Защо забравиха Борисов за срещата на Западните Балкани?
Защо не е поканен Бойко Борисов? Такъв въпрос зададе сръбският президент Александър Вучич преди срещата с водачите на Западните Балкани, която се организира в Берлин и чиито домакини бяха немската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон.
Въпросът на Вучич звучи разумно, изключително за българските уши, откакто преди една година определихме за фокус на нашето европредседателство точно приемането на страните от района в Европейския съюз. Тогава нашият министър председател не пожали сили, с цел да промотира приобщаването на съседите ни, само че и себе си като фигурата, от чиито старания зависи всичко. Лидерите на Европейски Съюз, които се стекоха за срещата на върха в София, се изказваха позитивно, само че и с известни запаси към самодейността му. У непредубедения български наблюдаващ, вероятно не и без помощта на нашите медии, обаче остана чувството, че надали не сватбата следва, а на нашия министър председател се пада почетното място на сватовника.
Затова и когато Борисов не получи покана за Берлин бе обикновено това да провокира удивление и мнения в две направления - за неблагодарността на западните водачи, както и за самонадценяването на нашия министър председател.
А истината е, че място за Борисов в Берлин нямаше. Най-напред, събитието бе проведено персонално от Меркел и Макрон и не бе самодейност на Брюксел, тъй че единствено от двамата зависеше кого и за какво да поканят. Второ, срещата бе с водачи на Западните Балкани, а България не се намира в този район. Е, очевидно и ръководителите на двете водещи страни в Евросъюза считат, че могат някак да се оправят и без посредническите услуги на Борисов.
Колкото до коментара на Вучич, в него с изключение на нашия министър председател бяха включени и румънската му колежка Дънчила, унгарският му сътрудник Орбан и други. Иначе казано сръбският президент питаше за какво срещата е с водачите на Западните Балкани, а не в някакъв различен формат.
И най-сетне - в Берлин женитба нямаше, та да се кани сватовникът. Едва замаскираната същинска цел на събитието бе да се реализира пробив в договарянията сред Сърбия и Косово, а представителите на другите страни служеха по-скоро за декор. И срещата не реализира нищо. Едва ли и наличието на Борисов щеше да помогне с нещо.
Въпросът на Вучич звучи разумно, изключително за българските уши, откакто преди една година определихме за фокус на нашето европредседателство точно приемането на страните от района в Европейския съюз. Тогава нашият министър председател не пожали сили, с цел да промотира приобщаването на съседите ни, само че и себе си като фигурата, от чиито старания зависи всичко. Лидерите на Европейски Съюз, които се стекоха за срещата на върха в София, се изказваха позитивно, само че и с известни запаси към самодейността му. У непредубедения български наблюдаващ, вероятно не и без помощта на нашите медии, обаче остана чувството, че надали не сватбата следва, а на нашия министър председател се пада почетното място на сватовника.
Затова и когато Борисов не получи покана за Берлин бе обикновено това да провокира удивление и мнения в две направления - за неблагодарността на западните водачи, както и за самонадценяването на нашия министър председател.
А истината е, че място за Борисов в Берлин нямаше. Най-напред, събитието бе проведено персонално от Меркел и Макрон и не бе самодейност на Брюксел, тъй че единствено от двамата зависеше кого и за какво да поканят. Второ, срещата бе с водачи на Западните Балкани, а България не се намира в този район. Е, очевидно и ръководителите на двете водещи страни в Евросъюза считат, че могат някак да се оправят и без посредническите услуги на Борисов.
Колкото до коментара на Вучич, в него с изключение на нашия министър председател бяха включени и румънската му колежка Дънчила, унгарският му сътрудник Орбан и други. Иначе казано сръбският президент питаше за какво срещата е с водачите на Западните Балкани, а не в някакъв различен формат.
И най-сетне - в Берлин женитба нямаше, та да се кани сватовникът. Едва замаскираната същинска цел на събитието бе да се реализира пробив в договарянията сред Сърбия и Косово, а представителите на другите страни служеха по-скоро за декор. И срещата не реализира нищо. Едва ли и наличието на Борисов щеше да помогне с нещо.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ