Не откачайте заради мръсния въздух
Застудя и замириса на комин. Легнаха мъгли. И хукнаха деятели да броят фините прахови частици, и седнаха инфлуенсъри да тракат на клавиатурите апокалиптични мнения: " Ще умрем! Ще измрат децата ни! ". Спокойно, Окасио-Кортес ви сподели, че човечеството и без друго ще изчезне след десетина години поради " климатичните промени ", какво сте седнали да се вайкате за няколко цигански кюмбета.
Да, въздухът в София не е като на Мусала или на Седемте рилски езера. Но там пък няма молове, еко заведения за хранене със специалитети от киноа и електрически тротинетки. Помним металургичния комбинат " Кремиковци ". След затварянето му въздухът в София в никакъв случай към този момент не е бил толкоз замърсен, колкото от 1963 до самия завършек на 20 век, само че пък някак оцеляхме, с цел да се плашим в този момент, че ще умрем от дефицит на електрически автомобили.
Сега да не кажете, че настоявам, че въздухът в София не е замърсен, че мръсният въздух не е нездравословен и че не би трябвало да се подхваща нищо по въпроса? Няма такова нещо. Такова обвиняване би приличало на обвиняването, че който е срещу Истанбулската спогодба е ЗА домашното принуждение. Това е подправена логичност, от която обаче се вършат милиарди. Да, въздухът в София е замърсен, както постоянно си е бил в тази непроветрива котловина; да, мръсният въздух е нездравословен и да, по въпроса би трябвало да се вземат енергични, съответни и неотложни ограничения, каквито прочее се взимат.
Още по-вредна от мръсния въздух обаче е психозата, която се основава към казуса. Дискусията за мръсния въздух към този момент граничи с нервност. Заглавия от рода " И през днешния ден мъчно се диша " станаха всекидневие и не впечатляват никого - чакам всеки миг да се появят заглавия " Вече цяла седмица е невероятно да се диша ". Малко да се замъгли и потеглят по улиците младежи със свъсени погледи и шалове, марли и хирургически маски през лицето. Чудно по какъв начин още не са поставили противогази и не са тръгнали по улици, паркове и площади с костюми за химическа, биологическа или радиационна отбрана, гледайки от вътрешната страна с обвиняващите очи на загрижени хора, които знаят какво се случва с планетата.
Истеризирането е в двете посоки. От една страна хората са подложени на световната агитация, прокарвана посредством затоплисти, алармисти, екоактивисти и зелени революционери, агитация, която ги е довела до ръба на суматохата от екологична злополука, изгубване на цивилизацията и взривяване на планета. Тази неуравновесеност е сходна на психозата в Западна Европа във връзка с вещиците през 15 век или на страха от трета международна, този път нуклеарна, война през третата четвърт на 20 век. Веднъж докарани до такава свръхчувствителност и безпокойствие, хората стават податливи и на пропагандата за мръсния въздух, която прибавя към световната неуравновесеност и районна.
Защо тъкмо това, за какво тъкмо мръсният въздух в София ни е непрекъснато в устата? Представете си за момент, че в случай че бяхме избрали (или ни бяха натрапили - двете неща са доста различни) не екологията за приоритет, а, да речем, бранша " Ред и сигурност ", по какъв начин щяха да наподобяват новините, с какво щяха да се занимават инфлуенсърите, кое щеше да вълнува публичното мнение? Тогава ужасяващи щяха да бъдат не миризмата на дърва и въглища, на дизелов шумозаглушител и естествените за всяко поле мъгли, а кражбите, убийствата, изнасилванията, пиянските кавги, вандализмът, погромите, трошенето на пейки, краденето на бронзови монументи, подправените таксита, телефонните измамници, продажните служители, изнудвачите, рекетьорите, хакерите, незаконният хазарт, боевете с кучета, проституцията, черният пазар на човешки органи и така нататък, и така нататък Заглавията щяха да са: " И през днешния ден на Женския пазар бяха видяни мургави имигранти с тип на джихадисти ". Но тъй като не ни е това дневният ред, напъваме се да кашлюкаме и питаме къде ни е зеленият билет.
Демонът на мръсния въздух е комфортен за всички.
Активистите оправдават съществуването си: създават планове за определяне на казуса, след което създават други планове за битка с него. Трети планове коментират на популацията комплицираната и рискова обстановка и когато го докарат до дефинитивна параноя, споделят: отлично, ето това към този момент е същинско гражданско общество! Къде са плановете за битка с параноята?
Общината откликва на воплите на деятелите и се заема да измисли и приложи истински, съответни и атрактивни ограничения. За задачата гласоподава великодушни бюджети и си ги харчи. И всеки ден със загрижено лице рапортува пред медиите какво е свършила, сакън да не я обвинят в безхаберие.
Медиите пък са щастливи, тъй като ще плъзнат ужасени (а вътрешно - щастливо възбудени) кореспонденти, ще се завъртят заглавия с тлъсти букви, лекари и химици ще дадат изявленията, в които цъкайки с език, ще се зачудят по какъв начин по този начин сме още живи. Рейтингите ще се вдигнат и рекламодателите ще развържат кесиите.
Политиците също са на спекулация от мръсния въздух. Опозицията ще го употребява за изнудване, ще крещи с трепереща брадичка и изпосталяла от паника за жителите по какъв начин ръководещите неотложно би трябвало да подадат оставка. Управляващите от своя страна ще употребяват надвисналата злополука, с цел да усилят налозите. И никой нищо няма да посмее да каже, тъй като става дума за живота и здравето на нашите деца!
Ами елементарният човек? Не го мислете него, той ще си пусне болничен.
Наистина мръсният въздух е проблем, само че към всеки проблем може да се подходи както със здрав разсъдък, по този начин и истерично. Във вторият случай се намесват доста тарикати и изгодата от нервността отива в напълно друга посока, друга от решаването на казуса, към който е основана (истерията, а не ползата). Чудя се единствено дали когато Сципион е опожарил Картаген, фините прахови частици не са достигнали до Италия и дали не са станали причина за упадъка на Републиката...
Да, въздухът в София не е като на Мусала или на Седемте рилски езера. Но там пък няма молове, еко заведения за хранене със специалитети от киноа и електрически тротинетки. Помним металургичния комбинат " Кремиковци ". След затварянето му въздухът в София в никакъв случай към този момент не е бил толкоз замърсен, колкото от 1963 до самия завършек на 20 век, само че пък някак оцеляхме, с цел да се плашим в този момент, че ще умрем от дефицит на електрически автомобили.
Сега да не кажете, че настоявам, че въздухът в София не е замърсен, че мръсният въздух не е нездравословен и че не би трябвало да се подхваща нищо по въпроса? Няма такова нещо. Такова обвиняване би приличало на обвиняването, че който е срещу Истанбулската спогодба е ЗА домашното принуждение. Това е подправена логичност, от която обаче се вършат милиарди. Да, въздухът в София е замърсен, както постоянно си е бил в тази непроветрива котловина; да, мръсният въздух е нездравословен и да, по въпроса би трябвало да се вземат енергични, съответни и неотложни ограничения, каквито прочее се взимат.
Още по-вредна от мръсния въздух обаче е психозата, която се основава към казуса. Дискусията за мръсния въздух към този момент граничи с нервност. Заглавия от рода " И през днешния ден мъчно се диша " станаха всекидневие и не впечатляват никого - чакам всеки миг да се появят заглавия " Вече цяла седмица е невероятно да се диша ". Малко да се замъгли и потеглят по улиците младежи със свъсени погледи и шалове, марли и хирургически маски през лицето. Чудно по какъв начин още не са поставили противогази и не са тръгнали по улици, паркове и площади с костюми за химическа, биологическа или радиационна отбрана, гледайки от вътрешната страна с обвиняващите очи на загрижени хора, които знаят какво се случва с планетата.
Истеризирането е в двете посоки. От една страна хората са подложени на световната агитация, прокарвана посредством затоплисти, алармисти, екоактивисти и зелени революционери, агитация, която ги е довела до ръба на суматохата от екологична злополука, изгубване на цивилизацията и взривяване на планета. Тази неуравновесеност е сходна на психозата в Западна Европа във връзка с вещиците през 15 век или на страха от трета международна, този път нуклеарна, война през третата четвърт на 20 век. Веднъж докарани до такава свръхчувствителност и безпокойствие, хората стават податливи и на пропагандата за мръсния въздух, която прибавя към световната неуравновесеност и районна.
Защо тъкмо това, за какво тъкмо мръсният въздух в София ни е непрекъснато в устата? Представете си за момент, че в случай че бяхме избрали (или ни бяха натрапили - двете неща са доста различни) не екологията за приоритет, а, да речем, бранша " Ред и сигурност ", по какъв начин щяха да наподобяват новините, с какво щяха да се занимават инфлуенсърите, кое щеше да вълнува публичното мнение? Тогава ужасяващи щяха да бъдат не миризмата на дърва и въглища, на дизелов шумозаглушител и естествените за всяко поле мъгли, а кражбите, убийствата, изнасилванията, пиянските кавги, вандализмът, погромите, трошенето на пейки, краденето на бронзови монументи, подправените таксита, телефонните измамници, продажните служители, изнудвачите, рекетьорите, хакерите, незаконният хазарт, боевете с кучета, проституцията, черният пазар на човешки органи и така нататък, и така нататък Заглавията щяха да са: " И през днешния ден на Женския пазар бяха видяни мургави имигранти с тип на джихадисти ". Но тъй като не ни е това дневният ред, напъваме се да кашлюкаме и питаме къде ни е зеленият билет.
Демонът на мръсния въздух е комфортен за всички.
Активистите оправдават съществуването си: създават планове за определяне на казуса, след което създават други планове за битка с него. Трети планове коментират на популацията комплицираната и рискова обстановка и когато го докарат до дефинитивна параноя, споделят: отлично, ето това към този момент е същинско гражданско общество! Къде са плановете за битка с параноята?
Общината откликва на воплите на деятелите и се заема да измисли и приложи истински, съответни и атрактивни ограничения. За задачата гласоподава великодушни бюджети и си ги харчи. И всеки ден със загрижено лице рапортува пред медиите какво е свършила, сакън да не я обвинят в безхаберие.
Медиите пък са щастливи, тъй като ще плъзнат ужасени (а вътрешно - щастливо възбудени) кореспонденти, ще се завъртят заглавия с тлъсти букви, лекари и химици ще дадат изявленията, в които цъкайки с език, ще се зачудят по какъв начин по този начин сме още живи. Рейтингите ще се вдигнат и рекламодателите ще развържат кесиите.
Политиците също са на спекулация от мръсния въздух. Опозицията ще го употребява за изнудване, ще крещи с трепереща брадичка и изпосталяла от паника за жителите по какъв начин ръководещите неотложно би трябвало да подадат оставка. Управляващите от своя страна ще употребяват надвисналата злополука, с цел да усилят налозите. И никой нищо няма да посмее да каже, тъй като става дума за живота и здравето на нашите деца!
Ами елементарният човек? Не го мислете него, той ще си пусне болничен.
Наистина мръсният въздух е проблем, само че към всеки проблем може да се подходи както със здрав разсъдък, по този начин и истерично. Във вторият случай се намесват доста тарикати и изгодата от нервността отива в напълно друга посока, друга от решаването на казуса, към който е основана (истерията, а не ползата). Чудя се единствено дали когато Сципион е опожарил Картаген, фините прахови частици не са достигнали до Италия и дали не са станали причина за упадъка на Републиката...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ