Българската журналистка в Израел Силвия Авдала пред „Труд“: Никой няма право на монопол над историческата истина
Защо експозицията, съдържаща незнайни и непредставени до момента обстоятелства от българското присъединяване във Втората международна война, и спасяването на българските евреи провокира спекулации от редица организации, какви са напъните на папа Йоан XXIII (Ронкали) за подпомагането на разселените евреи, пристигнали в Истанбул по време на войната и за какво ролята на Цар Борис III разделя еврейската общественост – това дискутираме с нашия посетител Силвия Авдала.
– В редакцията на вестник „ Труд “ получихме протестно писмо от ADL (Лигата срещу поругаване), в което се нападна документалната ви галерия “Страната на избавените евреи”, акцентираща на избавителната роля на Цар Борис III и държавното управление през Втората международна война. ADL в продължение на десетилетия признава ролята на цар Борис III. Каква, съгласно вас е повода за внезапната смяна в нейната позиция?
– На откриването на изложбата прожектираме изявление, в което Ейбрахам Фоксман, някогашен шеф на ADL, изяснява ясно и изрично смисъла да бъде разпространявано спасяването на българските евреи, тъй като спрямо останалите страни от Тристранния пакт е безусловно неповторимо. “В ония години, вие българите, задавахте стандартите за човечност, за грижа към изпадналите в нужда”, споделя още в изявлението господин Фоксман. От ADL и в този момент не оспорват ролята на Царя, нито отхвърлят, че са първата авторитетна еврейска организация, която връчи посмъртно специфична премия на Цар Борис за заслугите му към спасяването на евреите и това беше още през 1994 година Днес, Управата на организацията се възмущава, че в изложбата се показват и документи, доказващи съпричастност и на държавното управление към този акт. А те би трябвало да знаят, че режимът в ония години в България беше властнически. Дори Бекерле, Германския пълномощен министър в София, твърди в дневника си и в два от отчетите си, че държавното управление просто се явява реализатор на царската воля. Нещо повече, доста от българите през днешния ден мислят че 10 март, 1943 година завършват опитите за депортиране на евреите от България. В изложбата включихме отчет от немския външен министър Йоахим декор Рибентроп до Ернст Калтенбрунер от 31 август, същата година. Той свидетелства, че незабавно след гибелта на Царя, когато още не е ясно даже кои ще са регенти, държавното управление отхвърля развиване на”еврейския въпрос”, като изрично се опълчва на натиска.
– Кой различен, с изключение на Министерството на културата, поддържа финансово плана за изложбата?
– Министерството на културата поддържа концепцията за документална галерия по тематиката, в границите на Куртурната стратегия за Председателство на Съвета на Европа 2018, а експонатите, включени в изложбата, в действителност събираме от години. И това коства на моя екип не малко сили, време нерви и пари. След формалното разкриване в София, изложбата гостува и в Пловдив на 30 май, а има и предложения за още 12 града. Поради изключителния интерес към концепцията не се колебая, че ще се откри опция този проучвателен в същината си план да откри финансиране и да продължи.
– Имаше протестно писмо, огласено от доктор Александър Оскар – президентът на Организацията на евреите в България „ Шалом “. Какво толкоз обезпокоително има в изложбата, с цел да се стигне до такава остра реакция?
– Д-р Оскар има цялото ми почитание, само че организацията, която оглавява, залага на подготвена политическа позиция, по отношение на спасяването на евреите. Ако аз бях тръгнала по архивите на Европа, носейки подготвена позиция, нямаше да стигна доста надалеч. Защото мисля, че никой няма право на монопол над историческата истина. Според мен е проблем, че поддръжниците и съперниците на историческата истина в никакъв случай не са сядали на една маса. Никога не са представяли едни на други причините си, тъй като просто не се е стигало до разговор. Организацията протестираше против изложбата преди още да е открита, преди още да са я видели и това беше същински притеснително.
– Вие имахте посещаване в Рим, където се срещнахте с представители на Ватикана, с които обсъдихте напъните на Папа Йоан XXIII (Ронкали) да помогнете на разселените евреи, пристигнали в Истанбул по време на войната. Какво научихте от тази аудиенция?
– В дребна частна болница в Бергамо се срещнах Кардинал Лорис Каповила, дълготраен секретар на Анжело Ронкали. Той беше 100 годишен тогава и единствено месец по-късно умря. Кардиналът до последно разказваше за особените благосклонности на Ронкали към България, както и към специфичните му другарски връзки с българското царско семейство. Домът на Ронкали в Сото ил Монте е цялостен с дарове и фотоси от Цар Борис и Царица Йоанна.
За мен обаче бяха по-интересни писмата, които Ронкали си разменя с Цар Борис, във връзка директните визи за Палестина, издавани на евреи от Унгария, Румъния и Словакия. По време на Втората Световна война, Ронкали към този момент не е в България, а е папски нунций в Истанбул. За представителите на Гестапо не остава прикрито съдействието му с Хаим Барлас, началник на Еврейската организация, която провежда легалната и незаконната емиграция от Европа за Палестина.
– Какво е значимото в процеса „ Айхман “ във връзка с България?
– Според мен делото “Айхман” е най-ранното и огромно проучване на Холокоста. Заради големия брой очевидци и приложени документи той дава сведения и за всички политически процеси по време на войната. Израелският прокурор Яков бар Ор още в зала възкликва “Борис е бил воин!”. На процедура сведенията, които дава процеса за ситуацията в България, го трансформират в първата естрада, от която се афишира ролята на българските управляващи – Царя и държавното управление в спасението на евреите. И това е през 1961 година Никой от тези, които през днешния ден се бунтуват против изложбата, не е обявявал, че оспорва изказванията на делото “Айхман”.
– Известната журналистка и мъдрец Хана Аренд е участвала на процеса „ Айхман “,след което издава книга по тематиката. Какво е нейното мнение за България?
– Тази блага, симпатична американка първа споделя на света това, което прокурорът Яков бар Ор афишира в правосъдната зала – “Борис е бил воин!”, нейните публикации излизат в десетки американски вестници в ония времена. Процесът е бил част от новинарските излъчвания по целия свят. Представете си какъв брой американци са търсили на картата, къде е мястото, където народът и неговите управници се носители на толкоз популярен честен капитал.
– Един от въпросите, които разделят еврейската общественост, е ролята на Цар Борис III по въпроса за евреите от Тракия и Македония. Какво мислите по тематиката?
– За всички обаче е ясно – Цар Борис не беше антисемит. Въпросът не е искаше или не искаше да избави евреите от тези земи, а можеше или не можеше. България е единствената страна, на която се вменява виновност за депортацията на население, което не беше нейно. Суверен в тези земи се явява Германия, на България се разрешава отчасти администриране, само че местата в които влиза българска армия, са наречени “Българска окупационна зона в немската административна област Македония”. И германците не инцидентно гледат на всичко там като на лична военна плячка. По време на цялата война, даже в дните на депортацията на евреите от Македония и Беломорието, българските управляващи издават хиляди директни визи на евреи от Унгария, Румъния, Словакия и Югославия и тези евреи съумяват да заминат за Палестина. Това става най-често и с кораби, пътуващи под български байрак с имена Рудничар, Милка, Марица, Беласица, Пенчо и така нататък Има стотици писма, телеграми, отчети от Манфред декор Килингер, Франц декор Папен, немски посланици в Букурещ и Анкара, от Амин ел Хюсеин, основен мюфтия на Йерусалим, както и на сътрудници на Гестапо в Констанца, Мангалия, Варна, Истанбул и Хайфа. Всички те свидетелстват за необикновено огромен брой визи, както и евреи съумели по този метод да стигнат до Обетованата земя. Нали не вярвате, че откакто спомагат на толкоз доста евреи от Европа да се спасят, българските управляващи ще желаят просто да унищожават евреите от Македония и Беломорието?
– Вярно ли е, че посланикът на Съединени американски щати се е намесил в откриването на изложбата и по тази причина Министърът на културата не се яви, въпреки че беше планувано той да я открие?
– Случайно научих за писма, изпратени до Министерски съвет, в опити да се спре тази галерия. Няма механизъм, по който това може да стане, за в този момент не е записано и такова предпочитание. Не съумях да обсъдя с Министъра на културата бъдещето на изложбата, само че той е кардинален човек, добре познава историческата фактология, обвързвана с този проблем и едва ли ще има нещо срещу изложбата да е начало даже на една непрекъсната експозиция. Поради полемиките, които провокира, това е може би един от най-успешните планове, подкрепени от фонд “Култура”, във връзка българското куртурно Европредседателство. Има писма от няколко международни организации с ослепителен интерес към наличието, което може единствено да ме радва. Когато спор като този, изгуби махленския си темперамент, се трансферира и на други ширини, може да се трансформира в добра рекламна акция и да форсира избистрянето на публична българска позиция по въпроса. За това обаче е нужна и политическа воля. Помислете си единствено – българските управляващи през Втората Световна война, въпреки да бяха съдружници на Райха и макар жестокия напън, не изпратиха нито един български евреин на гибел и нито един български боец на Източния фронт. Никой не чака от днешните български управници да имат харизматичността на тогавашните. Но в случай че са подготвени да защитят историческата истина, тогава мейлите на никой дипломат няма да са проблем.
– Какво се надявате, че тази галерия ще реализира и очаквате ли още митинги?
– Изложбата цели да изостри интереса на българите към този максимален български принос в международната цивилизация. Към експозицията демонстрират интерес и не малко чужденци, които желаят да я показват зад граница. Всеки ден получавам мейли от докторанти, учители по история, студенти които желаят да работят със събраните до този миг документи. А дали ще има митинги? Вероятно ще има, само че това единствено ускорява интереса към нея. Аз персонално се надявам, че ще пристигна момента, в който яростните разногласия по тематиката елегантно ще преминат в спокойни и рационални разговори.
Нашият посетител
Силвия Авдала е български публицист, който дълги години работи за български издания като сътрудник от Ивицата Газа. Тя става и основен редактор на българския вестник в Израел. От няколко години Авдала се занимава със документални тематики към избавените български евреи през Втората международна война. Сред плановете й са филми за българската писменост и за спасяването на българските евреи.
– В редакцията на вестник „ Труд “ получихме протестно писмо от ADL (Лигата срещу поругаване), в което се нападна документалната ви галерия “Страната на избавените евреи”, акцентираща на избавителната роля на Цар Борис III и държавното управление през Втората международна война. ADL в продължение на десетилетия признава ролята на цар Борис III. Каква, съгласно вас е повода за внезапната смяна в нейната позиция?
– На откриването на изложбата прожектираме изявление, в което Ейбрахам Фоксман, някогашен шеф на ADL, изяснява ясно и изрично смисъла да бъде разпространявано спасяването на българските евреи, тъй като спрямо останалите страни от Тристранния пакт е безусловно неповторимо. “В ония години, вие българите, задавахте стандартите за човечност, за грижа към изпадналите в нужда”, споделя още в изявлението господин Фоксман. От ADL и в този момент не оспорват ролята на Царя, нито отхвърлят, че са първата авторитетна еврейска организация, която връчи посмъртно специфична премия на Цар Борис за заслугите му към спасяването на евреите и това беше още през 1994 година Днес, Управата на организацията се възмущава, че в изложбата се показват и документи, доказващи съпричастност и на държавното управление към този акт. А те би трябвало да знаят, че режимът в ония години в България беше властнически. Дори Бекерле, Германския пълномощен министър в София, твърди в дневника си и в два от отчетите си, че държавното управление просто се явява реализатор на царската воля. Нещо повече, доста от българите през днешния ден мислят че 10 март, 1943 година завършват опитите за депортиране на евреите от България. В изложбата включихме отчет от немския външен министър Йоахим декор Рибентроп до Ернст Калтенбрунер от 31 август, същата година. Той свидетелства, че незабавно след гибелта на Царя, когато още не е ясно даже кои ще са регенти, държавното управление отхвърля развиване на”еврейския въпрос”, като изрично се опълчва на натиска.
– Кой различен, с изключение на Министерството на културата, поддържа финансово плана за изложбата?
– Министерството на културата поддържа концепцията за документална галерия по тематиката, в границите на Куртурната стратегия за Председателство на Съвета на Европа 2018, а експонатите, включени в изложбата, в действителност събираме от години. И това коства на моя екип не малко сили, време нерви и пари. След формалното разкриване в София, изложбата гостува и в Пловдив на 30 май, а има и предложения за още 12 града. Поради изключителния интерес към концепцията не се колебая, че ще се откри опция този проучвателен в същината си план да откри финансиране и да продължи.
– Имаше протестно писмо, огласено от доктор Александър Оскар – президентът на Организацията на евреите в България „ Шалом “. Какво толкоз обезпокоително има в изложбата, с цел да се стигне до такава остра реакция?
– Д-р Оскар има цялото ми почитание, само че организацията, която оглавява, залага на подготвена политическа позиция, по отношение на спасяването на евреите. Ако аз бях тръгнала по архивите на Европа, носейки подготвена позиция, нямаше да стигна доста надалеч. Защото мисля, че никой няма право на монопол над историческата истина. Според мен е проблем, че поддръжниците и съперниците на историческата истина в никакъв случай не са сядали на една маса. Никога не са представяли едни на други причините си, тъй като просто не се е стигало до разговор. Организацията протестираше против изложбата преди още да е открита, преди още да са я видели и това беше същински притеснително.
– Вие имахте посещаване в Рим, където се срещнахте с представители на Ватикана, с които обсъдихте напъните на Папа Йоан XXIII (Ронкали) да помогнете на разселените евреи, пристигнали в Истанбул по време на войната. Какво научихте от тази аудиенция?
– В дребна частна болница в Бергамо се срещнах Кардинал Лорис Каповила, дълготраен секретар на Анжело Ронкали. Той беше 100 годишен тогава и единствено месец по-късно умря. Кардиналът до последно разказваше за особените благосклонности на Ронкали към България, както и към специфичните му другарски връзки с българското царско семейство. Домът на Ронкали в Сото ил Монте е цялостен с дарове и фотоси от Цар Борис и Царица Йоанна.
За мен обаче бяха по-интересни писмата, които Ронкали си разменя с Цар Борис, във връзка директните визи за Палестина, издавани на евреи от Унгария, Румъния и Словакия. По време на Втората Световна война, Ронкали към този момент не е в България, а е папски нунций в Истанбул. За представителите на Гестапо не остава прикрито съдействието му с Хаим Барлас, началник на Еврейската организация, която провежда легалната и незаконната емиграция от Европа за Палестина.
– Какво е значимото в процеса „ Айхман “ във връзка с България?
– Според мен делото “Айхман” е най-ранното и огромно проучване на Холокоста. Заради големия брой очевидци и приложени документи той дава сведения и за всички политически процеси по време на войната. Израелският прокурор Яков бар Ор още в зала възкликва “Борис е бил воин!”. На процедура сведенията, които дава процеса за ситуацията в България, го трансформират в първата естрада, от която се афишира ролята на българските управляващи – Царя и държавното управление в спасението на евреите. И това е през 1961 година Никой от тези, които през днешния ден се бунтуват против изложбата, не е обявявал, че оспорва изказванията на делото “Айхман”.
– Известната журналистка и мъдрец Хана Аренд е участвала на процеса „ Айхман “,след което издава книга по тематиката. Какво е нейното мнение за България?
– Тази блага, симпатична американка първа споделя на света това, което прокурорът Яков бар Ор афишира в правосъдната зала – “Борис е бил воин!”, нейните публикации излизат в десетки американски вестници в ония времена. Процесът е бил част от новинарските излъчвания по целия свят. Представете си какъв брой американци са търсили на картата, къде е мястото, където народът и неговите управници се носители на толкоз популярен честен капитал.
– Един от въпросите, които разделят еврейската общественост, е ролята на Цар Борис III по въпроса за евреите от Тракия и Македония. Какво мислите по тематиката?
– За всички обаче е ясно – Цар Борис не беше антисемит. Въпросът не е искаше или не искаше да избави евреите от тези земи, а можеше или не можеше. България е единствената страна, на която се вменява виновност за депортацията на население, което не беше нейно. Суверен в тези земи се явява Германия, на България се разрешава отчасти администриране, само че местата в които влиза българска армия, са наречени “Българска окупационна зона в немската административна област Македония”. И германците не инцидентно гледат на всичко там като на лична военна плячка. По време на цялата война, даже в дните на депортацията на евреите от Македония и Беломорието, българските управляващи издават хиляди директни визи на евреи от Унгария, Румъния, Словакия и Югославия и тези евреи съумяват да заминат за Палестина. Това става най-често и с кораби, пътуващи под български байрак с имена Рудничар, Милка, Марица, Беласица, Пенчо и така нататък Има стотици писма, телеграми, отчети от Манфред декор Килингер, Франц декор Папен, немски посланици в Букурещ и Анкара, от Амин ел Хюсеин, основен мюфтия на Йерусалим, както и на сътрудници на Гестапо в Констанца, Мангалия, Варна, Истанбул и Хайфа. Всички те свидетелстват за необикновено огромен брой визи, както и евреи съумели по този метод да стигнат до Обетованата земя. Нали не вярвате, че откакто спомагат на толкоз доста евреи от Европа да се спасят, българските управляващи ще желаят просто да унищожават евреите от Македония и Беломорието?
– Вярно ли е, че посланикът на Съединени американски щати се е намесил в откриването на изложбата и по тази причина Министърът на културата не се яви, въпреки че беше планувано той да я открие?
– Случайно научих за писма, изпратени до Министерски съвет, в опити да се спре тази галерия. Няма механизъм, по който това може да стане, за в този момент не е записано и такова предпочитание. Не съумях да обсъдя с Министъра на културата бъдещето на изложбата, само че той е кардинален човек, добре познава историческата фактология, обвързвана с този проблем и едва ли ще има нещо срещу изложбата да е начало даже на една непрекъсната експозиция. Поради полемиките, които провокира, това е може би един от най-успешните планове, подкрепени от фонд “Култура”, във връзка българското куртурно Европредседателство. Има писма от няколко международни организации с ослепителен интерес към наличието, което може единствено да ме радва. Когато спор като този, изгуби махленския си темперамент, се трансферира и на други ширини, може да се трансформира в добра рекламна акция и да форсира избистрянето на публична българска позиция по въпроса. За това обаче е нужна и политическа воля. Помислете си единствено – българските управляващи през Втората Световна война, въпреки да бяха съдружници на Райха и макар жестокия напън, не изпратиха нито един български евреин на гибел и нито един български боец на Източния фронт. Никой не чака от днешните български управници да имат харизматичността на тогавашните. Но в случай че са подготвени да защитят историческата истина, тогава мейлите на никой дипломат няма да са проблем.
– Какво се надявате, че тази галерия ще реализира и очаквате ли още митинги?
– Изложбата цели да изостри интереса на българите към този максимален български принос в международната цивилизация. Към експозицията демонстрират интерес и не малко чужденци, които желаят да я показват зад граница. Всеки ден получавам мейли от докторанти, учители по история, студенти които желаят да работят със събраните до този миг документи. А дали ще има митинги? Вероятно ще има, само че това единствено ускорява интереса към нея. Аз персонално се надявам, че ще пристигна момента, в който яростните разногласия по тематиката елегантно ще преминат в спокойни и рационални разговори.
Нашият посетител
Силвия Авдала е български публицист, който дълги години работи за български издания като сътрудник от Ивицата Газа. Тя става и основен редактор на българския вестник в Израел. От няколко години Авдала се занимава със документални тематики към избавените български евреи през Втората международна война. Сред плановете й са филми за българската писменост и за спасяването на българските евреи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ