Диана Димитрова: Доброто е заразно, то повлича добро
Защо едно семейство с три деца се завърна в България след 10-годишен живот в Съединени американски щати? Диана Димитрова от Елин Пелин, брачният партньор й Даниел и трите им деца до неотдавна са живели в Тампа, Флорида, само че избрали да се върнат в родината.
Диана е на 36. Завършила е с отличие стопанска система на защитата и сигурността, само че в никакъв случай не е работила по специалността. Обича провокациите и не се бои да пробва. В родния Елин Пелин развива своята Работилничка за чудеса " Малечко Палечко ", в която твори ръчно направени дарове. Отворена към хората, усмихната и подготвена да помогне. Защо е загърбила американската фантазия с цел да се върне в България?
" Мъката по родното място е огромно нещо. Сърцето постоянно влече обратно за жалост и се прибрахме тъй като желая децата ми да бъдат българи на първо място. Имам две момчета и едно момиче на 7, 5 и 3. "
Животът в Америка я е научил да не бъде безучастна към публичните проблеми и да си намира дела. А геният й да увлича след себе си и други хора бързо дава резултат. Актуалната акция по която работи - провежда акция за безплатно кръводаряване, взаимно с община Елин Пелин. Планират я за 8 септември под мотото " Намери време и бъди нашия воин, тъй като някой някъде ще живее с помощта на теб! " Поводът - последната покруса край Своге:
" Защото имаме потребност от кръв. Банката е празна, непрекъснато ставаме очевидци на черната хроника по малкия екран. Последният случай който стана към Своге. Веднага от банката споделиха, че са обезпечили всичката кръв. В един миг си споделих: " Ами в случай че няма? Ако на следващия ден наш непосредствен - татко, майка, дете, не дай Боже, се нуждае, а те нямат кръв? " Тези хора разчитат навръх доброволното кръводаряване и наша работа е да го вършим, да вършим всичко допустимо с цел да им помогнем. "
Българите би трябвало да се научим, че страната не ни е длъжна, че с изключение на права, имаме и отговорности като жители, и в случай че си ги изпълняваме, животът ни сигурно ще стане по-добър. Така е в Америка, споделя още Диана. Там е научила,че " аз-ът не е в центъра на вселената " и по какъв начин да мислиш с какво можеш да бъдеш потребен. Убедена е, че да правиш добрини е висша добродетел, а положителното е заразно. Така възпитава и децата си:
" Това е нещото, което ни липсва. Винаги чакаме някой нещо да направи, а в действителност ние не вършим нищо. Казваме: " Ами, да, ние сме си платили налозите, тъй че еди кой си е задължен. Всъщност всички сме длъжни, с цел да живеят децата ни по-добре, което е най-важното. " И продължава: " Хубаво е някой да прави нещо за нас, само че е хубаво и ние да вършим нещо, хубаво е и ние да даваме нещо. Аз нямам нищо срещу да изляза, да боядисам пейката, да боядисам детската площадка, без никой да ми заплати. Защото децата ми ще играят там, аз ще изляза заран да пия едно кафе там. Нямам нищо срещу да го върша, само че хората постоянно споделят: " Ами да, но някой е задължен. Аз върша отпадък, а на някой му се заплаща да го почисти. " Защо би трябвало някой да го почисти, като можем въобще да не го вършим този отпадък? Това доста ме нервира. Хората не са виновни към личния си живот, към средата, в която живеят. "
И с цел да покаже, че може и другояче, към този момент съвсем завърши първата си акция - за построяването на квартална детска площадка. Успяла е да ангажира общината и майките от региона и планът към този момент върви към край.
" В момента, доколкото знам, е подписан договорът с компания за започване на построяването, тъй че това към този момент е една приключена самодейност. Всичко може, стига да имаш предпочитание. Доброто е заразно, то повлича положително. Просто имаме потребност някой да ни покаже, че стават и положителни неща. Просто би трябвало да покажем на невиждащите, че всичко зависи от нас. Хората са положителни. Всички хора са положителни, във всеки един човек има нещо положително, просто би трябвало искрата, която да го подпали. "
Кръводарителската акция ще стартира сутринта на 8 септември в 9.30 в постройката на общината в Елин Пелин.
Диана е на 36. Завършила е с отличие стопанска система на защитата и сигурността, само че в никакъв случай не е работила по специалността. Обича провокациите и не се бои да пробва. В родния Елин Пелин развива своята Работилничка за чудеса " Малечко Палечко ", в която твори ръчно направени дарове. Отворена към хората, усмихната и подготвена да помогне. Защо е загърбила американската фантазия с цел да се върне в България?
" Мъката по родното място е огромно нещо. Сърцето постоянно влече обратно за жалост и се прибрахме тъй като желая децата ми да бъдат българи на първо място. Имам две момчета и едно момиче на 7, 5 и 3. "
Животът в Америка я е научил да не бъде безучастна към публичните проблеми и да си намира дела. А геният й да увлича след себе си и други хора бързо дава резултат. Актуалната акция по която работи - провежда акция за безплатно кръводаряване, взаимно с община Елин Пелин. Планират я за 8 септември под мотото " Намери време и бъди нашия воин, тъй като някой някъде ще живее с помощта на теб! " Поводът - последната покруса край Своге:
" Защото имаме потребност от кръв. Банката е празна, непрекъснато ставаме очевидци на черната хроника по малкия екран. Последният случай който стана към Своге. Веднага от банката споделиха, че са обезпечили всичката кръв. В един миг си споделих: " Ами в случай че няма? Ако на следващия ден наш непосредствен - татко, майка, дете, не дай Боже, се нуждае, а те нямат кръв? " Тези хора разчитат навръх доброволното кръводаряване и наша работа е да го вършим, да вършим всичко допустимо с цел да им помогнем. "
Българите би трябвало да се научим, че страната не ни е длъжна, че с изключение на права, имаме и отговорности като жители, и в случай че си ги изпълняваме, животът ни сигурно ще стане по-добър. Така е в Америка, споделя още Диана. Там е научила,че " аз-ът не е в центъра на вселената " и по какъв начин да мислиш с какво можеш да бъдеш потребен. Убедена е, че да правиш добрини е висша добродетел, а положителното е заразно. Така възпитава и децата си:
" Това е нещото, което ни липсва. Винаги чакаме някой нещо да направи, а в действителност ние не вършим нищо. Казваме: " Ами, да, ние сме си платили налозите, тъй че еди кой си е задължен. Всъщност всички сме длъжни, с цел да живеят децата ни по-добре, което е най-важното. " И продължава: " Хубаво е някой да прави нещо за нас, само че е хубаво и ние да вършим нещо, хубаво е и ние да даваме нещо. Аз нямам нищо срещу да изляза, да боядисам пейката, да боядисам детската площадка, без никой да ми заплати. Защото децата ми ще играят там, аз ще изляза заран да пия едно кафе там. Нямам нищо срещу да го върша, само че хората постоянно споделят: " Ами да, но някой е задължен. Аз върша отпадък, а на някой му се заплаща да го почисти. " Защо би трябвало някой да го почисти, като можем въобще да не го вършим този отпадък? Това доста ме нервира. Хората не са виновни към личния си живот, към средата, в която живеят. "
И с цел да покаже, че може и другояче, към този момент съвсем завърши първата си акция - за построяването на квартална детска площадка. Успяла е да ангажира общината и майките от региона и планът към този момент върви към край.
" В момента, доколкото знам, е подписан договорът с компания за започване на построяването, тъй че това към този момент е една приключена самодейност. Всичко може, стига да имаш предпочитание. Доброто е заразно, то повлича положително. Просто имаме потребност някой да ни покаже, че стават и положителни неща. Просто би трябвало да покажем на невиждащите, че всичко зависи от нас. Хората са положителни. Всички хора са положителни, във всеки един човек има нещо положително, просто би трябвало искрата, която да го подпали. "
Кръводарителската акция ще стартира сутринта на 8 септември в 9.30 в постройката на общината в Елин Пелин.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ