Главен инспектор Ангел Папалезов: Хиляди иманяри разграбват България
Засега у нас не се приказва за профилирана дирекция по аналог на звеното на карабинерите в Италия, споделя началникът на бранш „ Културно-исторически полезности “ при ГДНП
Ангел Папалезов е роден на 15 февруари 1977 година в Златоград. Завършва Академията на Министерство на вътрешните работи през 2001 година Работил е в секторите “Престъпления, свързани с МПС”, “Престъпления против собствеността” и “Културно-исторически ценности” в Столична дирекция на вътрешните работи. От 2010 година е шеф бранш „ Културно-исторически полезности “ при Главна дирекция „ Национална полиция “. Той нееднократно е повдигал пред медиите въпросите за вредите, които нанася иманярството върху нашето културно-историческо завещание, за противозаконния трафик на археологически полезности отвън страната и за нуждата от по-пълна и настояща правна уредба в тази област.
Въпросите на съдействието сред европейските страни в опазването на културно-историческите полезности бяха обект на тематична конференция в границите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, отдадена на трафика на културни полезности. На тази тематика е и изявлението ни с основен контрольор Ангел Папалезов.
Към момента интензивно настоящи иманяри, които се препитават от тази активност, са към 20-30 хиляди
В органите на Министерство на вътрешните работи не е постъпвала съответна информация за присъединяване на настоящи археолози в осъществени закононарушения
Страни като Холандия и Белгия са по-либерални в законодателството си и затова стават нова дестинация на предметите от страните донори
За 2017 година има откраднати към 230 картини и над 30 икони
– Г-н Папалезов, България е измежду най-богатите страни в света по културно-историческо завещание. Това допуска и нараснала сигурност във връзка с опазването му. Успява ли страната ни да се оправи с това предизвикателство близо 30 години след измененията?
– Все още има какво да създадат държавните институции за опазването на културното завещание. Те са длъжници както на обществото, по този начин и на самата страна. Но след 2009 година, когато влезе в действие новият Закон за културното завещание и новите наказателни сформира в Наказателния кодекс, има несъмнено повече триумфи, по-добра политика и по-добра наказателна процедура по отношение на незаконното посягане към археологическото и архитектурното завещание. Тази позитивна смяна на правната среда се реализира с помощта на отрицателния отзив, който имаше в обществото, множеството увреждания на археологическото културно завещание, което стана ясно през печатни и телевезионни медии. Има какво още да се желае откъм правна уредба като поднормативна база, указания и наредби, които допълват Закона за културното завещание, само че в администрацията на Министерството на културата и на институциите за запазване на културното завещание имат предпочитание да добавят празнотите.
Българският закон за културното завещание и някои от наредбите рециклират огромна част от нормативната уредба на италианското законодателство. Запознавайки се след 2000 година със правосъдната процедура на Италия, вкарваме огромна част от тяхното законодателство в нашия закон. Взели сме практики и от френското законодателство, отнасящи се до изобразителното изкуство.
– По неофициални данни иманярите в България са към 500 хиляди. Има ли Министерство на вътрешните работи данни за броя им?
– Тази численост – към 500 хиляди – е упомената в едни публични разисквания при приемане на Закона за културното завещание през 2008-2009 година Тогава са представени от чиновници на ГДБОП, може би почиват на някакви данни. По оперативни данни на Министерство на вътрешните работи все още интензивно настоящи иманяри, които се препитават от тази активност, са към 20-30 хиляди, които съвсем всекидневно излизат на терен. Докато случайно иманярстващите българи, на които това не е главен приход, може да доближат 100-150 хиляди индивида, съгласно Криминална полиция.
Средно на година се образуват и рапортуват на прокуратурата към 150-200 досъдебни производства против иманяри и дилъри на нелегално добити археологически културни полезности. За благополучие в границите на няколко месеца, до година и половина, се стига до правосъдни съглашения сред огромен % от лицата – подсъдими и прокуратура. Това се постанова от разбора на правосъдната процедура. Има области в страната, където има по-слаба наказателна процедура. Дължи се на две аргументи – непълноти в познанията на органите на Министерство на вътрешните работи по събиране на доказателства, другата е в практиката на окръжните прокуратури, които ние проучваме с Върховна касационна прокуратура и опитваме да отстраняваме с съответни ограничения.
– В общественото пространство има информация, че даже и археолози вземат участие в трафика на културно-исторически полезности. Вашият бранш знае ли за това?
– В органите на Министерство на вътрешните работи не е постъпвала съответна информация за присъединяване на настоящи археолози в осъществени закононарушения. Има един случай единствено, в който лице, приключило археология, само че неработещо по специалността, е арестувано с нелегално притежавани археологически културни полезности.
– В Европа три от страните имат проблеми с античното културно завещание – Италия, Гърция и България. Имаме ли съгласуваност сред страните по този въпрос?
– Има положително съдействие сред България и Италия по планове за продан на положителни практики, оперативна информация. Последните 10 години имаме пет или шест случая на взаимни взаимни следствия със арестувани археологически предмети. С Гърция имаме информативен продан за лица – българи и гръцки жители, съпричастни към подобен тип закононарушения. В този смисъл има арестувани гърци в България с противозаконни покупко-продажби и иманярство, също и българи, които се пробват да правят иманярски нападения и трафик на културни полезности в Гърция.
– Трябва ли в България да се сътвори профилирана дирекция за закононарушенията от този жанр, какъвто образец имаме в Италия?
– Към този миг у нас няма подобен тип диалог за основаване на профилирана дирекция по аналог на звеното на карабинерите в Италия. България е със доста по-слаб административен финансов запас от Италия. Може би на по-късен стадий, в случай че се водят диалози с Министерството на туризма, а също и с локалното самоуправление в области с богато културно завещание, които да имат интерес и поръчки за по-голям брой чиновници, натоварени с този тип следствие, държавните институции в лицето на Министерство на вътрешните работи може да помислят за такава независима зона.
– Какви са най-честите закононарушения в тази област и какви са вредите надлежно?
– Най-многобройни са противозаконните археологически разкопки и противозаконните покупко-продажби сред иманяри и дилъри, трафикът отвън рамките на страната. Този тип закононарушения са скрити – латентни, в по-голямата си част остават незнайни както за органите на Министерство на вътрешните работи, по този начин и за музеите. По-голяма част от закононарушенията се правят в аграрни и горски региони, които са едва обитаеми и мъчно налични, отдалечени за обход и наблюдаване от органите на Министерство на вътрешните работи. Информация за тези закононарушения се събира по действен път и по данни на локални жители и институции. Една огромна част от записаните закононарушения са против собствеността – обири от частни домове, офиси, религиозни институции – църкви и джамии, на модерни творби на изкуството и религиозни предмети, най-много икони. За 2017 година има откраднати към 230 картини и над 30 икони.
– Успява ли България да върне отнетите артефакти, откривани в разнообразни музеи или частни сбирки по света?
– За страдание прекомерно малко от известните ни нелегално изнесени културни полезности от български трафиканти се връщат, защото, въпреки и да сме страна по интернационалните конвенции и по двустранните съглашения с огромна част от страните в Европа и света, въпреки всичко е належащо събирането на неопровержими доказателства за противозаконния генезис и експорт на културните полезности. В последните няколко години са върнати такива нелегално изнесени културни полезности от Италия, Германия, Франция и Съединени американски щати.
– Преди години, а и през днешния ден, една от водещите тематики на познавачите в тази област е изнасянето на скъпи артефакти в посока Германия, Англия, Испания, Холандия. Какви ограничения се взимат против тези канали?
– Положителното, което може да кажем е, че в Германия е в действие нов закон за културното завещание от 2016 година, който доста лимитира опциите на черния пазар на нелегално изнесени културни полезности от страни-донори като България. В Европейски Съюз се следи засилена акция за ограничение на опциите на черния пазар и въвеждане на условие за потвърден генезис на културните полезности в записаните търговски сдружения и аукционни къщи. Това се постанова с смяна както на националното законодателство на страните, по този начин и с европейски регламенти, контролиращи придвижването на артикули и услуги. За наше страдание към момента страни като Холандия и Белгия са по-либерални в законодателството си и затова стават нова дестинация на предметите от страните донори.
– Колко са наказаните и задържаните в България поради такива закононарушения?
– За предходната година има 116 арестувани при противозаконни разкопки. Колко от докладваните са с повдигнато обвиняване и по-късно наказани – няма взаимна статистика с прокуратурата.
– Монети ли се изнасят най-вече или други артефакти?
– Като противозаконен трафик най-често са предмети, които са конвентируеми на интернационалния черен пазар – нумизматичен материал, декорации, предмети за дома, въоръжения. В огромната си част това е главен материал, който се придобива от иманярите посредством метало-детекторите.
– Дава ли актуалният закон право в България да съществуват публични аукциони по образеца на други европейски страни и страната да изплаща от тях артефакти, свързани с нашата история?
– Да, съгласно Закона за културното завещание в България към министъра на културата се поддържа указател на търговци и аукционни къщи, които имат право да търгуват с културни полезности, както на модерни творби, по този начин също и на археология, която има легален генезис, т.е. с археологичен материал от записаните частни сбирки и нумизматичните сбирки на сдруженията в България. У нас има легална форма за осъществяване на покупко-продажби с археологически предмети, стига те да са минали процедура по регистрация и идентификация според закона и наредбата.
Ангел Папалезов е роден на 15 февруари 1977 година в Златоград. Завършва Академията на Министерство на вътрешните работи през 2001 година Работил е в секторите “Престъпления, свързани с МПС”, “Престъпления против собствеността” и “Културно-исторически ценности” в Столична дирекция на вътрешните работи. От 2010 година е шеф бранш „ Културно-исторически полезности “ при Главна дирекция „ Национална полиция “. Той нееднократно е повдигал пред медиите въпросите за вредите, които нанася иманярството върху нашето културно-историческо завещание, за противозаконния трафик на археологически полезности отвън страната и за нуждата от по-пълна и настояща правна уредба в тази област.
Въпросите на съдействието сред европейските страни в опазването на културно-историческите полезности бяха обект на тематична конференция в границите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, отдадена на трафика на културни полезности. На тази тематика е и изявлението ни с основен контрольор Ангел Папалезов.
Към момента интензивно настоящи иманяри, които се препитават от тази активност, са към 20-30 хиляди
В органите на Министерство на вътрешните работи не е постъпвала съответна информация за присъединяване на настоящи археолози в осъществени закононарушения
Страни като Холандия и Белгия са по-либерални в законодателството си и затова стават нова дестинация на предметите от страните донори
За 2017 година има откраднати към 230 картини и над 30 икони
– Г-н Папалезов, България е измежду най-богатите страни в света по културно-историческо завещание. Това допуска и нараснала сигурност във връзка с опазването му. Успява ли страната ни да се оправи с това предизвикателство близо 30 години след измененията?
– Все още има какво да създадат държавните институции за опазването на културното завещание. Те са длъжници както на обществото, по този начин и на самата страна. Но след 2009 година, когато влезе в действие новият Закон за културното завещание и новите наказателни сформира в Наказателния кодекс, има несъмнено повече триумфи, по-добра политика и по-добра наказателна процедура по отношение на незаконното посягане към археологическото и архитектурното завещание. Тази позитивна смяна на правната среда се реализира с помощта на отрицателния отзив, който имаше в обществото, множеството увреждания на археологическото културно завещание, което стана ясно през печатни и телевезионни медии. Има какво още да се желае откъм правна уредба като поднормативна база, указания и наредби, които допълват Закона за културното завещание, само че в администрацията на Министерството на културата и на институциите за запазване на културното завещание имат предпочитание да добавят празнотите.
Българският закон за културното завещание и някои от наредбите рециклират огромна част от нормативната уредба на италианското законодателство. Запознавайки се след 2000 година със правосъдната процедура на Италия, вкарваме огромна част от тяхното законодателство в нашия закон. Взели сме практики и от френското законодателство, отнасящи се до изобразителното изкуство.
– По неофициални данни иманярите в България са към 500 хиляди. Има ли Министерство на вътрешните работи данни за броя им?
– Тази численост – към 500 хиляди – е упомената в едни публични разисквания при приемане на Закона за културното завещание през 2008-2009 година Тогава са представени от чиновници на ГДБОП, може би почиват на някакви данни. По оперативни данни на Министерство на вътрешните работи все още интензивно настоящи иманяри, които се препитават от тази активност, са към 20-30 хиляди, които съвсем всекидневно излизат на терен. Докато случайно иманярстващите българи, на които това не е главен приход, може да доближат 100-150 хиляди индивида, съгласно Криминална полиция.
Средно на година се образуват и рапортуват на прокуратурата към 150-200 досъдебни производства против иманяри и дилъри на нелегално добити археологически културни полезности. За благополучие в границите на няколко месеца, до година и половина, се стига до правосъдни съглашения сред огромен % от лицата – подсъдими и прокуратура. Това се постанова от разбора на правосъдната процедура. Има области в страната, където има по-слаба наказателна процедура. Дължи се на две аргументи – непълноти в познанията на органите на Министерство на вътрешните работи по събиране на доказателства, другата е в практиката на окръжните прокуратури, които ние проучваме с Върховна касационна прокуратура и опитваме да отстраняваме с съответни ограничения.
– В общественото пространство има информация, че даже и археолози вземат участие в трафика на културно-исторически полезности. Вашият бранш знае ли за това?
– В органите на Министерство на вътрешните работи не е постъпвала съответна информация за присъединяване на настоящи археолози в осъществени закононарушения. Има един случай единствено, в който лице, приключило археология, само че неработещо по специалността, е арестувано с нелегално притежавани археологически културни полезности.
– В Европа три от страните имат проблеми с античното културно завещание – Италия, Гърция и България. Имаме ли съгласуваност сред страните по този въпрос?
– Има положително съдействие сред България и Италия по планове за продан на положителни практики, оперативна информация. Последните 10 години имаме пет или шест случая на взаимни взаимни следствия със арестувани археологически предмети. С Гърция имаме информативен продан за лица – българи и гръцки жители, съпричастни към подобен тип закононарушения. В този смисъл има арестувани гърци в България с противозаконни покупко-продажби и иманярство, също и българи, които се пробват да правят иманярски нападения и трафик на културни полезности в Гърция.
– Трябва ли в България да се сътвори профилирана дирекция за закононарушенията от този жанр, какъвто образец имаме в Италия?
– Към този миг у нас няма подобен тип диалог за основаване на профилирана дирекция по аналог на звеното на карабинерите в Италия. България е със доста по-слаб административен финансов запас от Италия. Може би на по-късен стадий, в случай че се водят диалози с Министерството на туризма, а също и с локалното самоуправление в области с богато културно завещание, които да имат интерес и поръчки за по-голям брой чиновници, натоварени с този тип следствие, държавните институции в лицето на Министерство на вътрешните работи може да помислят за такава независима зона.
– Какви са най-честите закононарушения в тази област и какви са вредите надлежно?
– Най-многобройни са противозаконните археологически разкопки и противозаконните покупко-продажби сред иманяри и дилъри, трафикът отвън рамките на страната. Този тип закононарушения са скрити – латентни, в по-голямата си част остават незнайни както за органите на Министерство на вътрешните работи, по този начин и за музеите. По-голяма част от закононарушенията се правят в аграрни и горски региони, които са едва обитаеми и мъчно налични, отдалечени за обход и наблюдаване от органите на Министерство на вътрешните работи. Информация за тези закононарушения се събира по действен път и по данни на локални жители и институции. Една огромна част от записаните закононарушения са против собствеността – обири от частни домове, офиси, религиозни институции – църкви и джамии, на модерни творби на изкуството и религиозни предмети, най-много икони. За 2017 година има откраднати към 230 картини и над 30 икони.
– Успява ли България да върне отнетите артефакти, откривани в разнообразни музеи или частни сбирки по света?
– За страдание прекомерно малко от известните ни нелегално изнесени културни полезности от български трафиканти се връщат, защото, въпреки и да сме страна по интернационалните конвенции и по двустранните съглашения с огромна част от страните в Европа и света, въпреки всичко е належащо събирането на неопровержими доказателства за противозаконния генезис и експорт на културните полезности. В последните няколко години са върнати такива нелегално изнесени културни полезности от Италия, Германия, Франция и Съединени американски щати.
– Преди години, а и през днешния ден, една от водещите тематики на познавачите в тази област е изнасянето на скъпи артефакти в посока Германия, Англия, Испания, Холандия. Какви ограничения се взимат против тези канали?
– Положителното, което може да кажем е, че в Германия е в действие нов закон за културното завещание от 2016 година, който доста лимитира опциите на черния пазар на нелегално изнесени културни полезности от страни-донори като България. В Европейски Съюз се следи засилена акция за ограничение на опциите на черния пазар и въвеждане на условие за потвърден генезис на културните полезности в записаните търговски сдружения и аукционни къщи. Това се постанова с смяна както на националното законодателство на страните, по този начин и с европейски регламенти, контролиращи придвижването на артикули и услуги. За наше страдание към момента страни като Холандия и Белгия са по-либерални в законодателството си и затова стават нова дестинация на предметите от страните донори.
– Колко са наказаните и задържаните в България поради такива закононарушения?
– За предходната година има 116 арестувани при противозаконни разкопки. Колко от докладваните са с повдигнато обвиняване и по-късно наказани – няма взаимна статистика с прокуратурата.
– Монети ли се изнасят най-вече или други артефакти?
– Като противозаконен трафик най-често са предмети, които са конвентируеми на интернационалния черен пазар – нумизматичен материал, декорации, предмети за дома, въоръжения. В огромната си част това е главен материал, който се придобива от иманярите посредством метало-детекторите.
– Дава ли актуалният закон право в България да съществуват публични аукциони по образеца на други европейски страни и страната да изплаща от тях артефакти, свързани с нашата история?
– Да, съгласно Закона за културното завещание в България към министъра на културата се поддържа указател на търговци и аукционни къщи, които имат право да търгуват с културни полезности, както на модерни творби, по този начин също и на археология, която има легален генезис, т.е. с археологичен материал от записаните частни сбирки и нумизматичните сбирки на сдруженията в България. У нас има легална форма за осъществяване на покупко-продажби с археологически предмети, стига те да са минали процедура по регистрация и идентификация според закона и наредбата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ