„Аз съм емоционален човек“. С тази фраза човек заявява, че е глупак ~ Михаил ЛИТВАК
Защо фамилията е дружество, ревността е симптом на нерешителност, на краля му е нужна кралица, а ласката е по-добра от думата? Отговори на тези и още доста любопитни въпроси дава известният съветски психотерапевт Михаил Литвак в книгата си „ Мъжете и дамите ” (ИК Жануа’98), а ние бързаме да споделим част от тях.
Когато човек схваща, че може да манипулира някой, то този човек му става незанимателен.
Правилото е, че колкото повече се обяснявате в обич, толкоз любовта на дамата понижава.
Винаги мислете с кого се срещате, заслужен ли ще бъде за вас този човек тогава, когато отбележите огромните си триумфи? Разбира се, вие ще украсите биографиите на своите някогашни. Но коства ли си? Съветвам всички, които основават семейство, опознайте добре своя сътрудник.
Когато любовните ти връзки не вървят, заеми се с работа. Тогава ти от ходило на ходило растеш в своето развиване и любовните връзки се усъвършенстват.
В любовта няма нещастия, има огорчения. Ако се стигне до покруса, значи това не е обич, а потребност. Когато би трябвало непрекъснато да се удовлетворява един човек, какво прави другият човек? Тръгва си.
Човек в никакъв случай самичък не осъзнава, че е простак. Има една фраза, която го издава: „ Аз съм прочувствен човек “. Това качество се издига в сан на достолепие. С тази фраза той декларира, че е простак.
Когато човек се добере до триумфа, той става вежлив, спокоен, добър и най-главното интелигентен.
Колкото по-голям размер познания и благоприятни условия има човек, толкоз по-силно може да обича.
Ако на човек в фамилията всичко е наред, то незабавно можеш да го поставиш на управителна служба. Ако има затруднения в фамилията, то и на работното място не всичко ще му върви.
На тези, на които не им върви в любовта, желая да кажа: има един обект, който не сте опознали, това сте самите вие. Вгледайте се, не е ли това, което считате сега за своя персонална покруса, вашето главно благополучие? Само запомнете: когато не ти върви, би трябвало да търсиш аргументите за несполуките в себе си.
Ние в никакъв случай не дооценяваме своите деца. Възрастните нормално разсъждават по този начин: „ Децата не схващат, рано е да им се приказва за това “. Не, уважаеми възрастни, вие не разбирате, а децата схващат всичко. Трябва да се научим да беседваме с децата.
Трябва да можеш да се погледнеш в профил и да схванеш, че всичките ти неприятности са празна работа. Между комедията и нещастието има една разлика и тя е в това, че в случай че на мен ми се случва нещо неприятно, то това е покруса, а в случай че различен е в неволя, това е комедия. Погледни на себе си в профил и ще видиш, че няма никаква покруса, пошла комедия е.
Малко мъже има у нас, доста панталононосители. Външно те не се отличават един от различен, вътрешно доста! Панталононосителят единствено носи панталони, само че не е мъж. То и дами няма доста, доминират закачалките за рокли. Ако попаднеш на мъж, който изисква от теб да му готвиш борш, не се обвързвай с него. Психолозите са изяснили, че на мъжа не му е нужна жена, с цел да готви, пере и чисти. За тази активност той може да си наеме готвач, перачка… На мъжа му е належащо да има до себе си жена, която му е равнопоставена в начинанията. Добре е да се занимават с едно и също нещо. Не е наложително съпрузите да имат една и съща специалност. Например в случай че аз съм публицист, ще ми е подобаваща жена редактор. Ще съм заинтересован от нея, тъй като тя освен ще редактира книгите ми, основното е общата цел. Това укрепва фамилията. Любовта – това е, когато двама души гледат в една посока, а не един към различен. Тоест дамата е нужна не с цел да оказва помощ, а да взема присъединяване! За да влага своите сили и познания в общото дело. Това не е помощ, а равно присъединяване, партньорство.
Напомням, че сексът има няколко стадия. Отначало платоничен, когато единствено се любувате на обекта на своята обич, а в мислите си желаете да преспите с него, мислите за него, мечтаете. Платоничният етап трябвало да е къс. След него мигновено би трябвало да се премине към втория – пионерския или работещия, който оказва помощ да опознаете индивида, а това става, като поработите с него. Работещият етап би трябвало да е нескончаем. Дори когато вашите връзки не завършат с нищо съответно, то вие придобивате опит, който по-късно ще ви влезе в приложимост. След това идва ред на комсомолския етап, предсексуалния - обятия и целувки, този етап би трябвало да бъде пределно къс, тъй като въздържанието води мъжа до импотентност, а дамата до полудяване. И най-после настава самият полов етап.
Ето още едно доказателство за моето изказване, когато връзките сред двамата родители не са наред, то синът става психически мъж на майка си, при което майката минава всички стадии на интимни връзки със сина си с изключение на половия.
Главното е какво се случва в живота ви след секса. Дървата в огъня ще изгорят и ще остане пепелта – това е любовта. Любовта това не е нещо блестящо и ослепително. Тя е незабележима и грееща като жарта. Ако човек произнася изречения от вида: „ Аз не мога да пребивавам без теб “, то това не е обич. С сходни изречения мъжът постоянно желае да привърже дамата към себе си, което издава неговата неплатежоспособност. Не бива никому да посвещавате живота си. Трябва да мислиш за индивида до себе си като за заслужен, който ще издържи раздор, в случай че нещо се случи, и ще може да живее независимо.
Всеки мъж обича да го хвалят. Това би трябвало да се знае! Ако няма защо да го похвалиш, по какъв начин да се усеща нужен?
Защо децата боледуват и се разглезват? Те се нуждаят от нашата обич, а ние им обръщаме внимание единствено когато са заболели и когато се глезят. На 14 години децата престават да боледуват. Защо? Любовта на родителите повече не им е нужна. Те се нуждаят от любовта на други хора, от които заболяването не се насърчава.
От: „ Мъжете и дамите ”, Михаил Литвак, ИК Жануа’98
Източник: janua-98.com
Снимка: Wikimedia Commons
