„Живеем на границата на физическото оцеляване“. Защо се разминават потребителската и експертната оценка за цените?
Защо действителната пазарна картина не се припокрива с оценките на хората за високите цени? Засичат ли се някъде потребителската и експертната позиция?
„ Парите не стигат.
Ако не си създавам на село картофи, фасул, домати, пипер, няма да оцелеем . Ако не са синовете, няма да можем да издържим финансово “, споделя пред БНР пенсионерка от Враца, чиято пенсия е към 460 лв..
Домашно кисело мляко, млечни артикули от производител и домашни яйца способстват за скърпването на фамилния бюджет.
„ Някой път месо вземаме . Имаме плодове. “
Друга жена от града, която живее с щерка си, със заплата „ малко над минималната “, разполага с 1000 лв. на месец. Като извади от тази сума парите за сметки, заем и джобни пари за детето:
„ Остават 340 лв., с които ние разполагаме на месец . “
В приложимост влиза домашната хлебопекарна – „ по-вкусно и по-икономично. “ Отлага се вървене на доктор, на стоматолог. За коафьор не става и дума.
„ Вземам и 50 лв. детски, които са за мотивация на хората да гледат деца „, разяснява врачанката и обобщава:
„ Ние живеем на границата на физическото оцеляване , на границата на невъзможното. “
„ Имаме много съществено усмиряване на процеса на повишаване „, твърди Владимир Иванов, ръководител на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите.
Ценовият потрес през 2022-ра беше много сериозен , напомня той. По думите му от септември насам имаме „ релативно равновесие на пазара “.
„ Да, в действителност, разликата е голяма, изключително за онази част от популацията, която няма никаква индексация на приходите „, разяснява Владимир Иванов в предаването „ Преди всички “.
Според него има напрежение на пазара и презастраховане „ какво ще стане на следващия ден “ , изключително в по-малките търговски обекти.
„ Полагаме големи старания. Контролът е до дупка , с цялостен оптимум на целия административен потенциал, за да се подсигуряват изискванията на търговия “, твърди специалистът.
Иванов признава, че „ има доста неприятни търговски практики “ и моли за по-висока потребителска просвета.
„ Парите не стигат.
Ако не си създавам на село картофи, фасул, домати, пипер, няма да оцелеем . Ако не са синовете, няма да можем да издържим финансово “, споделя пред БНР пенсионерка от Враца, чиято пенсия е към 460 лв..
Домашно кисело мляко, млечни артикули от производител и домашни яйца способстват за скърпването на фамилния бюджет.
„ Някой път месо вземаме . Имаме плодове. “
Друга жена от града, която живее с щерка си, със заплата „ малко над минималната “, разполага с 1000 лв. на месец. Като извади от тази сума парите за сметки, заем и джобни пари за детето:
„ Остават 340 лв., с които ние разполагаме на месец . “
В приложимост влиза домашната хлебопекарна – „ по-вкусно и по-икономично. “ Отлага се вървене на доктор, на стоматолог. За коафьор не става и дума.
„ Вземам и 50 лв. детски, които са за мотивация на хората да гледат деца „, разяснява врачанката и обобщава:
„ Ние живеем на границата на физическото оцеляване , на границата на невъзможното. “
„ Имаме много съществено усмиряване на процеса на повишаване „, твърди Владимир Иванов, ръководител на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите.
Ценовият потрес през 2022-ра беше много сериозен , напомня той. По думите му от септември насам имаме „ релативно равновесие на пазара “.
„ Да, в действителност, разликата е голяма, изключително за онази част от популацията, която няма никаква индексация на приходите „, разяснява Владимир Иванов в предаването „ Преди всички “.
Според него има напрежение на пазара и презастраховане „ какво ще стане на следващия ден “ , изключително в по-малките търговски обекти.
„ Полагаме големи старания. Контролът е до дупка , с цялостен оптимум на целия административен потенциал, за да се подсигуряват изискванията на търговия “, твърди специалистът.
Иванов признава, че „ има доста неприятни търговски практики “ и моли за по-висока потребителска просвета.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ