Защо телефонните разговори започват с „ало“
Защо съвсем всеки телефонен диалог по света стартира с „ Ало “? Откъде идва тази странна дума?
„ Ало “ е дума, която не споделя нищо. И има една единствена цел – да стартира диалога. Но за какво се употребява единствено при телефонен диалог?
Намираме се в 19 век и по-точно през март 1876 година Някой си англичанин на име Александър Греъм Бел работи повече от година върху първообраз, наименуван „ вибрафон “ – великия предшественик на телефона. Бел има вяра, че неговата машина може да съобщи на разстояние звукови талази и къс диалог. На 7 март изобретателят получава патент и на 10 март в Бостън най-сетне съумява да изрече популярното: „ Г-н Уотстън, бихте ли пристигнали в моя офис, апелирам ви “. С това изречение става публично основателят на телефона. Но на никое място не загатва думичката „ ало “!
През 1879 в Париж е инсталирана първата телефонна централа. „ Ало “ към този момент е навлязло в диалозите на хората. И въпреки всичко думата не е родена дружно с технологията, от двете страни на жицата.
Масово „ ало “ стартира да се употребява след 1880 година като телефонно повикване, само че в действителност влиза в приложимост доста по рано през 19 век. Даже Шекспир го е употребявал в пиесите си. „ Ало “ наподобява произлиза от междуметието hallоo – команда към кучетата да подгонят плячката по време на лов и възклицание за привличане на вниманието на човек или за изложение на изненада, споделя френският „ Фигаро “.
Но от кое място идва това „ hallo “ в британския?
Според речниците произлиза от hallow – дума, произлязла halloer, която на англо-нормандски означава „ гонене на някого с крясъци “. Глаголът пък се корени в 11 век. Нормандските овчари го употребявали, с цел да събират стадата си из британските пасища. Така възклицанието служело по едно и също време като подвикване към добитъка, само че и за привличане на вниманието на другите пастири. Сега към този момент „ ало “ не събира стадото, само че в прочут смисъл е съхранило наличието си и изцяло е запазило предназначението си – да събира.
„ Ало “ е дума, която не споделя нищо. И има една единствена цел – да стартира диалога. Но за какво се употребява единствено при телефонен диалог?
Намираме се в 19 век и по-точно през март 1876 година Някой си англичанин на име Александър Греъм Бел работи повече от година върху първообраз, наименуван „ вибрафон “ – великия предшественик на телефона. Бел има вяра, че неговата машина може да съобщи на разстояние звукови талази и къс диалог. На 7 март изобретателят получава патент и на 10 март в Бостън най-сетне съумява да изрече популярното: „ Г-н Уотстън, бихте ли пристигнали в моя офис, апелирам ви “. С това изречение става публично основателят на телефона. Но на никое място не загатва думичката „ ало “!
През 1879 в Париж е инсталирана първата телефонна централа. „ Ало “ към този момент е навлязло в диалозите на хората. И въпреки всичко думата не е родена дружно с технологията, от двете страни на жицата.
Масово „ ало “ стартира да се употребява след 1880 година като телефонно повикване, само че в действителност влиза в приложимост доста по рано през 19 век. Даже Шекспир го е употребявал в пиесите си. „ Ало “ наподобява произлиза от междуметието hallоo – команда към кучетата да подгонят плячката по време на лов и възклицание за привличане на вниманието на човек или за изложение на изненада, споделя френският „ Фигаро “.
Но от кое място идва това „ hallo “ в британския?
Според речниците произлиза от hallow – дума, произлязла halloer, която на англо-нормандски означава „ гонене на някого с крясъци “. Глаголът пък се корени в 11 век. Нормандските овчари го употребявали, с цел да събират стадата си из британските пасища. Така възклицанието служело по едно и също време като подвикване към добитъка, само че и за привличане на вниманието на другите пастири. Сега към този момент „ ало “ не събира стадото, само че в прочут смисъл е съхранило наличието си и изцяло е запазило предназначението си – да събира.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ