Проф. Пламен Павлов: Съединението дава „гориво” на националните ни стремления
„ Защо се не помни, че Захарий Стоянов приказва и възнамерява единение с Македония още по време на Съединението?” Историкът проф. Пламен Павлов в изявление за „ Новини.бг.” във връзка 133 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
- Проф. Павлов, къде и по кое време загубихме идеала за единство и за „ Целокупна България”, който предците ни са имали и демонстрират на 6 септември преди 133 години?
- Загубата на историческа памет, на възприятие за единение с националната ни памет и история, идва след 9 септември 1944 година, в случай че би трябвало да отговоря напълно синтезирано на въпроса ви. Комунистическият режим, натрапен в България от щиковете на Червената войска, докара до там, че се извърши развой на разкъсване с предишното, до оповестяването на българските национални идеали за нещо, което е потребно единствено на българската буржоазия, а не на целия народ. Въобще тогава е направена тотална замяна на българската историческа памет. Както и насилствената македонизация на хората в Пиринска Македония, предаването на костите на Гоце Делчев на режима в Скопие – югославски и титовски по това време. Така че загубата на тази памет - за единение, за национално единство и идеали, стана по времето на комунистическия режим, властвал близо 45 години. Тази агитация облъчи генерации българи, тъй като достъпа до историческите истинни документи бе усложнен.
- Това за целия интервал на тоталитаризма ли важи?
- В най-голяма степен е годно за 40-те и 50-те години на предишния век, когато България е ръководена от хора като Георги Димитров, Вълко Червенков, ранния интервал на Тодор Живков. През 60-те години към този момент въпреки и отчасти, Българска комунистическа партия и нейните ръководители страхливо започнаха да пускат истината за историческите събития, само че отново го правеха след допитване до Москва.
- Съществува едно приравняване на понятията „ съединение” и „ обединение”, това вярно ли е от историческа позиция?
- Не, надълбоко погрешно е. Макар, че сходни словестни структури е имало още по времето на самото Съединение. Впрочем като такова историческото разбиране се употребява и в прилежащи нам страни като Гърция /с Крит, с Кипър/, Румъния и Молдава и други Става въпрос за едно отчасти решение на национални въпроси. Неточно е да се изгода „ обединение”, когато става въпрос за Съединението на Княжество България, основано от Берлинския конгрес, и избраното отново от него самостоятелно Източна Румелия.
- Как се отнасяте към известното изказване в обществото ни, че не 3 март, а Съединението би трябвало да е нашият народен празник?
- Смятам сходни изказвания за неправилни. 3 март изцяло справедливо е нашият народен празник, тъй като на тази дата България се връща на картата на Европа. Както е известно, не съм русофил в политически и исторически аспект, тъй че няма по какъв начин да бъда упрекнат, че по тази причина настоявам, че без 3 март няма по какъв начин да има 6-ти или 22-ри септември след това. Без да недооценявам, несъмнено, значимостта на тези наши публични и национални празници.
- Подценява се ролята на дипломацията по време на Съединението, малко се знае за значимите персони по това време, за какво?
- Дипломатическата отбрана на Съединението е на първо място предпоставена от мощната социална поддръжка на този акт. Тогава е имало в доста висока степен – съвсем 100 % национално обединяване и взаимност за това, че разделянето на двете елементи на България е надълбоко незаслужено, че това е жестоко тъпчене на нашите ползи. Още през лятото на 1878 година, преди Берлинският конгрес, стартира подготовката по нашите земи за отстояване на националните ни права. Още 1880 година имаме опити за съединяване, да не приказваме за тези публични и политически празници, които се вършат на Бузлуджа във връзка честването на Хаджи Димитър, и че през 1885 година тези настроения напълно ескалират. Трябва да отдадем дължимото на целия ни политически хайлайф тогава, отпред с министър-председателя Петко Каравелов. Първоначално той е бил по-скептично надъхан, считал е, че не му е времето, само че след това безрезервно се хвърля да го пази. След Съединението идва Сръбско-Българската война, в която народът ни и войската ни със лични сили, без Русия, която отхвърля помощ, по безапелационен метод пазят Съединението. Никой в тогавашна Европа обаче не е вярвал, че разделянето на България ще продължи дълго. Това също би трябвало да го помним.
- Повечето хора като споделят Съединението, прибавят и Чардафон Велики. Припомнете кои персони са били дейните в този развой!
- Е, Чардафон е малко театрална персона, която даже самите дейци на Съединението не са склонни да утвърждават. Медийните изявления по това време го изкарват на напред във времето и заради тези шумотевици хората го запомнят елементарно. Действителните персони, мотори на историческото събитие, са от източнорумелийския хайлайф, подкрепяни от съратници от Княжеството и самият княз Александър Първи. Важно присъединяване има Георги Странски, персонален другар на Христо Ботев. Основен уредник е Захарий Стоянов, който основава БТЦРК /Български скришен централен ревлюционен комитет/, също и капитан Коста Панев, който по-късно се компроментира с опит за прелом и още мн.др. Специално място в историята ни има патриархът на българското войнство, бесарабският българин ген. Данаил Николаев. Тъй като акта на Съединението има детайли на боен прелом /но не в актуалния смисъл/, неговата роля е голяма. Трябва да отдадем дължимото и на младежите в Панагюрище, които още на 2 септември възстават и афишират, че няма да извършват предписанията на Берлинския конгрес. Последват ги доста други селища, където има изблик на национална сила – Сливен, Чирпан, Пазарджик и така нататък.. Княз Александър Първи персонално афишира Съединението в историческата столица Търново, а след това отива в Пловдив. По създание Съединението е една безкръвна гражданска война.
- Защо не се осъществя и с Македния?
- Създаденият БТЦРК от Захарий Стоянов и неговите съидейници, в духа на Левски, Каравелов, Ботев и всички други наши национални герои, счита да вдигне въстание и в Румелия, и в Македония. Т.е. акта на национално единение го има и тогава, само че заради съответната обстановка у нас и на открито тогава, дейностите се лимитират единствено в Румелия. В Македония нямат подготвеност. Но детайла „ Македония” участва още тогава, а доста македонски българи вземат участие по-късно в Сръбско-Българската война - Трайчо Китанчев, Андрей Ляпчев и други и това би трябвало да се знае и помни от нашите политици.
- Съвременните ни политици изпълват ли със смисъл надписа „ Съединението прави силата”, подложен върху най-важната ни социална постройка – Народното събрание?
- Не мисля, единствено когато им изнася, приказват за него. Без оглед натова, че Съединението дава „ гориво” на националните ни стремления.
- Проф. Павлов, къде и по кое време загубихме идеала за единство и за „ Целокупна България”, който предците ни са имали и демонстрират на 6 септември преди 133 години?
- Загубата на историческа памет, на възприятие за единение с националната ни памет и история, идва след 9 септември 1944 година, в случай че би трябвало да отговоря напълно синтезирано на въпроса ви. Комунистическият режим, натрапен в България от щиковете на Червената войска, докара до там, че се извърши развой на разкъсване с предишното, до оповестяването на българските национални идеали за нещо, което е потребно единствено на българската буржоазия, а не на целия народ. Въобще тогава е направена тотална замяна на българската историческа памет. Както и насилствената македонизация на хората в Пиринска Македония, предаването на костите на Гоце Делчев на режима в Скопие – югославски и титовски по това време. Така че загубата на тази памет - за единение, за национално единство и идеали, стана по времето на комунистическия режим, властвал близо 45 години. Тази агитация облъчи генерации българи, тъй като достъпа до историческите истинни документи бе усложнен.
- Това за целия интервал на тоталитаризма ли важи?
- В най-голяма степен е годно за 40-те и 50-те години на предишния век, когато България е ръководена от хора като Георги Димитров, Вълко Червенков, ранния интервал на Тодор Живков. През 60-те години към този момент въпреки и отчасти, Българска комунистическа партия и нейните ръководители страхливо започнаха да пускат истината за историческите събития, само че отново го правеха след допитване до Москва.
- Съществува едно приравняване на понятията „ съединение” и „ обединение”, това вярно ли е от историческа позиция?
- Не, надълбоко погрешно е. Макар, че сходни словестни структури е имало още по времето на самото Съединение. Впрочем като такова историческото разбиране се употребява и в прилежащи нам страни като Гърция /с Крит, с Кипър/, Румъния и Молдава и други Става въпрос за едно отчасти решение на национални въпроси. Неточно е да се изгода „ обединение”, когато става въпрос за Съединението на Княжество България, основано от Берлинския конгрес, и избраното отново от него самостоятелно Източна Румелия.
- Как се отнасяте към известното изказване в обществото ни, че не 3 март, а Съединението би трябвало да е нашият народен празник?
- Смятам сходни изказвания за неправилни. 3 март изцяло справедливо е нашият народен празник, тъй като на тази дата България се връща на картата на Европа. Както е известно, не съм русофил в политически и исторически аспект, тъй че няма по какъв начин да бъда упрекнат, че по тази причина настоявам, че без 3 март няма по какъв начин да има 6-ти или 22-ри септември след това. Без да недооценявам, несъмнено, значимостта на тези наши публични и национални празници.
- Подценява се ролята на дипломацията по време на Съединението, малко се знае за значимите персони по това време, за какво?
- Дипломатическата отбрана на Съединението е на първо място предпоставена от мощната социална поддръжка на този акт. Тогава е имало в доста висока степен – съвсем 100 % национално обединяване и взаимност за това, че разделянето на двете елементи на България е надълбоко незаслужено, че това е жестоко тъпчене на нашите ползи. Още през лятото на 1878 година, преди Берлинският конгрес, стартира подготовката по нашите земи за отстояване на националните ни права. Още 1880 година имаме опити за съединяване, да не приказваме за тези публични и политически празници, които се вършат на Бузлуджа във връзка честването на Хаджи Димитър, и че през 1885 година тези настроения напълно ескалират. Трябва да отдадем дължимото на целия ни политически хайлайф тогава, отпред с министър-председателя Петко Каравелов. Първоначално той е бил по-скептично надъхан, считал е, че не му е времето, само че след това безрезервно се хвърля да го пази. След Съединението идва Сръбско-Българската война, в която народът ни и войската ни със лични сили, без Русия, която отхвърля помощ, по безапелационен метод пазят Съединението. Никой в тогавашна Европа обаче не е вярвал, че разделянето на България ще продължи дълго. Това също би трябвало да го помним.
- Повечето хора като споделят Съединението, прибавят и Чардафон Велики. Припомнете кои персони са били дейните в този развой!
- Е, Чардафон е малко театрална персона, която даже самите дейци на Съединението не са склонни да утвърждават. Медийните изявления по това време го изкарват на напред във времето и заради тези шумотевици хората го запомнят елементарно. Действителните персони, мотори на историческото събитие, са от източнорумелийския хайлайф, подкрепяни от съратници от Княжеството и самият княз Александър Първи. Важно присъединяване има Георги Странски, персонален другар на Христо Ботев. Основен уредник е Захарий Стоянов, който основава БТЦРК /Български скришен централен ревлюционен комитет/, също и капитан Коста Панев, който по-късно се компроментира с опит за прелом и още мн.др. Специално място в историята ни има патриархът на българското войнство, бесарабският българин ген. Данаил Николаев. Тъй като акта на Съединението има детайли на боен прелом /но не в актуалния смисъл/, неговата роля е голяма. Трябва да отдадем дължимото и на младежите в Панагюрище, които още на 2 септември възстават и афишират, че няма да извършват предписанията на Берлинския конгрес. Последват ги доста други селища, където има изблик на национална сила – Сливен, Чирпан, Пазарджик и така нататък.. Княз Александър Първи персонално афишира Съединението в историческата столица Търново, а след това отива в Пловдив. По създание Съединението е една безкръвна гражданска война.
- Защо не се осъществя и с Македния?
- Създаденият БТЦРК от Захарий Стоянов и неговите съидейници, в духа на Левски, Каравелов, Ботев и всички други наши национални герои, счита да вдигне въстание и в Румелия, и в Македония. Т.е. акта на национално единение го има и тогава, само че заради съответната обстановка у нас и на открито тогава, дейностите се лимитират единствено в Румелия. В Македония нямат подготвеност. Но детайла „ Македония” участва още тогава, а доста македонски българи вземат участие по-късно в Сръбско-Българската война - Трайчо Китанчев, Андрей Ляпчев и други и това би трябвало да се знае и помни от нашите политици.
- Съвременните ни политици изпълват ли със смисъл надписа „ Съединението прави силата”, подложен върху най-важната ни социална постройка – Народното събрание?
- Не мисля, единствено когато им изнася, приказват за него. Без оглед натова, че Съединението дава „ гориво” на националните ни стремления.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ