Нели Куцкова: Всеки, който е на власт има интерес съдът да е уплашен
Защо предварителното освобождение от състав на Апелативния съд на Джок Полфрийман провокира ескалиращо напрежение и докара до това, че основният прокурор Сотир Цацаров внесе искане Върховният касационен съд да го спре. Според основния прокурор контактите на двама от съдиите с Българския хелзинкски комитет слагат под подозрение независимостта и безпристрастността на правосъдния състав. Вижте коментара на Нели Куцкова – арбитър от Софийския апелативен съд в изявление на Цоня Събчева за организация Фокус.
Ако ми разрешите първо да направя едно встъпление, защото в този случай има и прекалено много страст. Аз тъй като познавам майката на убития, тя е извънредно приветлив човек, сътрудник, откровено и надълбоко съпреживях нещастието, която се случи на фамилията. И до ден сегашен доста им съчувствам. От друга страна обаче, аз познавам и тримата съдии, които са постановили този акт. Вашите слушатели, несъмнено, не са длъжни да ми имат вяра, само че аз нямам никакви подозрения в тяхната честност, подготвеност и изчерпателност. А институтът за условното предварително освобождение съществува още доста от дълго време, от 60-те години – когато някой човек е изтърпял част от наказването си, за което е бил приет за отговорен за осъществено закононарушение, да бъде освободен предварително, и акцентирам на думата „ условно “. Това значи, че той не е опрощение по този начин, както може президентът да помилва остатъка от наказването му, а този човек се освобождава от пандиза. Но, в случай че той в този период, условния, до края на присъдата му, извърши друго закононарушение, ще си изтърпи и остатъка от това наказване, и наказването за новото закононарушение. Има стотици такива каузи, които всеки ден се гледат. Дори разбрах, че в деня, в който е бил освободен условно предварително Полфрийман, е имало няколко други каузи за хора, също които са наказани за ликвидиране, само че те не са известни на обществото и не сме видели до момента никаква реакция. Тоест това си е една напълно рутинна активност. А за какво това провокира стихия от отвращение, това е работа на обществени антрополози. Както ви споделих, безпределно съчувствам на родителите, и каквото и те да кажат против съда, могат да бъдат разбрани, даже да не сме съгласни с техните квалификации. Майката нищо не е споделила до момента, доколкото разбрах, единствено бащата е приказвал доста против съда. Но да не забравяме, че пък и бащата на Джок Полфрийман, когато осъдиха сина му, той също сподели доста неприятни неща за българския съд. Така че за всяка една от страните съдът постоянно е отговорен, в случай че неговият акт не подхожда на визията му. Но аз персонално съм откровено възмутена от цинизма, с който доста политици употребяват болката на околните, с цел да си лъскат ръждясалия политически имидж, в това число да приканват надали не към физическа кавга със съдиите, постановили този правосъден акт.
Съдия Куцкова, имам много въпроси, само че преди да мина към тях, да ви попитам – в случай че условно освободеният, който е чужденец, направи закононарушение в личната му страна, тя ще вземе ли поради това, че той е условно освободен?
Не мога да ви отговоря на този въпрос. Не ми е прочут подобен случай, въпреки всичко аз виждам цивилен каузи и не дръзвам да ви отговоря на въпроса. Принципно би могло, в случай че българската прокуратура разбере, че той е направил закононарушение в личната си страна, да изиска неговото изгонване да си изтърпи тук наказването. Но го споделям с доста условности, да не би да сбъркам нещо.
Въз основа на какви критерии австралийският жител е бил освободен? Защото ето, съгласно основния прокурор контактите на двама от съдиите с Българския хелзинкски комитет слагат под подозрение тяхната самостоятелност и безпристрастност.
Аз тук ще си разреша да не се съглася с това, тъй като всички, които сме повече или по-малко публично дейни, имаме контакти с кого ли не и защо ли не, с всевъзможни неправителствени организации в България и в чужбина. Такива организации, които са с правна устременост. И това никога не може да обуслови някаква пристрастност. Но това е моето мнение. Засега Върховният съд има да се произнесе, дали е възможно да се желае възобновяването на тази процедура. Защото питах по-опитни сътрудници наказателни съдии, те споделиха, че до момента подобен казус не е имало. Сега остава в полето на Върховния касационен съд да реши дали да възобнови това произвеждане по условното предварително освобождение и дали да го върне различен състав да го гледа. Между другото, би трябвало да се подчертае, че в годините, откогато е признат настоящият Наказателен кодекс – 1968-ма, дълги години условното предварително освобождение се е правило по предложение на прокурора, на затворническата администрация. Настоящото Народно заседание, това последното, е приело промените в закона, че всеки наказан има право самичък да изиска да бъде предварително освободен. И това се е случило, откакто България беше наказана в Страсбург по едно дело тъкмо с оглед нарушение на правата на пандизчиите да изискат това намаляване на режима им. Така че законодателят и политиците, които в този момент по този начин хулят съда, хайде да си кажат и те: когато ние изменяхме закона, предвидихме ли всевъзможни вероятни хипотези?
Да, по тази причина се сюрпризирам, тъй като сегашната процедура е призната през 2017 година, а точно против нея сега се изправят, като стартираме от премиера, в това число политици, които са наясно, а някои от тях даже взели участие в приемането.
Точно по този начин е. Хайде, да речем министър председателят не знае, тъкмо какво са приели в Народното събрание, той не е и в положение всичко да следи. Но тези, които са дали своят вот за този закон, в този момент какво се възмущават? Просто тъй като естественото човешко състрадание на обществото се употребява и с него се злоупотребява, с цел да бъдат насъскани какви ли не хора, в това число и редови жители, които не са наясно с процедурата, против едни съдии, които са изразявали позиция по голям брой въпроси и които са изразявали в това число и сериозна позиция против ръководещите, защото Калин Калпакчиев е ръководител на Съюза на съдиите, беше член на Висшия правосъден съвет в предходния мандат и постоянно е отстоявал правилата на независимостта на съда, които не на всекиго се нравеха. Защото
Съдия Куцкова, за какво се политизира този случай?
Ами тъй като е комфортно. И тъй като точно Съюзът на съдиите е един от критиците на статуквото, и доста комфортно пристигна да се ударят критиците посредством ръководителя на тази професионална организация. Мисля, че освен в нашата колегия, вие сама видяхте какво се случи в БНР с един сериозен публицист. Но употребявам случая и посредством вашето радио да изразя изключителното си удивление от журналистическата взаимност, която беше проявена освен от БНР, само че и от доста други медии.
Стигна се до там арбитър Куцкова, че политолози даже в анализите си настояват, че сега се борят две групи – групата на претендента за основен прокурор господин Гешев и групата на съперниците на претендента за основен прокурор господин Гешев. Защо този проблем се вкарва в такава настройка, в подобен подтекст? В последна сметка става дума за условно освобождение поради ликвидиране.
Очевидно се употребяват всевъзможни мотиви. Вие може би цитирате един млад политолог, забравих му името, който беше в „ Панорама “, който сподели че… това беше безспорна нелепост, оправдавам се, само че той сподели, че толкоз ли не можеше правосъдният състав, който явно е против Гешев, да отсрочи делото след избора на основен прокурор? Ами тези, които поддържат Гешев, в този момент сигурно се радват, че един от критиците сега е подложен на публичен линч, в това число със закани и ликът му да бъде разлепен на всички места в София, тъй че хора с по-малко задръжки могат и физически да му посегнат. Както ви споделям, в този момент употребявайки естественото отвращение на едни хора, които не са наясно с детайлите по делото, като им кажеш – съдът пусна един палач на независимост, всеки ще се възмути, всеки ще съчувства на околните на убитото момче. Толкова доста се злоупотребява с човешкото, че тези хора грях от Бога нямат. Съдът не си насрочва делата съгласно това какво се чака да се случи, какви избори предстоят. Съдът си има график, като дойдат делата, когато са свободните дати, тогава ги насрочват. И да ме прости този политолог, само че в случай че аз потегли да се изричам по политологически тематики, едва ли ще се изкажа толкоз некадърно.
Съдия Куцкова, какъв брой такива прецеденти има, сходни на този с Джок Полфрийман?
Искате да кажете условно предварително освободени?
Освободени, да, за ликвидиране. Ако има повече такива случаи, за какво не се направи параленост, с цел да ги показват на обществото?
Разбрах от други сътрудници, че в същия ден, в който е било делото на Джок Полфрийман , още двама души, които са наказани за ликвидиране, със сходни присъди, също са били освободени условно предварително. А с годините, откогато е въведен така наречен институт на условното предварително освобождение, на наш език, от годините, откогато съществува тази опция, това са стотици.
Стотици?
И освен убийци. Има и други хора, които са били условно предварително освободени, разпространители на опиати и така нататък Това допуска наблюдаване върху съответно наказания човек, преценка на държанието му в пандиза, най-важното – заплахата за обществото, дали той още веднъж ще извърши същото закононарушение. Така че това не е единствено у нас. Преди години имаше сходен случай във Франция, когато един, който беше излязъл от пандиза, пуснат условно предварително, умъртви едно момиче. Тогава там президентът Саркози сподели на съдиите, че те са отговорни за това ликвидиране. Беше сходен случай. И тогава всички френски съдии се подвигнаха на стачка, тяхното законодателство разрешава, нашето не разрешава съдиите да стачкуват. Адвокатите ги поддържаха, излязоха на един оживен протест, където съдиите бяха подкрепени в това число и от служителите на реда. Ние не сме Франция, несъмнено, само че през днешния ден сътрудниците от Градския съд започнаха да пишат послание към жителите, тъй като явно не може да се разчита на институциите да отстояват конституционни правила, и се събират подписи на съдии от цялата страна. Когато преценяват сътрудниците, тъй като аз не съм от основателите от Градския съд, ще го изпратят и на медиите.
А за какво назовават това решение – ето това хората не могат да схванат – за какво назовават решението да се освободи предварително килърът, да се пусне, „ вулгарно и цинично “ – неговите критици за какво го назовават по този начин?
Аз отново ще повторя това, което споделих първоначално – за околните, които страдат от загубата на един младеж и всяка една майка може да се сложи на мястото на майката на Андрей Монов, за околните, в това число и аз още претърпявам това, което се случи на сътрудника, може би наподобява по този начин. Но когато един правосъден състав, който няма нищо общо нито с килъра, нито с околните на убития, приложи един законово открит способ по отношение на един наказан човек, какъвто способ се ползва по отношение на стотици други такива хора, аз не мога да схвана за какво е цинично. Дали тъй като наказаният е чужденец, дали тъй като бащата на убитото момче има достъп до медиите, дали тъй като доста хора злоупотребяват с тъгата на околните, за мен е неразбираемо, не е от моята подготвеност.
И тук към този момент поражда въпросът, той не е юридически, той е честен, само че той съдържа нуждата от правна просвета. Докъде се простира правната просвета на обществото, на жителите, и от кое място стартира злоупотребата с нейната липса?
Аз мисля, че ние не можем да виним хората, първо тази спогодба да направя, че правната просвета на хората не е задоволителна. Те не са длъжни и никой не ги образова, и никой не ги образова, в това число хора на високи позиции демонстрират въпиющо незнание във връзка с процедурите, по които работи съдът. Ще ви дам един образец. Ако си спомняте, когато Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи, той непрестанно громеше съда, четеше присъди от тв приемника и изказваше безусловно неуместни правни тези, които ние ги разбирахме, само че хората не са длъжни да ги схващат. Господин Цветанов, откакто го оправдаха по неговото дело, в никакъв случай повече не е споделил нещо толкоз некадърно. Дори да изрази мнение, е доста сдържан. Това значи ли, че всички, които имат естрада и си разрешават да ругаят съда и да желаят линч над съдиите, би трябвало да минат през правосъдната зала, с цел да научат малко процедурата? Но мисля, че и ние в това число сме в дълг към обществото, макар че доста сътрудници съдии работят с възпитаници, вършат симулирани процеси в учебните заведения. И децата демонстрират голям интерес, когато видят, въпреки и на игра, що е то правосъден развой с доказателства, какво е вътрешното разбиране на съдията и какъв брой е мъчно да вземеш несъмнено решение, и по какъв начин рискуваш от време на време да те разгласят за зложелател на народа.
Решението за предварителното освобождение на Джок Полфрийман на кантар ли е взето, мъчно ли е взето или към него събитията са ясни и безапелационни?
Аз не съм участвала, само че желая да обясня това. По принцип тези каузи могат да се гледат на така наречен закрито съвещание, т.е. да не се вкарват в правосъдна зала, да не се слушат страните кой какво ще каже. Този правосъден състав се е възползвал от това изключение и напълно намерено в правосъдна зала е разгледал този въпрос. Появиха се тук-таме клюки, че една от сътрудниците, която е член на състава, била на изключително мнение. Днес тази сътрудник ни пусна по общите мейли на сътрудниците съдии безапелационното си мнение, че нито в един миг не е имало съмнение и това решение е взето безусловно единомислещо.
Говорите за арбитър Магдалинчева?
Точно по този начин. Защото тя е щерка на представляващия Висшия правосъден съвет Боян Магдалинчев. Аз я познавам от младши арбитър и дръзвам да настоявам, че тя е прелестен арбитър във всяко едно отношение. И тя е в още по-деликатното състояние, че се пробват нея надали не да я изкарат жертва на другите двама, че тя не е била съгласна. И нея това също доста я възмущава. Така че тайната на съвещанието не може да се разкрива, какво са си говорили между тях, никой не е участвал. Но, че са нямали съмнение и че са били единомислещи, макар че са очаквали социална реакция, това и тримата съдии го удостоверяват.
Каква илюстрация на правосъдната система и на отношението на политици и на обществото към нея е казусът с предварителното освобождение на Джок Полфрийман?
Като се опитаме въпреки всичко да се отстраним от естествената болежка и отвращение на околните, един комфортен случай да бъдат ударени критиците на статуквото и да бъдат настроени жителите против съда, тъй като политиците, както споделих, имат интерес от слаб и подвластен съд.
Много ви благодаря за този разбор и за времето, което ни отделихте.
Аз ви благодаря, че ми дадохте опция да кажа нещо друго от Волен Сидеров.
Ако ми разрешите първо да направя едно встъпление, защото в този случай има и прекалено много страст. Аз тъй като познавам майката на убития, тя е извънредно приветлив човек, сътрудник, откровено и надълбоко съпреживях нещастието, която се случи на фамилията. И до ден сегашен доста им съчувствам. От друга страна обаче, аз познавам и тримата съдии, които са постановили този акт. Вашите слушатели, несъмнено, не са длъжни да ми имат вяра, само че аз нямам никакви подозрения в тяхната честност, подготвеност и изчерпателност. А институтът за условното предварително освобождение съществува още доста от дълго време, от 60-те години – когато някой човек е изтърпял част от наказването си, за което е бил приет за отговорен за осъществено закононарушение, да бъде освободен предварително, и акцентирам на думата „ условно “. Това значи, че той не е опрощение по този начин, както може президентът да помилва остатъка от наказването му, а този човек се освобождава от пандиза. Но, в случай че той в този период, условния, до края на присъдата му, извърши друго закононарушение, ще си изтърпи и остатъка от това наказване, и наказването за новото закононарушение. Има стотици такива каузи, които всеки ден се гледат. Дори разбрах, че в деня, в който е бил освободен условно предварително Полфрийман, е имало няколко други каузи за хора, също които са наказани за ликвидиране, само че те не са известни на обществото и не сме видели до момента никаква реакция. Тоест това си е една напълно рутинна активност. А за какво това провокира стихия от отвращение, това е работа на обществени антрополози. Както ви споделих, безпределно съчувствам на родителите, и каквото и те да кажат против съда, могат да бъдат разбрани, даже да не сме съгласни с техните квалификации. Майката нищо не е споделила до момента, доколкото разбрах, единствено бащата е приказвал доста против съда. Но да не забравяме, че пък и бащата на Джок Полфрийман, когато осъдиха сина му, той също сподели доста неприятни неща за българския съд. Така че за всяка една от страните съдът постоянно е отговорен, в случай че неговият акт не подхожда на визията му. Но аз персонално съм откровено възмутена от цинизма, с който доста политици употребяват болката на околните, с цел да си лъскат ръждясалия политически имидж, в това число да приканват надали не към физическа кавга със съдиите, постановили този правосъден акт.
Съдия Куцкова, имам много въпроси, само че преди да мина към тях, да ви попитам – в случай че условно освободеният, който е чужденец, направи закононарушение в личната му страна, тя ще вземе ли поради това, че той е условно освободен?
Не мога да ви отговоря на този въпрос. Не ми е прочут подобен случай, въпреки всичко аз виждам цивилен каузи и не дръзвам да ви отговоря на въпроса. Принципно би могло, в случай че българската прокуратура разбере, че той е направил закононарушение в личната си страна, да изиска неговото изгонване да си изтърпи тук наказването. Но го споделям с доста условности, да не би да сбъркам нещо.
Въз основа на какви критерии австралийският жител е бил освободен? Защото ето, съгласно основния прокурор контактите на двама от съдиите с Българския хелзинкски комитет слагат под подозрение тяхната самостоятелност и безпристрастност.
Аз тук ще си разреша да не се съглася с това, тъй като всички, които сме повече или по-малко публично дейни, имаме контакти с кого ли не и защо ли не, с всевъзможни неправителствени организации в България и в чужбина. Такива организации, които са с правна устременост. И това никога не може да обуслови някаква пристрастност. Но това е моето мнение. Засега Върховният съд има да се произнесе, дали е възможно да се желае възобновяването на тази процедура. Защото питах по-опитни сътрудници наказателни съдии, те споделиха, че до момента подобен казус не е имало. Сега остава в полето на Върховния касационен съд да реши дали да възобнови това произвеждане по условното предварително освобождение и дали да го върне различен състав да го гледа. Между другото, би трябвало да се подчертае, че в годините, откогато е признат настоящият Наказателен кодекс – 1968-ма, дълги години условното предварително освобождение се е правило по предложение на прокурора, на затворническата администрация. Настоящото Народно заседание, това последното, е приело промените в закона, че всеки наказан има право самичък да изиска да бъде предварително освободен. И това се е случило, откакто България беше наказана в Страсбург по едно дело тъкмо с оглед нарушение на правата на пандизчиите да изискат това намаляване на режима им. Така че законодателят и политиците, които в този момент по този начин хулят съда, хайде да си кажат и те: когато ние изменяхме закона, предвидихме ли всевъзможни вероятни хипотези?
Да, по тази причина се сюрпризирам, тъй като сегашната процедура е призната през 2017 година, а точно против нея сега се изправят, като стартираме от премиера, в това число политици, които са наясно, а някои от тях даже взели участие в приемането.
Точно по този начин е. Хайде, да речем министър председателят не знае, тъкмо какво са приели в Народното събрание, той не е и в положение всичко да следи. Но тези, които са дали своят вот за този закон, в този момент какво се възмущават? Просто тъй като естественото човешко състрадание на обществото се употребява и с него се злоупотребява, с цел да бъдат насъскани какви ли не хора, в това число и редови жители, които не са наясно с процедурата, против едни съдии, които са изразявали позиция по голям брой въпроси и които са изразявали в това число и сериозна позиция против ръководещите, защото Калин Калпакчиев е ръководител на Съюза на съдиите, беше член на Висшия правосъден съвет в предходния мандат и постоянно е отстоявал правилата на независимостта на съда, които не на всекиго се нравеха. Защото
Съдия Куцкова, за какво се политизира този случай?
Ами тъй като е комфортно. И тъй като точно Съюзът на съдиите е един от критиците на статуквото, и доста комфортно пристигна да се ударят критиците посредством ръководителя на тази професионална организация. Мисля, че освен в нашата колегия, вие сама видяхте какво се случи в БНР с един сериозен публицист. Но употребявам случая и посредством вашето радио да изразя изключителното си удивление от журналистическата взаимност, която беше проявена освен от БНР, само че и от доста други медии.
Стигна се до там арбитър Куцкова, че политолози даже в анализите си настояват, че сега се борят две групи – групата на претендента за основен прокурор господин Гешев и групата на съперниците на претендента за основен прокурор господин Гешев. Защо този проблем се вкарва в такава настройка, в подобен подтекст? В последна сметка става дума за условно освобождение поради ликвидиране.
Очевидно се употребяват всевъзможни мотиви. Вие може би цитирате един млад политолог, забравих му името, който беше в „ Панорама “, който сподели че… това беше безспорна нелепост, оправдавам се, само че той сподели, че толкоз ли не можеше правосъдният състав, който явно е против Гешев, да отсрочи делото след избора на основен прокурор? Ами тези, които поддържат Гешев, в този момент сигурно се радват, че един от критиците сега е подложен на публичен линч, в това число със закани и ликът му да бъде разлепен на всички места в София, тъй че хора с по-малко задръжки могат и физически да му посегнат. Както ви споделям, в този момент употребявайки естественото отвращение на едни хора, които не са наясно с детайлите по делото, като им кажеш – съдът пусна един палач на независимост, всеки ще се възмути, всеки ще съчувства на околните на убитото момче. Толкова доста се злоупотребява с човешкото, че тези хора грях от Бога нямат. Съдът не си насрочва делата съгласно това какво се чака да се случи, какви избори предстоят. Съдът си има график, като дойдат делата, когато са свободните дати, тогава ги насрочват. И да ме прости този политолог, само че в случай че аз потегли да се изричам по политологически тематики, едва ли ще се изкажа толкоз некадърно.
Съдия Куцкова, какъв брой такива прецеденти има, сходни на този с Джок Полфрийман?
Искате да кажете условно предварително освободени?
Освободени, да, за ликвидиране. Ако има повече такива случаи, за какво не се направи параленост, с цел да ги показват на обществото?
Разбрах от други сътрудници, че в същия ден, в който е било делото на Джок Полфрийман , още двама души, които са наказани за ликвидиране, със сходни присъди, също са били освободени условно предварително. А с годините, откогато е въведен така наречен институт на условното предварително освобождение, на наш език, от годините, откогато съществува тази опция, това са стотици.
Стотици?
И освен убийци. Има и други хора, които са били условно предварително освободени, разпространители на опиати и така нататък Това допуска наблюдаване върху съответно наказания човек, преценка на държанието му в пандиза, най-важното – заплахата за обществото, дали той още веднъж ще извърши същото закононарушение. Така че това не е единствено у нас. Преди години имаше сходен случай във Франция, когато един, който беше излязъл от пандиза, пуснат условно предварително, умъртви едно момиче. Тогава там президентът Саркози сподели на съдиите, че те са отговорни за това ликвидиране. Беше сходен случай. И тогава всички френски съдии се подвигнаха на стачка, тяхното законодателство разрешава, нашето не разрешава съдиите да стачкуват. Адвокатите ги поддържаха, излязоха на един оживен протест, където съдиите бяха подкрепени в това число и от служителите на реда. Ние не сме Франция, несъмнено, само че през днешния ден сътрудниците от Градския съд започнаха да пишат послание към жителите, тъй като явно не може да се разчита на институциите да отстояват конституционни правила, и се събират подписи на съдии от цялата страна. Когато преценяват сътрудниците, тъй като аз не съм от основателите от Градския съд, ще го изпратят и на медиите.
А за какво назовават това решение – ето това хората не могат да схванат – за какво назовават решението да се освободи предварително килърът, да се пусне, „ вулгарно и цинично “ – неговите критици за какво го назовават по този начин?
Аз отново ще повторя това, което споделих първоначално – за околните, които страдат от загубата на един младеж и всяка една майка може да се сложи на мястото на майката на Андрей Монов, за околните, в това число и аз още претърпявам това, което се случи на сътрудника, може би наподобява по този начин. Но когато един правосъден състав, който няма нищо общо нито с килъра, нито с околните на убития, приложи един законово открит способ по отношение на един наказан човек, какъвто способ се ползва по отношение на стотици други такива хора, аз не мога да схвана за какво е цинично. Дали тъй като наказаният е чужденец, дали тъй като бащата на убитото момче има достъп до медиите, дали тъй като доста хора злоупотребяват с тъгата на околните, за мен е неразбираемо, не е от моята подготвеност.
И тук към този момент поражда въпросът, той не е юридически, той е честен, само че той съдържа нуждата от правна просвета. Докъде се простира правната просвета на обществото, на жителите, и от кое място стартира злоупотребата с нейната липса?
Аз мисля, че ние не можем да виним хората, първо тази спогодба да направя, че правната просвета на хората не е задоволителна. Те не са длъжни и никой не ги образова, и никой не ги образова, в това число хора на високи позиции демонстрират въпиющо незнание във връзка с процедурите, по които работи съдът. Ще ви дам един образец. Ако си спомняте, когато Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи, той непрестанно громеше съда, четеше присъди от тв приемника и изказваше безусловно неуместни правни тези, които ние ги разбирахме, само че хората не са длъжни да ги схващат. Господин Цветанов, откакто го оправдаха по неговото дело, в никакъв случай повече не е споделил нещо толкоз некадърно. Дори да изрази мнение, е доста сдържан. Това значи ли, че всички, които имат естрада и си разрешават да ругаят съда и да желаят линч над съдиите, би трябвало да минат през правосъдната зала, с цел да научат малко процедурата? Но мисля, че и ние в това число сме в дълг към обществото, макар че доста сътрудници съдии работят с възпитаници, вършат симулирани процеси в учебните заведения. И децата демонстрират голям интерес, когато видят, въпреки и на игра, що е то правосъден развой с доказателства, какво е вътрешното разбиране на съдията и какъв брой е мъчно да вземеш несъмнено решение, и по какъв начин рискуваш от време на време да те разгласят за зложелател на народа.
Решението за предварителното освобождение на Джок Полфрийман на кантар ли е взето, мъчно ли е взето или към него събитията са ясни и безапелационни?
Аз не съм участвала, само че желая да обясня това. По принцип тези каузи могат да се гледат на така наречен закрито съвещание, т.е. да не се вкарват в правосъдна зала, да не се слушат страните кой какво ще каже. Този правосъден състав се е възползвал от това изключение и напълно намерено в правосъдна зала е разгледал този въпрос. Появиха се тук-таме клюки, че една от сътрудниците, която е член на състава, била на изключително мнение. Днес тази сътрудник ни пусна по общите мейли на сътрудниците съдии безапелационното си мнение, че нито в един миг не е имало съмнение и това решение е взето безусловно единомислещо.
Говорите за арбитър Магдалинчева?
Точно по този начин. Защото тя е щерка на представляващия Висшия правосъден съвет Боян Магдалинчев. Аз я познавам от младши арбитър и дръзвам да настоявам, че тя е прелестен арбитър във всяко едно отношение. И тя е в още по-деликатното състояние, че се пробват нея надали не да я изкарат жертва на другите двама, че тя не е била съгласна. И нея това също доста я възмущава. Така че тайната на съвещанието не може да се разкрива, какво са си говорили между тях, никой не е участвал. Но, че са нямали съмнение и че са били единомислещи, макар че са очаквали социална реакция, това и тримата съдии го удостоверяват.
Каква илюстрация на правосъдната система и на отношението на политици и на обществото към нея е казусът с предварителното освобождение на Джок Полфрийман?
Като се опитаме въпреки всичко да се отстраним от естествената болежка и отвращение на околните, един комфортен случай да бъдат ударени критиците на статуквото и да бъдат настроени жителите против съда, тъй като политиците, както споделих, имат интерес от слаб и подвластен съд.
Много ви благодаря за този разбор и за времето, което ни отделихте.
Аз ви благодаря, че ми дадохте опция да кажа нещо друго от Волен Сидеров.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ