Затворниците нахлуват в оръжейната стая, но не могат да напуснат

Затворниците нахлуват в оръжейната стая, само че не могат да изоставен замъка – горите към тях са цялостни с Вафен-СС (военното поделение на СС) и Гестапо.

През войните в историята са се случвали най-странни истории и борби, само че има доста малко случаи, в които немски и американски войски се бият дружно през Втората международна война.

Вафен-СС

Всъщност има една борба, за която се счита, че е единственият подобен случай: Битката за замъка Итер, която се състои през май 1945 година в австрийските Алпи. Този палат е цитадела, в началото издигната през 13 век и възобновена през 1532 година През 1878 година е реновиран и в последна сметка се трансформира в хотел при започване на 20 век. Когато войната доближи Австрия и Третият райх поема надзор над него, замъкът е даден чартърен на немското държавно управление.

Приложението му ще се промени още веднъж през 1943 година, когато попадна под ръководството на концентрационния лагер Дахау.

До края на войната останалите хора в замъка Итер са двама някогашни френски министър председатели, някогашен военачалник от френската войска, сестра на Шарл дьо Гол и един някогашен първенец по тенис. Затворниците са настанени в преустроени спални и денем имат опция да се разхождат в близките градини.

Главният вход на замъка

През 1945 година обаче положението на Германия стартира да се трансформира. Храната, както и горивото, стават нищожни и пандизчиите стартират да се тормозят за сигурността си, по тази причина беседват с виновния офицер от Секретен сътрудник Себастиан Уимър. „ Уимър ги увери, че гибелта им не е съвместима с немските следвоенни ползи “ – написа още Хардинг. Уимър споделя, че ще им помогне да избягат, само че този проект не се реализира заради непрекъснатия поток от офицери от Секретен сътрудник, които идват в замъка. Итер се трансформира в пътна станция за офицери от Секретен сътрудник и техните фамилии, до момента в който бягат от съюзническите сили.

Когато Едуард Вайтер, последният пълководец на Дахау, се настанява в замъка със фамилията си, пандизчиите са сигурни, че краят е пристигнал. Въпреки това, Вайтер не възнамерява гибелта им, защото се самоубива на 2 май – което от своя страна кара Уимър да избяга от замъка със брачната половинка си. А откакто командирът си отива, останалите пазачи също си потеглят и до 4 май някогашните пандизчии остават сами в замъка. Те нахлуват в оръжейната стая, само че не могат да изоставен, тъй като горите към тях бяха цялостни с Вафен СС и Гестапо.

Майор Сеп Гангл

Двама мъже са изпратени да се опитат да намерят помощ от настъпващите американски войски. Един от тях, Звонимир Чучкович, съумява да реализира контакт с американци под командването на майор Джон Т. Крамерс. Другият мъж, Андреас Кробот, се сблъсква с майор Сеп Гангл, немски офицер, който работи с австрийската опозиция. Помощта, която предлага 103-та пехотна дивизия, ръководена от Крамерс, включва дребна оперативна група с четири танкa М10, три джипа и камион, който превозва взвод от мъже. Но ще им отнеме време, с цел да дойдат.

Гангл не съумява да предложи същата помощ, защото в неговото звено са останали единствено няколко мъже. За да ускори броя на избавителните екипи обаче, той се свързва с 23-и танков батальон на 12-та бронирана дивизия на Съединени американски щати, който е управителен от капитан Джак Лий. Капитанът предлага да управлява задачата с два танка Шерман, пет М4 и екипажи от 142-и пехотен полк.

Когато избавителните войски стигат до замъка обаче, те имат към този момент единствено един танк, седем американски бойци и камион с немски бойци. Другите танкове и войски са оставени в град Вьоргл, с цел да пазят основния път, водещ във вътрешността. Бившите пандизчии на замъка не са изключително впечатлени от войските и мнозина не одобряват общително американския пълководец. Независимо от техните усеща обаче, Лий знае какво би трябвало да направи. Той основава лист на всички някогашни пандизчии и слага Шермана пред основната врата.

Танк Шерман

Лий знае, че неговият дребен брой бойци няма да могат да завоюват в директен бой, само че е сигурен, че дебелите стени на замъка го вършат добра отбранителна позиция.

По стените му вали картечен огън, на който е отговорено от вътрешните сили, само че танкът е погубен от 88-мм противотанково оръдие тъкмо преди началото на общата офанзива.

Въпреки че атакуващите сили не съумяват да обхванат през стените на замъка, те убиват и раняват няколко немски бойци. Сред убитите е майор Гангл, който е уцелен от снайперист, до момента в който той и Лий се пробват да ударят противотанковото оръдие.

Жан Боротра

Докато боевете не престават, войските, водени от майор Крамер, ще дойдат във Вьоргл. Креймър съумява да се свърже с Лий и да заяви, че идват на помощ. Помощта обаче не успява да пристигна задоволително бързо, тъй като американските и немските бойци изчерпват боеприпасите. Това кара Лий да одобри предложение от някогашния първенец по тенис Жан Боротра да напусне замъка и да управлява настъпващите американски сили.

Боротра се измъква от замъка по време на мъртвило в стрелбата. Той съумява да избяга от няколко групи бойци на Секретен сътрудник и се насочи към Вьоргл. Като прагматичен водач, Лий взема решение да придърпа останалите някогашни пандизчии и бойци в крепостта на замъка. Когато мъжете напущат защитните си постове, Секретен сътрудник усеща, че печелят. Това обаче се трансформира, когато те приготвят противотанков снаряд за портите, само че са изправени пред пукотевица в тила – подкреплението е пристигнало и борбата за замъка завършва.

***

Лий ще бъде отличен за водачеството си в борбата с Кръста за оценките. Германските бойци са ориентирани към лагер за военнопленници, а френските политически пандизчии ще дефинират бъдещето на следвоенната Франция.