Дясното, лявото, доброто и злото
Защо непременно би трябвало да се разделяме на " наши " и " ваши "? Миналата седмица във връзка институционалното напрежение сред Президента и Главния прокурор написах коментар, в който се пробвах да защитя тезата, че те и двамата би трябвало да са надпартийни, тъй като показват и пазят национални ползи, само че никога не могат да бъдат аполитични, тъй като са част от властта. И доколкото в парламентарните демокрации властта се реализира през партиите, по какъв начин по този начин хем " надпартийни ", хем " политични "! Тук на помощ идват красивите приказки за разделянето на управляващите и независимостта на институциите.
Отдавайки се на такива странни разсъждения обаче, забелязах нещо, което съм следил и различен път. Читателите се оказват комплицирани - тоя в този момент от кои е?! Гешевист ли е или руменрадевист? Гербераст ли е или комунде? А може да е либерален българин, който не може да реши кого ненавижда повече - Румен Радев или Иван Гешев, президента-комунист или прокурора-мутра. " Който не е с нас е срещу нас! " ; " Враговете на моите врагове са мои другари! " - това са комфортни максими за всеки, който копнее нещата да са елементарни, ясни и подредени. Но от време на време нещата, въпреки ясни и подредени, по никакъв начин не са елементарни. Може би ние ги вършим такива, високомерно усложнявайки първичната елементарност, само че фактът е налице.
Понякога би трябвало да оставим настрани разделянето, тъй като то не изчерпва всички измерения както на човешката персона, по този начин и на публичните процеси, в които личността взе участие. По време на Балканската война сигурно са се сражавали един до друг и русофили, и русофоби. От свинска чума гинат прасетата и на левскари, и на цесекари. Остаряват и умират както еволюционистите, по този начин и креационистите, а някои умират и преди да остареят. Наистина има надпартийни обстановки, в които хората престават да бъдат " наши " или " ваши ". Лошото е, че в тези обстановки скоро всички стават " наши " и стартират да се оглеждат къде са " вашите ". И когато не съумеят да ги открият в непосредствена непосредственост, стартират да сочат с пръст извънземните. Вижте филми като " Денят на независимостта ", " Война на световете " и прочие Там се търси обстановка, в която човечеството може да се сплоти в името на общ проблем и обща цел и да стане едно монолитно, сплотено и солидарно цяло. Оказва се, че това е допустимо единствено при съществуването на извънсистемен зложелател (извънземните), само че тогава печалната равносметка е, че човечеството още веднъж не е едно цяло, а като цяло е единствено половината, единствено едната антагонистична страна от нещо по-голямо. Диалектика - единение и битка на противоположностите, Ин и Ян, ангели и демони.
Странно е да си мисля тези неща тъкмо аз - нежният бард на безапелационното разделяне, който постоянно съм се опълчвал на модерните заклинания " няма ляво, няма дясно ", потвърждавайки, че ляво и дясно ще има, даже и когато самите ние изчезнем. Всъщност аз настоявам, че постоянно ще има плюс и минус. В политиката те се назовават дясно и ляво, в даоизма Ин и Ян, а в етиката - положително и зло.
Според богословието обаче положителното и злото не са двете идентични елементи на едно цяло, дори не са съразмерни. Бог и сатаната не са двете страни на едно и също, сатаната не е Бог с негативен знак, колкото и да му се желае. Християнското мнение за положителното и злото е по-особено от всички останали дуалистични доктрини, а пък европейското мислене в главните си понятия и полезности към момента е надълбоко християнско, колкото и този факт да вбесява някои прогресивни мозъци. За християнската мисъл злото не е природа, не е естество, а краткотрайно положение на падналото създание. Няма зла природа, тъй като единствено Бог може да твори природа, а Бог не твори зло. Бог може единствено да позволява злото в сходство с проекта на Домостроителството или другояче казано - със сюжета на историята. Следователно, в случай че би трябвало да онагледим християнската визия за положително и зло сходно на даоистите, тя няма да е познатият Ин-Ян, а бял кръг със инцидентно попаднала черна точка в средата.
Можем ли да пренесем тази скица в политиката? Мооооже - както е споделила положителната ламя Спаска. В политиката дясното дава отговор на положителното, а лявото на злото. В политиката дясното е нормалността, а лявото е отклоняване, краткотрайно положение на лудост, наричащо лъжата " истина ". Лявото и дясното не са пропорционални, не са аналогични, не са едно и също, единствено че с друг знак, както не са такива и положителното и злото. " Но левите хора са повече от десните! ", ще възрази някой. А по какъв начин другояче да бъде в един свят, който по думите на св. Иоан Богослов " целият лежи в злото "?
Лявото си приписва полезности на дясното (солидарност, правдивост, съчувствие и т.н.), само че ги изопачава, трансформира ги от истина в неистина, в илюзия и хубост. Антихристът не е съперник на Христос, не е срещу Него, а се показва за Него. Лявото основава фиктивен блян и го размахва пред алчните очи на човечеството. Всяко петънце, всяка пукнатинка в полираната до искра фасада на идеала провокират у лявото революционна гняв и ентусиазъм поради петънцето да взриви целият свят. Подлежащия на заличаване свят лявото афишира за остарял, изживял времето си и вместо него тръби за " напредък ", за устремно придвижване от еволюционна точка А към еволюционна точка В, която най-накрая ще е дефинитивна, тъй като нищо по-съвършено не може да се измисли от това, което ни чака там.
Точно както антихристът се показва за Христос, по този начин и лявото постоянно се показва за дясно (особено в последния Европейски парламент). Затова има доста по природа леви хора, които мислят себе си и се показват за десни, както и противоположното. В навечерието на предварителните парламентарни избори през 2013 преглеждах едно социологическо изследване за електоралните настройки в България, в което над 30% от интервюираните се обявяваха за десни, само че от идващите въпроси ставаше ясно, че в реалност такива са не повече от 15%, т.е. 85% всъщност са по-скоро леви. Плашещо. Има доста свестни хора, които си мислят, че са леви, тъй като се борят за обществена правдивост и взаимност. Не, не сте леви, просто сте положителни, изключително в случай че го вършиме от сърце, а не лицемерно с някаква подлост.
Но в случай че всичко в действителност е толкоз комплицирано, по какъв начин тогава е допустимо и въобще нужно ли е да се издигаш над плюса и минуса, над дясното и лявото, над положителното и злото? Нужно ли е да търсиш " надпартийност " и " аполитичност "? Да, в случай че допуснеш грешката да разглеждаш човечеството като състоящо се от положителни хора и от зли хора, от леви и от десни. Хората обаче ще се разделят на безусловно положителни и безусловно зли чак в деня на Страшния съд, когато Бог ще постави от дясната Си страна праведниците, а от лявата - достойните за наказание. Ляво и дясно. Дотогава у всеки човек, както и в творението като цяло, има и положително, и зло, и ляво, и дясно. Голямата конспирация на живота е кое ще изберем и какви ще бъдем в смъртния си час.
Не бива да гледаме положителното у себе си и неприятното у другия, както сме привикнали: " Еее, ууу... Гледай го тоя, бе! Боклук! Не сме народ, а мърша! Няма страна! Всички са простаци и нарушители! ", като не ни напуща съзнанието, че можем да изречем всичко това само от личната си морална висота. Не, ние не сме мърша. Не, ние не сме простаците и нарушителите. И тъкмо тъй като не сме, а сме някакви свръхчисти и положителни, си разрешаваме да окачествяваме другите, да ги съдим. Аз също правя от време на време този грях, с цел да се харесам на публиката, само че го правя с противен усет в устата.
А би трябвало да бъде тъкмо противоположното - да гледаме неприятното у себе си с желанието да го изправим, а у другия да търсим постоянно положителното, тъй като в случай че търсим положителното от другия, той най-вероятно с него ще ни отговори. Ако напсуваш чужд на улицата, евентуално ще те напсува и той; в случай че се отнесеш общително, несъмнено и той ще бъде общителен, като от самото начало носи у себе си и любезността и псувнята - каквото повикало, такова се обадило.
Това е един, признавам, отегчителен принцип. Прилагането му не води до възбуждащи партизански пристрастености, няма го опиянението на конфликта сред агитките. Но си представете какъв брой по-различно би било, в случай че, разяснявайки обществените персони, търсим в тях положителното, а не неприятното, гледаме положителните им каузи, а не злите. Всеки човек прави и положителни, и зли каузи. Остава да решиш по кои от тях ще го познаеш. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Отдавайки се на такива странни разсъждения обаче, забелязах нещо, което съм следил и различен път. Читателите се оказват комплицирани - тоя в този момент от кои е?! Гешевист ли е или руменрадевист? Гербераст ли е или комунде? А може да е либерален българин, който не може да реши кого ненавижда повече - Румен Радев или Иван Гешев, президента-комунист или прокурора-мутра. " Който не е с нас е срещу нас! " ; " Враговете на моите врагове са мои другари! " - това са комфортни максими за всеки, който копнее нещата да са елементарни, ясни и подредени. Но от време на време нещата, въпреки ясни и подредени, по никакъв начин не са елементарни. Може би ние ги вършим такива, високомерно усложнявайки първичната елементарност, само че фактът е налице.
Понякога би трябвало да оставим настрани разделянето, тъй като то не изчерпва всички измерения както на човешката персона, по този начин и на публичните процеси, в които личността взе участие. По време на Балканската война сигурно са се сражавали един до друг и русофили, и русофоби. От свинска чума гинат прасетата и на левскари, и на цесекари. Остаряват и умират както еволюционистите, по този начин и креационистите, а някои умират и преди да остареят. Наистина има надпартийни обстановки, в които хората престават да бъдат " наши " или " ваши ". Лошото е, че в тези обстановки скоро всички стават " наши " и стартират да се оглеждат къде са " вашите ". И когато не съумеят да ги открият в непосредствена непосредственост, стартират да сочат с пръст извънземните. Вижте филми като " Денят на независимостта ", " Война на световете " и прочие Там се търси обстановка, в която човечеството може да се сплоти в името на общ проблем и обща цел и да стане едно монолитно, сплотено и солидарно цяло. Оказва се, че това е допустимо единствено при съществуването на извънсистемен зложелател (извънземните), само че тогава печалната равносметка е, че човечеството още веднъж не е едно цяло, а като цяло е единствено половината, единствено едната антагонистична страна от нещо по-голямо. Диалектика - единение и битка на противоположностите, Ин и Ян, ангели и демони.
Странно е да си мисля тези неща тъкмо аз - нежният бард на безапелационното разделяне, който постоянно съм се опълчвал на модерните заклинания " няма ляво, няма дясно ", потвърждавайки, че ляво и дясно ще има, даже и когато самите ние изчезнем. Всъщност аз настоявам, че постоянно ще има плюс и минус. В политиката те се назовават дясно и ляво, в даоизма Ин и Ян, а в етиката - положително и зло.
Според богословието обаче положителното и злото не са двете идентични елементи на едно цяло, дори не са съразмерни. Бог и сатаната не са двете страни на едно и също, сатаната не е Бог с негативен знак, колкото и да му се желае. Християнското мнение за положителното и злото е по-особено от всички останали дуалистични доктрини, а пък европейското мислене в главните си понятия и полезности към момента е надълбоко християнско, колкото и този факт да вбесява някои прогресивни мозъци. За християнската мисъл злото не е природа, не е естество, а краткотрайно положение на падналото създание. Няма зла природа, тъй като единствено Бог може да твори природа, а Бог не твори зло. Бог може единствено да позволява злото в сходство с проекта на Домостроителството или другояче казано - със сюжета на историята. Следователно, в случай че би трябвало да онагледим християнската визия за положително и зло сходно на даоистите, тя няма да е познатият Ин-Ян, а бял кръг със инцидентно попаднала черна точка в средата.
Можем ли да пренесем тази скица в политиката? Мооооже - както е споделила положителната ламя Спаска. В политиката дясното дава отговор на положителното, а лявото на злото. В политиката дясното е нормалността, а лявото е отклоняване, краткотрайно положение на лудост, наричащо лъжата " истина ". Лявото и дясното не са пропорционални, не са аналогични, не са едно и също, единствено че с друг знак, както не са такива и положителното и злото. " Но левите хора са повече от десните! ", ще възрази някой. А по какъв начин другояче да бъде в един свят, който по думите на св. Иоан Богослов " целият лежи в злото "?
Лявото си приписва полезности на дясното (солидарност, правдивост, съчувствие и т.н.), само че ги изопачава, трансформира ги от истина в неистина, в илюзия и хубост. Антихристът не е съперник на Христос, не е срещу Него, а се показва за Него. Лявото основава фиктивен блян и го размахва пред алчните очи на човечеството. Всяко петънце, всяка пукнатинка в полираната до искра фасада на идеала провокират у лявото революционна гняв и ентусиазъм поради петънцето да взриви целият свят. Подлежащия на заличаване свят лявото афишира за остарял, изживял времето си и вместо него тръби за " напредък ", за устремно придвижване от еволюционна точка А към еволюционна точка В, която най-накрая ще е дефинитивна, тъй като нищо по-съвършено не може да се измисли от това, което ни чака там.
Точно както антихристът се показва за Христос, по този начин и лявото постоянно се показва за дясно (особено в последния Европейски парламент). Затова има доста по природа леви хора, които мислят себе си и се показват за десни, както и противоположното. В навечерието на предварителните парламентарни избори през 2013 преглеждах едно социологическо изследване за електоралните настройки в България, в което над 30% от интервюираните се обявяваха за десни, само че от идващите въпроси ставаше ясно, че в реалност такива са не повече от 15%, т.е. 85% всъщност са по-скоро леви. Плашещо. Има доста свестни хора, които си мислят, че са леви, тъй като се борят за обществена правдивост и взаимност. Не, не сте леви, просто сте положителни, изключително в случай че го вършиме от сърце, а не лицемерно с някаква подлост.
Но в случай че всичко в действителност е толкоз комплицирано, по какъв начин тогава е допустимо и въобще нужно ли е да се издигаш над плюса и минуса, над дясното и лявото, над положителното и злото? Нужно ли е да търсиш " надпартийност " и " аполитичност "? Да, в случай че допуснеш грешката да разглеждаш човечеството като състоящо се от положителни хора и от зли хора, от леви и от десни. Хората обаче ще се разделят на безусловно положителни и безусловно зли чак в деня на Страшния съд, когато Бог ще постави от дясната Си страна праведниците, а от лявата - достойните за наказание. Ляво и дясно. Дотогава у всеки човек, както и в творението като цяло, има и положително, и зло, и ляво, и дясно. Голямата конспирация на живота е кое ще изберем и какви ще бъдем в смъртния си час.
Не бива да гледаме положителното у себе си и неприятното у другия, както сме привикнали: " Еее, ууу... Гледай го тоя, бе! Боклук! Не сме народ, а мърша! Няма страна! Всички са простаци и нарушители! ", като не ни напуща съзнанието, че можем да изречем всичко това само от личната си морална висота. Не, ние не сме мърша. Не, ние не сме простаците и нарушителите. И тъкмо тъй като не сме, а сме някакви свръхчисти и положителни, си разрешаваме да окачествяваме другите, да ги съдим. Аз също правя от време на време този грях, с цел да се харесам на публиката, само че го правя с противен усет в устата.
А би трябвало да бъде тъкмо противоположното - да гледаме неприятното у себе си с желанието да го изправим, а у другия да търсим постоянно положителното, тъй като в случай че търсим положителното от другия, той най-вероятно с него ще ни отговори. Ако напсуваш чужд на улицата, евентуално ще те напсува и той; в случай че се отнесеш общително, несъмнено и той ще бъде общителен, като от самото начало носи у себе си и любезността и псувнята - каквото повикало, такова се обадило.
Това е един, признавам, отегчителен принцип. Прилагането му не води до възбуждащи партизански пристрастености, няма го опиянението на конфликта сред агитките. Но си представете какъв брой по-различно би било, в случай че, разяснявайки обществените персони, търсим в тях положителното, а не неприятното, гледаме положителните им каузи, а не злите. Всеки човек прави и положителни, и зли каузи. Остава да решиш по кои от тях ще го познаеш. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ