„Сан Мамес” би тревога за Реал Мадрид
Затиснати от непрекъснатото чувство за тегнеща над тях опасност, футболистите от топ равнището си създадоха в годините цялостен боеприпас от подготвени реплики за отбягване на изричане на глас на способната да им навреди мъчителна истина и се отвръщат от тях единствено по някоя случайност. Така се случи с Марсело, комуто репортерите в събота вечерта припомниха след равенството на Реал Мадрид против Атлетик Билбао на „ Сан Мамес” (1:1), че Барселона още веднъж е излязла отпред в класирането на Ла Лига. Вторият капитан на „ белите” изглеждаше като да освободи напиращите и арестувани вътре у него думи: „ Не искахме това да става.”
Беше една напрегната септемврийска вечер в Билбао, с по този начин наелектризираща конюнктура на стадиона, която преди време подсказваше, че шампионата към този момент е същински почнало и нищо няма да се реши чак до май месец. Тези времена и усещания обаче се прекатурнаха с главата надолу като климатичната картина на планетата от появяването на Лионел Меси и малко на брой го знаят по-добре от Марсело – очевидец от 2006 година насам на това какво се случва, когато Барса поведе в класирането, колкото и рано да е в сезона и колкото и дребна да е точковата разлика. Септември може да бъде и най-жестокият месец.
Марсело дебютира за Мадрид на Фабио Капело в сезон 2006/07 – точно последния, в който тимът от Чамартин игра при срещуположен вятър и навакса закъснение от безконечния противник, с цел да вдигне купата. Оттогава изтекоха още 11 сезона, като Барса стана първенец в седем случая, а Мадрид – единствено в три.
Обръщането на тази наклонност беше огромната задача на Зинедин Зидан, който си призна какъв брой му е болно при загубването на последната купа след изпускането на цели 7 точки сред август и септември 2017 година. Неговият правоприемник Юлен Лопетеги при представянето си на поста пък показа, че първата му задача ще е да се върне хегемонията в Испания. „ Всеки мач в Ла Лига е финал”, сподели той преди два месеца и по тази причина не е необичайно, че равенството на „ Сан Мамес” би паника вътре в клуба, колкото и да се изпращат отвън стените на „ бялата” цитадела послания за опазване на вярата. Вдъхващите скептицизъм обстоятелства получават все по-голяма тежест на Чамартин.
Най-забележителният от тях е отсъствието на Кристиано Роналдо и отзвукът измежду тима, като това е най-видимо в спада на броя отправени удари към вратата приблизително на мач. Заслуга на Лопетеги е, че придаде на този Мадрид по-прилягащ на качеството на играчите му ред в играта, като се позволяват по-малко голови положения и се градят по-добре офанзивите – в този момент има общо 2965 точни подавания против едвам 2253 в първите четири кръга предишния сезон. Остава единствено да се подобрят нещата в завършващата фаза, където геният се отличава от старателния възпитаник.
Оказва се, че предишния сезон на този стадий от шампионата „ лос меренгес” са отправили с 11 удара повече от в този момент, а в цялата спортна година Кристиано Роналдо е шутирал приблизително по седем пъти на мач, като, най-малко към този миг, Гарет Бейл (4 удара приблизително на мач), Карим Бензема (2,5) и Марко Асенсио (3) не съумяват да се приближат до тези индикатори. Както сподели изнервеният Лопетеги в отговор на въпроса какво е липсвало за победа на „ Сан Мамес”: „ Липсваше ни един вкаран гол повече от противника. Може и да ви звучи малко наперено, само че е самата истина.”
Активността във връзка с отправените удари обаче не е единственият фактор, който демонстрира спад в тима след напускането на Кристиано Роналдо. Работещите в анализаторския щаб на Мадрид показват под секрет, че португалецът е бил решаваща фигура повече поради своя инфекциозен шампионски темперамент, а не толкоз поради головете си. Тези специалисти предизвестиха управлението, че спортният пламък в състава гасне с напускането на португалеца и е нужно да се потърсят нови тласъци. Доста напрегнати бяха вътрешните диспути през лятото в тази организация, специализирала се в предвиждането на всичко, изключително на вероятните компликации и трудности.
При неналичието на освежаващи състава нови попълнения – бяха доведени играчи за съвсем 100 млн. евро, а още нямат и един мач в Ла Лига – остават единствено очакванията, че Лопетеги има голяма мощ да убеждава в методите си и че ще разцъфне съдействието му с още неразгърнали до дъно капацитета си футболисти като Иско. „ Състезателният ни темперамент си остава недокоснат – съобщи халфът след мача, в който вкара едвам втория си гол с глава в 234 мача в шампионата. – Не може да се изпада в крайни подозрения единствено поради едно тъждество, още повече че влязохме в мача след три следващи победи.”
Три следващи победи, и то безапелационни и с блестяща игра на моменти, само че против Хетафе (2:0), Жирона (1:4) и Леганес (4:1). Три следващи победи, които не попречиха на някои от треньорите в клуба да открият тревожни признаци в груповото действие на тима.
Анализаторите от щаба показват, че против Жирона „ белите” бяха на ръба от закъснение с два гола, преди да получат две рядко срещани дузпи за необясними нарушавания на Муниеса и Понс и да извърнат резултата; че против Леганес отборът не се усещаше уютно, до момента в който в 48-мата минута пазачът на Бензема – Димитриос Сиовас, не напусна позицията си необичайно и излишно, с цел да докара до гола на французина за 2:1. Докладите заключаваха, че „ лос меренгес” блясваха единствено след изключителни неточности на противниците. Грешки, които на „ Сан Мамес” по този начин и не пристигнаха.
„ Държахме контрола над мача, владеехме топката, създадохме повече и допуснахме по-малко положения, само че топката по този начин и не искаше да влезе”, изясни в доста спокоен звук Иско.
Ако футболът беше толкоз елементарен като трупането на статистики, наваксването на две точки по отношение на Барса за осем месеца не би трябвало да е задача, която толкоз доста да тревожи врели и кипели в играта играчи като Марсело, нито изкусни в занаята треньори като Лопетеги. Само дето и двамата си потеглиха доста смутени и с притеснен тип от „ Сан Мамес”.
Диего Торес, „ Ел Паис” Примера дивисион 4 кръг, събота 15 септември
Атлетик Билбао 1:1краен резулат 
Реал Мадрид
Беше една напрегната септемврийска вечер в Билбао, с по този начин наелектризираща конюнктура на стадиона, която преди време подсказваше, че шампионата към този момент е същински почнало и нищо няма да се реши чак до май месец. Тези времена и усещания обаче се прекатурнаха с главата надолу като климатичната картина на планетата от появяването на Лионел Меси и малко на брой го знаят по-добре от Марсело – очевидец от 2006 година насам на това какво се случва, когато Барса поведе в класирането, колкото и рано да е в сезона и колкото и дребна да е точковата разлика. Септември може да бъде и най-жестокият месец.
Марсело дебютира за Мадрид на Фабио Капело в сезон 2006/07 – точно последния, в който тимът от Чамартин игра при срещуположен вятър и навакса закъснение от безконечния противник, с цел да вдигне купата. Оттогава изтекоха още 11 сезона, като Барса стана първенец в седем случая, а Мадрид – единствено в три.
Обръщането на тази наклонност беше огромната задача на Зинедин Зидан, който си призна какъв брой му е болно при загубването на последната купа след изпускането на цели 7 точки сред август и септември 2017 година. Неговият правоприемник Юлен Лопетеги при представянето си на поста пък показа, че първата му задача ще е да се върне хегемонията в Испания. „ Всеки мач в Ла Лига е финал”, сподели той преди два месеца и по тази причина не е необичайно, че равенството на „ Сан Мамес” би паника вътре в клуба, колкото и да се изпращат отвън стените на „ бялата” цитадела послания за опазване на вярата. Вдъхващите скептицизъм обстоятелства получават все по-голяма тежест на Чамартин.
Най-забележителният от тях е отсъствието на Кристиано Роналдо и отзвукът измежду тима, като това е най-видимо в спада на броя отправени удари към вратата приблизително на мач. Заслуга на Лопетеги е, че придаде на този Мадрид по-прилягащ на качеството на играчите му ред в играта, като се позволяват по-малко голови положения и се градят по-добре офанзивите – в този момент има общо 2965 точни подавания против едвам 2253 в първите четири кръга предишния сезон. Остава единствено да се подобрят нещата в завършващата фаза, където геният се отличава от старателния възпитаник.
Оказва се, че предишния сезон на този стадий от шампионата „ лос меренгес” са отправили с 11 удара повече от в този момент, а в цялата спортна година Кристиано Роналдо е шутирал приблизително по седем пъти на мач, като, най-малко към този миг, Гарет Бейл (4 удара приблизително на мач), Карим Бензема (2,5) и Марко Асенсио (3) не съумяват да се приближат до тези индикатори. Както сподели изнервеният Лопетеги в отговор на въпроса какво е липсвало за победа на „ Сан Мамес”: „ Липсваше ни един вкаран гол повече от противника. Може и да ви звучи малко наперено, само че е самата истина.”
Активността във връзка с отправените удари обаче не е единственият фактор, който демонстрира спад в тима след напускането на Кристиано Роналдо. Работещите в анализаторския щаб на Мадрид показват под секрет, че португалецът е бил решаваща фигура повече поради своя инфекциозен шампионски темперамент, а не толкоз поради головете си. Тези специалисти предизвестиха управлението, че спортният пламък в състава гасне с напускането на португалеца и е нужно да се потърсят нови тласъци. Доста напрегнати бяха вътрешните диспути през лятото в тази организация, специализирала се в предвиждането на всичко, изключително на вероятните компликации и трудности.
При неналичието на освежаващи състава нови попълнения – бяха доведени играчи за съвсем 100 млн. евро, а още нямат и един мач в Ла Лига – остават единствено очакванията, че Лопетеги има голяма мощ да убеждава в методите си и че ще разцъфне съдействието му с още неразгърнали до дъно капацитета си футболисти като Иско. „ Състезателният ни темперамент си остава недокоснат – съобщи халфът след мача, в който вкара едвам втория си гол с глава в 234 мача в шампионата. – Не може да се изпада в крайни подозрения единствено поради едно тъждество, още повече че влязохме в мача след три следващи победи.”
Три следващи победи, и то безапелационни и с блестяща игра на моменти, само че против Хетафе (2:0), Жирона (1:4) и Леганес (4:1). Три следващи победи, които не попречиха на някои от треньорите в клуба да открият тревожни признаци в груповото действие на тима.
Анализаторите от щаба показват, че против Жирона „ белите” бяха на ръба от закъснение с два гола, преди да получат две рядко срещани дузпи за необясними нарушавания на Муниеса и Понс и да извърнат резултата; че против Леганес отборът не се усещаше уютно, до момента в който в 48-мата минута пазачът на Бензема – Димитриос Сиовас, не напусна позицията си необичайно и излишно, с цел да докара до гола на французина за 2:1. Докладите заключаваха, че „ лос меренгес” блясваха единствено след изключителни неточности на противниците. Грешки, които на „ Сан Мамес” по този начин и не пристигнаха.
„ Държахме контрола над мача, владеехме топката, създадохме повече и допуснахме по-малко положения, само че топката по този начин и не искаше да влезе”, изясни в доста спокоен звук Иско.
Ако футболът беше толкоз елементарен като трупането на статистики, наваксването на две точки по отношение на Барса за осем месеца не би трябвало да е задача, която толкоз доста да тревожи врели и кипели в играта играчи като Марсело, нито изкусни в занаята треньори като Лопетеги. Само дето и двамата си потеглиха доста смутени и с притеснен тип от „ Сан Мамес”.
Диего Торес, „ Ел Паис” Примера дивисион 4 кръг, събота 15 септември
Атлетик Билбао 1:1краен резулат Реал Мадрид Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ