Синдром на Мюнхаузен – мнимите болни с истинска болест
Защо някой би се преструвал на болен? Е, някой просто ще се радва на няколко почивни дни с заплатен болничен, различен ще пропусне контролното по математика в учебно заведение, само че синдромът на Мюнхаузен е нещо по-сериозно.
Това психологично разстройство е мъчно за разкриване, диагностициране и лекуване. Тези, които страдат от синдром на Мюнхаузен, могат да излъгват здравните експерти и хората към тях да повярват, че в действителност са заболели. И следствията могат да бъдат пагубни.
Какво е синдром на Мюнхаузен?
Синдромът на Мюнхаузен е психологично разстройство, при което човек се преструва, че е болен. Това включва преструване или съзнателно предизвикателство на признаци на физически, прочувствени или когнитивни разстройства.
Състоянието е кръстено на немския благородник от XVIII в. барон Мюнхаузен, който става прочут с разказването на невероятни за живота и приключенията си.
Симптоми
Хората със синдрома могат да настояват, че страдат от проблеми с психологичното здраве. Те могат да кажат, че чуват гласове, че виждат всякакви неща или са с меланхолия. Страдащите от синдром на Мюнхаузен могат да се оплакват от физически признаци като болежка в избрани райони, в това число органи, мускули, кости и стави.
Някои признаци не са лесни за доказване или оборване, тъй че елементарно могат да бъдат симулирани. Например проблеми със зрението, гърчове, изнемощялост, повръщане, диария и болки.
Въпреки че доста от тях са измислени, не е извънредно признаците да се самопричиняват. Хората в действителност вършат каквото могат, с цел да се разболеят. Неща като прибавяне на кръв към урината, порязване или изгаряне, възпаление на рана, съзнателно обезводняване и даже отравяне не са необикновени.
Какво предизвиква синдром на Мюнхаузен
Човекът, който се преструва на болен, влиза в ролята на болен. Това ще му донесе внимание от страна на околните му и от здравната общественост. Но какво предизвиква синдрома при хората?
Синдромът на Мюнхаузен е комплицирано психологично разстройство. Има доста фактори, които могат да допринесат за появяването на синдрома, в това число прочувствена контузия или заболяване през детството. Проблемите с неглижирането от страна на родителите и изоставянето може да са някои от аргументите, които водят до това човек да развие синдрома като възрастен.
Освен това причина за синдрома може да е самосаботаж – хората преднамерено се разболяват, с цел да санкционират себе си, тъй като се усещат недостойни. Друга догадка е, че тези хора желаят да се усещат значими и жадуват да бъдат център на внимание, тъй че се слагат в уязвима позиция. Може също да имат потребност да трансферират отговорността за тяхното благоденствие и грижи за тях самите на някой различен. Чувството да бъдеш обгрижван в действителност е прелестно.
Разстройства на личността
Разстройство на личността може също да е повода човек да демонстрира признаци на синдрома. Личностните разстройства въздействат на мисленето и държанието в друга степен. Ролята на „ болен човек “ е ясна идентичност, която тези хора биха желали да одобряват.
Някои от най-честите личностни разстройства, открити измежду страдащите от синдрома на Мюнхаузен, включват гранично личностно разстройство, нарцистично личностно разстройство и антисоциално личностно разстройство.
Диагностициране
Хората със синдром на Мюнхаузен са доста сложни за диагностициране, най-много тъй като те в действителност са доста положителни в манипулирането и убеждаването на здравните експерти. Има обаче признаци, за които тези експерти би трябвало да са наясно. Те включват наситена със събития, само че непоследователна здравна история; признаци, които наподобява не се усъвършенстват и нормално се утежняват или трансформират, откакто лицето стартира лекуване.
Тези хора нормално имат обширни знания за медицински термини, заболявания и лекувания, както и предпочитание да подхващат медицински процедури (например операция). Лекарите би трябвало да бъдат внимателни, когато се появят нови или спомагателни признаци след негативни резултати от проби.
Синдромът може да бъде диагностициран единствено в случай че има ясна индикация, че признаците са измислени или провокирани, в случай че индивидът е стимулиран да бъде обсъждан като болен и в случай че няма евентуално пояснение за държанието му, като да вземем за пример опит за приемане на финансова полза от боледуване.
Лечение
Подобно на диагнозата, лекуването на някой със синдром на Мюнхаузен не е елементарно. Това е най-много тъй като хората ще отхвърлят, че страдат от това и няма да си сътрудничат с каквито и да било вероятни протоколи за лекуване.
Тъй като е психологично заболяване, преди всичко насочването към психиатър може да бъде от огромна изгода. Тогава пациентът може да се възползва от психотерапията, където има доста подходи, които могат да оказват помощ.
Кой е обиден?
Две групи хора наподобява са най-засегнати от синдрома на Мюнхаузен. Едната са дами на възраст сред 20 и 40 години, които постоянно имат опит в опазването на здравето. Другата група са неженени бели мъже на възраст сред 30 и 50 години.
Синдром на Мюнхаузен със заместител
Това в действителност е друго заболяване. Синдром на Мюнхаузен посредством заместител, е когато човек, вместо да се преструва, че е болен, симулира или провокира заболяване на разположение, което се намира под негова грижа. Най-честите случаи на Мюнхаузен посредством заместител са породени от майки на техните деца.
Това психологично разстройство е мъчно за разкриване, диагностициране и лекуване. Тези, които страдат от синдром на Мюнхаузен, могат да излъгват здравните експерти и хората към тях да повярват, че в действителност са заболели. И следствията могат да бъдат пагубни.
Какво е синдром на Мюнхаузен?
Синдромът на Мюнхаузен е психологично разстройство, при което човек се преструва, че е болен. Това включва преструване или съзнателно предизвикателство на признаци на физически, прочувствени или когнитивни разстройства.
Състоянието е кръстено на немския благородник от XVIII в. барон Мюнхаузен, който става прочут с разказването на невероятни за живота и приключенията си.
Симптоми
Хората със синдрома могат да настояват, че страдат от проблеми с психологичното здраве. Те могат да кажат, че чуват гласове, че виждат всякакви неща или са с меланхолия. Страдащите от синдром на Мюнхаузен могат да се оплакват от физически признаци като болежка в избрани райони, в това число органи, мускули, кости и стави.
Някои признаци не са лесни за доказване или оборване, тъй че елементарно могат да бъдат симулирани. Например проблеми със зрението, гърчове, изнемощялост, повръщане, диария и болки.
Въпреки че доста от тях са измислени, не е извънредно признаците да се самопричиняват. Хората в действителност вършат каквото могат, с цел да се разболеят. Неща като прибавяне на кръв към урината, порязване или изгаряне, възпаление на рана, съзнателно обезводняване и даже отравяне не са необикновени.
Какво предизвиква синдром на Мюнхаузен
Човекът, който се преструва на болен, влиза в ролята на болен. Това ще му донесе внимание от страна на околните му и от здравната общественост. Но какво предизвиква синдрома при хората?
Синдромът на Мюнхаузен е комплицирано психологично разстройство. Има доста фактори, които могат да допринесат за появяването на синдрома, в това число прочувствена контузия или заболяване през детството. Проблемите с неглижирането от страна на родителите и изоставянето може да са някои от аргументите, които водят до това човек да развие синдрома като възрастен.
Освен това причина за синдрома може да е самосаботаж – хората преднамерено се разболяват, с цел да санкционират себе си, тъй като се усещат недостойни. Друга догадка е, че тези хора желаят да се усещат значими и жадуват да бъдат център на внимание, тъй че се слагат в уязвима позиция. Може също да имат потребност да трансферират отговорността за тяхното благоденствие и грижи за тях самите на някой различен. Чувството да бъдеш обгрижван в действителност е прелестно.
Разстройства на личността
Разстройство на личността може също да е повода човек да демонстрира признаци на синдрома. Личностните разстройства въздействат на мисленето и държанието в друга степен. Ролята на „ болен човек “ е ясна идентичност, която тези хора биха желали да одобряват.
Някои от най-честите личностни разстройства, открити измежду страдащите от синдрома на Мюнхаузен, включват гранично личностно разстройство, нарцистично личностно разстройство и антисоциално личностно разстройство.
Диагностициране
Хората със синдром на Мюнхаузен са доста сложни за диагностициране, най-много тъй като те в действителност са доста положителни в манипулирането и убеждаването на здравните експерти. Има обаче признаци, за които тези експерти би трябвало да са наясно. Те включват наситена със събития, само че непоследователна здравна история; признаци, които наподобява не се усъвършенстват и нормално се утежняват или трансформират, откакто лицето стартира лекуване.
Тези хора нормално имат обширни знания за медицински термини, заболявания и лекувания, както и предпочитание да подхващат медицински процедури (например операция). Лекарите би трябвало да бъдат внимателни, когато се появят нови или спомагателни признаци след негативни резултати от проби.
Синдромът може да бъде диагностициран единствено в случай че има ясна индикация, че признаците са измислени или провокирани, в случай че индивидът е стимулиран да бъде обсъждан като болен и в случай че няма евентуално пояснение за държанието му, като да вземем за пример опит за приемане на финансова полза от боледуване.
Лечение
Подобно на диагнозата, лекуването на някой със синдром на Мюнхаузен не е елементарно. Това е най-много тъй като хората ще отхвърлят, че страдат от това и няма да си сътрудничат с каквито и да било вероятни протоколи за лекуване.
Тъй като е психологично заболяване, преди всичко насочването към психиатър може да бъде от огромна изгода. Тогава пациентът може да се възползва от психотерапията, където има доста подходи, които могат да оказват помощ.
Кой е обиден?
Две групи хора наподобява са най-засегнати от синдрома на Мюнхаузен. Едната са дами на възраст сред 20 и 40 години, които постоянно имат опит в опазването на здравето. Другата група са неженени бели мъже на възраст сред 30 и 50 години.
Синдром на Мюнхаузен със заместител
Това в действителност е друго заболяване. Синдром на Мюнхаузен посредством заместител, е когато човек, вместо да се преструва, че е болен, симулира или провокира заболяване на разположение, което се намира под негова грижа. Най-честите случаи на Мюнхаузен посредством заместител са породени от майки на техните деца.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ