Затваряне на базата Инджирлик би могло да струва скъпо на Анкара
Затваряне за американски самолети на Инджирлик - главната въздушна база на НАТО в Турция и значима опора на интервенциите на антиджихадистката коалиция в Сирия, би могло да се окаже скъпо за Анкара, съгласно доста анализатори.
След като връзките сред Съединени американски щати и Турция - съдружници в Северноатлантическия алианс, доближиха най-ниската си точка от десетилетия през последните седмици, турският президент Реджеп Тайип Ердоган предизвести Вашингтон, че той може да бъде тласнат да " откри нови другари и нови съдружници ".
Ердоган имаше по-специално телефонен диалог с съветския президент Владимир Путин, с който разиска стопански и търговски въпроси, както и рецесията в Сирия.
И съгласно документи, оповестени предходната седмица от американски медии, група юристи, близки до държавното управление се е обърнала към съд в Адана - града, ситуиран най-близо до базата Инджирлик, с цел да изиска арестуването на американски офицери, упрекнати, че са взели участие в осуетения опит за прелом от юли 2016 година против Ердоган.
Адвокатите показват по-специално военачалник Джоузеф Вотъл, командващ американските сили в Близкия изток, измежду американските виновни представители, за които желаят арест.
" Ние не сме открили никаква смяна в връзките ни с нашите турски съдружници ", увери обаче във вторник английският военачалник Феликс Гедни, заместник-командващ съдружните сили в Сирия и Ирак.
Но съгласно някогашния командващ на силите на НАТО ген.Джеймс Ставридис ситуацията е обезпокоително. " Да загубим Турция би било голяма геополтическа неточност ", съобщи той в понеделник по телевизия MSNBC. " Би трябвало да може да се предотврати това, само че Турция би трябвало да направи първата крачка на този стадий ".
Мнение, споделено от Джошуа Ландис, шеф на Центъра за близкоизточни проучвания, съгласно който " Турция ще страда най-вече " от напреженията с Вашингтон.
" Силно допускам, че Инджирлик ще остане ", посочи той пред Агенция Франс Прес. " За Турция да изгони Съединени американски щати би било огромен поврат и аз не мисля, че Ердоган го желае ".
Базата Инджирлик в Южна Турция бе издигната от Съединени американски щати през 1951 година в разгара на Студената война. Тя е служила като тилова база за американските интервенции в целия регион и в нея се съхраняват 50 нуклеарни глави на силите за въздържане на НАТО, които обезпечават от десетилетия сигурността на Турция.
От 11 септември насам базата дава главната част от логистичната поддръжка за интервенциите на НАТО в Афганистан и е необятно употребена от 2015 година за интервенциите на интернационалната коалиция в Ирак и Сирия.
Но през днешния ден с една Турция, която наподобява все по-нестабилна, някои специалисти оферират да се понижат разноските на американските военновъздушни сили в базата Инджирлик.
" Не желая да кажа, че би трябвало да скъсаме връзките си с Турция, само че това, което турците имат наклонност да издигат като опасност най-лесно - достъпа до базата Инджирлик - става все по-малко значимо ", съобщи неотдавна Стивън Кук от Съвета за интернационалните връзки.
И изследователският център " Байпартизън полиси сентър ", който предизвиква постигането на взаимни отстъпки сред републиканците и демократите, разгласява на уеб страницата си карта на региона с всички вероятни други възможности на Инджирлик за американските интервенции в Близкия изток, особено въздушни бази в Йордания и Кувейт.
Освен това напреженията със Съединени американски щати крият риск да костват скъпо на Турция от позиция на военни стратегии.
Американският Конгрес забрани на Пентагона да достави на Турция най-малкия военен аероплан Ф-35, до момента в който Анкара не се ангажира да не завърши договарянията си с Русия за покупка на съветски системи за противовъздушна защита С-400, от които този незабележим за радарите аероплан се допуска, че може да се изплъзне.
И Анкара - сътрудник от 2002 година на интернационалния консорциум, финансирал Ф-35, рискува да загуби един преференциален контракт за 1,5 милиарда $ с Пакистан за продажбата на 30 бойни хеликоптера турско произвеждане Т-129 АТАК.
Според профилираното издание Дифенс нюз, което цитира турски виновни военни представители, летателният уред включва елементи, създадени в Съединени американски щати. Вашингтон би могъл да реши да блокира износа им, в случай че връзките се влошат в допълнение.
Знак, че макар словесната ескалация турските водачи наподобяват загрижени да не усложняват обстановката е, че Белият дом разгласи в понеделник, че посланикът на Турция във Вашингтон Сердар Кълъч се е срещнал със съветника на президента за националната сигурност Джон Болтън. /БТА
След като връзките сред Съединени американски щати и Турция - съдружници в Северноатлантическия алианс, доближиха най-ниската си точка от десетилетия през последните седмици, турският президент Реджеп Тайип Ердоган предизвести Вашингтон, че той може да бъде тласнат да " откри нови другари и нови съдружници ".
Ердоган имаше по-специално телефонен диалог с съветския президент Владимир Путин, с който разиска стопански и търговски въпроси, както и рецесията в Сирия.
И съгласно документи, оповестени предходната седмица от американски медии, група юристи, близки до държавното управление се е обърнала към съд в Адана - града, ситуиран най-близо до базата Инджирлик, с цел да изиска арестуването на американски офицери, упрекнати, че са взели участие в осуетения опит за прелом от юли 2016 година против Ердоган.
Адвокатите показват по-специално военачалник Джоузеф Вотъл, командващ американските сили в Близкия изток, измежду американските виновни представители, за които желаят арест.
" Ние не сме открили никаква смяна в връзките ни с нашите турски съдружници ", увери обаче във вторник английският военачалник Феликс Гедни, заместник-командващ съдружните сили в Сирия и Ирак.
Но съгласно някогашния командващ на силите на НАТО ген.Джеймс Ставридис ситуацията е обезпокоително. " Да загубим Турция би било голяма геополтическа неточност ", съобщи той в понеделник по телевизия MSNBC. " Би трябвало да може да се предотврати това, само че Турция би трябвало да направи първата крачка на този стадий ".
Мнение, споделено от Джошуа Ландис, шеф на Центъра за близкоизточни проучвания, съгласно който " Турция ще страда най-вече " от напреженията с Вашингтон.
" Силно допускам, че Инджирлик ще остане ", посочи той пред Агенция Франс Прес. " За Турция да изгони Съединени американски щати би било огромен поврат и аз не мисля, че Ердоган го желае ".
Базата Инджирлик в Южна Турция бе издигната от Съединени американски щати през 1951 година в разгара на Студената война. Тя е служила като тилова база за американските интервенции в целия регион и в нея се съхраняват 50 нуклеарни глави на силите за въздържане на НАТО, които обезпечават от десетилетия сигурността на Турция.
От 11 септември насам базата дава главната част от логистичната поддръжка за интервенциите на НАТО в Афганистан и е необятно употребена от 2015 година за интервенциите на интернационалната коалиция в Ирак и Сирия.
Но през днешния ден с една Турция, която наподобява все по-нестабилна, някои специалисти оферират да се понижат разноските на американските военновъздушни сили в базата Инджирлик.
" Не желая да кажа, че би трябвало да скъсаме връзките си с Турция, само че това, което турците имат наклонност да издигат като опасност най-лесно - достъпа до базата Инджирлик - става все по-малко значимо ", съобщи неотдавна Стивън Кук от Съвета за интернационалните връзки.
И изследователският център " Байпартизън полиси сентър ", който предизвиква постигането на взаимни отстъпки сред републиканците и демократите, разгласява на уеб страницата си карта на региона с всички вероятни други възможности на Инджирлик за американските интервенции в Близкия изток, особено въздушни бази в Йордания и Кувейт.
Освен това напреженията със Съединени американски щати крият риск да костват скъпо на Турция от позиция на военни стратегии.
Американският Конгрес забрани на Пентагона да достави на Турция най-малкия военен аероплан Ф-35, до момента в който Анкара не се ангажира да не завърши договарянията си с Русия за покупка на съветски системи за противовъздушна защита С-400, от които този незабележим за радарите аероплан се допуска, че може да се изплъзне.
И Анкара - сътрудник от 2002 година на интернационалния консорциум, финансирал Ф-35, рискува да загуби един преференциален контракт за 1,5 милиарда $ с Пакистан за продажбата на 30 бойни хеликоптера турско произвеждане Т-129 АТАК.
Според профилираното издание Дифенс нюз, което цитира турски виновни военни представители, летателният уред включва елементи, създадени в Съединени американски щати. Вашингтон би могъл да реши да блокира износа им, в случай че връзките се влошат в допълнение.
Знак, че макар словесната ескалация турските водачи наподобяват загрижени да не усложняват обстановката е, че Белият дом разгласи в понеделник, че посланикът на Турция във Вашингтон Сердар Кълъч се е срещнал със съветника на президента за националната сигурност Джон Болтън. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ