Евгений Кънев: Фундаментален сблъсък на две антагонистични култури
Защото Философията на едната коалиция е страната да се ръководи посредством “правото на силата ”, а на другата посредством “силата на правото ”. Вертикалното силово с един водач против хоризонталното в съгласие сред водачи практикуване на властта. Източният против западния модел на обществено държание.
На държавно равнище този спор се демонстрира сред формата на заложената в Конституцията “правова страна ” (чл. 4(1)) и нейното по наличие съществуване на силова страна с стеснен неизбран хайлайф, който упражнява паралелна нелегитимна власт.
Затова нашите официални институции (закони, постановления, наредби, правила) не работят тъй като са блокирани от неофициалните институции (манталитет, просвета, традиции и привички на хората прилагащи правилата).
На равнище стопанска система, този спор се демонстрира сред пазарна и рентиерска стопанска система. Едни бизнеси желаят да печелят през пазара и влагат в артикули, технологии и хора.
Други желаят са печелят през политиката и влагат в политически чадъри, като споделят рентата от неналичието на конкуренция.
На равнище компании, този спор се демонстрира в конструкция и архитектурата на самата компания.
Типично за рентиерските компании е структурата с шеф- притежател на върха, който взема решение съвсем всичко самичък. Правила няма, тъй като се сменят всеки ден. Като си отиде притежателя, с него си отива политическия чадър и контактите, а компанията изгубва своята стойност.
Фирмите, които работят на пазарен принцип построяват по-хоризонтални структури с обособени звена, на която е делегирана власт и отговорност при взимане на решения и има равнища за вида решения, които могат да се вземат. А компаниите работят и без притежателя си и да усилват своята стойност.
И всичко нагоре опира точно до културата.
Правото на силата се избира ПРЕДИМНО от по-възрастните генерации, расли по руско време с патриархална просвета, с по-слабо обучение и преобладаващо въздействие на бащата в фамилията им.
Силата на правото се избира ПРЕДИМНО от по-младите генерации, израсли освен в народна власт, а и съумели да живеят и учат в западна просвета, с високо обучение и преобладаващо или най-малко равно въздействие на майките им в фамилиите.
Това което е България през днешния ден е точно фундаментален конфликт на две антагонистични култури.
На държавно равнище този спор се демонстрира сред формата на заложената в Конституцията “правова страна ” (чл. 4(1)) и нейното по наличие съществуване на силова страна с стеснен неизбран хайлайф, който упражнява паралелна нелегитимна власт.
Затова нашите официални институции (закони, постановления, наредби, правила) не работят тъй като са блокирани от неофициалните институции (манталитет, просвета, традиции и привички на хората прилагащи правилата).
На равнище стопанска система, този спор се демонстрира сред пазарна и рентиерска стопанска система. Едни бизнеси желаят да печелят през пазара и влагат в артикули, технологии и хора.
Други желаят са печелят през политиката и влагат в политически чадъри, като споделят рентата от неналичието на конкуренция.
На равнище компании, този спор се демонстрира в конструкция и архитектурата на самата компания.
Типично за рентиерските компании е структурата с шеф- притежател на върха, който взема решение съвсем всичко самичък. Правила няма, тъй като се сменят всеки ден. Като си отиде притежателя, с него си отива политическия чадър и контактите, а компанията изгубва своята стойност.
Фирмите, които работят на пазарен принцип построяват по-хоризонтални структури с обособени звена, на която е делегирана власт и отговорност при взимане на решения и има равнища за вида решения, които могат да се вземат. А компаниите работят и без притежателя си и да усилват своята стойност.
И всичко нагоре опира точно до културата.
Правото на силата се избира ПРЕДИМНО от по-възрастните генерации, расли по руско време с патриархална просвета, с по-слабо обучение и преобладаващо въздействие на бащата в фамилията им.
Силата на правото се избира ПРЕДИМНО от по-младите генерации, израсли освен в народна власт, а и съумели да живеят и учат в западна просвета, с високо обучение и преобладаващо или най-малко равно въздействие на майките им в фамилиите.
Това което е България през днешния ден е точно фундаментален конфликт на две антагонистични култури.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ