Неупражнимата отговорност над услужливите в прокуратурата
Защо не може да се осъществя имуществена отговорност над съответни прокурори?
През последните седмици ставаме очевидци на следващия лицемерен метод в работата на Прокуратурата на Република България. От една страна тихомълком бе прекъснато делото против президентския консултант П. Узунов и предприемача П. Бобоков, написа Иван Брегов в. Припомняме, че по това дело Прокуратурата популяризира специфични разследващи средства, пробвайки се да уличи Румен Радев в осъществено закононарушение като редом с това показно нахлу в постройката на Президентството.
Много несъвършен екшън, малко правни причини и несъмнено скъпо следващо обезщетение, платимо от нас, българските жители. За прокурорите, забъркали всичко това – евентуално несправедливо, само че несъмнено покачване нагоре по етажите на ниската натовареност и високите хонорари.
Едно завършва, друго стартира, напълно в теорията на безкрайното, само че на вятъра придвижване. Пак тази седмица шумно стартира производството против някогашния министър на енергетиката А. Николов от кабинета Кирил Петков по сигнал на политическите му съперници от ГЕРБ. До този миг благодарение на прокуратурата се печелеха избори – Цацаров за Българска социалистическа партия при аферата Костинброд през 2013 година, явно това са българските правни обичаи. Сега явно прокуратурата стартира да води енергийната и даже външната политика на страната. Фактите са по-силни от витиеватите пожелания в главния закон.
Пътят на безотговорността и обезщетяването
Ако обаче нещата не престават да се развиват по сегашния модел ние ще продължаваме да тъпчем на едно място, на което в системата от държавни органи има подобен, който продуцира власт без действително да е овластен, а по пътя на самопровъзгласяването. От друга страна за дейностите на самопровъзгласилата се прокуратура се заплащат последствията от всички български жители, най-много посредством изплащането на компенсации на пострадалите. Държавата дава отговор за вреди, породени от противозаконни актове или дейности на нейни органи и длъжностни лица /чл. 7 от Конституцията/. Предвидени са две благоприятни условия:
По Закона за правосъдната власт /ЗСВ/ - по реда на тази глава се преглеждат заявки на жители и юридически лица против актове, дейности или бездействия на органите на правосъдната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решение на делото в рационален период. Тук са ниските компенсации до 10 000 лева За свършеното от прокуратурата се заплаща. Възможно ли е обаче да се носят някакви последствия от виновните лица – от самия основен прокурор при настоящия формат на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет е съвсем невероятно да се мисли. По същия метод стои въпросът и за началниците в самата прокуратура. Така комфортните и сговорчивите с основния остават отпред, разнасяйки синдрома на безотговорността по всички равнища.
По реда на Закон за съдебната власт основният контрольор всяко тримесечие изпраща на Висш съдебен съвет данни за откритите нарушавания, а министърът на правораздаването - за изплатените компенсации. Съответната гилдия на Висш съдебен съвет съгласно пълномощията всяко шестмесечие би трябвало да проучва аргументите за нарушаванията и да приема ограничения за тяхното премахване. На страницата на Инспектората няма и хабер нещо да е пратено на Висш съдебен съвет. На уеб страницата на Висш съдебен съвет ни помен от констатиране на подобен проблем. Законът е просто пожелателен текст при нулево институционално осъществяване на пълномощията на двата съществени органа, администриращи въпросите на правосъдната власт.
По Закон за отговорността на страната и общините за вреди /ЗОДОВ/ страната дава отговор за вредите, породени на жители от проверяващите органи, прокуратурата или съда, при обвиняване в осъществяване на закононарушение, в случай че лицето бъде целесъобразно или в случай че формираното наказателно произвеждане бъде прекъснато заради това, че действието не е осъществено от лицето или че осъщественото действие не е закононарушение, или заради това, че наказателното произвеждане е формирано, откакто наказателното гонене е погасено по отминалост или действието е амнистирано. Тук към този момент имуществената отговорност за породените вреди се дефинира от съда. Съществуват случаи от 2022 година, когато страната следва да заплати голямо обезщетение от 1 млн. лв. на едно лице за голословните дейности на прокуратурата.
Очевидно е, че веригата на институционалната отговорност не сработва, да проверим допустимо ли е да бъде упражнена персонална отговорност.
Защо не може да се осъществя имуществена отговорност над съответни прокурори?
Първо, с цел да бъде осъществена такава следва работещите в системата на правоохранителните и правораздавателните органи да бъдат застраховани за подобен професионален риск. Това би оскъпило неведнъж държавните разноски и заради това у нас е определен модел, при който страната обезщетява през държавния бюджет. На самата страна ѝ остава утешителната премия да осъществя дисциплинарна отговорност над служещите ѝ лица. Такъв режим е вероятен, само че на практика още веднъж не се стига до нищо значително.
Начинът да бъдат регистрирани дефицитите в работата на прокуратурата минава през два способа:
По линия на атестирането на редовите прокурори
Атестацията би следвало да съставлява справедлива оценка на професионалните, деловите и нравствените качества на съответния прокурор, проявени при осъществяване на заеманата от него служба. Поне това си слага за цел нарочната разпоредба, която Висш съдебен съвет е приел.
Атестирането бива няколко типа. Главното е да споменем, че на всеки 5 години лицата от системата подлежат на регулярна оценка, и настрана на изключителна - по стимулирано предложение на Инспектората или на съответния административен началник, когато са налице данни за трайно утежняване на качеството на работата или неспазване на етичните правила. Тоест, при добросъвестно практикуване на правата от страна на ръководителите в прокуратурата или в ИВСС и това е допустимо. При самата оценка под внимание следва да се взимат и значителните индикатори като брой доказани и анулирани актове и основанията за това, необжалвани прокурорски актове, в това число постановленията за преустановяване и прекъсване на наказателното произвеждане, брой дефинитивни правосъдни актове, постановени по импортирани от атестирания прокурор актове, както и окончателните правосъдни актове за връщане на делата за премахване на процесуални нарушавания.
За следователите има и вътрешноведомствен характерен аршин - сходството на актовете на прокурора с мнението на следователя след окончателното привършване на следствието и върнатите каузи за в допълнение следствие.
Нарушенията на Европейската спогодба по правата на индивида /ЕКПЧ/ не са експлицитен аршин, значи да се подведе под някой от общите.
При открити пропуски, в случай че тези инспекции не бяха бутафорна условност, при слагане на оценката, пълномощие на Висш съдебен съвет, може да се пристъпи към:
самостоятелен проект за професионалното му развиване, чието осъществяване се подкрепя от Националния институт на правораздаването. Публична информация за сходна процедура изобщо не се намира – или не е прилагана, или Висш съдебен съвет не счита за нужно да регистрира свършеното пред обществото.възможно е при незадоволителни резултати да се мине и към осъществяване на дисциплинарна отговорност.
Оценката от атестирането се приема от ПК на Висш съдебен съвет, т.е. въздействието както на основния прокурор, по този начин и на благоверните му в самата прокурорска гилдия е основно. Рядко и мъчно води до резултат. Тези от висшите равнища не подлежат на атестиране, тъй че там към този момент и на това не може да се разчита. И тук още веднъж доближаваме до въпроса какъв Висш съдебен съвет имаме. В най-хубавия случай това може да докара до съображение за неспособност да се взе участие в конкурс за покачване или предопределение като административен началник. Но пък е чудесна мярка за мачкане на неуместни както в прокуратурата, по този начин и в съда – помним по какъв начин някогашният основен Сотир Цацаров предизвикваше инспекции против неуместни нему съдии. Практиката демонстрира обаче, че комфортните биват защитавани, а не наказвани, даже когато има обективно открито нарушаване. Такъв беше въпросът с сегашния ръководител на Софийския апелативен съд Дончева, когато тя иззе значимо дело по тематиката КТБ, с цел да го разпредели на себе си.
Така злоупотребилите с пълномощията си освен няма да бъдат осъдени, а поощрени, а съзнателните ще бъдат със унищожен професионален и персонален живот. Затова липсва и проведена вътрешна опозиция.
По линия на дисциплинарното произвеждане
Първо, би трябвало да отбележим, че е човешко да се бърка. Но когато се бърка идентично, преднамерено и предизборно, тогава това като да е съзнателно и целеустремено деяние. Дисциплинарното нарушаване е отговорно несъблюдение на служебните отговорности, както и накърняване на престижа на правосъдната власт. Обаче дисциплинарно произвеждане се образува със заповед, надлежно с решение, на наказващия орган в период до 6 месеца от откриването, само че не по-късно от три години от осъществяването на нарушаването. Шестмесечният период стартира да тече от узнаването за нарушаването. Тоест до момента в който се откри кой прокурор по кое време, по какъв начин и какво срокът за практикуване на това пълномощие е изминал.
В умозаключение
Затова точно е прекомерно значимо какви лица влизат във Висшия правосъден съвет и правосъдния инспекторат. Затова и е безконечна съпротивата на избрани политически и стопански лобита против налагането на стандарти за самостоятелност на правосъдната власт чрез нужни промени и устрема им да натикат диалога за нужната смяна в клишетата за нелепи патриотични правни обичаи.
През последните седмици ставаме очевидци на следващия лицемерен метод в работата на Прокуратурата на Република България. От една страна тихомълком бе прекъснато делото против президентския консултант П. Узунов и предприемача П. Бобоков, написа Иван Брегов в. Припомняме, че по това дело Прокуратурата популяризира специфични разследващи средства, пробвайки се да уличи Румен Радев в осъществено закононарушение като редом с това показно нахлу в постройката на Президентството.
Много несъвършен екшън, малко правни причини и несъмнено скъпо следващо обезщетение, платимо от нас, българските жители. За прокурорите, забъркали всичко това – евентуално несправедливо, само че несъмнено покачване нагоре по етажите на ниската натовареност и високите хонорари.
Едно завършва, друго стартира, напълно в теорията на безкрайното, само че на вятъра придвижване. Пак тази седмица шумно стартира производството против някогашния министър на енергетиката А. Николов от кабинета Кирил Петков по сигнал на политическите му съперници от ГЕРБ. До този миг благодарение на прокуратурата се печелеха избори – Цацаров за Българска социалистическа партия при аферата Костинброд през 2013 година, явно това са българските правни обичаи. Сега явно прокуратурата стартира да води енергийната и даже външната политика на страната. Фактите са по-силни от витиеватите пожелания в главния закон.
Пътят на безотговорността и обезщетяването
Ако обаче нещата не престават да се развиват по сегашния модел ние ще продължаваме да тъпчем на едно място, на което в системата от държавни органи има подобен, който продуцира власт без действително да е овластен, а по пътя на самопровъзгласяването. От друга страна за дейностите на самопровъзгласилата се прокуратура се заплащат последствията от всички български жители, най-много посредством изплащането на компенсации на пострадалите. Държавата дава отговор за вреди, породени от противозаконни актове или дейности на нейни органи и длъжностни лица /чл. 7 от Конституцията/. Предвидени са две благоприятни условия:
По Закона за правосъдната власт /ЗСВ/ - по реда на тази глава се преглеждат заявки на жители и юридически лица против актове, дейности или бездействия на органите на правосъдната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решение на делото в рационален период. Тук са ниските компенсации до 10 000 лева За свършеното от прокуратурата се заплаща. Възможно ли е обаче да се носят някакви последствия от виновните лица – от самия основен прокурор при настоящия формат на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет е съвсем невероятно да се мисли. По същия метод стои въпросът и за началниците в самата прокуратура. Така комфортните и сговорчивите с основния остават отпред, разнасяйки синдрома на безотговорността по всички равнища.
По реда на Закон за съдебната власт основният контрольор всяко тримесечие изпраща на Висш съдебен съвет данни за откритите нарушавания, а министърът на правораздаването - за изплатените компенсации. Съответната гилдия на Висш съдебен съвет съгласно пълномощията всяко шестмесечие би трябвало да проучва аргументите за нарушаванията и да приема ограничения за тяхното премахване. На страницата на Инспектората няма и хабер нещо да е пратено на Висш съдебен съвет. На уеб страницата на Висш съдебен съвет ни помен от констатиране на подобен проблем. Законът е просто пожелателен текст при нулево институционално осъществяване на пълномощията на двата съществени органа, администриращи въпросите на правосъдната власт.
По Закон за отговорността на страната и общините за вреди /ЗОДОВ/ страната дава отговор за вредите, породени на жители от проверяващите органи, прокуратурата или съда, при обвиняване в осъществяване на закононарушение, в случай че лицето бъде целесъобразно или в случай че формираното наказателно произвеждане бъде прекъснато заради това, че действието не е осъществено от лицето или че осъщественото действие не е закононарушение, или заради това, че наказателното произвеждане е формирано, откакто наказателното гонене е погасено по отминалост или действието е амнистирано. Тук към този момент имуществената отговорност за породените вреди се дефинира от съда. Съществуват случаи от 2022 година, когато страната следва да заплати голямо обезщетение от 1 млн. лв. на едно лице за голословните дейности на прокуратурата.
Очевидно е, че веригата на институционалната отговорност не сработва, да проверим допустимо ли е да бъде упражнена персонална отговорност.
Защо не може да се осъществя имуществена отговорност над съответни прокурори?
Първо, с цел да бъде осъществена такава следва работещите в системата на правоохранителните и правораздавателните органи да бъдат застраховани за подобен професионален риск. Това би оскъпило неведнъж държавните разноски и заради това у нас е определен модел, при който страната обезщетява през държавния бюджет. На самата страна ѝ остава утешителната премия да осъществя дисциплинарна отговорност над служещите ѝ лица. Такъв режим е вероятен, само че на практика още веднъж не се стига до нищо значително.
Начинът да бъдат регистрирани дефицитите в работата на прокуратурата минава през два способа:
По линия на атестирането на редовите прокурори
Атестацията би следвало да съставлява справедлива оценка на професионалните, деловите и нравствените качества на съответния прокурор, проявени при осъществяване на заеманата от него служба. Поне това си слага за цел нарочната разпоредба, която Висш съдебен съвет е приел.
Атестирането бива няколко типа. Главното е да споменем, че на всеки 5 години лицата от системата подлежат на регулярна оценка, и настрана на изключителна - по стимулирано предложение на Инспектората или на съответния административен началник, когато са налице данни за трайно утежняване на качеството на работата или неспазване на етичните правила. Тоест, при добросъвестно практикуване на правата от страна на ръководителите в прокуратурата или в ИВСС и това е допустимо. При самата оценка под внимание следва да се взимат и значителните индикатори като брой доказани и анулирани актове и основанията за това, необжалвани прокурорски актове, в това число постановленията за преустановяване и прекъсване на наказателното произвеждане, брой дефинитивни правосъдни актове, постановени по импортирани от атестирания прокурор актове, както и окончателните правосъдни актове за връщане на делата за премахване на процесуални нарушавания.
За следователите има и вътрешноведомствен характерен аршин - сходството на актовете на прокурора с мнението на следователя след окончателното привършване на следствието и върнатите каузи за в допълнение следствие.
Нарушенията на Европейската спогодба по правата на индивида /ЕКПЧ/ не са експлицитен аршин, значи да се подведе под някой от общите.
При открити пропуски, в случай че тези инспекции не бяха бутафорна условност, при слагане на оценката, пълномощие на Висш съдебен съвет, може да се пристъпи към:
самостоятелен проект за професионалното му развиване, чието осъществяване се подкрепя от Националния институт на правораздаването. Публична информация за сходна процедура изобщо не се намира – или не е прилагана, или Висш съдебен съвет не счита за нужно да регистрира свършеното пред обществото.възможно е при незадоволителни резултати да се мине и към осъществяване на дисциплинарна отговорност.
Оценката от атестирането се приема от ПК на Висш съдебен съвет, т.е. въздействието както на основния прокурор, по този начин и на благоверните му в самата прокурорска гилдия е основно. Рядко и мъчно води до резултат. Тези от висшите равнища не подлежат на атестиране, тъй че там към този момент и на това не може да се разчита. И тук още веднъж доближаваме до въпроса какъв Висш съдебен съвет имаме. В най-хубавия случай това може да докара до съображение за неспособност да се взе участие в конкурс за покачване или предопределение като административен началник. Но пък е чудесна мярка за мачкане на неуместни както в прокуратурата, по този начин и в съда – помним по какъв начин някогашният основен Сотир Цацаров предизвикваше инспекции против неуместни нему съдии. Практиката демонстрира обаче, че комфортните биват защитавани, а не наказвани, даже когато има обективно открито нарушаване. Такъв беше въпросът с сегашния ръководител на Софийския апелативен съд Дончева, когато тя иззе значимо дело по тематиката КТБ, с цел да го разпредели на себе си.
Така злоупотребилите с пълномощията си освен няма да бъдат осъдени, а поощрени, а съзнателните ще бъдат със унищожен професионален и персонален живот. Затова липсва и проведена вътрешна опозиция.
По линия на дисциплинарното произвеждане
Първо, би трябвало да отбележим, че е човешко да се бърка. Но когато се бърка идентично, преднамерено и предизборно, тогава това като да е съзнателно и целеустремено деяние. Дисциплинарното нарушаване е отговорно несъблюдение на служебните отговорности, както и накърняване на престижа на правосъдната власт. Обаче дисциплинарно произвеждане се образува със заповед, надлежно с решение, на наказващия орган в период до 6 месеца от откриването, само че не по-късно от три години от осъществяването на нарушаването. Шестмесечният период стартира да тече от узнаването за нарушаването. Тоест до момента в който се откри кой прокурор по кое време, по какъв начин и какво срокът за практикуване на това пълномощие е изминал.
В умозаключение
Затова точно е прекомерно значимо какви лица влизат във Висшия правосъден съвет и правосъдния инспекторат. Затова и е безконечна съпротивата на избрани политически и стопански лобита против налагането на стандарти за самостоятелност на правосъдната власт чрез нужни промени и устрема им да натикат диалога за нужната смяна в клишетата за нелепи патриотични правни обичаи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ