Защо британските министри зачестиха с посещенията в Москва
Защо английските министри пристигнаха в Москва? Отношенията сред двете страни от дълго време са в точката на заледяване и съветските водачи имат доста по-малко персонални контакти с английски политици, в сравнение с даже с американски. Хронологията е повече от ясна: последният път, когато външен министър посети Москва беше преди четири години (и това беше Борис Джонсън), а среща на равнище министри на защитата не е имало от 2013 година насам. Кракът на английски министър председател не е стъпвал в Русия повече от десетилетие.
Лондон заема най-радикалната антируска позиция от всички западни страни: никакви прибалтийци или поляци не могат да се сравнят с това, което приказват и вършат британците. Достатъчно е да си напомним историята с отравянето на Скрипал, която беше употребена изцяло от британците, с цел да блокират даже опцията за отчасти облекчение на напрежението сред Русия и Запада.
И внезапно в този момент имаме такава интензивност: външният министър Лиз Трус отлетя за Москва в четвъртък, а министърът на защитата Бен Уолъс отлетя за Москва в петък. Последният беше съпроводен и от най-старшия от английските военни, т.е. началника на щаба на защитата. За какво Лондон желае да приказва с Москва?
За съветската експанзия в Украйна? Няма значение, че англосаксонците са я измислили, значимото е какво можеш да получиш от нея. Да, министър председателят Джонсън има тежка вътрешнополитическа обстановка заради свадите с неспазването на карантината, само че единствено това не е задоволително за усилване на интензивността в съветска посока.
Всъщност всичко лежи на повърхността: британците фактически се нуждаят от визити в Москва, с цел да подобрят (по-точно, да възстановят) статута си. Не в очите на Русия, а в границите на Запада като цяло.
След Брекзит Лондон желае да бъде обсъждан по едно и също време като самостоятелен състезател, като център на англосаксонския свят и даже като водач на Запада. Не всичко това е намерено прокламирано, само че има напълно формалната идея за " световна Британия ".
Обединеното кралство е отвън Европейския съюз, само че кой споделя, че последният не би трябвало да го слуша? Англия е в НАТО, а това е кормчията на Европейски Съюз. И дружно с Америка, до момента в който елитите на Новия свят са потопени във вътрешнополитически разправии, Обединеното кралство би трябвало да въплъщава силата и увереността на атлантическия план за останалия свят.
Още преди министерските визити в Москва, Джонсън разгласява публикация в The Wall Street Journal, в която се споделя, че „ никой не изпитва тръпката от натрупването на съветска войска на границата с Украйна повече от нашите съдружници на източния фланг на НАТО “. Необходимо е да се защитят поляците, балтийските страни и източноевропейците като цяло – в края на краищата те „ бяха жертва на агресия на великите сили в продължение на епохи и възвърнаха своята самостоятелност единствено преди три десетилетия “. Е, да вземем за пример унгарците, които намерено съпоставят диктата на Европейския съюз с този на Съветите, може да не са съгласни, само че кой ще ги слуша във време, когато Европа е в заплаха?
Може би руснаците са решили да върнат Унгария и Полша в лагера си? Не, те изискват единствено да не се включва Украйна в западния – но каква безочливост! Но Джонсън няма да разреши никакво съглашение с Путин:
„ Преди всичко, Англия, Съединените щати и нашите съдружници са съгласни, че няма да се върнем към дните, когато шепа велики сили решаваха ориста на по-малките народи, без да се съветват с тях. Да преразказвам известните думи: всички народи са основани равни и надарени с неотменими права, и първото от тях – да не се завземат териториите им от могъщи съседи, те да не диктуват външната им политика и да не показват те – под прицела на оръжията – с кого би трябвало да влизат в съюзи “.
Това не е ли за Европейски Съюз? Което диктува на включените в него страни освен външната, само че и вътрешната политика: да, към момента не постоянно се получава (както при същата Унгария или Полша), само че процесът е явен.
Не, тук става дума за Русия, която спори със Запада даже не за Източна Европа (както може да наподобява от разсъжденията на Джонсън), а за територията на историческата Русия, която едвам неотдавна, заради нашите лични (на всички хора от една огромна държава) недоразумения, се трансформира в обособена страна. Борбата за правото на Украйна да бъде част от западния свят не е ли битка против Русия? Не, представете си, те пазят " главните правила на интернационалните връзки " и европейската сигурност.
И Англия има с какво да ги отбрани, припомня Джонсън:
„ Имаме най-големия боен бюджет в Европа и втория по величина в НАТО. Ние сме единственият член на НАТО, който дава на алианса всичките си средства за нуклеарно въздържане, както и един самолетоносач от горната страна.
Ние предоставихме повече войски за по този начин нареченото разширено наличие на НАТО в Балтийските страни и Полша, в сравнение с всеки различен съдружник. Британската войска управлява бойната група на НАТО в Естония и ние се приготвяме да удвоим нейния размер. Изпратихме повече от 600 бойци в Полша и още повече са в режим на подготвеност, с цел да могат да оказват помощ при положение на рецесия.
Англия е на предния проект и в укрепването на отбранителната дарба на Украйна. Досега сме обучили над 22 000 украински бойци и сме ги снабдили с над 2000 противотанкови ракети.
На среща с украинския президент Владимир Зеленски в Киев предходната седмица му споделих, че при положение на поредна съветска инвазия в Украйна, Обединеното кралство, Съединени американски щати и Европейският съюз ще наложат невиждано строги стопански наказания на Москва. Британските наказания ще влязат в действие сега, в който първият ботуш на съветски боец стъпи на украинска територия. "
Тоест Англия е най-важният бранител на Европа от руснаците? Джонсън, несъмнено, прави ангажимента, че „ единствено едното въздържане не е задоволително “, тъй че са нужни договаряния, с цел да се смекчат „ законните опасения за сигурността “ на Русия. Значи, по тази причина и английските министри ще тръгнат за Москва...
Посещението на Лиз Тръс беше несполучливо не тъй като тя обърка районите Ростов и Воронеж с Луганск и Донецк. Не, тя просто нямаше какво да каже на Лавров, който оцени договарянията като диалог сред глух и ням човек. Тръс приказва с лозунги, настоявайки за евакуиране на съветските войски от съветска територия и не желаейки да разисква разновидности за гарантиране на невлизането на Украйна в НАТО (което Макрон умерено направи, когато дойде в Москва).
На този декор визитата на Уолъс даже може да се назова сполучливо – в смисъл, че министърът най-малко чу думите на Шойгу за неналичието на планове на Русия да нахлуе в Украйна. Но в края на краищата, с цел да се разбере това, беше допустимо и без те персонално да дойдат в Москва? Но не, на Запад по този начин нагнетяваха и обстановката, и самите себе си, че към този момент имат вяра на личната си агитация.
В същото време Уолъс, сходно на Тръс, не обсъждаше настояванията на Русия да подсигурява неразширяването на НАТО на изток – това не е въпрос на тяхното равнище. А министър председателят Джонсън има вяра, че нищо не заплашва Русия:
" НАТО няма да обкръжава стратегически Русия или да я заплашва. Напротив, ние сме обединени от надълбоко почитание към съветския народ и незаличимия спомен за битката един до друг против фашизма. "
Човек, несъмнено, може да се учуди на цинизма на Джонсън: намерено предложи на Русия да се съгласи с миролюбивия темперамент на НАТО, - т.е. англосаксонския инструмент за надзор над Европа. Сякаш в Москва не помниха за проектите на Чърчил да нанесе удар по Съюз на съветските социалистически републики още през 1945 година незабавно след провалянето на Германия (и с потреблението на германците)!
Идолът на Джонсън, сър Уинстън, също обичаше да приказва красиви думи за правото на народите на народна власт и за голямото си почитание към съветския народ.
Разбира се, няма смисъл да съпоставяме Джонсън с Чърчил и 2022 година с 1945 година, само че не би трябвало да забравяме за безспорното лицемерие на англосаксонските водачи. Дори не лицемерие, а вродено възприятие за предимство и пренебрежение към другите.
Възможностите на Англия в този момент са несравними с тези от преди 100 години, макар че към момента надалеч надвишават мащабите й като национална страна. Но за Лондон става все по-трудно да употребява даже инструментите, с които разполага, и това ясно се вижда от образеца на закона за глобите против Русия, подписан в четвъртък.
Той дава опция на английските управляващи да ги постановат на съвсем всяка съветска компания и то не поради „ експанзия против Украйна “, а просто поради връзката им с съветските управляващи, т.е. страната. Всякакви компании: освен обществени, само че и частни.
Този закон нарушава всички вероятни правила както на междудържавните връзки, по този начин и на взаимоотношението сред страната и задграничните компании. Всъщност сходни ограничения могат да се одобряват единствено в един случай: в случай че приказваме за страна, с която към този момент сте във война.
Затова е самоубийствено използването от Лондон на този закон. И даже не тъй като от страна на Русия незабавно ще последва изострен отговор. А защото този закон удря на първо място по репутацията на Англия (и по въпреки всичко международния финансов център на Сити, въпреки и не напълно английски по същество) - е време да се приказва не за „ Глобална Британия “, а за изстрел в личния крайник. И то не в най-здравия и в обстановка, в която втория крайник – Шотландия – от дълго време към този момент куца.
И самият факт на приемането на подобен закон приказва за неприятно схващане на личната си полза, за неправилна оценка на обстановката - а това е доста по-сериозен симптом за некомпетентност от непознаването на съветските райони.
Превод: ЕС
Лондон заема най-радикалната антируска позиция от всички западни страни: никакви прибалтийци или поляци не могат да се сравнят с това, което приказват и вършат британците. Достатъчно е да си напомним историята с отравянето на Скрипал, която беше употребена изцяло от британците, с цел да блокират даже опцията за отчасти облекчение на напрежението сред Русия и Запада.
И внезапно в този момент имаме такава интензивност: външният министър Лиз Трус отлетя за Москва в четвъртък, а министърът на защитата Бен Уолъс отлетя за Москва в петък. Последният беше съпроводен и от най-старшия от английските военни, т.е. началника на щаба на защитата. За какво Лондон желае да приказва с Москва?
За съветската експанзия в Украйна? Няма значение, че англосаксонците са я измислили, значимото е какво можеш да получиш от нея. Да, министър председателят Джонсън има тежка вътрешнополитическа обстановка заради свадите с неспазването на карантината, само че единствено това не е задоволително за усилване на интензивността в съветска посока.
Всъщност всичко лежи на повърхността: британците фактически се нуждаят от визити в Москва, с цел да подобрят (по-точно, да възстановят) статута си. Не в очите на Русия, а в границите на Запада като цяло.
След Брекзит Лондон желае да бъде обсъждан по едно и също време като самостоятелен състезател, като център на англосаксонския свят и даже като водач на Запада. Не всичко това е намерено прокламирано, само че има напълно формалната идея за " световна Британия ".
Обединеното кралство е отвън Европейския съюз, само че кой споделя, че последният не би трябвало да го слуша? Англия е в НАТО, а това е кормчията на Европейски Съюз. И дружно с Америка, до момента в който елитите на Новия свят са потопени във вътрешнополитически разправии, Обединеното кралство би трябвало да въплъщава силата и увереността на атлантическия план за останалия свят.
Още преди министерските визити в Москва, Джонсън разгласява публикация в The Wall Street Journal, в която се споделя, че „ никой не изпитва тръпката от натрупването на съветска войска на границата с Украйна повече от нашите съдружници на източния фланг на НАТО “. Необходимо е да се защитят поляците, балтийските страни и източноевропейците като цяло – в края на краищата те „ бяха жертва на агресия на великите сили в продължение на епохи и възвърнаха своята самостоятелност единствено преди три десетилетия “. Е, да вземем за пример унгарците, които намерено съпоставят диктата на Европейския съюз с този на Съветите, може да не са съгласни, само че кой ще ги слуша във време, когато Европа е в заплаха?
Може би руснаците са решили да върнат Унгария и Полша в лагера си? Не, те изискват единствено да не се включва Украйна в западния – но каква безочливост! Но Джонсън няма да разреши никакво съглашение с Путин:
„ Преди всичко, Англия, Съединените щати и нашите съдружници са съгласни, че няма да се върнем към дните, когато шепа велики сили решаваха ориста на по-малките народи, без да се съветват с тях. Да преразказвам известните думи: всички народи са основани равни и надарени с неотменими права, и първото от тях – да не се завземат териториите им от могъщи съседи, те да не диктуват външната им политика и да не показват те – под прицела на оръжията – с кого би трябвало да влизат в съюзи “.
Това не е ли за Европейски Съюз? Което диктува на включените в него страни освен външната, само че и вътрешната политика: да, към момента не постоянно се получава (както при същата Унгария или Полша), само че процесът е явен.
Не, тук става дума за Русия, която спори със Запада даже не за Източна Европа (както може да наподобява от разсъжденията на Джонсън), а за територията на историческата Русия, която едвам неотдавна, заради нашите лични (на всички хора от една огромна държава) недоразумения, се трансформира в обособена страна. Борбата за правото на Украйна да бъде част от западния свят не е ли битка против Русия? Не, представете си, те пазят " главните правила на интернационалните връзки " и европейската сигурност.
И Англия има с какво да ги отбрани, припомня Джонсън:
„ Имаме най-големия боен бюджет в Европа и втория по величина в НАТО. Ние сме единственият член на НАТО, който дава на алианса всичките си средства за нуклеарно въздържане, както и един самолетоносач от горната страна.
Ние предоставихме повече войски за по този начин нареченото разширено наличие на НАТО в Балтийските страни и Полша, в сравнение с всеки различен съдружник. Британската войска управлява бойната група на НАТО в Естония и ние се приготвяме да удвоим нейния размер. Изпратихме повече от 600 бойци в Полша и още повече са в режим на подготвеност, с цел да могат да оказват помощ при положение на рецесия.
Англия е на предния проект и в укрепването на отбранителната дарба на Украйна. Досега сме обучили над 22 000 украински бойци и сме ги снабдили с над 2000 противотанкови ракети.
На среща с украинския президент Владимир Зеленски в Киев предходната седмица му споделих, че при положение на поредна съветска инвазия в Украйна, Обединеното кралство, Съединени американски щати и Европейският съюз ще наложат невиждано строги стопански наказания на Москва. Британските наказания ще влязат в действие сега, в който първият ботуш на съветски боец стъпи на украинска територия. "
Тоест Англия е най-важният бранител на Европа от руснаците? Джонсън, несъмнено, прави ангажимента, че „ единствено едното въздържане не е задоволително “, тъй че са нужни договаряния, с цел да се смекчат „ законните опасения за сигурността “ на Русия. Значи, по тази причина и английските министри ще тръгнат за Москва...
Посещението на Лиз Тръс беше несполучливо не тъй като тя обърка районите Ростов и Воронеж с Луганск и Донецк. Не, тя просто нямаше какво да каже на Лавров, който оцени договарянията като диалог сред глух и ням човек. Тръс приказва с лозунги, настоявайки за евакуиране на съветските войски от съветска територия и не желаейки да разисква разновидности за гарантиране на невлизането на Украйна в НАТО (което Макрон умерено направи, когато дойде в Москва).
На този декор визитата на Уолъс даже може да се назова сполучливо – в смисъл, че министърът най-малко чу думите на Шойгу за неналичието на планове на Русия да нахлуе в Украйна. Но в края на краищата, с цел да се разбере това, беше допустимо и без те персонално да дойдат в Москва? Но не, на Запад по този начин нагнетяваха и обстановката, и самите себе си, че към този момент имат вяра на личната си агитация.
В същото време Уолъс, сходно на Тръс, не обсъждаше настояванията на Русия да подсигурява неразширяването на НАТО на изток – това не е въпрос на тяхното равнище. А министър председателят Джонсън има вяра, че нищо не заплашва Русия:
" НАТО няма да обкръжава стратегически Русия или да я заплашва. Напротив, ние сме обединени от надълбоко почитание към съветския народ и незаличимия спомен за битката един до друг против фашизма. "
Човек, несъмнено, може да се учуди на цинизма на Джонсън: намерено предложи на Русия да се съгласи с миролюбивия темперамент на НАТО, - т.е. англосаксонския инструмент за надзор над Европа. Сякаш в Москва не помниха за проектите на Чърчил да нанесе удар по Съюз на съветските социалистически републики още през 1945 година незабавно след провалянето на Германия (и с потреблението на германците)!
Идолът на Джонсън, сър Уинстън, също обичаше да приказва красиви думи за правото на народите на народна власт и за голямото си почитание към съветския народ.
Разбира се, няма смисъл да съпоставяме Джонсън с Чърчил и 2022 година с 1945 година, само че не би трябвало да забравяме за безспорното лицемерие на англосаксонските водачи. Дори не лицемерие, а вродено възприятие за предимство и пренебрежение към другите.
Възможностите на Англия в този момент са несравними с тези от преди 100 години, макар че към момента надалеч надвишават мащабите й като национална страна. Но за Лондон става все по-трудно да употребява даже инструментите, с които разполага, и това ясно се вижда от образеца на закона за глобите против Русия, подписан в четвъртък.
Той дава опция на английските управляващи да ги постановат на съвсем всяка съветска компания и то не поради „ експанзия против Украйна “, а просто поради връзката им с съветските управляващи, т.е. страната. Всякакви компании: освен обществени, само че и частни.
Този закон нарушава всички вероятни правила както на междудържавните връзки, по този начин и на взаимоотношението сред страната и задграничните компании. Всъщност сходни ограничения могат да се одобряват единствено в един случай: в случай че приказваме за страна, с която към този момент сте във война.
Затова е самоубийствено използването от Лондон на този закон. И даже не тъй като от страна на Русия незабавно ще последва изострен отговор. А защото този закон удря на първо място по репутацията на Англия (и по въпреки всичко международния финансов център на Сити, въпреки и не напълно английски по същество) - е време да се приказва не за „ Глобална Британия “, а за изстрел в личния крайник. И то не в най-здравия и в обстановка, в която втория крайник – Шотландия – от дълго време към този момент куца.
И самият факт на приемането на подобен закон приказва за неприятно схващане на личната си полза, за неправилна оценка на обстановката - а това е доста по-сериозен симптом за некомпетентност от непознаването на съветските райони.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ