Проф. Николай Проданов, зам.-министър на правосъдието, пред „Труд“: Надзирателите трябва да са наравно с полицаите
Затворниците понижиха до 7000, може и още
По закон задачата на лишаването от независимост не е да се малтретира арестуваният, а да се превъзпита и да се върне в обществото, като естествен жител. Но по какъв начин да стане това у нас, където пандизчиите до неотдавна се облекчаваха в кофи, а през днешния ден надзирателите с жалките си заплати водят битка за личното си оцеляване? Разговаряме за това с проф. Николай Проданов , който неотдавна смени катедрата в Великотърновския университет с политическия кабинет в правосъдното министерство и пое една от най-тежките отговорности там – за пандизите и жителите им.
– Проф. Проданов, надзирателите и правосъдните охранители стачкуват отново. Носят плакати „ Европа и за нас! ”, щели да ги подвигат пред НДК, като се съберат европейските фактори там. Искат 20 % нарастване на заплатите – да се изравнят с служителите на реда, на които им дадоха 100 млн.лв. добавки, с цел да не се бунтуват на старта на европредседателството. Как ще коментирате това?
– От няколко гледни точки. Ние, като политическо управление на Министерството на правораздаването (МП) гледаме по еднакъв метод на чиновниците в двете ни основни дирекции – „ Изпълнение на наказванията ” (ГДИН) и „ Охрана ” (ГДО) – макар че за първата има специфичен закон, а за втората – 3 члена в Закона за правосъдната власт с отпратка към Закона за Министерство на вътрешните работи. Те бяха чиновници на Министерство на вътрешните работи до 1991 година В процеса на демократизация бяха включени в Министерство на правосъдието, само че част от служебния им статус се урежда по Закона за Министерство на вътрешните работи и през днешния ден. Така законодателят признава, че тяхната работа е сходна с тази на служителите на реда. И те с цялостно съображение упорстват държавната власт да ги третира равноправно с тях. Ръководството на Министерство на правосъдието може единствено да се съгласи с това – и поради справедливостта, и поради стабилността на системата за национална сигурност и публичен ред. Много се разпръснаха службите в демократична България, на друго послушание са. Но вижте по какъв начин при сериозна опасност се притегля целият им запас. Сили на армията охраняват границата, въпреки това да е задача на Гранична полиция. Военни вземат участие в издирването на обвинения за всеобщото ликвидиране в Нови Искър. За да бъде системата за сигурност по-стабилна, би трябвало да мерим фрагментите й с един критерий. Ето за какво, като пазят своя интерес, нашите чиновници пазят и публичния.
– Откъдето и да се огледа, 600 лева са прекомерно малко за работа като тяхната, господин професоре. Преди 2 година върших репортаж от Софийския затвор и се уплаших. Мръсотия, воня. Вонящи кревати на два етажа. Теснотия – по 2 кв. м на човек, вместо шест. 40 градуса лете, а зиме – мраз. Вечер заключват по 20 мъже в една килия и те побесняват, подготвени са да убиват.
– Имайте поради, че в последните 2-3 година в местата за отнемане от независимост изискванията са усъвършенствани повече, в сравнение с в предходните 100. То не е толкоз наша заслуга. Бяхме принудени да осъществим рекомендациите на Евросъда и Комисията по изтезанията към Съвета на Европа. С външно финансиране през Норвежкия механизъм бяха направени доста неща, в това число нов затвор в Дебелт. Казахте „ зиме – студено ”. Но аз неотдавна бях в Плевенския затвор и в килиите му беше толкоз топло, колкото тук, в министерството. И дано уточним – 600 лева взимат постъпващите в системата. Като се изкачват по кариерната стълбица, възнагражденията им порастват. Средната заплата е над 1000 лева
– Въпреки това, има пандизчии с джиесеми, които костват колкото 3 заплати на надзорник. С тях въртят престъпен бизнес вън, забогатяват и корумпират вашия състав.
– Така е.
– Заплатата от 600 лева не е ли тип държавно позволение за надзирателите да получават от пандизчиите „ възнаградително подаяние ” за услугите, които им вършат?
– Не бих споделил, че е позволение, само че е причина.
– Предпоставка да се внасят в килиите дрога, ракия и господ знае още какво!
– Но друга причина е човешката природа. Житейският ми опит сочи, че на доста хората възнаграждението им се вижда малко, без значение от размера. Има механически механизми за въвеждане на ред в килиите. В пандиза „ Белене ” има инсталация – тапи, които не разрешават да се приказва по мобилни телефони от територията му. Но заглушаването не може да се отсече с нож до стените на пандиза. И в градски условия от прилежащите блокове недоволстват. „ Белене ” е на остров Персин и там сме обезсмислили внасянето на джиесеми в килиите по метод, който в Софийския затвор е мъчно използван. Но в Плевенския ще стане.
– В пандиза единствено транспортен съд не може да се вкара, че няма вода, майтапят се надзиратели. Те се омазват до лакти, до момента в който ровят за неразрешени неща в колетите със сирене и кашкавал. Отварят консерви и режат колбаса като бакали, вместо да гледат, като австрийските си сътрудници на екрана.
– Ходил съм в австрийски затвор. Дай, Боже и ние в миналото да си построим подобен. Но към този момент тази унизителна процедура можем да я премахнем и по различен метод – с така наречен затворнически лавки. Те ще обезсмислят колетите с храни.
– Тия пратки пораждат и неравноправие в килиите. В някои от тях има калмари, а в други – кучешки колбас.
– Колетите са имали смисъл, когато е било мъчно изхранването на всички жители у нас. Сега някоя майка може да омеси баница и да я занесе на сина си в пандиза, да. Но какъв е смисълът да му праща сирене, в случай че той от лавката може да си купи? Да, в нея асортиментът няма да е като в „ БИЛА ”, само че можем да създадем цените сравними. Сега в затворническите лавки е по-скъпо, в сравнение с вън. Заради публичните поръчки – те, знаете, са основателно подложени на критика в България.
– Поръчки за саниране и автомагистрали печелят сякаш компании, предлагащи най-ниска цена. А в пандизите е противоположното – не мога да си го обясня?
– Обяснението е, че се явяват 3-4 компании и всички оферират високи цени. Затворниците стачкуват. Работим по казуса в този момент. Ще забележим публични поръчки за пандизите би трябвало ли да се вършат.
– Друг проблем – надзирателите настояват, че са малко. Един пази 90 пандизчии, споделят.
– Съотношението затворници-надзиратели не е универсално. Условията са разнообразни, по тази причина. В Софийския затвор на вишките стоят униформени с автомати. А в „ Дебелт ” защита на оградата няма – има техника – в една хубава стая едно момиче гледа екраните и вижда всичко. Ако духне вятър и цялата мрежа се заклати, системата не реагира. Ако човек мине – има реакция, само че с по-малко чиновници ще се оправим. И още. Едно е затвор, друго е общежитие открит вид, където хората са на работа и се прибират вечер – там има един надзорник на 100 пандизчии, само че то не е проблем. А другояче чиновниците са прави, че са малко. Нужни са още 700-800 надзиратели.
– Кандидати ли нямате, или пари за заплати?
– Всичко опира до пари. През 2015 година е направено едно несвоевременно, меко казано, редуциране от 10% – на 469 щата в ГДИН и 73 в ГДO. Това е доста. Сега в ГДИН работят 4320 души, а в ГДО – 1338. Хората не могат да си починат както би трябвало, мъчно взимат отпуски. В тази система наднорменият труд би трябвало да се заобикаля, само че не стигат хора.
– А лишените от независимост са намалели! През 2012 година са били 12 000, а в този момент – 7 000. Защо? Съдът не праща нарушителите в пандиза, или те се изнасят от България – като почтените хора, които търсят по-платена работа?
– Населението на България понижа. Основно по тази причина понижа и затворническата популация. И това, че изнасяме престъпност, е реалност. Намаленият брой на лишените от независимост улеснява нашата работа. И биха могли да се създадат законодателни промени, които още да го понижат.
– По едно време у нас се целеше нарастване на арестантите. Считаше се, че колкото повече са запрените, толкоз по-добре работи Министерство на вътрешните работи. И се гонеха върхове, които още плащаме по присъди от Страсбург.
– Крайната цел на наказването е да се превъзпита индивида, тъй че към този момент да не прави закононарушения. Какъв е смисълът да го пратим в пандиза за 3 месеца? Не е ли по-добре „ пробация ” – да изтърпи наказването си в общността, като му се приложат пробационни ограничения (б.а. – ограничение в напредването, изправителен труд с удръжки от заплата, безплатен труд в интерес на обществото и др.) Сега завършват публични поръчки за гривни от системата за електронно наблюдаване при домакински арест – това е добре. Веднъж на конференция един умел затворнически шеф от Ирландия сподели: „ Не бива да трансформираме пандиза в академия за нарушители ”. Дали някое дребно закононарушение, осъществено по несъобразителност, би трябвало безусловно да се санкционира с отнемане от независимост? Дали не е по-възпитателна сериозната санкция? Ние българите се респектираме, като ни бръкнат в джоба. И освен ние. От години се разисква у нас доживотния затвор без право на подмяна. У нас има 60 души с това наказване. България е единствената страна в Европейски Съюз, където то се постанова. В юридическите среди има консенсус, че е рационално да отпадне от Наказателен кодекс. То е по-жестоко от смъртното наказване.
– Някой ще каже: тия 60 души за какво ги храним, те няма да се върнат измежду нас!
– Храним ги относително добре. Един пандизчия за ден коства повече от пенсионер – храна, отопление, защита. Е, от униформите спестяваме. В други страни лишените от независимост нямат право на домашни дрехи.
– Облечени по какъв начин да е, пандизчиите у нас имат тип на… не знам…
– На навалица. Но правозащитниците са на друго мнение – че униформата е посягане на достойнството и достолепието на лишените от независимост.
– Е, добре. Но в Софийския затвор оповестили гладна стачка и желали среща с министър Цачева. Проверихте ли дали недоволството им е основателно?
– Да. Малка групичка пандизчии отказали на вечеря и закуска храната, която им се поставя. То не значи, че са останали гладни. Поводът е, че софтуерът в лавката на пандиза даде недостатък и картите, с които пазарят не работеха ден-два. Техническият проблем се реши и напрежението затихна. А що се отнася до госпожа Цачева, в случай че правосъдният министърът прави срещи по такива мотиви, той не може с нищо друго да се занимава.
– Ген. Петър Василев – светла му памет, един от най-уважаваните шефове на местата за отнемане от независимост, споделяше по този начин: „ Затворът е неприятно място за неприятни хора у нас. ” Беше му мъчително, че в други страни пандизът е положително място, където неприятните се превъзпитават.
– Генералът е събрал в две фрази казусът на системата. Наказанието не е възмездие на обществото, а средство, с което то желае да си върне блудните синове. Почти всички, направили закононарушения, имат капацитет да се трансформират. Въпросът е повече да им помагаме… Но защо превъзпитание приказваме, като до неотдавна в нашите затвори тоалетните бяха проблем и хората се облекчаваха в кофи? Сега тоя проблем го има единствено на две места, които ще ги затваряме.
– Била съм в затвор в Германия. Ако не бяха ограниченията за сигурност, щях да си помисля, че се намирам в някой хотел на Слънчев бряг. У нас е иначе. Тук занданите са места за мъчение, както епохи обратно.
– То не опира до материални условия единствено. Аз съм служил в армията през 1978-1980 година, живеехме в едно помещение 120 души – цяла рота – само че това не ни създаваше кой знае какъв дискомфорт. Важен е човешкият фактор – както военните командири, по този начин шефовете на пандизите, надзирателите, възпитателите… Ако имахме повече психолози за работа с нарушителите, процесът на превъзпитанието им би бил по-резултатен.
– Чудя се по какъв начин въобще намирате хора за тая работа! Като се пенсионира господин Милети Орешарски сподели: „ 35 години в пандиза ми стигат. ” И началниците на пандизите търпят тип наказване, а взимат към 1500 лева заплата.
– Знаете ли какъв брой неща би трябвало да умее началникът на пандиза – да е правист, готвач, икономист, телефонен механик, психолог, почитан от чиновници и пандизчии. А най-високата заплата в системата е 2000 лева Набирането на фрагменти е мъчителен проблем. Има текучество в изпълнителския състав – влизат, не им хареса, напущат. Постоянно сме във въртележка от състезания – по 4-6 месеца, със степени на асортимент. Ако обявим конкурс за 20 места и подадат документи 30 индивида, от които 5 не дават отговор на изискванията – какъв ти асортимент! Попълваме броя, с цел да поеме някой дежурство. И не е чудно, че влизат в системата хора, склонни да внесат при пандизчиите и телефони, и какво ли не още.
Нашият посетител
Николай Проданов е роден през 1960 година в Трявна.
Магистър е по право и история от ВТУ „ Кирил и Методи ” (1984) и по национална сигурност от военната академия „ Г.С.Раковски ” (2012).
Служител на Министерство на вътрешните работи (1984-1986).
Преподавател във ВТУ (1986), доцент (2003), професор по „ История на правото ” (2016), зам.-декан на Юридическия факултет (2011-2014) и зам.-ректор на ВТУ (2014-2016). Автор на над 150 научни изявления за историята на България и правото в сигурността, науката и образованието.
По закон задачата на лишаването от независимост не е да се малтретира арестуваният, а да се превъзпита и да се върне в обществото, като естествен жител. Но по какъв начин да стане това у нас, където пандизчиите до неотдавна се облекчаваха в кофи, а през днешния ден надзирателите с жалките си заплати водят битка за личното си оцеляване? Разговаряме за това с проф. Николай Проданов , който неотдавна смени катедрата в Великотърновския университет с политическия кабинет в правосъдното министерство и пое една от най-тежките отговорности там – за пандизите и жителите им.
– Проф. Проданов, надзирателите и правосъдните охранители стачкуват отново. Носят плакати „ Европа и за нас! ”, щели да ги подвигат пред НДК, като се съберат европейските фактори там. Искат 20 % нарастване на заплатите – да се изравнят с служителите на реда, на които им дадоха 100 млн.лв. добавки, с цел да не се бунтуват на старта на европредседателството. Как ще коментирате това?
– От няколко гледни точки. Ние, като политическо управление на Министерството на правораздаването (МП) гледаме по еднакъв метод на чиновниците в двете ни основни дирекции – „ Изпълнение на наказванията ” (ГДИН) и „ Охрана ” (ГДО) – макар че за първата има специфичен закон, а за втората – 3 члена в Закона за правосъдната власт с отпратка към Закона за Министерство на вътрешните работи. Те бяха чиновници на Министерство на вътрешните работи до 1991 година В процеса на демократизация бяха включени в Министерство на правосъдието, само че част от служебния им статус се урежда по Закона за Министерство на вътрешните работи и през днешния ден. Така законодателят признава, че тяхната работа е сходна с тази на служителите на реда. И те с цялостно съображение упорстват държавната власт да ги третира равноправно с тях. Ръководството на Министерство на правосъдието може единствено да се съгласи с това – и поради справедливостта, и поради стабилността на системата за национална сигурност и публичен ред. Много се разпръснаха службите в демократична България, на друго послушание са. Но вижте по какъв начин при сериозна опасност се притегля целият им запас. Сили на армията охраняват границата, въпреки това да е задача на Гранична полиция. Военни вземат участие в издирването на обвинения за всеобщото ликвидиране в Нови Искър. За да бъде системата за сигурност по-стабилна, би трябвало да мерим фрагментите й с един критерий. Ето за какво, като пазят своя интерес, нашите чиновници пазят и публичния.
– Откъдето и да се огледа, 600 лева са прекомерно малко за работа като тяхната, господин професоре. Преди 2 година върших репортаж от Софийския затвор и се уплаших. Мръсотия, воня. Вонящи кревати на два етажа. Теснотия – по 2 кв. м на човек, вместо шест. 40 градуса лете, а зиме – мраз. Вечер заключват по 20 мъже в една килия и те побесняват, подготвени са да убиват.
– Имайте поради, че в последните 2-3 година в местата за отнемане от независимост изискванията са усъвършенствани повече, в сравнение с в предходните 100. То не е толкоз наша заслуга. Бяхме принудени да осъществим рекомендациите на Евросъда и Комисията по изтезанията към Съвета на Европа. С външно финансиране през Норвежкия механизъм бяха направени доста неща, в това число нов затвор в Дебелт. Казахте „ зиме – студено ”. Но аз неотдавна бях в Плевенския затвор и в килиите му беше толкоз топло, колкото тук, в министерството. И дано уточним – 600 лева взимат постъпващите в системата. Като се изкачват по кариерната стълбица, възнагражденията им порастват. Средната заплата е над 1000 лева
– Въпреки това, има пандизчии с джиесеми, които костват колкото 3 заплати на надзорник. С тях въртят престъпен бизнес вън, забогатяват и корумпират вашия състав.
– Така е.
– Заплатата от 600 лева не е ли тип държавно позволение за надзирателите да получават от пандизчиите „ възнаградително подаяние ” за услугите, които им вършат?
– Не бих споделил, че е позволение, само че е причина.
– Предпоставка да се внасят в килиите дрога, ракия и господ знае още какво!
– Но друга причина е човешката природа. Житейският ми опит сочи, че на доста хората възнаграждението им се вижда малко, без значение от размера. Има механически механизми за въвеждане на ред в килиите. В пандиза „ Белене ” има инсталация – тапи, които не разрешават да се приказва по мобилни телефони от територията му. Но заглушаването не може да се отсече с нож до стените на пандиза. И в градски условия от прилежащите блокове недоволстват. „ Белене ” е на остров Персин и там сме обезсмислили внасянето на джиесеми в килиите по метод, който в Софийския затвор е мъчно използван. Но в Плевенския ще стане.
– В пандиза единствено транспортен съд не може да се вкара, че няма вода, майтапят се надзиратели. Те се омазват до лакти, до момента в който ровят за неразрешени неща в колетите със сирене и кашкавал. Отварят консерви и режат колбаса като бакали, вместо да гледат, като австрийските си сътрудници на екрана.
– Ходил съм в австрийски затвор. Дай, Боже и ние в миналото да си построим подобен. Но към този момент тази унизителна процедура можем да я премахнем и по различен метод – с така наречен затворнически лавки. Те ще обезсмислят колетите с храни.
– Тия пратки пораждат и неравноправие в килиите. В някои от тях има калмари, а в други – кучешки колбас.
– Колетите са имали смисъл, когато е било мъчно изхранването на всички жители у нас. Сега някоя майка може да омеси баница и да я занесе на сина си в пандиза, да. Но какъв е смисълът да му праща сирене, в случай че той от лавката може да си купи? Да, в нея асортиментът няма да е като в „ БИЛА ”, само че можем да създадем цените сравними. Сега в затворническите лавки е по-скъпо, в сравнение с вън. Заради публичните поръчки – те, знаете, са основателно подложени на критика в България.
– Поръчки за саниране и автомагистрали печелят сякаш компании, предлагащи най-ниска цена. А в пандизите е противоположното – не мога да си го обясня?
– Обяснението е, че се явяват 3-4 компании и всички оферират високи цени. Затворниците стачкуват. Работим по казуса в този момент. Ще забележим публични поръчки за пандизите би трябвало ли да се вършат.
– Друг проблем – надзирателите настояват, че са малко. Един пази 90 пандизчии, споделят.
– Съотношението затворници-надзиратели не е универсално. Условията са разнообразни, по тази причина. В Софийския затвор на вишките стоят униформени с автомати. А в „ Дебелт ” защита на оградата няма – има техника – в една хубава стая едно момиче гледа екраните и вижда всичко. Ако духне вятър и цялата мрежа се заклати, системата не реагира. Ако човек мине – има реакция, само че с по-малко чиновници ще се оправим. И още. Едно е затвор, друго е общежитие открит вид, където хората са на работа и се прибират вечер – там има един надзорник на 100 пандизчии, само че то не е проблем. А другояче чиновниците са прави, че са малко. Нужни са още 700-800 надзиратели.
– Кандидати ли нямате, или пари за заплати?
– Всичко опира до пари. През 2015 година е направено едно несвоевременно, меко казано, редуциране от 10% – на 469 щата в ГДИН и 73 в ГДO. Това е доста. Сега в ГДИН работят 4320 души, а в ГДО – 1338. Хората не могат да си починат както би трябвало, мъчно взимат отпуски. В тази система наднорменият труд би трябвало да се заобикаля, само че не стигат хора.
– А лишените от независимост са намалели! През 2012 година са били 12 000, а в този момент – 7 000. Защо? Съдът не праща нарушителите в пандиза, или те се изнасят от България – като почтените хора, които търсят по-платена работа?
– Населението на България понижа. Основно по тази причина понижа и затворническата популация. И това, че изнасяме престъпност, е реалност. Намаленият брой на лишените от независимост улеснява нашата работа. И биха могли да се създадат законодателни промени, които още да го понижат.
– По едно време у нас се целеше нарастване на арестантите. Считаше се, че колкото повече са запрените, толкоз по-добре работи Министерство на вътрешните работи. И се гонеха върхове, които още плащаме по присъди от Страсбург.
– Крайната цел на наказването е да се превъзпита индивида, тъй че към този момент да не прави закононарушения. Какъв е смисълът да го пратим в пандиза за 3 месеца? Не е ли по-добре „ пробация ” – да изтърпи наказването си в общността, като му се приложат пробационни ограничения (б.а. – ограничение в напредването, изправителен труд с удръжки от заплата, безплатен труд в интерес на обществото и др.) Сега завършват публични поръчки за гривни от системата за електронно наблюдаване при домакински арест – това е добре. Веднъж на конференция един умел затворнически шеф от Ирландия сподели: „ Не бива да трансформираме пандиза в академия за нарушители ”. Дали някое дребно закононарушение, осъществено по несъобразителност, би трябвало безусловно да се санкционира с отнемане от независимост? Дали не е по-възпитателна сериозната санкция? Ние българите се респектираме, като ни бръкнат в джоба. И освен ние. От години се разисква у нас доживотния затвор без право на подмяна. У нас има 60 души с това наказване. България е единствената страна в Европейски Съюз, където то се постанова. В юридическите среди има консенсус, че е рационално да отпадне от Наказателен кодекс. То е по-жестоко от смъртното наказване.
– Някой ще каже: тия 60 души за какво ги храним, те няма да се върнат измежду нас!
– Храним ги относително добре. Един пандизчия за ден коства повече от пенсионер – храна, отопление, защита. Е, от униформите спестяваме. В други страни лишените от независимост нямат право на домашни дрехи.
– Облечени по какъв начин да е, пандизчиите у нас имат тип на… не знам…
– На навалица. Но правозащитниците са на друго мнение – че униформата е посягане на достойнството и достолепието на лишените от независимост.
– Е, добре. Но в Софийския затвор оповестили гладна стачка и желали среща с министър Цачева. Проверихте ли дали недоволството им е основателно?
– Да. Малка групичка пандизчии отказали на вечеря и закуска храната, която им се поставя. То не значи, че са останали гладни. Поводът е, че софтуерът в лавката на пандиза даде недостатък и картите, с които пазарят не работеха ден-два. Техническият проблем се реши и напрежението затихна. А що се отнася до госпожа Цачева, в случай че правосъдният министърът прави срещи по такива мотиви, той не може с нищо друго да се занимава.
– Ген. Петър Василев – светла му памет, един от най-уважаваните шефове на местата за отнемане от независимост, споделяше по този начин: „ Затворът е неприятно място за неприятни хора у нас. ” Беше му мъчително, че в други страни пандизът е положително място, където неприятните се превъзпитават.
– Генералът е събрал в две фрази казусът на системата. Наказанието не е възмездие на обществото, а средство, с което то желае да си върне блудните синове. Почти всички, направили закононарушения, имат капацитет да се трансформират. Въпросът е повече да им помагаме… Но защо превъзпитание приказваме, като до неотдавна в нашите затвори тоалетните бяха проблем и хората се облекчаваха в кофи? Сега тоя проблем го има единствено на две места, които ще ги затваряме.
– Била съм в затвор в Германия. Ако не бяха ограниченията за сигурност, щях да си помисля, че се намирам в някой хотел на Слънчев бряг. У нас е иначе. Тук занданите са места за мъчение, както епохи обратно.
– То не опира до материални условия единствено. Аз съм служил в армията през 1978-1980 година, живеехме в едно помещение 120 души – цяла рота – само че това не ни създаваше кой знае какъв дискомфорт. Важен е човешкият фактор – както военните командири, по този начин шефовете на пандизите, надзирателите, възпитателите… Ако имахме повече психолози за работа с нарушителите, процесът на превъзпитанието им би бил по-резултатен.
– Чудя се по какъв начин въобще намирате хора за тая работа! Като се пенсионира господин Милети Орешарски сподели: „ 35 години в пандиза ми стигат. ” И началниците на пандизите търпят тип наказване, а взимат към 1500 лева заплата.
– Знаете ли какъв брой неща би трябвало да умее началникът на пандиза – да е правист, готвач, икономист, телефонен механик, психолог, почитан от чиновници и пандизчии. А най-високата заплата в системата е 2000 лева Набирането на фрагменти е мъчителен проблем. Има текучество в изпълнителския състав – влизат, не им хареса, напущат. Постоянно сме във въртележка от състезания – по 4-6 месеца, със степени на асортимент. Ако обявим конкурс за 20 места и подадат документи 30 индивида, от които 5 не дават отговор на изискванията – какъв ти асортимент! Попълваме броя, с цел да поеме някой дежурство. И не е чудно, че влизат в системата хора, склонни да внесат при пандизчиите и телефони, и какво ли не още.
Нашият посетител
Николай Проданов е роден през 1960 година в Трявна.
Магистър е по право и история от ВТУ „ Кирил и Методи ” (1984) и по национална сигурност от военната академия „ Г.С.Раковски ” (2012).
Служител на Министерство на вътрешните работи (1984-1986).
Преподавател във ВТУ (1986), доцент (2003), професор по „ История на правото ” (2016), зам.-декан на Юридическия факултет (2011-2014) и зам.-ректор на ВТУ (2014-2016). Автор на над 150 научни изявления за историята на България и правото в сигурността, науката и образованието.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ