекомерно огромна. Не му оказа помощ и това, че някои от по-опитните му сътрудници в полузащитата до него разочароваха. Емери приказва към този момент за това по какъв начин желае момчетата му да са „ протагонисти” на терена, да водят играта, но съвсем не се видяха доказателства за предпочитание у Джака, Йозил и Хенрих Мхитарян да натиснат това да се случи.
Новият метод не постави завършек на все същото остаряло чувство, обзело публиката, до момента в който виждаше по какъв начин тимът позволява голове с кадифена лекост. Толкова доста неща се усещаха не-идеални. Опитите да се изнася топката от последната линия със остаряло куче – 36-годишен вратар – в потребност занапред да се учи на нови номера, салдото на тима във връзка с офанзивната отмереност и интензитет – всички тези проблеми се почувстваха двойно по-големи поради обиграния съперник и поради корозивната Арсенал раздразнителност.
Разликата в резултата беше по-голяма в съответстващия мач предишния сезон, но чувството за лекост в постигането на успеха не се различаваше изключително. Манчестър Сити си печели по табиет против Арсенал, без значение кой е мениджърът на лондончани. Онова, което би трябвало да се направи за доближаването в равнището сред двата тима, не може да бъде реализирано за едно лято.
Унай Емери, Арсен Венгер – все му е едно на Гуардиола. Той може да се здрависва с друга фигура край тъчлинията след победа на своя отбор, но съвсем нищо друго не се е трансформирало. Докато той може да употребява по двама футболисти от международна класа на надали не всеки пост (дори на някои и по трима), Емери направи дебюта си в Премиър Лийг с младеж, играещ също първия си мач в това изцеждащо съревнование.
Идеята, че испанецът може за едно мигване на окото време да преобърне равнището на своя състав, при все съществуването на младежка смелост и две напълно пресни нови попълнения, граничи с фантастиката. Арсенал няма изведнъж, с едно тракване на пръстите от своя управител, да се трансформира в гневно бягащ и трудещ се тим, кадърен да обуздае най-силния противник в лигата. Остават въпросителните и дали ще има нужните средства за бързо коригиране на дупките в състава посредством прехвърляния поради заема на Стан Крьонке в размер на 557 млн. паунда за закупуването на дяловете на Алишер Усманов в клуба.
Покрай целия този тежък конфликт с действителността въпреки всичко имаше и някои позитиви, които да послужат отсега нататък. Емери не се уплаши да вземе огромно решение за титулярната си единайсеторка. Не се посвени и да направи тактическа промяна в 55-ата минута – смайващо рано спрямо това, на което са привикнали на „ Емирейтс”. Лукас Торейра огря блестящо и беше авторитетна фигура в интервала си на терена. Щефан Лихтщайнер игра с упования темперамент – образец за бранителите до него.
„ Слушайте мениджъра!”, умоляваше един почтен глас, макар че резултатът не бе огромен. Все отново бе безпределно ясно, че следва още доста слушане, още доста работа, преди да се появи същинското чувство за това на какво може да бъде кадърен Арсенал на Емери.
От публиката се получи съвсем състрадание, пропито от тази мисъл. Ако тя е научила изобщо нещо от видяното в неделя, то е, че смяната ще отнеме време.
Към края стадион „ Емирейтс” още веднъж беше полупразен и трибуната с гостуващите почитатели вдигаше целия звук. Също като в положителните остарели времена.
Ейми Лоурънс, „ Гардиън” Премиър лийг 1 кръг, неделя 12 август
Арсенал 0:2краен резулат 
Манчестър Сити
Там не са привикнали да приветстват с добре пристигнали нови мениджъри на своя тим и един път щом Унай Емери направи скромната си поява от тунела и с едната ръка в джоба – тъкмо сега когато всички очи бяха вперени в подреждащите и поздравяващи се отбори, новият Арсенал побърза да се покаже като остарелия, в действителност тъкмо копие на добре познатия Арсенал. Емери даде обещание труд, и то непосилен, само че и с най-здравата воля на света смяна у тази група играчи нямаше по какъв начин да се случи единствено за няколко летни седмици.
Новоиздигнат байрак на стадиона сподели облика на испанския експерт до посланието „ Към идната глава”. Иначе нямаше публично показване, нито шумно съобщение по радиоуредбата, нито ориентиране към центъра на терена за помахване към трибуните. Това не е в стила на Емери.
Може и също по този начин да не е желал да го стори тъкмо преди мач против гладко играещ и невъзмутим противник, за който самичък призна, че ще е предизвикателство за него и отбора му. Съперник, чиято мощ единствено бе подчертана от оставянето на пейката на играчи като Кевин Де Брайне, Габриел Жезус и Лерой Сане в дуел, извоюван с лекост. Нямаше по какъв начин да има по-тежко бойно кръщение. Всички оценки за „ новия начин” на Емери би трябвало да бъдат правени в този подтекст. Широката позиция, както и търпението, са наложителни.
Първото деяние на испанеца, щом стъпи край тъчлинията, бе да си проправи път към своя съотечественик на другата скамейка и да си стисне топло ръцете с Джосеп Гуардиола и хората от щаба му, преди да откри новото си място. Честно казано, поради събитията, противникът бе евентуално последният управител на земята, който Емери би желал да срещне в тъкмо този миг. Той е към този момент 11 мача без победа над Гуардиола и, почтено казано, е мъчно да си представим по кое време тъкмо тази серия ще получи своя край.
Странно бе да видиш на пейката на „ Емирейтс” другиго, а не Арсен Венгер. Испанецът сигурно е друг облик край тъчлинията – преди в Арсенал бяха привикнали да виждат мениджъра си седнал, до момента в който новият лидер бе на крайници, забележим, бродещ из зоната си, самодеен в жестовете, непрекъснато сочещ направления и предлагащ прочувствени упътвания с изправени крепко длани или свидлив пестник.
Имаше нещо надълбоко различно у групировката на определения от него титулярен тим. Аарън Рамзи бе подложен високо по терена като втори нападател до Пиер-Емерик Обамеянг, без естествената височина или скорост да доближи търсещите го там топки. Месут Йозил първоначално бе подложен отдясно на полузащитна тройка до дебютанта Матео Гендузи и Гранит Джака, като играеше много надълбоко и на позиция, където се чака от него да затваря противници и да ги бие за топката. Да, много друго нещо беше видяното. Не е мъчно да си представим каква би била реакцията на публиката, в случай че Венгер бе заложил на сходна пробна групировка.
Смело решение беше и да се даде дебют на 19-годишния Гендузи, който сподели огромно заричане в летните контроли, но против безспирното и гладко придвижване с интензивните талази от офанзиви на Сити хапката се оказа прекомерно огромна. Не му оказа помощ и това, че някои от по-опитните му сътрудници в полузащитата до него разочароваха. Емери приказва към този момент за това по какъв начин желае момчетата му да са „ протагонисти” на терена, да водят играта, но съвсем не се видяха доказателства за предпочитание у Джака, Йозил и Хенрих Мхитарян да натиснат това да се случи.
Новият метод не постави завършек на все същото остаряло чувство, обзело публиката, до момента в който виждаше по какъв начин тимът позволява голове с кадифена лекост. Толкова доста неща се усещаха не-идеални. Опитите да се изнася топката от последната линия със остаряло куче – 36-годишен вратар – в потребност занапред да се учи на нови номера, салдото на тима във връзка с офанзивната отмереност и интензитет – всички тези проблеми се почувстваха двойно по-големи поради обиграния съперник и поради корозивната Арсенал раздразнителност.
Разликата в резултата беше по-голяма в съответстващия мач предишния сезон, но чувството за лекост в постигането на успеха не се различаваше изключително. Манчестър Сити си печели по табиет против Арсенал, без значение кой е мениджърът на лондончани. Онова, което би трябвало да се направи за доближаването в равнището сред двата тима, не може да бъде реализирано за едно лято.
Унай Емери, Арсен Венгер – все му е едно на Гуардиола. Той може да се здрависва с друга фигура край тъчлинията след победа на своя отбор, но съвсем нищо друго не се е трансформирало. Докато той може да употребява по двама футболисти от международна класа на надали не всеки пост (дори на някои и по трима), Емери направи дебюта си в Премиър Лийг с младеж, играещ също първия си мач в това изцеждащо съревнование.
Идеята, че испанецът може за едно мигване на окото време да преобърне равнището на своя състав, при все съществуването на младежка смелост и две напълно пресни нови попълнения, граничи с фантастиката. Арсенал няма изведнъж, с едно тракване на пръстите от своя управител, да се трансформира в гневно бягащ и трудещ се тим, кадърен да обуздае най-силния противник в лигата. Остават въпросителните и дали ще има нужните средства за бързо коригиране на дупките в състава посредством прехвърляния поради заема на Стан Крьонке в размер на 557 млн. паунда за закупуването на дяловете на Алишер Усманов в клуба.
Покрай целия този тежък конфликт с действителността въпреки всичко имаше и някои позитиви, които да послужат отсега нататък. Емери не се уплаши да вземе огромно решение за титулярната си единайсеторка. Не се посвени и да направи тактическа промяна в 55-ата минута – смайващо рано спрямо това, на което са привикнали на „ Емирейтс”. Лукас Торейра огря блестящо и беше авторитетна фигура в интервала си на терена. Щефан Лихтщайнер игра с упования темперамент – образец за бранителите до него.
„ Слушайте мениджъра!”, умоляваше един почтен глас, макар че резултатът не бе огромен. Все отново бе безпределно ясно, че следва още доста слушане, още доста работа, преди да се появи същинското чувство за това на какво може да бъде кадърен Арсенал на Емери.
От публиката се получи съвсем състрадание, пропито от тази мисъл. Ако тя е научила изобщо нещо от видяното в неделя, то е, че смяната ще отнеме време.
Към края стадион „ Емирейтс” още веднъж беше полупразен и трибуната с гостуващите почитатели вдигаше целия звук. Също като в положителните остарели времена.
Ейми Лоурънс, „ Гардиън” Премиър лийг 1 кръг, неделя 12 август
Арсенал 0:2краен резулат Манчестър Сити Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ