„Затова първият ми призив е да не се поддаваме, да

„ Затова първият ми апел е да не се поддаваме, да не позволяваме ожесточението, което опустошава земите на север – в Украйна, да се всели и в нашите сърца, да влезе и в нашия дом.

Така, както преди години, дано и през днешния ден ние отворим обятие към всички бедстващи, така както преди години нашите предшественици намираха протекция от робството в Бесарабия, Таврия и Запорожието, в Киев, Одеса, Москва и Петербург. Нека бъдем хора.

Надигнаха се гласове да не означаваме днешният празник, само че таман разривите в паметта и проверките на историята са повода за доста нещастия. Не, ние сме тук, с цел да почетем имената на нашите възрожденци, на нашите четници – на Паисий, Раковски, Левски и Ботев, на всички, които с делото си напредваха и приближаваха възкресението на България. Днес си спомняме за благородните мозъци на Толстой, Достоевски и Тургенев, на Гладстон и Дарвин, които разсъниха съпричастността на света към ориста на българския народ.

Днес отдаваме респект на доблестните войни от освободителната войска, без значение от произхода им. Всички те са в пантеона на нашата независимост. Днес почитаме паметта на храбрите ни опълченци и никоя памет не заслужава да бъде хвърлена на политическите бесове.

Скъпи съотечественици, наш дълг е да пазим историята си от домогванията на безродници и осквернители, тъй като народ, който допусне да изгуби своята памет, е жертван да изгуби и своята независимост.

Вечна популярност на хилядите знайни и безименни герои, отдали живота си за свободата и независимостта на Отечеството!

Да живее България! “