Председателят на КЕВР Иван Иванов: Природният газ може да поевтинее през есента
Защо прокуратурата оспорва повишаването на природен газ с близо 30% от април? Прозрачно ли се взимат решенията в бранш енергетика? Може ли България да се надява на по-добри условия от страна на „ Газпром “? Каква е ролята на страната ни в плана „ Турски поток “? Кога в България действително ще има цялостна либерализация на енергийния пазар? Защо битовата газификация в страната не може да мине 3%? Отговори на всички тези значими въпроси дава пред " Труд " ръководителят на Комисията за енергийно и водно контролиране Иван Иванов.
– Г-н Иванов, преди дни бе даден ход на дело в съда против решението на КЕВР за повишаването на природния газ с близо 30% от 1 април. Според прокуратурата то е взето без да се изяснят всички обстоятелства и условия от голяма важност за образуването на цената. Вашият коментар?
– Комисията приема решения, които имат за цел да се избегнат внезапни ценови натоварвания на обществото, само че КЕВР има лимитирани регулаторни принадлежности за влияние. Природният газ е на практика напълно вносна суровина, цената на която не зависи от КЕВР, а се дефинира от интернационалните цени на суровия нефт, на неговите деривати – мазут и газьол, от курса на $ по отношение на българския лев и от калоричността на синьото гориво. Съвкупността на тези промени през последните девет месеца дефинира каква би трябвало да бъде цената за идващото тримесечие на годината. Когато „ Булгаргаз “ прави ценово предложение пред комисията, нашите пълномощия стигат до това да проверим дали предлаганото изменение е в сходство с наредбата за контролиране на цените на природния газ и с клаузите в контракта за доставка сред „ Булгаргаз “ и „ Газпром “. Ако има такова сходство, ние сме задължени да приемем ценовото изменение като обосновано. Относно делото в Административния съд в София, нямам терзания, тъй като процедурата, въз основата на която е признато решението от КЕВР, е транспарантна и законосъобразна и можем да потвърдим това на всички заинтригувани институции.
– Как ще коментирате рецензиите към вас, че е имало изкуствено задържане на цените на природния газ през последната година, с цел да се стигне до шоковото повишаване напролет?
– Регулаторът не е задържал цените на природния газ. Комисията разполага с един единствен инструмент да влияе за смяна на цената и той се употребява в края на всяка година. Така през 2016 година установихме, че „ Булгаргаз “ има надвзет доход в размер на 40 млн. лева и бяхме длъжни още в идващото си ценово решение – за първото тримесечие на 2017 година, да създадем негативна промяна и да понижим цената на синьото гориво, тъй като в противоположен случай българските консуматори щяха да бъдат ощетени. От поисканите 13,5% нарастване на синьото гориво намалихме повишаването до 5%, а когато то е в тези граници, по смисъла на закона това не се смята за доста изменение на цената и не се постанова нарастване на цената на топлинната и електрическа сила, създадена от топлофикациите. По този метод битовите и бизнес потребителите не почувстваха това нарастване. Спомняте си, че при започване на февруари т.г. времето бе извънредно студено и в случай че потребителите трябваше да заплащат и поисканото от „ Булгаргаз “ 13,5% нарастване на природния газ, това щеше да оскъпи с 26 млн. лева сметките на хората за първите три месеца на 2017 година. В новата цена от 1 април 2017 година, когато не бяха налице надзети доходи, бяхме принудени да се съобразим с настояването на „ Булгаргаз “.
– Преди дни регулаторът взе следващо решение за повишение на цените в бранш енергетика, този път от 1 юли. Каква е повода?
– От 1 юли годишно стартира новият ценови интервал, който КЕВР дефинира със свое решение. Вече трета година продължава промяната в българската електроенергетика и би трябвало да е ясно на всички, че комисията се управлява от ясни правила – правомерност, бистрота, резистентност и правдивост. Обикновено при съществени промени се приказва за доста внезапни катаклизми в цените. Когато при започване на 2015 година стартира промяната в енергетиката, редица специалисти обявиха, че това ще докара до нарастване на цените с 20 до 30%. Факт е обаче, че за тригодишния интервал (1.07.2015 година – 30.06.2018 г.) покачването на цената на електрическата енергия е 2,5%, което средногодишно е единствено към 0,8%.
– Кога в България действително ще има цялостна либерализация на пазара на природен газ?
– За да има цялостна либерализация на пазара би трябвало да има диверсифициране на доставките, т.е. да има разнообразни снабдители, които да оферират количества на борса за синьо гориво. Сега, когато имаме един снабдител, борсата не може да действа пълноценно. Принципно няма законови спънки да се провежда сегмент за борса на природен газ. След като Българската самостоятелна енергийна борса проработи и натрупа опит в границите на година и половина в сегментите търговия „ ден напред “ и по „ двустранни контракти “ за електрическа енергия, към този момент има прогрес и в последния сегмент – търговия „ в границите на деня “. България има насъбран капацитет за енергийна борса, който може да се развие в посока пазар на природен газ.
Независимо от бъдещата борсова търговия на природен газ, ще продължаваме да утвърждаваме цени за този сегмент на “Булгаргаз “ като публичен снабдител, по този начин както на НЕК дефинираме цени за контролиран пазар на електрическа енергия. Целият този развой на контролиране на цените ще приключи в границите на 3 до 5 години и България ще има изцяло либерализиран енергиен пазар, както за електрическа енергия, по този начин уповавам се, и за природния газ. Тогава ще бъдат построени интерконекторите и ще има терминал за регазификация на природен газ в гръцкото пристанище Александруполис, откъдето ще може да постъпва втечнено синьо гориво от находищата в Източното Средиземноморие, от Северна Африка, даже и от Съединени американски щати. Ще има разнообразни снабдители, които могат да вземат участие на борсата и бизнесът главно ще купува от нея.
– Каква е позицията на България по антимонополното дело на Европейската комисия (ЕК) и „ Газпром “?
– Заехме сериозна позиция – както държавното управление, по този начин и КЕВР. В нея се показва, че предлагането на „ Газпром “ е незадоволително като обсег и неразбираемо като наличие. България упорства най-много да се промени ценообразуващата формула в контракта за доставка на природния газ. „ Газпром “ отхвърля смяна на формулата и се съгласява само да вкара процедура за преразглеждане на цените на всеки две години, а един път на пет години да има изключително преразглеждане. Нашата позиция е, че е належащо преразглеждане на цената на суровината на всеки шест месеца в границите на първите две години.
– Какъв е шансът България да получи по-добри условия от „ Газпром “?
– Надявам се, че ще знаем това до 1 октомври, когато стартира новата газова година. Европейска комисия би трябвало да търси баланс в договарянията, с цел да отрази целия набор от позиции на осемте страни, страни по антимонополното дело. Това е повода за забавянето на новия контракт с „ Газпром “. Има и наклонност за придвижване на цените на суровия нефт и природния газ на интернационалните пазари. Независимо от напъните за понижаване на производството на петрола, налице е нарастване на броя на въведените в употреба сондажи в Съединени американски щати. В Америка нараства както количеството на добивания природен газ, по този начин и броя на терминали за втечняване на суровината, която се изнася за Азия и Европа. Всички тези фактори подтискат цената на суровия нефт и оттова – на природния газ. Дори и все още сортът „ Брент “ е 48 $ за барел, с близо 8 $ по-ниско от предстоящата цена на ОПЕК. Затова имаме учредения да считаме, че в заявката си на 8 септември т.г. „ Булгаргаз “ ще предложи понижаване на цената на природния газ за четвъртото тримесечие на 2017 година Ако понижението е повече от 5%, ще понижим цената на електрическата и на топлинната сила.
– Защо „ Газпром “ има искания към България за смяна на входната точка за импорт на природен газ?
– Руската страна се пробва да заобиколи Украйна, от север – посредством „ Северен поток “ – 1 и 2, а като не съумя да построи „ Южен поток “, задачата е да го направи от юг с „ Турски поток “. Това директно въздейства върху ролята на България като директна страна. Сега получаваме до 110 млн. $ годишно директни такси от преноса на газ през България за Турция, Гърция и Македония, а директната доставка на синьо гориво за Турция ще направи директната ни газопреносна система неизползваема. Шансът България да резервира ролята си като директна страна е да развие газопреносната си мрежа от южно направление в посока запад и север – към Сърбия и Румъния. Тоест, от втората тръба на „ Турски поток “, която ще доставя на турска територия 15,75 милиарда кубични метра природен газ на година, количествата да бъдат ориентирани към България. През газокомпресорната станция в Турция природният газ да бъде превозен до Провадия, откъдето в Северна България би трябвало да има трасе до Сърбия при Зайчар по остарелия маршрут на „ Южен поток “, за който към този момент има издадени позволения. Може също да се употребява маршрут от станция „ Лозенец “ през Южна България и през бъдещия интерконектор „ София-Ниш “ да се сътвори опция да се транспортира природен газ към Сърбия и Унгария. Всички тези хрумвания могат да се трансфорат в доста значима стъпка за страната ни и се надявам да убедим двете страни по „ Турски поток “ – Русия и Турция, природният газ да минава през България. Идеята е да развием газопреносната система по този начин, че да имаме потенциал, подобаващ на количествата природен газ, които можем да доставим от Турция или Гърция.
– „ Турски поток “ през България не опонира ли на концепцията за газов хъб „ Балкан “?
– Идеята за газов хъб в България не е директно обвързвана с съответна входна точка, въпреки че през последните години се считаше, че това може да е Варна. Все още нямаме такова съглашение с Русия. За предпроектно изследване на газовият хъб „ Балкан “ са отпуснати средства от Европейска комисия. Ако България построи газова връзка с Гърция, ние ще имаме две входни точки и може да разпределяме природния газ към Румъния или Сърбия. Говорейки за превозване на природен газ би трябвало да отбележим, че отмина времето, когато огромните производители на синьото гориво се считаха като страни, които командват света. Енергийната гражданска война, която настава по света, трансформира картината – към този момент потребителите диктуват изискванията, а не производителите. Ако Русия желае да резервира своята пазарна ниша в България, Сърбия и Унгария, разумно е тя да одобри този вид. България е с най-развитата газопреносна система на Балканския полуостров и по тази причина е естествено съветският газ да мине през страната ни.
– В Западна Европа битовата газификация е над 40%, за какво в България към този момент 10 години не може да минем 3%?
– България се подрежда преди всичко в Европейски Съюз по % на потребление на електрическата сила за бита – към 39%, което е доста друго от обстановката в Европейски Съюз. Тази сила се употребява главно за отопление. От първичната сила на въглищата от „ Мини Марица Изток “ до крайния консуматор се губят 75% – при произвеждане, транспорт, систематизиране, доставяне. Това значи, че използваме едвам? от първичната сила, до момента в който при природния газ загубите са едвам 10%. В България има бели петна – към момента има редица градове, които не са газифицирани. Причината за слабия интерес от страна на потребителите е нужната първична инвестиция сред 3 и 5 хиляди лв.. Повечето хора с невисок витален стандарт, като пенсионерите да вземем за пример, не могат да влагат тези пари в жилищата си, макар че има стратегии, които поемат до 20% от разноските за газификация на дома. Въпреки това смятам, че последователно хората ще заменят електрическата енергия с природния газ. Има и още един фактор – до преди 2 години България беше една от трите страни в Европейски Съюз с най-високи доставни цени на природен газ, два пъти по-високи от сегашните. Това също възпрепятстваше битовата газификация.
– Запознат ли сте с плана за настояща пътна карта за развиване на газовата инфраструктура, която енергийният министър Теменужка Петкова подписа преди време в Москва?
– Няма механизъм такива документи да се изпращат на КЕВР. Известно ми е, че тази пътна карта планува развиване на газопреносната мрежа на България по подобен метод, че при положение в случай че втората тръба на „ Турски поток “ се насочи към България, да има опция природният газ от Турция да стигне до Сърбия и Унгария.
– Ще спрат ли част от ТЕЦ-овете ни поради Брюксел?
– България би трябвало да заеме твърда позиция за дерогация пред Европа – т.е. да изиска отстъпки и отсрочвания по директивата за нивото на екологично замърсяване от въглищни топлоелектрически централи. Преговорите в тази тенденция още не са стартирали, само че в това време тези централи би трябвало последователно да стартират да вкарват ограничения за запазване чистотата на въздуха и здравето на хората – това е наложителна норма на Европейски Съюз. Необходимо е да се търси и различно решение, тъй като в случай че се стигне до излизане на топлоелектрическите централи от употреба, след продължителния интервал на дерогация, те биха могли да преминат на природен газ, който е един доста по-екологичен енергиен източник.
Нашият посетител
Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 година в Пловдив. Бил е народен представител в четири Народното събрание. От 2007 до 2013 година е заместник-председател на ДСБ. Завършил е Техническия университет в София, магистър е по електроизмервателна техника. През 1976 година става лекар в региона на техническите науки. От 2013 година е откривател в Лабораторията за ръководство на риска към Нов български университет. От април 2015 година е ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР).
– Г-н Иванов, преди дни бе даден ход на дело в съда против решението на КЕВР за повишаването на природния газ с близо 30% от 1 април. Според прокуратурата то е взето без да се изяснят всички обстоятелства и условия от голяма важност за образуването на цената. Вашият коментар?
– Комисията приема решения, които имат за цел да се избегнат внезапни ценови натоварвания на обществото, само че КЕВР има лимитирани регулаторни принадлежности за влияние. Природният газ е на практика напълно вносна суровина, цената на която не зависи от КЕВР, а се дефинира от интернационалните цени на суровия нефт, на неговите деривати – мазут и газьол, от курса на $ по отношение на българския лев и от калоричността на синьото гориво. Съвкупността на тези промени през последните девет месеца дефинира каква би трябвало да бъде цената за идващото тримесечие на годината. Когато „ Булгаргаз “ прави ценово предложение пред комисията, нашите пълномощия стигат до това да проверим дали предлаганото изменение е в сходство с наредбата за контролиране на цените на природния газ и с клаузите в контракта за доставка сред „ Булгаргаз “ и „ Газпром “. Ако има такова сходство, ние сме задължени да приемем ценовото изменение като обосновано. Относно делото в Административния съд в София, нямам терзания, тъй като процедурата, въз основата на която е признато решението от КЕВР, е транспарантна и законосъобразна и можем да потвърдим това на всички заинтригувани институции.
– Как ще коментирате рецензиите към вас, че е имало изкуствено задържане на цените на природния газ през последната година, с цел да се стигне до шоковото повишаване напролет?
– Регулаторът не е задържал цените на природния газ. Комисията разполага с един единствен инструмент да влияе за смяна на цената и той се употребява в края на всяка година. Така през 2016 година установихме, че „ Булгаргаз “ има надвзет доход в размер на 40 млн. лева и бяхме длъжни още в идващото си ценово решение – за първото тримесечие на 2017 година, да създадем негативна промяна и да понижим цената на синьото гориво, тъй като в противоположен случай българските консуматори щяха да бъдат ощетени. От поисканите 13,5% нарастване на синьото гориво намалихме повишаването до 5%, а когато то е в тези граници, по смисъла на закона това не се смята за доста изменение на цената и не се постанова нарастване на цената на топлинната и електрическа сила, създадена от топлофикациите. По този метод битовите и бизнес потребителите не почувстваха това нарастване. Спомняте си, че при започване на февруари т.г. времето бе извънредно студено и в случай че потребителите трябваше да заплащат и поисканото от „ Булгаргаз “ 13,5% нарастване на природния газ, това щеше да оскъпи с 26 млн. лева сметките на хората за първите три месеца на 2017 година. В новата цена от 1 април 2017 година, когато не бяха налице надзети доходи, бяхме принудени да се съобразим с настояването на „ Булгаргаз “.
– Преди дни регулаторът взе следващо решение за повишение на цените в бранш енергетика, този път от 1 юли. Каква е повода?
– От 1 юли годишно стартира новият ценови интервал, който КЕВР дефинира със свое решение. Вече трета година продължава промяната в българската електроенергетика и би трябвало да е ясно на всички, че комисията се управлява от ясни правила – правомерност, бистрота, резистентност и правдивост. Обикновено при съществени промени се приказва за доста внезапни катаклизми в цените. Когато при започване на 2015 година стартира промяната в енергетиката, редица специалисти обявиха, че това ще докара до нарастване на цените с 20 до 30%. Факт е обаче, че за тригодишния интервал (1.07.2015 година – 30.06.2018 г.) покачването на цената на електрическата енергия е 2,5%, което средногодишно е единствено към 0,8%.
– Кога в България действително ще има цялостна либерализация на пазара на природен газ?
– За да има цялостна либерализация на пазара би трябвало да има диверсифициране на доставките, т.е. да има разнообразни снабдители, които да оферират количества на борса за синьо гориво. Сега, когато имаме един снабдител, борсата не може да действа пълноценно. Принципно няма законови спънки да се провежда сегмент за борса на природен газ. След като Българската самостоятелна енергийна борса проработи и натрупа опит в границите на година и половина в сегментите търговия „ ден напред “ и по „ двустранни контракти “ за електрическа енергия, към този момент има прогрес и в последния сегмент – търговия „ в границите на деня “. България има насъбран капацитет за енергийна борса, който може да се развие в посока пазар на природен газ.
Независимо от бъдещата борсова търговия на природен газ, ще продължаваме да утвърждаваме цени за този сегмент на “Булгаргаз “ като публичен снабдител, по този начин както на НЕК дефинираме цени за контролиран пазар на електрическа енергия. Целият този развой на контролиране на цените ще приключи в границите на 3 до 5 години и България ще има изцяло либерализиран енергиен пазар, както за електрическа енергия, по този начин уповавам се, и за природния газ. Тогава ще бъдат построени интерконекторите и ще има терминал за регазификация на природен газ в гръцкото пристанище Александруполис, откъдето ще може да постъпва втечнено синьо гориво от находищата в Източното Средиземноморие, от Северна Африка, даже и от Съединени американски щати. Ще има разнообразни снабдители, които могат да вземат участие на борсата и бизнесът главно ще купува от нея.
– Каква е позицията на България по антимонополното дело на Европейската комисия (ЕК) и „ Газпром “?
– Заехме сериозна позиция – както държавното управление, по този начин и КЕВР. В нея се показва, че предлагането на „ Газпром “ е незадоволително като обсег и неразбираемо като наличие. България упорства най-много да се промени ценообразуващата формула в контракта за доставка на природния газ. „ Газпром “ отхвърля смяна на формулата и се съгласява само да вкара процедура за преразглеждане на цените на всеки две години, а един път на пет години да има изключително преразглеждане. Нашата позиция е, че е належащо преразглеждане на цената на суровината на всеки шест месеца в границите на първите две години.
– Какъв е шансът България да получи по-добри условия от „ Газпром “?
– Надявам се, че ще знаем това до 1 октомври, когато стартира новата газова година. Европейска комисия би трябвало да търси баланс в договарянията, с цел да отрази целия набор от позиции на осемте страни, страни по антимонополното дело. Това е повода за забавянето на новия контракт с „ Газпром “. Има и наклонност за придвижване на цените на суровия нефт и природния газ на интернационалните пазари. Независимо от напъните за понижаване на производството на петрола, налице е нарастване на броя на въведените в употреба сондажи в Съединени американски щати. В Америка нараства както количеството на добивания природен газ, по този начин и броя на терминали за втечняване на суровината, която се изнася за Азия и Европа. Всички тези фактори подтискат цената на суровия нефт и оттова – на природния газ. Дори и все още сортът „ Брент “ е 48 $ за барел, с близо 8 $ по-ниско от предстоящата цена на ОПЕК. Затова имаме учредения да считаме, че в заявката си на 8 септември т.г. „ Булгаргаз “ ще предложи понижаване на цената на природния газ за четвъртото тримесечие на 2017 година Ако понижението е повече от 5%, ще понижим цената на електрическата и на топлинната сила.
– Защо „ Газпром “ има искания към България за смяна на входната точка за импорт на природен газ?
– Руската страна се пробва да заобиколи Украйна, от север – посредством „ Северен поток “ – 1 и 2, а като не съумя да построи „ Южен поток “, задачата е да го направи от юг с „ Турски поток “. Това директно въздейства върху ролята на България като директна страна. Сега получаваме до 110 млн. $ годишно директни такси от преноса на газ през България за Турция, Гърция и Македония, а директната доставка на синьо гориво за Турция ще направи директната ни газопреносна система неизползваема. Шансът България да резервира ролята си като директна страна е да развие газопреносната си мрежа от южно направление в посока запад и север – към Сърбия и Румъния. Тоест, от втората тръба на „ Турски поток “, която ще доставя на турска територия 15,75 милиарда кубични метра природен газ на година, количествата да бъдат ориентирани към България. През газокомпресорната станция в Турция природният газ да бъде превозен до Провадия, откъдето в Северна България би трябвало да има трасе до Сърбия при Зайчар по остарелия маршрут на „ Южен поток “, за който към този момент има издадени позволения. Може също да се употребява маршрут от станция „ Лозенец “ през Южна България и през бъдещия интерконектор „ София-Ниш “ да се сътвори опция да се транспортира природен газ към Сърбия и Унгария. Всички тези хрумвания могат да се трансфорат в доста значима стъпка за страната ни и се надявам да убедим двете страни по „ Турски поток “ – Русия и Турция, природният газ да минава през България. Идеята е да развием газопреносната система по този начин, че да имаме потенциал, подобаващ на количествата природен газ, които можем да доставим от Турция или Гърция.
– „ Турски поток “ през България не опонира ли на концепцията за газов хъб „ Балкан “?
– Идеята за газов хъб в България не е директно обвързвана с съответна входна точка, въпреки че през последните години се считаше, че това може да е Варна. Все още нямаме такова съглашение с Русия. За предпроектно изследване на газовият хъб „ Балкан “ са отпуснати средства от Европейска комисия. Ако България построи газова връзка с Гърция, ние ще имаме две входни точки и може да разпределяме природния газ към Румъния или Сърбия. Говорейки за превозване на природен газ би трябвало да отбележим, че отмина времето, когато огромните производители на синьото гориво се считаха като страни, които командват света. Енергийната гражданска война, която настава по света, трансформира картината – към този момент потребителите диктуват изискванията, а не производителите. Ако Русия желае да резервира своята пазарна ниша в България, Сърбия и Унгария, разумно е тя да одобри този вид. България е с най-развитата газопреносна система на Балканския полуостров и по тази причина е естествено съветският газ да мине през страната ни.
– В Западна Европа битовата газификация е над 40%, за какво в България към този момент 10 години не може да минем 3%?
– България се подрежда преди всичко в Европейски Съюз по % на потребление на електрическата сила за бита – към 39%, което е доста друго от обстановката в Европейски Съюз. Тази сила се употребява главно за отопление. От първичната сила на въглищата от „ Мини Марица Изток “ до крайния консуматор се губят 75% – при произвеждане, транспорт, систематизиране, доставяне. Това значи, че използваме едвам? от първичната сила, до момента в който при природния газ загубите са едвам 10%. В България има бели петна – към момента има редица градове, които не са газифицирани. Причината за слабия интерес от страна на потребителите е нужната първична инвестиция сред 3 и 5 хиляди лв.. Повечето хора с невисок витален стандарт, като пенсионерите да вземем за пример, не могат да влагат тези пари в жилищата си, макар че има стратегии, които поемат до 20% от разноските за газификация на дома. Въпреки това смятам, че последователно хората ще заменят електрическата енергия с природния газ. Има и още един фактор – до преди 2 години България беше една от трите страни в Европейски Съюз с най-високи доставни цени на природен газ, два пъти по-високи от сегашните. Това също възпрепятстваше битовата газификация.
– Запознат ли сте с плана за настояща пътна карта за развиване на газовата инфраструктура, която енергийният министър Теменужка Петкова подписа преди време в Москва?
– Няма механизъм такива документи да се изпращат на КЕВР. Известно ми е, че тази пътна карта планува развиване на газопреносната мрежа на България по подобен метод, че при положение в случай че втората тръба на „ Турски поток “ се насочи към България, да има опция природният газ от Турция да стигне до Сърбия и Унгария.
– Ще спрат ли част от ТЕЦ-овете ни поради Брюксел?
– България би трябвало да заеме твърда позиция за дерогация пред Европа – т.е. да изиска отстъпки и отсрочвания по директивата за нивото на екологично замърсяване от въглищни топлоелектрически централи. Преговорите в тази тенденция още не са стартирали, само че в това време тези централи би трябвало последователно да стартират да вкарват ограничения за запазване чистотата на въздуха и здравето на хората – това е наложителна норма на Европейски Съюз. Необходимо е да се търси и различно решение, тъй като в случай че се стигне до излизане на топлоелектрическите централи от употреба, след продължителния интервал на дерогация, те биха могли да преминат на природен газ, който е един доста по-екологичен енергиен източник.
Нашият посетител
Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 година в Пловдив. Бил е народен представител в четири Народното събрание. От 2007 до 2013 година е заместник-председател на ДСБ. Завършил е Техническия университет в София, магистър е по електроизмервателна техника. През 1976 година става лекар в региона на техническите науки. От 2013 година е откривател в Лабораторията за ръководство на риска към Нов български университет. От април 2015 година е ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР).
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ