Защо преговаряме с Белия дом за Ф-16?
Защо за придобиването на нови изтребители Ф-16, блок 70 за родните военно-въздушни сили /ВВС/ България договаря с държавното управление на Съединени американски щати, а не с компанията “Локхийд Мартин ”, която ги създава? Това е въпрос, който задават читателите на “Труд ”. Няма спор, че казусът е сложен, многозначен, чиито отговор се крие в българското законодателство и правните правила в съответната страна. Отговорът, несъмнено, има и стопански аспекти. Принципът, който е възприел кабинетът е допустимо най- оптималният – без значение, чия оферта избираме, договарянията би трябвало да се водят на равнище държавно управление – държавно управление.
В плана за капиталов разход, гласуван от Народното събрание, става дума за закупуване, както на нови бойни машини, по този начин и на използвани. Ограничения в това връзки не бяха сложени, с цел да можем да търсим най-хубавият вид за нов вид военен аероплан за нашите Военновъздушни сили. Разбира се, че можем да преговаряме непосредствено и с компания за доставка на самолетите. Но нито една оръжейна компания в света не държи на склад нови самолети и чака някой да ги купи- това не са картофи, да речем. Самолети се създават единствено след подписан договор. Но откакто се продадат, те към този момент не са нейна благосъстоятелност, а на съответното военно министерство, респективно страната, която ги е закупила. Значи – с нея би трябвало да се пазарим.
Няма компания производител в света, която да е притежател на бойни самолети “second hand ”. Именно, с цел да има равнопоставеност към всички предложения, както за нови, по този начин и за използвани изтребители, България възприе правилото да се проговаря на ниво държавни управления. Има ли преимущество подобен метод? Той е неоспорим – страната, която стои отсреща, е поръчител за договорката. Защото компанията, от която желаеме да купим авиационните системи, без значение коя, може в даден миг да се отметне или да не извърши поети задължения по контракта. Изходът в такава обстановка е мъчно предвидим, а и правосъдните каузи в интернационалните арбитражи са с неразбираем край и се точат с години. Когато обаче имаме подписан междудържавен контракт, обстановката е под надзор, защото отговорността се поема от съответната страна на най-високо ниво.
В съответния случай казусът има и различен аспект. България съобщи предпочитание да договаря за закупуване на изтребители Ф-16, блок 70 от Съединени американски щати. Но когато става дума за оръжейни покупко-продажби с друга страна, съгласно американското законодателство, те се осъществят наложително след глоба на Белия дом и Сената. Те би трябвало да разрешат на “Локхийд Мартин ” да ни ги продаде. Те дефинират изискванията и цените на договорката. Затова преговаряме с американското държавно управление, а не с производителя. През 2012 година България искаше да закупи използвани Ф-16, блок 15, от Португалия, взети от Съединени американски щати. Те бяха благосъстоятелност на португалското държавно управление, което ни ги продаваше след ремонт в техен цех. Но съгласно американските закони, притежателят на оръжие, купено от Съединени американски щати, с цел да го продаде на трета страна, би трябвало да желае позволение от Белия дом. Такава уговорка бе залегнала в комерсиалния им контракт с американците. Тя ще залегне и в нашия контракт, в случай че има подобен за Ф-16, блок 70. Тогава Португалия го изиска и го получи. В предлагането се включиха и американците с логистичен пакет за обезпечаване на изтребителите. Затова офертата към нас бе взаимна на Португалия и Съединени американски щати за 16 броя Ф-16 трета ръка. Тя бе съвсем пред край, само че не се осъществя, защото първото държавно управление на Борисов подаде оставка. Освен това съгласно нашето законодателство, покупко-продажби за въоръжение от страна на МО, а не на частна компания с комерсиална цел, при цена над 100 млн. лева може да се осъществят единствено, в случай че Народното събрание позволи.
Казусът има и различен аспект. Истината, е че в случай че се пазарим непосредствено с компанията, производител на изтребителите, няма значение коя, цените ще са по-ниски. Преговорите посредством съответната страна в ролята й на медиатор и поръчител на договорката я оскъпяват. Това обаче не е самоцел. Така се реализира по-голяма сигурност при положение, че имаме искания към продавача. Много по-лесно е да се договорим за неустойки или обезщетения на държавно ниво, в сравнение с да се съдим с неразбираеми очаквания за сполучлив излаз с частна компания. Ако се наложи, неустойките ще търсим от американското държавно управление, това е повода този метод да оскъпи договорката.
Освен това страната против нас ни дава и гаранция, че договорката ще бъде изпълнена в цялостен размер. Придобиването на модерни изтребители е извънредно комплицирана процедура, в която са ангажирани доста контрагенти. “Локхийд Мартин ” ни дава самолета. Но въоръжение за него би трябвало да се купи от “Боинг ” или “Рейтиън ”, особено съоръжение пък от други компании. Няма потребност ние да се договаряме поотделно с всяка от тях. Това е ангажимент на американското държавно управление, което би трябвало да ни даде цялостен и най-хубав пакет за изтребителната платформа. Принципът е годен без значение кой продавач на изтребители изберем. Той важи както за офертата на Швеция, по този начин и на Италия.
Договарянето няма да е елементарно
Инвестиционният план за превъоръжаване на нашите Военно-въздушни сили е на стойност 1,8 милиарда лева с Данък добавена стойност. Народното събрание даде мандат на кабинета да договаря с държавното управление на Съединени американски щати да ни продаде осем изтребителя Ф-16, блок 70. Тъй като американската оферта не дава отговор на няколко от наложителните условия, признати от Народното събрание, депутатите позволиха на държавното управление да не ги съблюдава и да води договаряния отвън тези параметри. Как ще се развие обстановката е мъчно да се предвижда, договарянията ще са комплицирани, само че при положително стичане на събитието прогнозите са до края на годината да имаме подписан контракт. Последната дума обаче е на народните представители, които би трябвало да го одобряват или отхвърлят.
В плана за капиталов разход, гласуван от Народното събрание, става дума за закупуване, както на нови бойни машини, по този начин и на използвани. Ограничения в това връзки не бяха сложени, с цел да можем да търсим най-хубавият вид за нов вид военен аероплан за нашите Военновъздушни сили. Разбира се, че можем да преговаряме непосредствено и с компания за доставка на самолетите. Но нито една оръжейна компания в света не държи на склад нови самолети и чака някой да ги купи- това не са картофи, да речем. Самолети се създават единствено след подписан договор. Но откакто се продадат, те към този момент не са нейна благосъстоятелност, а на съответното военно министерство, респективно страната, която ги е закупила. Значи – с нея би трябвало да се пазарим.
Няма компания производител в света, която да е притежател на бойни самолети “second hand ”. Именно, с цел да има равнопоставеност към всички предложения, както за нови, по този начин и за използвани изтребители, България възприе правилото да се проговаря на ниво държавни управления. Има ли преимущество подобен метод? Той е неоспорим – страната, която стои отсреща, е поръчител за договорката. Защото компанията, от която желаеме да купим авиационните системи, без значение коя, може в даден миг да се отметне или да не извърши поети задължения по контракта. Изходът в такава обстановка е мъчно предвидим, а и правосъдните каузи в интернационалните арбитражи са с неразбираем край и се точат с години. Когато обаче имаме подписан междудържавен контракт, обстановката е под надзор, защото отговорността се поема от съответната страна на най-високо ниво.
В съответния случай казусът има и различен аспект. България съобщи предпочитание да договаря за закупуване на изтребители Ф-16, блок 70 от Съединени американски щати. Но когато става дума за оръжейни покупко-продажби с друга страна, съгласно американското законодателство, те се осъществят наложително след глоба на Белия дом и Сената. Те би трябвало да разрешат на “Локхийд Мартин ” да ни ги продаде. Те дефинират изискванията и цените на договорката. Затова преговаряме с американското държавно управление, а не с производителя. През 2012 година България искаше да закупи използвани Ф-16, блок 15, от Португалия, взети от Съединени американски щати. Те бяха благосъстоятелност на португалското държавно управление, което ни ги продаваше след ремонт в техен цех. Но съгласно американските закони, притежателят на оръжие, купено от Съединени американски щати, с цел да го продаде на трета страна, би трябвало да желае позволение от Белия дом. Такава уговорка бе залегнала в комерсиалния им контракт с американците. Тя ще залегне и в нашия контракт, в случай че има подобен за Ф-16, блок 70. Тогава Португалия го изиска и го получи. В предлагането се включиха и американците с логистичен пакет за обезпечаване на изтребителите. Затова офертата към нас бе взаимна на Португалия и Съединени американски щати за 16 броя Ф-16 трета ръка. Тя бе съвсем пред край, само че не се осъществя, защото първото държавно управление на Борисов подаде оставка. Освен това съгласно нашето законодателство, покупко-продажби за въоръжение от страна на МО, а не на частна компания с комерсиална цел, при цена над 100 млн. лева може да се осъществят единствено, в случай че Народното събрание позволи.
Казусът има и различен аспект. Истината, е че в случай че се пазарим непосредствено с компанията, производител на изтребителите, няма значение коя, цените ще са по-ниски. Преговорите посредством съответната страна в ролята й на медиатор и поръчител на договорката я оскъпяват. Това обаче не е самоцел. Така се реализира по-голяма сигурност при положение, че имаме искания към продавача. Много по-лесно е да се договорим за неустойки или обезщетения на държавно ниво, в сравнение с да се съдим с неразбираеми очаквания за сполучлив излаз с частна компания. Ако се наложи, неустойките ще търсим от американското държавно управление, това е повода този метод да оскъпи договорката.
Освен това страната против нас ни дава и гаранция, че договорката ще бъде изпълнена в цялостен размер. Придобиването на модерни изтребители е извънредно комплицирана процедура, в която са ангажирани доста контрагенти. “Локхийд Мартин ” ни дава самолета. Но въоръжение за него би трябвало да се купи от “Боинг ” или “Рейтиън ”, особено съоръжение пък от други компании. Няма потребност ние да се договаряме поотделно с всяка от тях. Това е ангажимент на американското държавно управление, което би трябвало да ни даде цялостен и най-хубав пакет за изтребителната платформа. Принципът е годен без значение кой продавач на изтребители изберем. Той важи както за офертата на Швеция, по този начин и на Италия.
Договарянето няма да е елементарно
Инвестиционният план за превъоръжаване на нашите Военно-въздушни сили е на стойност 1,8 милиарда лева с Данък добавена стойност. Народното събрание даде мандат на кабинета да договаря с държавното управление на Съединени американски щати да ни продаде осем изтребителя Ф-16, блок 70. Тъй като американската оферта не дава отговор на няколко от наложителните условия, признати от Народното събрание, депутатите позволиха на държавното управление да не ги съблюдава и да води договаряния отвън тези параметри. Как ще се развие обстановката е мъчно да се предвижда, договарянията ще са комплицирани, само че при положително стичане на събитието прогнозите са до края на годината да имаме подписан контракт. Последната дума обаче е на народните представители, които би трябвало да го одобряват или отхвърлят.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ