Агонията на бойците в „Азовстал“: Лъжите и парите на Киев, жени снайперисти и глад
Защо капитулацията стартира едвам на 16 май?
Имаше доста аргументи. Най-важната е, че бранителите на „ Азовстал “ изцяло изгубиха опцията да водят бойни дейности. Видях с очите си по какъв начин се осъществя всичко в реалност. На командния пункт на батальон „ Восток “ имаше голям плазмен екран, който показваше офанзивите на дроновете. Нашите дронове висяха във въздуха непрестанно – единият се връща за кацане, с цел да зареди батериите и да се прочете информацита от флаш картата, другият незабавно излетява. Зад екрана седеше умел наблюдаващ, който постоянно виждаше това, което другите не виждаха. Наблюдателят оповестява: „ При постройка 53 придвижване на вражеска група от петима души”. Минохвъргачката получава за секунда координатите, още 20 секунди, и стартира огън. Не мога да кажа тъкмо какъв брой дрона по едно и също време направляваха територията на завода - десетки. Чувах това безпределно бръмчене добре...
И с изключение на точното заличаване на разпознати цели, Азовстал беше непрекъснато обстрелван от нашата артилерия с ракети „ Град “, тежки огнехвъргачки (ТОС „ Чебурашка “), авиация и флот. Всъщност придвижването на “азовците” към завода беше допустимо единствено в интервали на договаряния и помирение за освобождение на цивилни и служащи от последната промяна на фабриката.
Към момента на излизането на първите групи, които се предадоха на 16 май, съгласно " азовци " те към този момент са били без храна девет дни.
Друга значима причина за предаването е психологическият срив. Както сподели пред специфичния сътрудник на „ Комсомольская истина “ един от създателите на " Азов " с позивна " Аспид ", те са вярвали, че ще бъдат освободени благодарение на някакви политически съглашения или по време на военна интервенция. В „ Азовстал “ обичаха да рисуват карти с червени стрелки - по какъв начин ще удрят от фабриката към групата за деблокиране. Киев хранеше с обещания и даже постоянно превеждаше по-високи заплати с бонуси „ за блокада и храброст “. " Aспид " даже сподели банкова сметка на телефона си - за 80 дни стоене в „ Азовстал " той получи 190 хиляди гривни (380 хиляди рубли - кор. бел.). Но в реалност деблокирането беше невероятно. От самолетите за „ Азовстал “ даже не беше допустимо да се смъкват нужните медикаменти. Приблизително 600 ранени агонизираха в подземията на завода, губейки така и така ниския военен дух. В същото време съветската договаряща група за месец откри поверителни контакти с част от военния хайлайф на бранителите. Обещаха им да им зачетат доброволната капитулация и буквално им обясниха, че „ Киев се нуждае единствено от мъртвите герои на Азовстал “. Бойците от завода се досещаха, че това е по този начин. Отношенията сред политиците от Киев и „ азовци “-те постоянно са били на ръба на неприязън. И в последна сметка всички тези съставни елементи сработиха.
Колко се отхвърлиха?
Към 22 май в „ Азовстал “ са се предали 2439 бойци от „ Азов “, бойци от въоръжените сили на Украйна, бреговата защита, граничарите и чиновниците на армията. Съставът на освободените към момента е конфиденциален в полза на нашите специфични служби и следователи. Все още не са ни показани нито западни наемници, нито задгранични офицери-съветници. Тяхната орис към момента е секретна. Имаше вид да се отърват от тях като ненужни очевидци, способни да компрометират режима в Киев и Запада като цяло.
Сред предалите се са 78 дами, множеството от които са лекари, медицински сестри, чиновници на финансовите отдели на военните елементи. Известно, че снайперистката Екатерина Полищук, която се е включила към „ Азов “ на 13-годишна възраст, е била в „ Азовстал “. Все още не е показан на обществеността този случай, само че съгласно специалистите не би трябвало да има доста снайперисти, а дамите снайперисти като цяло са извънредно редки.
Броят на предалите се не е финален, съгласно командира на батальон " Восток " Александър Ходаковски, който, апропо, също се занимава с окончателното пречистване на завода и индустриалната зона, може да има изненади под формата на скрити групи от тези, които никога не би трябвало да стигат до нашите специфични служби. Според Александър Ходаковски те могат да изчакат до момента в който завърши чистката и единствено няколко десетки служители на реда и резервисти на контролно-пропускателни пунктове ще останат в „ Азовстал “. Чакаме резултатите от зачистването, до момента в който сапьорите работят в Азостал.
Какво ще се случи с пленените бойци?
Първо, съставът на тези, които са се предали, е разнороден. Повечето попадат под наредбите на Женевската спогодба за отбрана на военнопленниците и ще бъдат приети за бойци. Съдбата им ще бъде избрана в близко бъдеще, може би ще бъдат разменени. Разбира се, в случай че тези хора не са забъркани във военни закононарушения. Колко " Азов " -ци измежду пандизчиите има към момента не се знае. Както означи Александър Ходаковски, пълководец на батальон Донецката национална република (ДНР) „ Восток “, измежду пандизчиите няма нито един човек, който незабавно да бъде разпознат като „ азовец “. Преди да попаднат в плен, всички скъсаха нашивките и отличителните си знаци, предизвикателно разбиваха телефони, таблети и преносими компютри. Разследващите имат доста работа. Най-вероятно най-известните бойци ще бъдат съдени от арбитражен съд в ДНР (той се образува в момента), а в националните републики на Донбас, дано ви припомня, смъртното наказване не е анулирано. Много е евентуално мнозина от тях да ги чака дълга работа и възобновяване на разрушените пътища и уреди: като германците след Великата отечествена война.
Имаше доста аргументи. Най-важната е, че бранителите на „ Азовстал “ изцяло изгубиха опцията да водят бойни дейности. Видях с очите си по какъв начин се осъществя всичко в реалност. На командния пункт на батальон „ Восток “ имаше голям плазмен екран, който показваше офанзивите на дроновете. Нашите дронове висяха във въздуха непрестанно – единият се връща за кацане, с цел да зареди батериите и да се прочете информацита от флаш картата, другият незабавно излетява. Зад екрана седеше умел наблюдаващ, който постоянно виждаше това, което другите не виждаха. Наблюдателят оповестява: „ При постройка 53 придвижване на вражеска група от петима души”. Минохвъргачката получава за секунда координатите, още 20 секунди, и стартира огън. Не мога да кажа тъкмо какъв брой дрона по едно и също време направляваха територията на завода - десетки. Чувах това безпределно бръмчене добре...
И с изключение на точното заличаване на разпознати цели, Азовстал беше непрекъснато обстрелван от нашата артилерия с ракети „ Град “, тежки огнехвъргачки (ТОС „ Чебурашка “), авиация и флот. Всъщност придвижването на “азовците” към завода беше допустимо единствено в интервали на договаряния и помирение за освобождение на цивилни и служащи от последната промяна на фабриката.
Към момента на излизането на първите групи, които се предадоха на 16 май, съгласно " азовци " те към този момент са били без храна девет дни.
Друга значима причина за предаването е психологическият срив. Както сподели пред специфичния сътрудник на „ Комсомольская истина “ един от създателите на " Азов " с позивна " Аспид ", те са вярвали, че ще бъдат освободени благодарение на някакви политически съглашения или по време на военна интервенция. В „ Азовстал “ обичаха да рисуват карти с червени стрелки - по какъв начин ще удрят от фабриката към групата за деблокиране. Киев хранеше с обещания и даже постоянно превеждаше по-високи заплати с бонуси „ за блокада и храброст “. " Aспид " даже сподели банкова сметка на телефона си - за 80 дни стоене в „ Азовстал " той получи 190 хиляди гривни (380 хиляди рубли - кор. бел.). Но в реалност деблокирането беше невероятно. От самолетите за „ Азовстал “ даже не беше допустимо да се смъкват нужните медикаменти. Приблизително 600 ранени агонизираха в подземията на завода, губейки така и така ниския военен дух. В същото време съветската договаряща група за месец откри поверителни контакти с част от военния хайлайф на бранителите. Обещаха им да им зачетат доброволната капитулация и буквално им обясниха, че „ Киев се нуждае единствено от мъртвите герои на Азовстал “. Бойците от завода се досещаха, че това е по този начин. Отношенията сред политиците от Киев и „ азовци “-те постоянно са били на ръба на неприязън. И в последна сметка всички тези съставни елементи сработиха.
Колко се отхвърлиха?
Към 22 май в „ Азовстал “ са се предали 2439 бойци от „ Азов “, бойци от въоръжените сили на Украйна, бреговата защита, граничарите и чиновниците на армията. Съставът на освободените към момента е конфиденциален в полза на нашите специфични служби и следователи. Все още не са ни показани нито западни наемници, нито задгранични офицери-съветници. Тяхната орис към момента е секретна. Имаше вид да се отърват от тях като ненужни очевидци, способни да компрометират режима в Киев и Запада като цяло.
Сред предалите се са 78 дами, множеството от които са лекари, медицински сестри, чиновници на финансовите отдели на военните елементи. Известно, че снайперистката Екатерина Полищук, която се е включила към „ Азов “ на 13-годишна възраст, е била в „ Азовстал “. Все още не е показан на обществеността този случай, само че съгласно специалистите не би трябвало да има доста снайперисти, а дамите снайперисти като цяло са извънредно редки.
Броят на предалите се не е финален, съгласно командира на батальон " Восток " Александър Ходаковски, който, апропо, също се занимава с окончателното пречистване на завода и индустриалната зона, може да има изненади под формата на скрити групи от тези, които никога не би трябвало да стигат до нашите специфични служби. Според Александър Ходаковски те могат да изчакат до момента в който завърши чистката и единствено няколко десетки служители на реда и резервисти на контролно-пропускателни пунктове ще останат в „ Азовстал “. Чакаме резултатите от зачистването, до момента в който сапьорите работят в Азостал.
Какво ще се случи с пленените бойци?
Първо, съставът на тези, които са се предали, е разнороден. Повечето попадат под наредбите на Женевската спогодба за отбрана на военнопленниците и ще бъдат приети за бойци. Съдбата им ще бъде избрана в близко бъдеще, може би ще бъдат разменени. Разбира се, в случай че тези хора не са забъркани във военни закононарушения. Колко " Азов " -ци измежду пандизчиите има към момента не се знае. Както означи Александър Ходаковски, пълководец на батальон Донецката национална република (ДНР) „ Восток “, измежду пандизчиите няма нито един човек, който незабавно да бъде разпознат като „ азовец “. Преди да попаднат в плен, всички скъсаха нашивките и отличителните си знаци, предизвикателно разбиваха телефони, таблети и преносими компютри. Разследващите имат доста работа. Най-вероятно най-известните бойци ще бъдат съдени от арбитражен съд в ДНР (той се образува в момента), а в националните републики на Донбас, дано ви припомня, смъртното наказване не е анулирано. Много е евентуално мнозина от тях да ги чака дълга работа и възобновяване на разрушените пътища и уреди: като германците след Великата отечествена война.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ