Ричард Ран: В какво да инвестираме, за да запазим състоянието си?
Защо толкоз доста грешаха? Както би обяснил великият австрийски икономист Фридрих Хайек, прекалено много от тях са били въвлечени във съдбовната самоувереност, че имат познания, които не могат да имат. Икономиката не е като физиката, където реакцията на всяко деяние може да бъде тъкмо измерена. Пазарите са реакция на изказванията и дейностите на милиони обособени държавни политици, бизнес и синдикални водачи и консуматори. Непредвидени събития като войни, естествени бедствия и софтуерен прогрес - всички те оказват въздействие. Въпреки тези ограничавания дълготрайните последствия от избрани политики и събития могат да бъдат планувани с известна сигурност.
Държавните разноски в огромните стопански системи, изключително в Съединени американски щати, нарастват с по-бързи темпове от растежа на стопанската система и данъчните доходи. Очевидно това не може да продължава, макар че липсва политическа воля за осъществяване на нужните промени. Резултатът е, че държавните пари стават все по-безполезни. Сега са нужни към 30 щатски $, с цел да се купи същата пазарна кошница от артикули, както през 1913 година Американците страдат от потрес, когато отиват в магазина за хранителни артикули. Непрекъснато растящите дефицити ще доведат до все по-променливи темпове на инфлация, до момента в който не настъпи суматоха и валутата не стане съвсем безполезна - както се случи в Германия през 20-те години на ХХ век, в Украйна и Русия през 90-те години на ХХ век и напълно неотдавна в Аржентина и така нататък и тъй наречените
При такива условия рационалният човек би лимитирал размера на благосъстоянието, което има в облигации и разнообразни типове спестовни сметки с закрепен приход и сметки на паричния пазар. Почти цялото финансово благосъстояние, като се изключи физическите долари, се държи в попечителски сметки, ръководени от банка, брокерска компания или друга институция за ръководство на пари - и следени и следени от държавна организация. Ако държавното управление разгласи изключително състояние, както е станало през 1933 година, финансовите сметки на всички могат да бъдат замразени и даже иззети - по този начин хората остават без достъп до спестяванията си.
Много хора държат злато (и сребро) като част от запазването на благосъстоянието си, без да схващат изцяло риска. Цената на златото е закрепена от Министерството на финансите на Съединени американски щати през 1834 година и остава непрекъсната досега, в който президентът Франклин Д. Рузвелт афишира частната благосъстоятелност върху злато за противозаконна. След това той усилва броя на доларите, нужни за закупуване на унция злато, до момента в който се стигне до цена от 35,00 $ за унция. На процедура това беше конфискация на благосъстоянието - осъществена без законодателни дейности или изменение на Конституцията. Президентът Ричард Никсън увеличи цената на златото до 42 $ за унция и още веднъж позволи частната благосъстоятелност върху него. От 1973 година насам пазарът на злато е релативно свободен, само че централните банки имат повече от 20% от известните международни златни запаси, тъй че техните покупки и продажби могат да провокират съществени разстройства в цените.
Недвижимите парцели от дълго време се считат за съвършен актив за опазване на благосъстоянието, при изискване че купувачът ги купува в верния миг от цикъла на недвижимите парцели и е в положение да ги задържи за дълго време, в случай че е належащо. Повечето от тези, които са закупили жилищни или търговски парцели във Флорида преди десетилетие, са доста удовлетворени. Тези, които са купили офис здания в Ню Йорк или търговски площи в Сан Франциско, евентуално са доста нещастни. Закупуването на земеделска земя за отдих или за занимание в мечтано място с желанието да я държите и ползвате дълги години нормално е рационално решение - при изискване че не е обременена с ипотека, която може да разреши на притежателя или настойника да я изземе.
Съхраняването на благосъстояние в колекционерски предмети, като творби на изкуството, бижута, редки книги и антикварни коли, от дълго време служи като известна отбрана против грабителското държавно управление. Оръжията, и изключително боеприпасите, могат да служат като добра парична отбрана, защото са ликвидни и елементарно делими. Колко патрона 22 диаметър за един самун?
Широко търгуваните артикули, които могат да се съхраняват за дълъг интервал от време, са добър хедж против нефункциониращи валути. Петролът би бил съвършен вид, само че държавните управления постоянно се пробват да управляват цените на петрола и подхващат обилни интервенции по политически аргументи.
Неблагородните и доста потребни метали като медта и алуминия постоянно ще имат стойност. През последните 60 години цената на медта леко се е намалила с отчитане на инфлацията, само че е била обект на огромни ценови съмнения. Цената на алуминия, най-полезния от всички метали, е спаднала в действително изражение с отчитане на инфлацията повече от всеки различен метал за последните 30 години, основно заради софтуерни усъвършенствания. Алуминият и медта би трябвало да са идеални хеджиращи принадлежности против инфлацията, защото постоянно ще имат действителна стойност и са толкоз необятно употребявани, търгувани и притежавани, че е мъчно да бъдат конфискувани или контролирани. Проблемът е, че те са обемисти и скъпи за предпазване. Добрата вест е, че бизнесмените създават способи за тяхното дигитализиране и токенизиране, което ги прави ликвидни, във всякакво количество и евтино.
В резюме, най-хубавият метод за опазване на благосъстоянието не е да се опитваме да надхитрим пазарите и световните събития, а да диверсифицираме и да притежаваме някои финансови активи, активи от благородни метали, недвижими парцели и железни първични материали. Разумно е да се поправя относителният дял на всеки тип актив в отговор на политически и/или стопански събития.
-----------
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Превод БГНЕС
Държавните разноски в огромните стопански системи, изключително в Съединени американски щати, нарастват с по-бързи темпове от растежа на стопанската система и данъчните доходи. Очевидно това не може да продължава, макар че липсва политическа воля за осъществяване на нужните промени. Резултатът е, че държавните пари стават все по-безполезни. Сега са нужни към 30 щатски $, с цел да се купи същата пазарна кошница от артикули, както през 1913 година Американците страдат от потрес, когато отиват в магазина за хранителни артикули. Непрекъснато растящите дефицити ще доведат до все по-променливи темпове на инфлация, до момента в който не настъпи суматоха и валутата не стане съвсем безполезна - както се случи в Германия през 20-те години на ХХ век, в Украйна и Русия през 90-те години на ХХ век и напълно неотдавна в Аржентина и така нататък и тъй наречените
При такива условия рационалният човек би лимитирал размера на благосъстоянието, което има в облигации и разнообразни типове спестовни сметки с закрепен приход и сметки на паричния пазар. Почти цялото финансово благосъстояние, като се изключи физическите долари, се държи в попечителски сметки, ръководени от банка, брокерска компания или друга институция за ръководство на пари - и следени и следени от държавна организация. Ако държавното управление разгласи изключително състояние, както е станало през 1933 година, финансовите сметки на всички могат да бъдат замразени и даже иззети - по този начин хората остават без достъп до спестяванията си.
Много хора държат злато (и сребро) като част от запазването на благосъстоянието си, без да схващат изцяло риска. Цената на златото е закрепена от Министерството на финансите на Съединени американски щати през 1834 година и остава непрекъсната досега, в който президентът Франклин Д. Рузвелт афишира частната благосъстоятелност върху злато за противозаконна. След това той усилва броя на доларите, нужни за закупуване на унция злато, до момента в който се стигне до цена от 35,00 $ за унция. На процедура това беше конфискация на благосъстоянието - осъществена без законодателни дейности или изменение на Конституцията. Президентът Ричард Никсън увеличи цената на златото до 42 $ за унция и още веднъж позволи частната благосъстоятелност върху него. От 1973 година насам пазарът на злато е релативно свободен, само че централните банки имат повече от 20% от известните международни златни запаси, тъй че техните покупки и продажби могат да провокират съществени разстройства в цените.
Недвижимите парцели от дълго време се считат за съвършен актив за опазване на благосъстоянието, при изискване че купувачът ги купува в верния миг от цикъла на недвижимите парцели и е в положение да ги задържи за дълго време, в случай че е належащо. Повечето от тези, които са закупили жилищни или търговски парцели във Флорида преди десетилетие, са доста удовлетворени. Тези, които са купили офис здания в Ню Йорк или търговски площи в Сан Франциско, евентуално са доста нещастни. Закупуването на земеделска земя за отдих или за занимание в мечтано място с желанието да я държите и ползвате дълги години нормално е рационално решение - при изискване че не е обременена с ипотека, която може да разреши на притежателя или настойника да я изземе.
Съхраняването на благосъстояние в колекционерски предмети, като творби на изкуството, бижута, редки книги и антикварни коли, от дълго време служи като известна отбрана против грабителското държавно управление. Оръжията, и изключително боеприпасите, могат да служат като добра парична отбрана, защото са ликвидни и елементарно делими. Колко патрона 22 диаметър за един самун?
Широко търгуваните артикули, които могат да се съхраняват за дълъг интервал от време, са добър хедж против нефункциониращи валути. Петролът би бил съвършен вид, само че държавните управления постоянно се пробват да управляват цените на петрола и подхващат обилни интервенции по политически аргументи.
Неблагородните и доста потребни метали като медта и алуминия постоянно ще имат стойност. През последните 60 години цената на медта леко се е намалила с отчитане на инфлацията, само че е била обект на огромни ценови съмнения. Цената на алуминия, най-полезния от всички метали, е спаднала в действително изражение с отчитане на инфлацията повече от всеки различен метал за последните 30 години, основно заради софтуерни усъвършенствания. Алуминият и медта би трябвало да са идеални хеджиращи принадлежности против инфлацията, защото постоянно ще имат действителна стойност и са толкоз необятно употребявани, търгувани и притежавани, че е мъчно да бъдат конфискувани или контролирани. Проблемът е, че те са обемисти и скъпи за предпазване. Добрата вест е, че бизнесмените създават способи за тяхното дигитализиране и токенизиране, което ги прави ликвидни, във всякакво количество и евтино.
В резюме, най-хубавият метод за опазване на благосъстоянието не е да се опитваме да надхитрим пазарите и световните събития, а да диверсифицираме и да притежаваме някои финансови активи, активи от благородни метали, недвижими парцели и железни първични материали. Разумно е да се поправя относителният дял на всеки тип актив в отговор на политически и/или стопански събития.
-----------
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Превод БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ