Говорим си до смърт. Защо ЕС не успява да се противопостави на Путин
Защо европейските политици постоянно се връщат от Москва, подвили опашки? В последните дни има няколко такива визити, само че и те като че ли приключват по този начин, както и предходните - без необикновен резултат, а постоянно и с извода, че домакинът Путин е подложил на някакви унижения съответния си европейски посетител.
Отговорите нормално са два - или се твърди, че Кремъл има голям опит в дипломацията, или че европейците са неспособни да се оправят в договаряния с Путин. Понякога се твърди, че е композиция от двете.
Но аз бих добавил още един аспект - този за "пост-политическия " Европейски съюз и неговата некадърност да се оправи с какъвто и да било конфронтация, без значение дали той е вътре в съюза или отвън него.
Преди година и в този момент
Френският президент Еманюел Макрон при започване на седмицата поради скупчването на съветските войски до Украйна.
Ситуацията доста подсети едно друго посещаване в сериозен миг - тъкмо преди година, когато Москва беше арестувала хиляди протестиращи и се готвеше да осъди опозиционера Алексей Навални. Тогава в Русия беше водачът на европейската дипломация, който се срещна с външния министър Сергей Лавров. Беззъбото му посещаване завърши с шумни апели на евродепутати Борел да подаде оставка, което го принуди да дава пояснения за държанието си в Москва в пленарната зала.
Тази седмица Макрон не изглеждаше толкоз неосведомен, колкото преди време Борел, само че все пак стана ясно, че той си е тръгнал от Кремъл без никакви съответни резултати. На агресивността и провокациите на Путин той съумя да опълчи единствено изказванието, че би трябвало да се придържаме към разговора и даже прояви някакво схващане към съветските ползи.
Разбира се, че е несвоевременно да съпоставяме статута на Борел и на Макрон. Първият е бюрократ, който не е избиран на избори, а вторият е определен и мощен президент на втората по величина европейска стопанска система.
Само че Маркон не е отивал в Москва, с цел да приказва единствено от името на Франция, която сега е ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. При водещата си геополитическа и икономическа роля в съюза той приказва и от името на Европейски Съюз.
И тъкмо като Борел предходната година, Макрон откри, че задачата му е невъзможна. Просто тъй като той е отивал в Москва без нищо, което да може да предложи, с изключение на разговор по някои въпроси.
Това е всичко, което Европейски Съюз може да предложи в наши дни. Затова му е мъчно на Брюксел.
Капанът "Брюксел "
Без значение кой си, даже и да си някой толкоз всесилен, колкото е Макрон, ти просто не си стопанин на решенията в Европейски Съюз. Ти си единствено един от няколкото играчи. И то в обстановка, в която нито едно решение не е непосредствено.
Авторитарните водачи като Путин или Ердоган знаят това. Знаят го и водачи в съюза като Виктор Орбан. Да, Франция е състезател "тежка категория ", само че като единствено една от членките на Европейски Съюз тя не може сама да наложи основни наказания на Русия от вида на това да изключи страната от системата SWIFT, да спре "Северен поток-2 " или да наложи ограничавания на олигарсите и техните фамилии. Макрон беше жертван да се срещне с Путин, до момента в който държи в ръка една микроскопична сопа и блудкав морков.
Капанът "НАТО "
НАТО е другата институция, в която решенията се взимат с консенсус, и там обстановката е същата.
Съединени американски щати са свръхмогъщи в този клуб и ненапълно могат да принудят съдружниците си да следват тяхната воля, само че и това си има граници. Досега Вашингтон по този начин и не е съумял да издейства пътна карта за участието на Украйна или Грузия в НАТО, нито да убеди безусловно всички членове, че водачите на киев и Тбилиси би трябвало да вземат участие в срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни.
Да забележим и Англия. Брекзит може и да трансформира страната в по-бедна отпреди, само че той също я направи по-чевръста във взимането на значими решения - от това да си поръча по-бързо от Европейски Съюз ваксини против COVID-19 до това сама да взема решение какви наказания да постанова. Е, правилно е и това, че тези наказания не са толкоз мъчителни, колкото биха били, в случай че целият Европейски Съюз ги беше въвел.
Европейски Съюз като психоанализа
Един посланик ми беше споделил, че Европейски Съюз по самия си план е нещо, което да няма геополитическа роля. "ЕС е великански план на мира. Той не води война. Воювали сме епохи наред, само че в този момент просто се срещаме и си приказваме до гибел ", сподели той.
Тези думи ми подсетиха срещите на върха на Европейски Съюз. Там най-важното не е какво става по време на сесиите, където всеки от 27-те водачи си чете изказването, а това, което става в по този начин наречените "изповедални ". Така бяха кръстени затворените срещи сред съответния министър-председател и дребна група негови хора с ръководителя на съвета. Те наподобяват на изповед пред католическия духовник, на който най-сетне можеш да изсипеш всичко, което те тормози вкъщи или другаде.
В наши дни хората не се изповядват в църквите толкоз, колкото преди, тъй че до момента в който учих европейска политика, един от преподавателите ми споделяше: "гледай на Европейски Съюз като на софа на психоаналитика ". Това беше много по-адекватно изложение.
При психоаналитика се върви с всичките страхове и паники, които си натрупал, и той не ти дава заповеди. Той единствено ти задава въпроси и общително те насочва към това, което можеш да промениш или да подобриш.
Европейски Съюз преди и в този момент
Накратко, за Европейски Съюз е безусловно обикновено да тупа топката и да се моли за това по какъв начин е съумял да сдобри Франция и Германия един път вечно, по какъв начин Испания, Португалия и Гърция са се разделили с диктатурите и в този момент са пуснали котва в демокрацията и относителния разцвет, а източноевропейците се възползват от всичките преимущества на участието след години на пленничество. И по какъв начин всичко това е било реализирано след години на мъчителни взаимни отстъпки и разговор.
Само че всичко това работеше, когато Европейски Съюз трупаше стопански и политически напредък, а демократичната народна власт беше закон. А в този момент историята се връща обратно и влачи със себе си света на геополитиката, в който човек изяжда индивида. Това става с нашествието на Китай и путинска Русия, и решенията ще би трябвало да се намерят както отвън Европейски Съюз, по този начин и вътре в него. И да, намирането на този път се чака в това число и от безапелационния оратор на Франция, чиято сила и триумф във властта в миналото бяха довели до сравняването с всемогъщия Юпитер - римския господ на светлината и бурите.
Отговорите нормално са два - или се твърди, че Кремъл има голям опит в дипломацията, или че европейците са неспособни да се оправят в договаряния с Путин. Понякога се твърди, че е композиция от двете.
Но аз бих добавил още един аспект - този за "пост-политическия " Европейски съюз и неговата некадърност да се оправи с какъвто и да било конфронтация, без значение дали той е вътре в съюза или отвън него.
Преди година и в този момент
Френският президент Еманюел Макрон при започване на седмицата поради скупчването на съветските войски до Украйна.
Ситуацията доста подсети едно друго посещаване в сериозен миг - тъкмо преди година, когато Москва беше арестувала хиляди протестиращи и се готвеше да осъди опозиционера Алексей Навални. Тогава в Русия беше водачът на европейската дипломация, който се срещна с външния министър Сергей Лавров. Беззъбото му посещаване завърши с шумни апели на евродепутати Борел да подаде оставка, което го принуди да дава пояснения за държанието си в Москва в пленарната зала.
Тази седмица Макрон не изглеждаше толкоз неосведомен, колкото преди време Борел, само че все пак стана ясно, че той си е тръгнал от Кремъл без никакви съответни резултати. На агресивността и провокациите на Путин той съумя да опълчи единствено изказванието, че би трябвало да се придържаме към разговора и даже прояви някакво схващане към съветските ползи.
Разбира се, че е несвоевременно да съпоставяме статута на Борел и на Макрон. Първият е бюрократ, който не е избиран на избори, а вторият е определен и мощен президент на втората по величина европейска стопанска система.
Само че Маркон не е отивал в Москва, с цел да приказва единствено от името на Франция, която сега е ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. При водещата си геополитическа и икономическа роля в съюза той приказва и от името на Европейски Съюз.
И тъкмо като Борел предходната година, Макрон откри, че задачата му е невъзможна. Просто тъй като той е отивал в Москва без нищо, което да може да предложи, с изключение на разговор по някои въпроси.
Това е всичко, което Европейски Съюз може да предложи в наши дни. Затова му е мъчно на Брюксел.
Капанът "Брюксел "
Без значение кой си, даже и да си някой толкоз всесилен, колкото е Макрон, ти просто не си стопанин на решенията в Европейски Съюз. Ти си единствено един от няколкото играчи. И то в обстановка, в която нито едно решение не е непосредствено.
Авторитарните водачи като Путин или Ердоган знаят това. Знаят го и водачи в съюза като Виктор Орбан. Да, Франция е състезател "тежка категория ", само че като единствено една от членките на Европейски Съюз тя не може сама да наложи основни наказания на Русия от вида на това да изключи страната от системата SWIFT, да спре "Северен поток-2 " или да наложи ограничавания на олигарсите и техните фамилии. Макрон беше жертван да се срещне с Путин, до момента в който държи в ръка една микроскопична сопа и блудкав морков.
Капанът "НАТО "
НАТО е другата институция, в която решенията се взимат с консенсус, и там обстановката е същата.
Съединени американски щати са свръхмогъщи в този клуб и ненапълно могат да принудят съдружниците си да следват тяхната воля, само че и това си има граници. Досега Вашингтон по този начин и не е съумял да издейства пътна карта за участието на Украйна или Грузия в НАТО, нито да убеди безусловно всички членове, че водачите на киев и Тбилиси би трябвало да вземат участие в срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни.
Да забележим и Англия. Брекзит може и да трансформира страната в по-бедна отпреди, само че той също я направи по-чевръста във взимането на значими решения - от това да си поръча по-бързо от Европейски Съюз ваксини против COVID-19 до това сама да взема решение какви наказания да постанова. Е, правилно е и това, че тези наказания не са толкоз мъчителни, колкото биха били, в случай че целият Европейски Съюз ги беше въвел.
Европейски Съюз като психоанализа
Един посланик ми беше споделил, че Европейски Съюз по самия си план е нещо, което да няма геополитическа роля. "ЕС е великански план на мира. Той не води война. Воювали сме епохи наред, само че в този момент просто се срещаме и си приказваме до гибел ", сподели той.
Тези думи ми подсетиха срещите на върха на Европейски Съюз. Там най-важното не е какво става по време на сесиите, където всеки от 27-те водачи си чете изказването, а това, което става в по този начин наречените "изповедални ". Така бяха кръстени затворените срещи сред съответния министър-председател и дребна група негови хора с ръководителя на съвета. Те наподобяват на изповед пред католическия духовник, на който най-сетне можеш да изсипеш всичко, което те тормози вкъщи или другаде.
В наши дни хората не се изповядват в църквите толкоз, колкото преди, тъй че до момента в който учих европейска политика, един от преподавателите ми споделяше: "гледай на Европейски Съюз като на софа на психоаналитика ". Това беше много по-адекватно изложение.
При психоаналитика се върви с всичките страхове и паники, които си натрупал, и той не ти дава заповеди. Той единствено ти задава въпроси и общително те насочва към това, което можеш да промениш или да подобриш.
Европейски Съюз преди и в този момент
Накратко, за Европейски Съюз е безусловно обикновено да тупа топката и да се моли за това по какъв начин е съумял да сдобри Франция и Германия един път вечно, по какъв начин Испания, Португалия и Гърция са се разделили с диктатурите и в този момент са пуснали котва в демокрацията и относителния разцвет, а източноевропейците се възползват от всичките преимущества на участието след години на пленничество. И по какъв начин всичко това е било реализирано след години на мъчителни взаимни отстъпки и разговор.
Само че всичко това работеше, когато Европейски Съюз трупаше стопански и политически напредък, а демократичната народна власт беше закон. А в този момент историята се връща обратно и влачи със себе си света на геополитиката, в който човек изяжда индивида. Това става с нашествието на Китай и путинска Русия, и решенията ще би трябвало да се намерят както отвън Европейски Съюз, по този начин и вътре в него. И да, намирането на този път се чака в това число и от безапелационния оратор на Франция, чиято сила и триумф във властта в миналото бяха довели до сравняването с всемогъщия Юпитер - римския господ на светлината и бурите.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ