Проф. Пантев: Днес никой не е независим, дори американците
Защо Денят на независимостта остава в сянката на Съединението?
Разбира се, спрямо Априлското въстание и с деня на Съединението датата 22 септември не е чак толкоз вълнуваща, не е толкоз възвишена, саможертвена и сантиментална. Само че това не понижава смисъла ѝ.
Каква е оценката за акта на оповестяване на независимостта? Това следващият звезден момент ли е в българската история?
Липсва романтика към датата 22 септември 1908 година Може би това е най-неописаното в литературата, художествените изкуства и фолклора събитие. Но от това неговата значителност не става по-малка. Чак до 1908 година ние към момента носехме административните, а в някои връзки и духовните фесове от нашето минало. И тук не ставаше дума единствено за страсти, а за това, че България официално беше васално на султана трибутарно, плащащо налог на Османската империя. Това пречеше както за нашето национално самочувствие, по този начин и за нашите връзки с другите страни. Но всички балкански страни са минали по този път на поетапна равноправност. В това отношение оповестяването на независимостта през септември 1908 година е повече рутинна, в сравнение с дръзка интервенция.
Защо е подценена тази дата, изключително в съпоставяне със Съединението?
Разбира се, спрямо Априлското въстание датата 22 септември не е чак толкоз вълнуваща, не е толкоз възвишена, саможертвена, само че това не понижава смисъла ѝ. Просто всички други балкански страни афишират своята самостоятелност след някаква победоносна война. Ние разгласяваме самостоятелност след композиция с анексията на Босна и Херцеговина в състава на Австро-Унгарската империя. Това е комбина сред австроунгарския външен министър граф Леополд Берхтолд и външния министър на Русия Александър Изволски, при което, макар че е част от балканска рецесия тогава, България дефинитивно скъсва с османското си минало.
Кой е главният урок от акта на независимостта?
Това, което става през 1908 година, е предстоящо от всички. Въпросът беше оповестяването на българската самостоятелност да мине без рецесия, без напрежение. Впрочем имаше малко напрежение, само че, общо взето, с този акт България в действителност удостоверява това, което другите страни към този момент са създали.
А урокът е явен: едно дело съумява, в случай че е квалифицирано многостранно - дипломатически, икономически, военно и обществено-граждански. Такова дело е оповестяването на независимостта ни - еднообразно предпазено на зелената маса на дипломацията, вътрешно публично мнение и хилядите към този момент щикове на българската войска.
Дължим ли признателност на Русия за това, че получаваме самостоятелност против заем от нея, който заради стичане на исторически условия не погасяваме?
Да, в действителност още веднъж Русия изиграва положителна роля за българската държавност, без значение от претекстовете, съображенията и задачите на тази поддръжка. Русия, по този начин да се каже, приспада от дълга, който Османската империя ѝ дължи в резултат на Освободителната война, като за сметка на това България би трябвало да изплати на Турция като отплата. Така че, без да изпадаме във възторжени поклони, въпреки всичко би трябвало да кажем, че още веднъж Русия удостоверява своята поддръжка на българската държавност макар късите огорчения и даже разкъсване на дипломатически връзки сред Москва и София по време на режима на регентството и Стамболовото ръководство.
Доколко през днешния ден сме самостоятелни? Доколко въобще това е допустимо в днешния световен свят?
Днес никой не е самостоятелен, даже американците не са самостоятелни. Ала независимостта не е самоцел. Често пъти сме вземали неправилни, да не кажа гибелни, решения, тъкмо когато сме били самостоятелни - през 1913 година, през 1941 година да вземем за пример. Независимостта е рацио, при което ти решаваш самичък какво да предприемеш. Но неведнъж това единствено по себе си е мъчно осъществимо и в припряността да сме самостоятелни сме правили неправилни стъпки. Когато през 1913 година България атакува съдружниците си, които са се държали подло, всички дипломатически източници са я съветвали да не подхваща тази случка. Обратният образец е, когато сърбите настъпват към София по време на Съединението и дипломатическите представители поучават държавното управление на Петко Каравелов и ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов да правят отстъпка града, с цел да се избегне клане. Така че, има разнообразни системи, случаи и последици от едно без значение държание.
Но през днешния ден никой не е самостоятелен. Често сме очевидци на проява на самостоятелност, която нормално е единствено декларативна.
Имало ли е интервал, в който в действителност сме били самостоятелни?
Може да се каже, че сме били самостоятелни през Средновековието, също и след Освобождението до 1915 година. Това, че сме самостоятелни, обаче не значи, че сме вземали верните решения. Независимостта постоянно е нож с две остриета - би трябвало да заплатиш за нея. Това е цената освен на независимостта, само че и на свободата.
Независимост значи на първо място лични решения, само че съобразени с настоящата интернационална конюнктура и динамичност.
Т.е. не е пропуск това, че не сме избрали деня на независимостта за народен празник, както други страни?
Защо би трябвало да имитираме отново, нали сме самостоятелни?! Американците афишират самостоятелност от британското ръководство, а ние в действителност сме отхвърлили османското ръководство още с Освобождението. 22 септември 1908 година е заключителен стадий на процеса, който стартира от Априлското въстание, мина през Освободителната война, удостовери се със Съединението и ще бъде още по-ярко предпазено, за жал за малко, по време на Балканските войни.
Къде би трябвало да търсим смисъла на празника през днешния ден? Утопия ли е да станем нация от българофили?
Нация българофили е цялостна нелепост. Българин, който не е българофил, не обича майка си. Да не си българофил, това значи, че мразиш родата си. Патриотизмът не е специалност, не е субсидия, не е хонорар, нито партийна дотация.
Тук става дума за нещо друго - съюзничество, партньорство да не значи слугинаж. Това е смисълът на този празник. Трябва да градим съюзнически връзки, преданост, благодарност, само че не значи раболепство. А ние постоянно губим салдото, най-малко по този начин ни възприемат, по този начин ни гледат в света - от близо и надалеч. Трябва съществено да се замислим.
Как можем да променим това?
Не би трябвало да акцентираме толкоз мощно аргументацията, че ни поддържат от чужбина. Навремето е било позорно да кажеш, че те поддържат извън. А в този момент не минава партиен конгрес у нас, на който да няма непознати посетители, посрещнати с овации, преминаващи в аплодисменти. Трябва да знаем, че нашата значителност е вътрешна, а не се дефинира от това с кого сме се съюзили, с кого партнираме, на кого даваме тръби и от кого купуваме самолети.
Разбира се, спрямо Априлското въстание и с деня на Съединението датата 22 септември не е чак толкоз вълнуваща, не е толкоз възвишена, саможертвена и сантиментална. Само че това не понижава смисъла ѝ.
Каква е оценката за акта на оповестяване на независимостта? Това следващият звезден момент ли е в българската история?
Липсва романтика към датата 22 септември 1908 година Може би това е най-неописаното в литературата, художествените изкуства и фолклора събитие. Но от това неговата значителност не става по-малка. Чак до 1908 година ние към момента носехме административните, а в някои връзки и духовните фесове от нашето минало. И тук не ставаше дума единствено за страсти, а за това, че България официално беше васално на султана трибутарно, плащащо налог на Османската империя. Това пречеше както за нашето национално самочувствие, по този начин и за нашите връзки с другите страни. Но всички балкански страни са минали по този път на поетапна равноправност. В това отношение оповестяването на независимостта през септември 1908 година е повече рутинна, в сравнение с дръзка интервенция.
Защо е подценена тази дата, изключително в съпоставяне със Съединението?
Разбира се, спрямо Априлското въстание датата 22 септември не е чак толкоз вълнуваща, не е толкоз възвишена, саможертвена, само че това не понижава смисъла ѝ. Просто всички други балкански страни афишират своята самостоятелност след някаква победоносна война. Ние разгласяваме самостоятелност след композиция с анексията на Босна и Херцеговина в състава на Австро-Унгарската империя. Това е комбина сред австроунгарския външен министър граф Леополд Берхтолд и външния министър на Русия Александър Изволски, при което, макар че е част от балканска рецесия тогава, България дефинитивно скъсва с османското си минало.
Кой е главният урок от акта на независимостта?
Това, което става през 1908 година, е предстоящо от всички. Въпросът беше оповестяването на българската самостоятелност да мине без рецесия, без напрежение. Впрочем имаше малко напрежение, само че, общо взето, с този акт България в действителност удостоверява това, което другите страни към този момент са създали.
А урокът е явен: едно дело съумява, в случай че е квалифицирано многостранно - дипломатически, икономически, военно и обществено-граждански. Такова дело е оповестяването на независимостта ни - еднообразно предпазено на зелената маса на дипломацията, вътрешно публично мнение и хилядите към този момент щикове на българската войска.
Дължим ли признателност на Русия за това, че получаваме самостоятелност против заем от нея, който заради стичане на исторически условия не погасяваме?
Да, в действителност още веднъж Русия изиграва положителна роля за българската държавност, без значение от претекстовете, съображенията и задачите на тази поддръжка. Русия, по този начин да се каже, приспада от дълга, който Османската империя ѝ дължи в резултат на Освободителната война, като за сметка на това България би трябвало да изплати на Турция като отплата. Така че, без да изпадаме във възторжени поклони, въпреки всичко би трябвало да кажем, че още веднъж Русия удостоверява своята поддръжка на българската държавност макар късите огорчения и даже разкъсване на дипломатически връзки сред Москва и София по време на режима на регентството и Стамболовото ръководство.
Доколко през днешния ден сме самостоятелни? Доколко въобще това е допустимо в днешния световен свят?
Днес никой не е самостоятелен, даже американците не са самостоятелни. Ала независимостта не е самоцел. Често пъти сме вземали неправилни, да не кажа гибелни, решения, тъкмо когато сме били самостоятелни - през 1913 година, през 1941 година да вземем за пример. Независимостта е рацио, при което ти решаваш самичък какво да предприемеш. Но неведнъж това единствено по себе си е мъчно осъществимо и в припряността да сме самостоятелни сме правили неправилни стъпки. Когато през 1913 година България атакува съдружниците си, които са се държали подло, всички дипломатически източници са я съветвали да не подхваща тази случка. Обратният образец е, когато сърбите настъпват към София по време на Съединението и дипломатическите представители поучават държавното управление на Петко Каравелов и ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов да правят отстъпка града, с цел да се избегне клане. Така че, има разнообразни системи, случаи и последици от едно без значение държание.
Но през днешния ден никой не е самостоятелен. Често сме очевидци на проява на самостоятелност, която нормално е единствено декларативна.
Имало ли е интервал, в който в действителност сме били самостоятелни?
Може да се каже, че сме били самостоятелни през Средновековието, също и след Освобождението до 1915 година. Това, че сме самостоятелни, обаче не значи, че сме вземали верните решения. Независимостта постоянно е нож с две остриета - би трябвало да заплатиш за нея. Това е цената освен на независимостта, само че и на свободата.
Независимост значи на първо място лични решения, само че съобразени с настоящата интернационална конюнктура и динамичност.
Т.е. не е пропуск това, че не сме избрали деня на независимостта за народен празник, както други страни?
Защо би трябвало да имитираме отново, нали сме самостоятелни?! Американците афишират самостоятелност от британското ръководство, а ние в действителност сме отхвърлили османското ръководство още с Освобождението. 22 септември 1908 година е заключителен стадий на процеса, който стартира от Априлското въстание, мина през Освободителната война, удостовери се със Съединението и ще бъде още по-ярко предпазено, за жал за малко, по време на Балканските войни.
Къде би трябвало да търсим смисъла на празника през днешния ден? Утопия ли е да станем нация от българофили?
Нация българофили е цялостна нелепост. Българин, който не е българофил, не обича майка си. Да не си българофил, това значи, че мразиш родата си. Патриотизмът не е специалност, не е субсидия, не е хонорар, нито партийна дотация.
Тук става дума за нещо друго - съюзничество, партньорство да не значи слугинаж. Това е смисълът на този празник. Трябва да градим съюзнически връзки, преданост, благодарност, само че не значи раболепство. А ние постоянно губим салдото, най-малко по този начин ни възприемат, по този начин ни гледат в света - от близо и надалеч. Трябва съществено да се замислим.
Как можем да променим това?
Не би трябвало да акцентираме толкоз мощно аргументацията, че ни поддържат от чужбина. Навремето е било позорно да кажеш, че те поддържат извън. А в този момент не минава партиен конгрес у нас, на който да няма непознати посетители, посрещнати с овации, преминаващи в аплодисменти. Трябва да знаем, че нашата значителност е вътрешна, а не се дефинира от това с кого сме се съюзили, с кого партнираме, на кого даваме тръби и от кого купуваме самолети.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ