Стойчо Кацаров: Правителството трябва да плати здравните осигуровки
Защо хората, които са в неплатен отпуск поради пандемията, остават без здравни осигуровки и кой би трябвало да ги поеме? Можем ли да приказваме за законодателен пропуск и дали той може да бъде напълнен, в случай че неплатеният отпуск поради Covid рестриктивните мерки не е разказан нито като по виновност на служащия, нито по виновност на работодателя, то тогава кой би трябвало да покрие здравните осигуровки на чиновниците, когато бизнесът им е затворен?
Това самите служащи ли са, както поучават от общественото министерство? Според обществения министър хората би трябвало да платят здравните си осигуровки за интервалите на неплатен отпуск, с цел да не изгубят посред пандемията и правата си на платено от НЗОК лекуване.
„ Според мен има празнота в закона и това е трябвало да се планува, още когато се е вземало решението за изключителната епидемиологична конюнктура “ - уточни в „ Хоризонт до обед “ Стойчо Кацаров от Център за отбрана на правата в опазването на здравето.
„ Законът споделя, че в случай че служащият излезе по свое предпочитание в неплатен отпуск, той би трябвало да внесе здравните си вноски върху половината от минималния застрахователен приход на самоосигуряващите се лица.
В случая обаче служащият не излиза по избор в неплатен отпуск, а по заповед на министъра на опазването на здравето и по тази причина отговорността е на държавното управление, а не на служащия, нито на работодателя – а законът за здравното обезпечаване изобщо не преглежда тази догадка и това би трябвало да се поправя – мина към този момент задоволително време да бъде поправен този пропуск ", сподели още Стойчо Кацаров.
„ Решение може да се реализира и тълкувайки съществуващите правни разпореждания – има общ юридически принцип – че този, който е нанесъл някому щета, би трябвало да я поправи – да кажем - в тази ситуация е държавното управление.
От друга страна можем да тълкуваме изплащането на обезщетения през общественото министерство – тези 24 лева дневно за хората в неплатен отпуск. Чрез тези обезщетения държавното управление става своего рода шеф – тъй че държавното управление би трябвало да заплати и здравните вноски. Като към тези към тези 24 лева да се прибавят още средства - да станат към 30 лева обезщетенията ", разяснява още доктор Кацаров.
Според него корекции в закона са нужни, каквото и да се реши.
" Този, който е излязъл в неплатен отпуск, си заплаща здравните осигуровки, съгласно закона и Кодекса на труда, само че законодателен празен ход има за сегашната обстановка на пандемия ", разяснява тематиката пред БНР и доктор Хасан Адемов, народен представител от Движение за права и свободи.
" Трябва да уточним, че когато лицето единствено е поискало неплатен отпуск, осигуровките са за негова сметка, а когато е със заповед на работодателя - той заплаща. А в сегашната обстановка - правото за един месец неплатен отпуск, след това беше удължено на 60 дни, а с последните промени в закона за изключителното състояние този период се удължава до 90 дни.
В тези рамки не се губят никакви осигурителни права - за пенсия, майчинство, само че не се планува същата догадка и за здравните осигуровки и права. Този въпрос не се включва и в закона за здравото обезпечаване, който приехме доскоро.
Този въпрос съгласно мен би трябвало да се реши в Закона за изключителните ограничения. След вашата покана осведомих за проблема и ръководителя на Надзора на НЗОК, с министъра на финансите, с ръководителя на бюджетната комисия, само че решение на бюджетна комисия не се взе. "
Адемов добави, че сега, в случай че в границите на три месеца имаш платени здравните осигуровки за последните три години, тогава не губиш осигурителни права. Има и един различен текст в Закона здравното осигураване, който споделя, че когато има начислени дължими, само че неизплатени суми, тогава лицето не губи осигурителните си права. Но в нашия случай няма начислени заплати, а има начислени обезщетения - което също е неуместно. И друго неуместно, признато предишното година - на робатодателя е вменено обвързване, в случай че предприятието е спряно със заповед на държавен орган, той не би трябвало да позволява служащи там - а по какъв начин тогава те би трябвало да заплащат здравни осигуровки? това разяснява още Хасан Адемов.
Според него ръководещите нямат воля да създадат корекции в законодателството.
Това самите служащи ли са, както поучават от общественото министерство? Според обществения министър хората би трябвало да платят здравните си осигуровки за интервалите на неплатен отпуск, с цел да не изгубят посред пандемията и правата си на платено от НЗОК лекуване.
„ Според мен има празнота в закона и това е трябвало да се планува, още когато се е вземало решението за изключителната епидемиологична конюнктура “ - уточни в „ Хоризонт до обед “ Стойчо Кацаров от Център за отбрана на правата в опазването на здравето.
„ Законът споделя, че в случай че служащият излезе по свое предпочитание в неплатен отпуск, той би трябвало да внесе здравните си вноски върху половината от минималния застрахователен приход на самоосигуряващите се лица.
В случая обаче служащият не излиза по избор в неплатен отпуск, а по заповед на министъра на опазването на здравето и по тази причина отговорността е на държавното управление, а не на служащия, нито на работодателя – а законът за здравното обезпечаване изобщо не преглежда тази догадка и това би трябвало да се поправя – мина към този момент задоволително време да бъде поправен този пропуск ", сподели още Стойчо Кацаров.
„ Решение може да се реализира и тълкувайки съществуващите правни разпореждания – има общ юридически принцип – че този, който е нанесъл някому щета, би трябвало да я поправи – да кажем - в тази ситуация е държавното управление.
От друга страна можем да тълкуваме изплащането на обезщетения през общественото министерство – тези 24 лева дневно за хората в неплатен отпуск. Чрез тези обезщетения държавното управление става своего рода шеф – тъй че държавното управление би трябвало да заплати и здравните вноски. Като към тези към тези 24 лева да се прибавят още средства - да станат към 30 лева обезщетенията ", разяснява още доктор Кацаров.
Според него корекции в закона са нужни, каквото и да се реши.
" Този, който е излязъл в неплатен отпуск, си заплаща здравните осигуровки, съгласно закона и Кодекса на труда, само че законодателен празен ход има за сегашната обстановка на пандемия ", разяснява тематиката пред БНР и доктор Хасан Адемов, народен представител от Движение за права и свободи.
" Трябва да уточним, че когато лицето единствено е поискало неплатен отпуск, осигуровките са за негова сметка, а когато е със заповед на работодателя - той заплаща. А в сегашната обстановка - правото за един месец неплатен отпуск, след това беше удължено на 60 дни, а с последните промени в закона за изключителното състояние този период се удължава до 90 дни.
В тези рамки не се губят никакви осигурителни права - за пенсия, майчинство, само че не се планува същата догадка и за здравните осигуровки и права. Този въпрос не се включва и в закона за здравото обезпечаване, който приехме доскоро.
Този въпрос съгласно мен би трябвало да се реши в Закона за изключителните ограничения. След вашата покана осведомих за проблема и ръководителя на Надзора на НЗОК, с министъра на финансите, с ръководителя на бюджетната комисия, само че решение на бюджетна комисия не се взе. "
Адемов добави, че сега, в случай че в границите на три месеца имаш платени здравните осигуровки за последните три години, тогава не губиш осигурителни права. Има и един различен текст в Закона здравното осигураване, който споделя, че когато има начислени дължими, само че неизплатени суми, тогава лицето не губи осигурителните си права. Но в нашия случай няма начислени заплати, а има начислени обезщетения - което също е неуместно. И друго неуместно, признато предишното година - на робатодателя е вменено обвързване, в случай че предприятието е спряно със заповед на държавен орган, той не би трябвало да позволява служащи там - а по какъв начин тогава те би трябвало да заплащат здравни осигуровки? това разяснява още Хасан Адемов.
Според него ръководещите нямат воля да създадат корекции в законодателството.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ