Постоянно зает? Животът е твърде кратък за това!
Защо толкоз доста хора през днешния ден се усещат принудени да бъдат непрекъснато заети с нещо? Защо когато пред нас няма купчина от задания и планове, които да изискват цялостното ни внимание, ние започваме усещаме тревога и терзания, когато би трябвало да е тъкмо противоположното? Постоянната претовареност се е трансформирала в нещо обикновено, а това е огромен проблем.
Желанието ни да „ бъдем заети “ е същински абсурд, който в резюме може да бъде разказан по следния метод:
Хората, които имат упоритостта да реализират нещо значимо в работата си и да бъдат приети въз основата на своите умения, гений и знания, нормално са в центъра на всички действия в офиса и получават най-вече задания, или другояче казано –те са „ най-заети “. Колкото по-зает е човек обаче, толкоз по-трудно е той да извършва отговорностите си по допустимо най-хубавия метод и да демонстрира същата работливост и креативност, на която е кадърен, когато работи по по-малък брой задания.
Ако фактът, че всички в офиса ви търсят за помощ е доказателство, че се справяте добре с работата си, то ненапълно е разумно да започнете да мислите, че „ да си ангажиран “ е синоним на това „ да си скъп “ за компанията. Истината обаче е, че противоположното на заетостта не е мързела, нито бездействието. Обратното на това непрекъснато да си ангажиран е да си целенасочен. Целеустремените хора се придържат към своите цели и не се опасяват да споделят „ не “ на уговорките, които не способстват за техния триумф. Да бъдеш ангажиран значи да разрешаваш на другите да управляват времето ти, до момента в който целеустремения човек държи ориста си в личните си ръце.
Защо непрекъснатата претовареност се трансформира в новата вяра на работното място и по какъв начин тя убива творчеството, продуктивността и щастието
Когато попаднете в лапите на култа към заетостта ще би трябвало да се разделите с един от най-хубавите принадлежности, гарантиращи благополучие и работливост на работното място, както и едно от най-хубавите защитни средства против прегарянето – почивката. За да може да вършим работата си качествено и да реализираме резултатите, които се желаят от нас, ние се нуждаем от време, в което да се откъснем от сгъстената атмосфера и забързаното движение на актуалното работно място.
Вместо обаче да търсим способи за отдих, ние се впускаме назад в спиралата на неспирната претовареност. В изследване на събитията и стиловете на работа, които водят до претоварване и бърнаут, екип от ideas42 открива една обща линия. Докато съвсем всички компании в света на бизнеса настояват, че времето за отмора и салдото сред работата и персоналния живот са техни цели, доста малко в действителност показват тези си полезности с дейности.
Каква е повода за този дисонанс? Защо сме толкоз вманиачени на тематика претовареност, когато в реалност не желаеме да сме затрупани с работа?
За някои хора казусът е в нереалистичните упования. Компанията ви не разполага с задоволително чиновници и вие имате възприятието, че нямате различен избор, с изключение на да работите изключително, компенсирайки неналичието на личен състав. При други става въпрос за неприятно ръководство на времето, при което те скачат от една задача на друга, без да се замислят за това които действия са в действителност значими и кои не си заслужават времето и силата.
Съществува обаче и един по-лош сюжети – вие обичате да сте заети.
Когато заетостта се трансформира в бърнаут
Някои хора не се усещат добре, в случай че не са заети с нещо. Тази претовареност обаче води до претоварване и даже до по тежки душевен и физически проблеми.
Дори когато осъзнаваме изцяло потребността от повече баланс сред работата и персоналния живот, фокуса върху смислената работа и почивката в края на деня, в доста случаи ние не задоволяваме тази потребност.
Това се дължи на феномена tunneling. В най-общи линии той съставлява следното: Когато сте заети с ревизиране на имейли, потушаване на „ пожари “ по последния ви план и с поредност от срещи с вашите мениджъри, не ви остава време за нищо друго. За да се оправи с този дефицит, мозъкът ни „ пуска щорите “. Изведнъж ние стопираме да виждаме огромната картина и се фокусираме единствено върху това, което е пред носа ни(често незначителни задачи). В края на деня, когато щорите най-сетне са вдигнати, ние осъзнаваме, че в действителност не сме постигнали нищо значимо, макар че сме се скъсали от работа. Ако не предприемем ограничения против този феномен, не след дълго нашата непрекъсната претовареност се трансформира в бърнаут.
Какво е противоположното на заетостта?
Ако да бъдеш ангажиран в действителност е толкоз неприятно, то каква е алтернативата? Да бъдеш лентяй? Може би да гледаш на всичко с незаинтересованост? Както казахме по-рано, непрекъснатата претовареност се характеризира освен с липса на време, само че и липса на избор.
През годините откривателите на заетостта са открили, че има доста действия, които са „ противоположни “ на нея, само че в същото време с това потребни за хората. Ето няколко образеца:
Мечтателството - Проучванията демонстрират, че когато човек не прави нищо или скучае в мозъкът му се задейства зона, която е виновна за изобретателното мислене.
Целенасочената отмора – Отделянето на време за действия, които ви носят задоволство отвън работно време(като да вземем за пример хобита) е в основата на триумфа на множеството знатни и не толкоз известни бизнесмени, актьори и мениджъри.
Социализация – Едно прочуване е открило, че хората, които отделят повече време на общуването с други и обществените взаимоотношения демонстрират по-високи равнища на умствена интензивност незабавно след контакта.
Дистанциране от работата – Според проучванията хората, които сполучливо се дистанцират от работното си място, до момента в който са у дома, страдат по-рядко от изтощеност и не отсрочват толкоз постоянно, колкото другите. Те като цяло имат по-добро психическо и физическо здраве
Заетостта не е всичко в живота
Малко са нещата, които карат човек да се усеща по-зле в края на деня от неналичието на логичен отговор на въпроса „ Какво направих през днешния ден? “.
Постоянната претовареност ни отдалечава от нашите цели и лишава контрола върху живота ни от нашите ръце. Спрете да се притеснявате за заетостта и си позволете да имате свободно време.
Както е споделил римският мъдрец Сенека в своя разговор „ До Павлин за краткостта на живота ”: „ Всички са съгласни, че един ангажиран човек не може да се занимава пълноценно нито с сладкодумство, нито с науки, тъй като духът е раздран на доста страни, нищо не поема дълбоко, а всичко отхвърля като наложен му товар. Няма изкуство, което да е така непознато на заетия човек, както изкуството да се живее, нищо не се учи по-трудно. ”
Или пък както споделя Тим Крейдър в заключението на своята книта „ The ‘Busy’ Trap ”: „ Животът е прекомерно къс, с цел да бъдеш ангажиран. “
...............
Джори МакКей за FastCompany.com
Желанието ни да „ бъдем заети “ е същински абсурд, който в резюме може да бъде разказан по следния метод:
Хората, които имат упоритостта да реализират нещо значимо в работата си и да бъдат приети въз основата на своите умения, гений и знания, нормално са в центъра на всички действия в офиса и получават най-вече задания, или другояче казано –те са „ най-заети “. Колкото по-зает е човек обаче, толкоз по-трудно е той да извършва отговорностите си по допустимо най-хубавия метод и да демонстрира същата работливост и креативност, на която е кадърен, когато работи по по-малък брой задания.
Ако фактът, че всички в офиса ви търсят за помощ е доказателство, че се справяте добре с работата си, то ненапълно е разумно да започнете да мислите, че „ да си ангажиран “ е синоним на това „ да си скъп “ за компанията. Истината обаче е, че противоположното на заетостта не е мързела, нито бездействието. Обратното на това непрекъснато да си ангажиран е да си целенасочен. Целеустремените хора се придържат към своите цели и не се опасяват да споделят „ не “ на уговорките, които не способстват за техния триумф. Да бъдеш ангажиран значи да разрешаваш на другите да управляват времето ти, до момента в който целеустремения човек държи ориста си в личните си ръце.
Защо непрекъснатата претовареност се трансформира в новата вяра на работното място и по какъв начин тя убива творчеството, продуктивността и щастието
Когато попаднете в лапите на култа към заетостта ще би трябвало да се разделите с един от най-хубавите принадлежности, гарантиращи благополучие и работливост на работното място, както и едно от най-хубавите защитни средства против прегарянето – почивката. За да може да вършим работата си качествено и да реализираме резултатите, които се желаят от нас, ние се нуждаем от време, в което да се откъснем от сгъстената атмосфера и забързаното движение на актуалното работно място.
Вместо обаче да търсим способи за отдих, ние се впускаме назад в спиралата на неспирната претовареност. В изследване на събитията и стиловете на работа, които водят до претоварване и бърнаут, екип от ideas42 открива една обща линия. Докато съвсем всички компании в света на бизнеса настояват, че времето за отмора и салдото сред работата и персоналния живот са техни цели, доста малко в действителност показват тези си полезности с дейности.
Каква е повода за този дисонанс? Защо сме толкоз вманиачени на тематика претовареност, когато в реалност не желаеме да сме затрупани с работа?
За някои хора казусът е в нереалистичните упования. Компанията ви не разполага с задоволително чиновници и вие имате възприятието, че нямате различен избор, с изключение на да работите изключително, компенсирайки неналичието на личен състав. При други става въпрос за неприятно ръководство на времето, при което те скачат от една задача на друга, без да се замислят за това които действия са в действителност значими и кои не си заслужават времето и силата.
Съществува обаче и един по-лош сюжети – вие обичате да сте заети.
Когато заетостта се трансформира в бърнаут
Някои хора не се усещат добре, в случай че не са заети с нещо. Тази претовареност обаче води до претоварване и даже до по тежки душевен и физически проблеми.
Дори когато осъзнаваме изцяло потребността от повече баланс сред работата и персоналния живот, фокуса върху смислената работа и почивката в края на деня, в доста случаи ние не задоволяваме тази потребност.
Това се дължи на феномена tunneling. В най-общи линии той съставлява следното: Когато сте заети с ревизиране на имейли, потушаване на „ пожари “ по последния ви план и с поредност от срещи с вашите мениджъри, не ви остава време за нищо друго. За да се оправи с този дефицит, мозъкът ни „ пуска щорите “. Изведнъж ние стопираме да виждаме огромната картина и се фокусираме единствено върху това, което е пред носа ни(често незначителни задачи). В края на деня, когато щорите най-сетне са вдигнати, ние осъзнаваме, че в действителност не сме постигнали нищо значимо, макар че сме се скъсали от работа. Ако не предприемем ограничения против този феномен, не след дълго нашата непрекъсната претовареност се трансформира в бърнаут.
Какво е противоположното на заетостта?
Ако да бъдеш ангажиран в действителност е толкоз неприятно, то каква е алтернативата? Да бъдеш лентяй? Може би да гледаш на всичко с незаинтересованост? Както казахме по-рано, непрекъснатата претовареност се характеризира освен с липса на време, само че и липса на избор.
През годините откривателите на заетостта са открили, че има доста действия, които са „ противоположни “ на нея, само че в същото време с това потребни за хората. Ето няколко образеца:
Мечтателството - Проучванията демонстрират, че когато човек не прави нищо или скучае в мозъкът му се задейства зона, която е виновна за изобретателното мислене.
Целенасочената отмора – Отделянето на време за действия, които ви носят задоволство отвън работно време(като да вземем за пример хобита) е в основата на триумфа на множеството знатни и не толкоз известни бизнесмени, актьори и мениджъри.
Социализация – Едно прочуване е открило, че хората, които отделят повече време на общуването с други и обществените взаимоотношения демонстрират по-високи равнища на умствена интензивност незабавно след контакта.
Дистанциране от работата – Според проучванията хората, които сполучливо се дистанцират от работното си място, до момента в който са у дома, страдат по-рядко от изтощеност и не отсрочват толкоз постоянно, колкото другите. Те като цяло имат по-добро психическо и физическо здраве
Заетостта не е всичко в живота
Малко са нещата, които карат човек да се усеща по-зле в края на деня от неналичието на логичен отговор на въпроса „ Какво направих през днешния ден? “.
Постоянната претовареност ни отдалечава от нашите цели и лишава контрола върху живота ни от нашите ръце. Спрете да се притеснявате за заетостта и си позволете да имате свободно време.
Както е споделил римският мъдрец Сенека в своя разговор „ До Павлин за краткостта на живота ”: „ Всички са съгласни, че един ангажиран човек не може да се занимава пълноценно нито с сладкодумство, нито с науки, тъй като духът е раздран на доста страни, нищо не поема дълбоко, а всичко отхвърля като наложен му товар. Няма изкуство, което да е така непознато на заетия човек, както изкуството да се живее, нищо не се учи по-трудно. ”
Или пък както споделя Тим Крейдър в заключението на своята книта „ The ‘Busy’ Trap ”: „ Животът е прекомерно къс, с цел да бъдеш ангажиран. “
...............
Джори МакКей за FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ