Защитата на българския книжовен език и проблемите с използването на

Защитата на българския литературен език и проблемите с потреблението на кирилица в цифровото пространство разискаха депутати и специалисти на кръгла маса в Народното събрание.

Дискусията беше проведена от парламентарната група на Обединените патриоти и Сдружението АСОРИ във връзка на подготвяния от Обединените патриоти план на Закон за българския език. Очаква се той да бъде импортиран в деловодството на Народното събрание до края на юни и да бъде прегледан от отрасловите комисии преди лятната почивка на депутатите.

Проектът стъпва на основата на към този момент обсъждан от предишен парламент план, направен тогава от проф. Станислав Станилов и Огнян Стоичков от "Атака ". Законопроектът се отнася единствено за книжовния език, ние в говоримото слово не се бъркаме, изясни проф. Станилов и добави, че плануваните наредбите са свързани с българския език, който се употребява от формалните институции и в общественото пространство. Предвижда се основаването на Съвет на българския език. Включени са текстове и във връзка с изписването на кирилица в цифровото пространство, да вземем за пример да се регламентира есемесите от мобилни оператори, институции, банки да бъдат на кирилица. В цифровото пространство доста уеб сайтове на публични държавни институции и общини са изписани с преведени на британски имена - да вземем за пример уеб страниците на Народното събрание, на Министерския съвет и на Министерство на външните работи. Това съгласно нас би трябвало да бъде поправено, тъй като обезличава характера на българските институции, съобщи доцент Милен Михов от Оперативна програма.

На полемиката бяха сложени въпроси за техническата опция за изпращане на есемеси на кирилица, за формален стандарт за българската форма на кирилицата, за изписването на имена на улици, търговски обекти, обозначения на държавни чиновници на български език и други. Иван Гранитски от издателството "Захарий Стоянов " съобщи, че от дълго време е трябвало да бъде признат подобен закон, защото в последните години езикът обеднява. Според него формалните български институции нехаят за езика. По думите му виновност за това имат и българските медии, в които се употребява стеснен речников състав. Най-сетне този закон ще се дебатира, без значение от нежеланието на брюкселските служители, разяснява още той.

Представител на мобилен оператор съобщи, че казусът с есемесите на кирилица идва от липса на стандартизация на кодовете. За задачата е належащо страната посредством съответните органи да задейства процедура пред интернационална организация. "Ще търсим правна наредба на поставените въпроси. Надявам се с едно съществено отношение и в спор с институциите, с неправителствения бранш и с нашите сътрудници от ГЕРБ да намерим положително решение. Важно е да създадем един добър и работещ закон ", сподели Милен Михов.