Който и да дойде на власт. Как може да изглежда една универсална икономическа програма
Засега инфлацията не " изяжда " спестяванията и това може да звучи успокояващо. Но проблемите на стопанската система остават дълготрайни, с риск от погазване на едно място. Как би могла да наподобява икономическата стратегия на което и да било държавно управление " на място "?
Всичко, което знаем през днешния ден за българската стопанска система, обрисува следната обстановка:
Плановете за еврозоната се изместват за след 2025 година;Липсата на вложения остава дълготраен проблем;Поради демографията не може да се чака растеж на заетостта, само че няма и безработица;Производителността на труда ще пораства към два пъти по-бавно в сравнение с през последните 10 години;Ако няма коренно стесняване на недостига и понижаване на данъчното задължение върху труда, темповете на стопански напредък ще се запазят два пъти по-ниски от вероятното.
Ето от какво са подбудени тези заключения.
Демографията
След 2011 година „ заместващото “ потомство се свива до 15.9% от популацията, това в дейна възраст понижава – с 5.1% до 60.3%, а възрастните са към този момент 23.9%.
Имигрантите не трансформират картината. След 2007 година броят им нарастна 2.4 пъти, само че делът в популацията им е под 4% - три пъти под междинния % за Европейски Съюз. Украинските бежанци можеха да дадат 1% повишаване на популацията, само че шансът наподобява пропуснат. 1% от жителите на България са без документи, официално е отвън стопанската система и обществената система.
Пенсионната система основава привилегии за 1.9 млн. души, обезпечавани от ДОО; 4.9 млн. са в частния сегмент на системата.
При скромния плануван държавен дълг от 36 милиарда лева за тази година, разходът на човек ще бъде с 400 лева повече от разхода при започване на 2022 година (5 133 лева), за тези под 17 години се падат по 34.8 хиляди лева на дете.
Икономическият резултат: дълготраен дефицит на човешки капитал, на запас в пенсионното и здравното дело и загуба на конкурентност.
Икономическият напредък
спадът на Брутният вътрешен продукт, с всички условности на предвижданията, през идната година ще е 1.6%, през 2024 година – под 0.5%. Очакването, че, към този момент се удостоверява. Общата инфлация евентуално ще е към 15% за тази година, само че цените на енергийните артикули и храните са 26 и 22% по-високи. Българска народна банка планува понижаване на инфлацията до под 6% и лек спад на енергийните цени.
Спестяванията на семействата и предприятията (пак по последни данни на БНБ) понижават нищожно своя ритъм на повишаване през тази година, само че има понижаване на каузи приход, който бива спестяван. Засега инфлацията не „ изяжда “ спестяванията. През 1996 - 1997 година те съвсем изцяло изчезнаха. Това в този момент наподобява невероятно.
Бюджетът
Инфлацията и растежът създадоха остатък през 2022 година, еднакъв на приходите от Данък добавена стойност и от подоходните налози. Параметрите на непоклатимост, познати от 1998 до 2019 година са компрометирани. Твърдите бюджетни ограничавания, признати през 2012 година в закона за обществените финанси (2% недостиг, 40% от Брутният вътрешен продукт разноски и държавен дълг) са неизпълними. Като резултат от политическата неустойчивост връщането към положителната процедура също наподобява невероятно.
В Плана за възобновяване и резистентност към 60% от общия хипотетичен размер се насочват към държавни организации и действия, едва са застъпени на фактически новаторски инициативи, неприятно са обосновавани целите, има неизясненост на критериите за систематизиране на средствата и отчетността, и за „ социалността “, ориентирана към възрастното потомство.
Което и да е бъдещо държавно управление ще би трябвало да държи сметка за тези фактори. При такава картина съответната му стратегия би могла да наподобява по този начин:
За политическия риск
Има три неща, които едно бъдещо държавно управление е подходящо да заобикаля:
обещанието за компенсиране на разходи;рисковете от фискалната нестабилност;радикалните промени в ръководството на Българска народна банка.
Работата на държавното управление следва да бъда написана в детайлности и призната от Народното събрание. За образец може да служи., предвиждащо приемане на 22 фундаментални закона и конституция, изпълнена за шест месеца.
За паричната политика
Българска народна банка като система на паричен съвет може да употребява своите принадлежности за поддържане на ценова непоклатимост, а държавното управление - да обезпечи вероятността за осъществяване на фундаменталните критерии за участие в еврозоната.
е „ да продължи да ползва огромни промени, стартирани в правосъдната система и в битката с корупцията и проведената престъпност (…) “ - това е работа на държавното управление и Народното събрание.
Най-съществена задача на шефа на Българска народна банка и съвета й е да разработят процедура, която да дефинира ориста на запасите на банката. Те би трябвало да имат задоволителен престиж, с цел да реализират контрол над сегмента на банковата система, който е под контрола на български физически и юридически лица.
За бюджета и налозите
Политиката на държавното управление за индексиране на приходите в отговор на инфлацията, плануваните нива на минималната работна заплата (МРЗ) и дефицитът на работна мощ усилват разноските на работодателите и ще основават напрежение в цялата стопанска система. Минимумът политики в тази област е следният:
Запазване на пропорционалния налог върху персоналните приходи и отвод от пропагандираните хрумвания за въвеждане на необлагаем най-малко. Той би изложил сред 30 и 50% от приходите по това перо.Отказ от събиране на корпоративния налог в сегашния му тип: предел „ нула “ за реинвестираната облага и ускорена (едногодишна) обезценка биха дали резултат от 1-1.5% растеж (или омекотяване на спада) на Брутният вътрешен продукт, заради растеж на вложения и хонорари.Намаляване на така наречен осигуровки, с 2%. Възстановяване на унифицираните ставки по Данък добавена стойност и унищожаване на дотациите за пътувания с персонални преводни средства.
Има и други ограничения, които обаче са непопулярни и се разминават с обещанията на партиите:
Замразяване на МРЗ на избраното в този момент ниво за три години напред;Замразяване на растежа на пенсиите до края на 2023 година;Съкращаване на издръжката на администрацията с 20%;Компенсиране на точка 2. с мероприятия, които рационализират обществената политика;Отказ от политики, целящи въвеждане на „ европейска “ МРЗ. За обществената политика
Често обществената политика, образованието и обществените грижи зависят от общините, би било подходящо 2% (от 10-те % данък) да се върнат на общините, където този приход е създаден.
Отказът от актуализации на помощи и принадлежности „ на човек от популацията “ е главен запас на подобряването на общественото преразпределение.
Либерализацията на кратковременните и сезонни контракти, лесната им отчетност и формализиране е главен източник за стабилизиране на приходите здравната и пенсионно-осигурителната система.
Относително елементарно може да бъде решен и казусът с издаването на персонални документи на оня 1% от популацията, който няма такива.
Тези промени не изискват запас и ще разрешат да стане по този начин, че „ заплащанията от джоба “ в здравната система да станат част от здравното обезпечаване, без значение дали то е държавно или частно, както и да понижат 20-процентната група от популацията, които не са обезпечени за здраве. НЗОК следва да се разплати за осъществените по време на пандемията и несвързани с нея интервенции.
Възможно е най-малко двукратно нарастване на така наречен „ обезпечен най-малък приход “, без риск за бюджета.
Критерий за разпределението на средства в обществената политика би трябвало да бъдат статистиките по обществено включване и ИЗОО (т.е. на 15-34 годишните жители, които са „ отвън претовареност, обучение и образование “), разпределени по региони, етноси и общини.
За енергетиката и дълготрайната вероятност
Налага се затваряне на неотдавна основаните държавни компании и прекачване на средствата за тях към централния бюджет (ако са налични), както и приватизация на дялове от всички държавни компании.
„ Булгаргаз “ е извънредно време да бъде приватизиран или оставен да работи в конкурентна среда. Същото важи и за „ Лукойл “ – войната наподобява задоволителен мотив за отнемането на привилегии, дадени през годините.
Концесионирането на действия, да вземем за пример ВиК, Топлофикация " София " и минералните води, поддръжката на автомагистрали и удължаването на периоди по към този момент подписани концесионни контракти също (от плажна линия и курорти до тези за топлофикации и рандеман на потребни изкопаеми) ще сътвори сигурност и чувство за вероятност.
Забраната за изследване и рандеман на природен газ от шисти, дружно с още пет концесии за рандеман на енергийни запаси, спрени с административни процедури, могат да получат зелена светлина. Инвестициите в енергетиката, които понижават зависимостта от импорт, също би трябвало да получат приоритет.
Списъкът може да бъде удължен. Но позитивните промени в средата за водене на бизнес биха били разследване на изложеното нагоре.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Всичко, което знаем през днешния ден за българската стопанска система, обрисува следната обстановка:
Плановете за еврозоната се изместват за след 2025 година;Липсата на вложения остава дълготраен проблем;Поради демографията не може да се чака растеж на заетостта, само че няма и безработица;Производителността на труда ще пораства към два пъти по-бавно в сравнение с през последните 10 години;Ако няма коренно стесняване на недостига и понижаване на данъчното задължение върху труда, темповете на стопански напредък ще се запазят два пъти по-ниски от вероятното.
Ето от какво са подбудени тези заключения.
Демографията
След 2011 година „ заместващото “ потомство се свива до 15.9% от популацията, това в дейна възраст понижава – с 5.1% до 60.3%, а възрастните са към този момент 23.9%.
Имигрантите не трансформират картината. След 2007 година броят им нарастна 2.4 пъти, само че делът в популацията им е под 4% - три пъти под междинния % за Европейски Съюз. Украинските бежанци можеха да дадат 1% повишаване на популацията, само че шансът наподобява пропуснат. 1% от жителите на България са без документи, официално е отвън стопанската система и обществената система.
Пенсионната система основава привилегии за 1.9 млн. души, обезпечавани от ДОО; 4.9 млн. са в частния сегмент на системата.
При скромния плануван държавен дълг от 36 милиарда лева за тази година, разходът на човек ще бъде с 400 лева повече от разхода при започване на 2022 година (5 133 лева), за тези под 17 години се падат по 34.8 хиляди лева на дете.
Икономическият резултат: дълготраен дефицит на човешки капитал, на запас в пенсионното и здравното дело и загуба на конкурентност.
Икономическият напредък
спадът на Брутният вътрешен продукт, с всички условности на предвижданията, през идната година ще е 1.6%, през 2024 година – под 0.5%. Очакването, че, към този момент се удостоверява. Общата инфлация евентуално ще е към 15% за тази година, само че цените на енергийните артикули и храните са 26 и 22% по-високи. Българска народна банка планува понижаване на инфлацията до под 6% и лек спад на енергийните цени.
Спестяванията на семействата и предприятията (пак по последни данни на БНБ) понижават нищожно своя ритъм на повишаване през тази година, само че има понижаване на каузи приход, който бива спестяван. Засега инфлацията не „ изяжда “ спестяванията. През 1996 - 1997 година те съвсем изцяло изчезнаха. Това в този момент наподобява невероятно.
Бюджетът
Инфлацията и растежът създадоха остатък през 2022 година, еднакъв на приходите от Данък добавена стойност и от подоходните налози. Параметрите на непоклатимост, познати от 1998 до 2019 година са компрометирани. Твърдите бюджетни ограничавания, признати през 2012 година в закона за обществените финанси (2% недостиг, 40% от Брутният вътрешен продукт разноски и държавен дълг) са неизпълними. Като резултат от политическата неустойчивост връщането към положителната процедура също наподобява невероятно.
В Плана за възобновяване и резистентност към 60% от общия хипотетичен размер се насочват към държавни организации и действия, едва са застъпени на фактически новаторски инициативи, неприятно са обосновавани целите, има неизясненост на критериите за систематизиране на средствата и отчетността, и за „ социалността “, ориентирана към възрастното потомство.
Което и да е бъдещо държавно управление ще би трябвало да държи сметка за тези фактори. При такава картина съответната му стратегия би могла да наподобява по този начин:
За политическия риск
Има три неща, които едно бъдещо държавно управление е подходящо да заобикаля:
обещанието за компенсиране на разходи;рисковете от фискалната нестабилност;радикалните промени в ръководството на Българска народна банка.
Работата на държавното управление следва да бъда написана в детайлности и призната от Народното събрание. За образец може да служи., предвиждащо приемане на 22 фундаментални закона и конституция, изпълнена за шест месеца.
За паричната политика
Българска народна банка като система на паричен съвет може да употребява своите принадлежности за поддържане на ценова непоклатимост, а държавното управление - да обезпечи вероятността за осъществяване на фундаменталните критерии за участие в еврозоната.
е „ да продължи да ползва огромни промени, стартирани в правосъдната система и в битката с корупцията и проведената престъпност (…) “ - това е работа на държавното управление и Народното събрание.
Най-съществена задача на шефа на Българска народна банка и съвета й е да разработят процедура, която да дефинира ориста на запасите на банката. Те би трябвало да имат задоволителен престиж, с цел да реализират контрол над сегмента на банковата система, който е под контрола на български физически и юридически лица.
За бюджета и налозите
Политиката на държавното управление за индексиране на приходите в отговор на инфлацията, плануваните нива на минималната работна заплата (МРЗ) и дефицитът на работна мощ усилват разноските на работодателите и ще основават напрежение в цялата стопанска система. Минимумът политики в тази област е следният:
Запазване на пропорционалния налог върху персоналните приходи и отвод от пропагандираните хрумвания за въвеждане на необлагаем най-малко. Той би изложил сред 30 и 50% от приходите по това перо.Отказ от събиране на корпоративния налог в сегашния му тип: предел „ нула “ за реинвестираната облага и ускорена (едногодишна) обезценка биха дали резултат от 1-1.5% растеж (или омекотяване на спада) на Брутният вътрешен продукт, заради растеж на вложения и хонорари.Намаляване на така наречен осигуровки, с 2%. Възстановяване на унифицираните ставки по Данък добавена стойност и унищожаване на дотациите за пътувания с персонални преводни средства.
Има и други ограничения, които обаче са непопулярни и се разминават с обещанията на партиите:
Замразяване на МРЗ на избраното в този момент ниво за три години напред;Замразяване на растежа на пенсиите до края на 2023 година;Съкращаване на издръжката на администрацията с 20%;Компенсиране на точка 2. с мероприятия, които рационализират обществената политика;Отказ от политики, целящи въвеждане на „ европейска “ МРЗ. За обществената политика
Често обществената политика, образованието и обществените грижи зависят от общините, би било подходящо 2% (от 10-те % данък) да се върнат на общините, където този приход е създаден.
Отказът от актуализации на помощи и принадлежности „ на човек от популацията “ е главен запас на подобряването на общественото преразпределение.
Либерализацията на кратковременните и сезонни контракти, лесната им отчетност и формализиране е главен източник за стабилизиране на приходите здравната и пенсионно-осигурителната система.
Относително елементарно може да бъде решен и казусът с издаването на персонални документи на оня 1% от популацията, който няма такива.
Тези промени не изискват запас и ще разрешат да стане по този начин, че „ заплащанията от джоба “ в здравната система да станат част от здравното обезпечаване, без значение дали то е държавно или частно, както и да понижат 20-процентната група от популацията, които не са обезпечени за здраве. НЗОК следва да се разплати за осъществените по време на пандемията и несвързани с нея интервенции.
Възможно е най-малко двукратно нарастване на така наречен „ обезпечен най-малък приход “, без риск за бюджета.
Критерий за разпределението на средства в обществената политика би трябвало да бъдат статистиките по обществено включване и ИЗОО (т.е. на 15-34 годишните жители, които са „ отвън претовареност, обучение и образование “), разпределени по региони, етноси и общини.
За енергетиката и дълготрайната вероятност
Налага се затваряне на неотдавна основаните държавни компании и прекачване на средствата за тях към централния бюджет (ако са налични), както и приватизация на дялове от всички държавни компании.
„ Булгаргаз “ е извънредно време да бъде приватизиран или оставен да работи в конкурентна среда. Същото важи и за „ Лукойл “ – войната наподобява задоволителен мотив за отнемането на привилегии, дадени през годините.
Концесионирането на действия, да вземем за пример ВиК, Топлофикация " София " и минералните води, поддръжката на автомагистрали и удължаването на периоди по към този момент подписани концесионни контракти също (от плажна линия и курорти до тези за топлофикации и рандеман на потребни изкопаеми) ще сътвори сигурност и чувство за вероятност.
Забраната за изследване и рандеман на природен газ от шисти, дружно с още пет концесии за рандеман на енергийни запаси, спрени с административни процедури, могат да получат зелена светлина. Инвестициите в енергетиката, които понижават зависимостта от импорт, също би трябвало да получат приоритет.
Списъкът може да бъде удължен. Но позитивните промени в средата за водене на бизнес биха били разследване на изложеното нагоре.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ