Идва огнена ера с аномалии в климата и пожари
Защо има от ден на ден убийствени горещини и опустошителни пожари, като в Канада и Съединени американски щати? Човечеството го чака нова епоха - огнената епоха на пожарите. Особено обиден ще е умереният континентален климат, твърди специалист, представен от .
От близо 50 години проф. Йохан Голдамер, началник на Глобалния център за наблюдаване на пожарите към университета във Фрайбург, изследва световните промени в климата и отражението им върху другите екосистеми.
През 2013 година под управлението на Голдамер 50 учени от целия свят изготвиха отчет до Организация на обединените нации за последствията от климатичните промени, в който става дума тъкмо за опустошенията, нанасяни от горските пожари.
„ Тогава политиците не ни послушаха, само че през днешния ден наподобява, че нещата се променят”, споделя по този мотив професорът.
Огън гори Арктика
Последиците от световното стопляне се виждат най-много в северните географски ширини, споделя той. В недалечното минало огромните пожари в арктическите и субарктическите региони бяха необичайност. Растителната завивка и в частност хумусният пласт на почвата пречеха на топлината да прониква дълбоко в земята. А през днешния ден, заради по-продължителните пролет, лято и есен, хумусният пласт, покриващ зоната на безконечната заледеност (т.нар. пермафрост), изсъхва.
Това усилва доста вероятността от пораждане на натурален пожар, да вземем за пример след рухването на гръмотевица, а самият пожар бързо се разраства и обгръща огромни територии, показва специалистът. В същото време, заради размразяването на почвите в арктическите райони, което е резултат и от общото повишение на температурата на планетата, почвата губи своята резистентност.
Професор Голдамер и сътрудниците му следят този резултат освен в Аляска и Канада, само че и в Евразия. Това води до разрушение на основаната от индивида инфраструктура: тръбопроводи, промишлени хранилища, петролни резервоари. Именно слягането на почвата аргументи през 2020 година случая край Норилск, където от развален контейнер изтекоха големи количества нефт.
Поначало пожарите оказват помощ за обновяването на горите. Но през днешния ден следим съществени промени в техните характерности, а това не вещае нищо положително, показва Голдамер. Учените записват изместване на пожарите все пò на север. „ Не единствено в тундрата, само че и тук, в Германия и в Централна Европа, ще става все по-трудно да се запазят екосистемите на умерения континентален климат “, предизвестява немският специалист. В резултат от това горите ще се трансформират - в тях ще има от ден на ден растителност, присъща за по-топлите райони - да вземем за пример за Средиземноморието или субтропиците, прибавя той.
Същата наклонност се следи и в цяла континентална Евразия, както и в елементи от Русия - става дума за 1,3 милиарда хектара с гори. За съпоставяне: в цяла Германия има 10 милиона хектара горски масиви. „ При това състояние можем да чакаме изместване в северна посока на цялата растителност, както и на животните от тези горски региони, а дружно с това и на горските пожари “, споделя проф. Голдамер.
В Евразия цъка въглеродна бомба
Унищожаването на обособени екосистеми от пожари не е единственият проблем, който вещае настъпването на нова геоложка епоха - „ епохата на пожарите “, както я назовава проф. Голдамер. „ В последна сметка, гората е освен източник на дървесина и местообитание за доста типове животни и растения, само че и вместилище на въглерод и метан, които почвата всмуква от атмосферата. Поради влажността и специфичните температурни условия тези газове от хилядолетия са „ консервирани “ в растителната биомаса, както и в почвата на разнообразни райони, да вземем за пример в тундрата “, отбелязва професорът.
Поради промени в зоната на безконечната заледеност, големите количества въглерод, насъбрани в почвата, през днешния ден още веднъж могат да бъдат освободени в атмосферата, което ще ускори така наречения парников резултат. „ Ето за какво ние, учените, от години предизвестяваме за това, че в Евразия цъка „ въглеродна бомба “. По неговите думи, най-много три страни са застрашени от това: Съединени американски щати, Канада и Русия. Те имат големи територии с горска растителност, които съхраняват огромни размери метан и въглерод, „ консервирани “ в почвата.
Според проф. Голдамер, на тематиката за пожарите би трябвало да се обърне особено внимание от политиката и политиците. Според него решението на казуса не е в това да се хвърлят от ден на ден средства за гасенето на пожарите. Ученият прави съпоставяне със сегашната пандемия от ковид. „ За сполучливото справяне с вируса се нуждаем от ефикасни ваксини. А имунизациите против измененията на климата към момента не са открити “, показва той.
Източник:Deutsche Welle
От близо 50 години проф. Йохан Голдамер, началник на Глобалния център за наблюдаване на пожарите към университета във Фрайбург, изследва световните промени в климата и отражението им върху другите екосистеми.
През 2013 година под управлението на Голдамер 50 учени от целия свят изготвиха отчет до Организация на обединените нации за последствията от климатичните промени, в който става дума тъкмо за опустошенията, нанасяни от горските пожари.
„ Тогава политиците не ни послушаха, само че през днешния ден наподобява, че нещата се променят”, споделя по този мотив професорът.
Огън гори Арктика
Последиците от световното стопляне се виждат най-много в северните географски ширини, споделя той. В недалечното минало огромните пожари в арктическите и субарктическите региони бяха необичайност. Растителната завивка и в частност хумусният пласт на почвата пречеха на топлината да прониква дълбоко в земята. А през днешния ден, заради по-продължителните пролет, лято и есен, хумусният пласт, покриващ зоната на безконечната заледеност (т.нар. пермафрост), изсъхва.
Това усилва доста вероятността от пораждане на натурален пожар, да вземем за пример след рухването на гръмотевица, а самият пожар бързо се разраства и обгръща огромни територии, показва специалистът. В същото време, заради размразяването на почвите в арктическите райони, което е резултат и от общото повишение на температурата на планетата, почвата губи своята резистентност.
Професор Голдамер и сътрудниците му следят този резултат освен в Аляска и Канада, само че и в Евразия. Това води до разрушение на основаната от индивида инфраструктура: тръбопроводи, промишлени хранилища, петролни резервоари. Именно слягането на почвата аргументи през 2020 година случая край Норилск, където от развален контейнер изтекоха големи количества нефт.
Поначало пожарите оказват помощ за обновяването на горите. Но през днешния ден следим съществени промени в техните характерности, а това не вещае нищо положително, показва Голдамер. Учените записват изместване на пожарите все пò на север. „ Не единствено в тундрата, само че и тук, в Германия и в Централна Европа, ще става все по-трудно да се запазят екосистемите на умерения континентален климат “, предизвестява немският специалист. В резултат от това горите ще се трансформират - в тях ще има от ден на ден растителност, присъща за по-топлите райони - да вземем за пример за Средиземноморието или субтропиците, прибавя той.
Същата наклонност се следи и в цяла континентална Евразия, както и в елементи от Русия - става дума за 1,3 милиарда хектара с гори. За съпоставяне: в цяла Германия има 10 милиона хектара горски масиви. „ При това състояние можем да чакаме изместване в северна посока на цялата растителност, както и на животните от тези горски региони, а дружно с това и на горските пожари “, споделя проф. Голдамер.
В Евразия цъка въглеродна бомба
Унищожаването на обособени екосистеми от пожари не е единственият проблем, който вещае настъпването на нова геоложка епоха - „ епохата на пожарите “, както я назовава проф. Голдамер. „ В последна сметка, гората е освен източник на дървесина и местообитание за доста типове животни и растения, само че и вместилище на въглерод и метан, които почвата всмуква от атмосферата. Поради влажността и специфичните температурни условия тези газове от хилядолетия са „ консервирани “ в растителната биомаса, както и в почвата на разнообразни райони, да вземем за пример в тундрата “, отбелязва професорът.
Поради промени в зоната на безконечната заледеност, големите количества въглерод, насъбрани в почвата, през днешния ден още веднъж могат да бъдат освободени в атмосферата, което ще ускори така наречения парников резултат. „ Ето за какво ние, учените, от години предизвестяваме за това, че в Евразия цъка „ въглеродна бомба “. По неговите думи, най-много три страни са застрашени от това: Съединени американски щати, Канада и Русия. Те имат големи територии с горска растителност, които съхраняват огромни размери метан и въглерод, „ консервирани “ в почвата.
Според проф. Голдамер, на тематиката за пожарите би трябвало да се обърне особено внимание от политиката и политиците. Според него решението на казуса не е в това да се хвърлят от ден на ден средства за гасенето на пожарите. Ученият прави съпоставяне със сегашната пандемия от ковид. „ За сполучливото справяне с вируса се нуждаем от ефикасни ваксини. А имунизациите против измененията на климата към момента не са открити “, показва той.
Източник:Deutsche Welle
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ