Затова когато отида някъде, ми се иска да си е

Затова когато отида някъде, ми се желае да си е коствало – и като кухня, и като обслужване.

Неотдавна обаче с мой някогашен сътрудник взехме решение да хапнем и да изпием по една бира.

Седнахме в хубава квартална механа и зачакахме, само че сервитьорката все ни подминаваше, като че ли заведението беше цялостно с клиенти.

Всъщност заетите маси бяха единствено 3, написа Филипов в уеб страницата " Прекрасна ".

След близо половин час се появи и много ядосана ни попита какво ще поръчаме. Донесе ни бирата, а мезетата дойдоха, когато чашите ни към този момент бяха празни.

Попитах я за какво толкоз се бави, а тя троснато ми отговори, че не била слънце да огрее на всички места на мига.

През цялото време, до момента в който бяхме там, един път не смени пепелника, а най-после, като не получи бакшиш (просто нямаше за какво) ни изгледа с смъртоносен взор.

Почувствахме се като натрапници, които кой знае за какво чакат тя да ги обслужи.

Стана ми извънредно неприятно.

Чудя се по какъв начин това младо момиче ще си изкарва парите, в случай че е все по този начин намусено и не обслужва клиентите на равнище?

Никой не влиза в заведение, с цел да му опъват нервите, а да си почине и да се забавлява.

А тези, на които не им се работи, просто нямат място там.

Знам, че с това писмо надали ще трансформира нещо, обаче взех решение да споделя възмущението си.