За връзката между посевите и бетонирането на Черноморието
Защо едни ремонти, свързани с тясно профилирания закон за посевите, провокираха терзания на природозащитници и за какво в сложната за схващане тематика с измененията в предназначението на аграрни земи се крие опция за бетонирането на Черноморието, изяснява в собствен коментар за " Дневник " Димитър Кацов от " Да спасим Карадере ".Междувременно депутатите през днешния ден ще преглеждат наново тези ремонти като 4 точка в дневния си ред откакто един път президентът им наложи несъгласие.
Всъщност става дума за промени на Закона за запазване на земеделските земи, направени през задната врата – тихомълком и срещу разпоредбите на Народното събрание – посредством промени в преходни и заключителни разпореждания на Закона за посевния и посадъчния материал, които провокираха гражданско неодобрение, два митинга и ветото на президента, което най-вероятно през днешния ден ще бъде отхвърлено и поправките ще бъдат утвърдени дефинитивно.
Проблемът е, че поправките подтикват застрояването на земеделските земи, което опонира на конституционните и законовите правила, касаещи обработваемата земя. На земеделска земя не може да се строи. Правят изключение единствено обекти, свързани с използването ѝ като земеделска, да вземем за пример оранжерии или икономически постройки.
В случаите, когато строителство върху земеделската земя ще докара до това земята да не се употребява повече за аграрни цели, би трябвало да се извърши смяна на предназначението ѝ, преди да се строи. Конституцията постановява, че това се позволява единствено по изключение при потвърдена потребност , като редът за осъществяване на смяната на предназначението би трябвало да се регламентира със закон. Този закон би трябвало да реализира задачата, написана в конституцията, и никога не може да се разминава с нея.
Конституция на Република България, член 21.:
" Чл. 21. (1) Земята е главно национално благосъстояние, което се употребява от особената протекция на страната и обществото.
(2) Обработваемата земя се употребява единствено за аграрни цели. Промяна на нейното предопределение се позволява по изключение при потвърдена потребност и при условия и по ред, избрани със закон. "
Новите промени подтикват смяната на предназначението на земеделската земя, тъй като:
1. Занижават се яснотата и контролът какво ще се прави върху тази земя, защото към този момент няма да се изисква представянето на план на обстоен организационен проект при започването на процедурата, а желанието за урбанизация ще се конкретизира едвам след одобряването на парцела за осъществяване на смяна на предназначението. Така при подаване на документите ще има основна неизясненост на потребността, налагаща смяната на предназначението, като желанията ще могат да се трансформират след стартирането на процедурата.
© Велко Ангелов, Капитал
Вчера пред Народното събрание се състоя митинг против противоречивите текстове
2. Дава се опция на заявителя да отсрочва конкретизирането на строителните си планове и приключването на процедурата съгласно личните си стремежи. Той получава одобрение за площадка единствено със схема на парцела, след което може без ограничавания във времето да търси вложител и след намирането му да стартира разработване на обстоен организационен проект, с който да конкретизира урбанизацията и застрояването на парцела съгласно потребностите на вложителя и да завърши процедурата по смяна на предназначението на земята.
3. Премахва се означаването с трайни знаци на границите на парцела, чието предопределение е заменено. Така се основават условия за заемане на по-голяма повърхност за неземеделски цели от утвърденото.
4. Създава се опция за възобновяване на платената такса за смяна на предназначението тогава, когато реализирането на капиталовото желание не може да бъде осъществено поради наложени с нормативен или общ административен акт забрани. По този метод се понижава финансовият риск за заявителите, целящи застрояване на чувствителни територии като предпазени зони по Закона за биологичното многообразие, да вземем за пример Калиакра и Белите скали. Имайки сигурността, че таксите им ще бъдат възобновени, в случай че не съумеят да застроят парцелите, за тях финансовият риск е по-малък и ги окуражава да опитат застрояването на тези територии.
5. Дава се опция за обновяване на към този момент изтеклите решения за смяна на предназначението на земеделските земи, които са утвърдени преди 24.05.2011 година Това ще става без спазване на актуалните условия за устройство на територията и запазване на околната среда.
Целта е застрояването на морското крайбрежие да продължи
по-старите правила и проекти, т.е. това ще докара до презастрояване на крайбрежието.
Така новите разпореждания обслужват ползите на притежателите на аграрни земи, чиито решения за смяна на предназначението на тези земи за неземеделски цели са изгубили правно деяние, тъй като те не са почнали строителство за период във всички случаи по-дълъг от 6 години, и надлежно земеделските земи за възстановили предназначението си за аграрни цели.
© Велко Ангелов, Капитал
Тези промените в Закона за запазване на земеделските земи, касаещи това възобновяване на изгубили правно деяние решения, бяха прокарани устно на второ четене , след приключване на периода за внасяне на оферти от депутати, и попадат отвън обсега на първичния законопроект в нарушаване на Правилника за организация и активността на Народно събрание и условията на Закона за нормативните актове.
С възобновяване на действието на старите решения се цели отбягване на рестриктивните мерки, настоящи след 1 януари 2008 година, за възбрана на смяната предназначението на земята в морските общини, когато урбанизацията не е планувана с Общ организационен проект (чл. 17 от ЗУЧК).
Голяма част от парцелите са с променено предопределение в интервала 2005 – 2007 година и тяхното деяние ще бъде възобновено макар наредбата на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Това " възобновяване " също по този начин ще утвърди предназначението на територията за урбанизация в изработваните сега общи устройствени проекти.
Те следва да заложат предвижданията на заварените подробни устройствени проекти с изключение на в случаите, когато има публични ползи за тяхното преразглеждане, като тези случаи са категорично изброени в Закона за устройство на територията (чл. 103а). Една от посочените там благоприятни условия е за запазване на земеделските земи. Земите, чиито решения за смяна на предназначението са изгубили правно деяние би трябвало да се отбележат в общ организационен проект като аграрни и надлежно това ще бъде аргумент и за преразглеждането на подробните устройствени проекти, с които територията е урбанизирана на хартия.
Това е може би единственият късмет да спасим черноморското крайбрежие от презастрояването, планувано в неосъществените подробни устройствени проекти.
Риск за околната среда, само че и риск от наказания
Промените основават риск за опазването на околната среда и биологичното многообразие, както и риск от наказания против България от страна на Европейския съюз. Защото това значи доста увреждане на местообитания и типове, предмет на запазване в предпазените зони.
При потвърждаването на старите решения ще се ползват и старите решения по Закона за запазване на околната среда и Закона за биоразнообразието, тъй като на никое място не е написано представянето на нови такива.
Това е невероятно по в този момент настоящия закон (ЗООС), тъй като екологична оценка се прави, до момента в който се създава подробният организационен проект, а не след неговото одобрение. Едно решение за смяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски потребности се взима, откакто за същия парцел има утвърден и влезнал в действие сходен организационен проект. Преценката по тези два закона, свързани с околната среда и биоразнообраието (ЗООС и ЗБР), се прави, до момента в който се създава този проект (ПУП) на стадий план. Законът (ЗООС) не позволява да се вършат преценки на към този момент утвърдени и влезнали в действие проекти (има и решение на Министерство на околната среда и водите за това по обжалване по административен ред на решение на Регионална инспекция за опазване на околната среда - бел. авт.).
Няма и ново законодателство, което да регламентира представянето на нови мнения или решения по тези два закона. Хората ще си показват старите мнения и решения, които не подсигуряват опазването на околната среда към сегашния миг.
Всъщност става дума за промени на Закона за запазване на земеделските земи, направени през задната врата – тихомълком и срещу разпоредбите на Народното събрание – посредством промени в преходни и заключителни разпореждания на Закона за посевния и посадъчния материал, които провокираха гражданско неодобрение, два митинга и ветото на президента, което най-вероятно през днешния ден ще бъде отхвърлено и поправките ще бъдат утвърдени дефинитивно.
Проблемът е, че поправките подтикват застрояването на земеделските земи, което опонира на конституционните и законовите правила, касаещи обработваемата земя. На земеделска земя не може да се строи. Правят изключение единствено обекти, свързани с използването ѝ като земеделска, да вземем за пример оранжерии или икономически постройки.
В случаите, когато строителство върху земеделската земя ще докара до това земята да не се употребява повече за аграрни цели, би трябвало да се извърши смяна на предназначението ѝ, преди да се строи. Конституцията постановява, че това се позволява единствено по изключение при потвърдена потребност , като редът за осъществяване на смяната на предназначението би трябвало да се регламентира със закон. Този закон би трябвало да реализира задачата, написана в конституцията, и никога не може да се разминава с нея.
Конституция на Република България, член 21.:
" Чл. 21. (1) Земята е главно национално благосъстояние, което се употребява от особената протекция на страната и обществото.
(2) Обработваемата земя се употребява единствено за аграрни цели. Промяна на нейното предопределение се позволява по изключение при потвърдена потребност и при условия и по ред, избрани със закон. "
Новите промени подтикват смяната на предназначението на земеделската земя, тъй като:
1. Занижават се яснотата и контролът какво ще се прави върху тази земя, защото към този момент няма да се изисква представянето на план на обстоен организационен проект при започването на процедурата, а желанието за урбанизация ще се конкретизира едвам след одобряването на парцела за осъществяване на смяна на предназначението. Така при подаване на документите ще има основна неизясненост на потребността, налагаща смяната на предназначението, като желанията ще могат да се трансформират след стартирането на процедурата.
© Велко Ангелов, Капитал
Вчера пред Народното събрание се състоя митинг против противоречивите текстове
2. Дава се опция на заявителя да отсрочва конкретизирането на строителните си планове и приключването на процедурата съгласно личните си стремежи. Той получава одобрение за площадка единствено със схема на парцела, след което може без ограничавания във времето да търси вложител и след намирането му да стартира разработване на обстоен организационен проект, с който да конкретизира урбанизацията и застрояването на парцела съгласно потребностите на вложителя и да завърши процедурата по смяна на предназначението на земята.
3. Премахва се означаването с трайни знаци на границите на парцела, чието предопределение е заменено. Така се основават условия за заемане на по-голяма повърхност за неземеделски цели от утвърденото.
4. Създава се опция за възобновяване на платената такса за смяна на предназначението тогава, когато реализирането на капиталовото желание не може да бъде осъществено поради наложени с нормативен или общ административен акт забрани. По този метод се понижава финансовият риск за заявителите, целящи застрояване на чувствителни територии като предпазени зони по Закона за биологичното многообразие, да вземем за пример Калиакра и Белите скали. Имайки сигурността, че таксите им ще бъдат възобновени, в случай че не съумеят да застроят парцелите, за тях финансовият риск е по-малък и ги окуражава да опитат застрояването на тези територии.
5. Дава се опция за обновяване на към този момент изтеклите решения за смяна на предназначението на земеделските земи, които са утвърдени преди 24.05.2011 година Това ще става без спазване на актуалните условия за устройство на територията и запазване на околната среда.
Целта е застрояването на морското крайбрежие да продължи
по-старите правила и проекти, т.е. това ще докара до презастрояване на крайбрежието.
Така новите разпореждания обслужват ползите на притежателите на аграрни земи, чиито решения за смяна на предназначението на тези земи за неземеделски цели са изгубили правно деяние, тъй като те не са почнали строителство за период във всички случаи по-дълъг от 6 години, и надлежно земеделските земи за възстановили предназначението си за аграрни цели.
© Велко Ангелов, Капитал
Тези промените в Закона за запазване на земеделските земи, касаещи това възобновяване на изгубили правно деяние решения, бяха прокарани устно на второ четене , след приключване на периода за внасяне на оферти от депутати, и попадат отвън обсега на първичния законопроект в нарушаване на Правилника за организация и активността на Народно събрание и условията на Закона за нормативните актове.
С възобновяване на действието на старите решения се цели отбягване на рестриктивните мерки, настоящи след 1 януари 2008 година, за възбрана на смяната предназначението на земята в морските общини, когато урбанизацията не е планувана с Общ организационен проект (чл. 17 от ЗУЧК).
Голяма част от парцелите са с променено предопределение в интервала 2005 – 2007 година и тяхното деяние ще бъде възобновено макар наредбата на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Това " възобновяване " също по този начин ще утвърди предназначението на територията за урбанизация в изработваните сега общи устройствени проекти.
Те следва да заложат предвижданията на заварените подробни устройствени проекти с изключение на в случаите, когато има публични ползи за тяхното преразглеждане, като тези случаи са категорично изброени в Закона за устройство на територията (чл. 103а). Една от посочените там благоприятни условия е за запазване на земеделските земи. Земите, чиито решения за смяна на предназначението са изгубили правно деяние би трябвало да се отбележат в общ организационен проект като аграрни и надлежно това ще бъде аргумент и за преразглеждането на подробните устройствени проекти, с които територията е урбанизирана на хартия.
Това е може би единственият късмет да спасим черноморското крайбрежие от презастрояването, планувано в неосъществените подробни устройствени проекти.
Риск за околната среда, само че и риск от наказания
Промените основават риск за опазването на околната среда и биологичното многообразие, както и риск от наказания против България от страна на Европейския съюз. Защото това значи доста увреждане на местообитания и типове, предмет на запазване в предпазените зони.
При потвърждаването на старите решения ще се ползват и старите решения по Закона за запазване на околната среда и Закона за биоразнообразието, тъй като на никое място не е написано представянето на нови такива.
Това е невероятно по в този момент настоящия закон (ЗООС), тъй като екологична оценка се прави, до момента в който се създава подробният организационен проект, а не след неговото одобрение. Едно решение за смяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски потребности се взима, откакто за същия парцел има утвърден и влезнал в действие сходен организационен проект. Преценката по тези два закона, свързани с околната среда и биоразнообраието (ЗООС и ЗБР), се прави, до момента в който се създава този проект (ПУП) на стадий план. Законът (ЗООС) не позволява да се вършат преценки на към този момент утвърдени и влезнали в действие проекти (има и решение на Министерство на околната среда и водите за това по обжалване по административен ред на решение на Регионална инспекция за опазване на околната среда - бел. авт.).
Няма и ново законодателство, което да регламентира представянето на нови мнения или решения по тези два закона. Хората ще си показват старите мнения и решения, които не подсигуряват опазването на околната среда към сегашния миг.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ