Победените отчаяно отказват да се предадат
Засега ги избавя инстинкта им. Той обаче просто омекотява пропадането. Единственият път да спрат този развой, а за какво не и да се опитат да го извърнат, минава през заемането на още по-ясни и безапелационни позиции против ГЕРБ. Което изисква не просто да провалят първия мандат, само че да създадат всичко допустимо ГЕРБ да не поддържа и техния втори мандат. Защото образува ли се държавно управление с втория мандат с поддръжката на ГЕРБ, даже това ще се схване от обществото като колаборация и Политическа партия ще пострадат съществено.
От нощта на изборите масирано се постанова мнението, че единствения излаз за излизане актуалната политическа рецесия минава през сформиране на кабинет, подсилен от ГЕРБ и ПП-ДБ. Всеки различен вид се показва като демонстрация на безнаказаност, граничеща с национално изменничество. Което неизбежно ще бъде осъдено от гласоподавателя, в случай че се стигне до нови, бързи предварителни избори за Народно заседание. И когато от " Промяната " оповестиха своето решение да не вземат участие в никаква композиция с партията на Борисов, върху тях предстоящо се стовари камара от авансово готови обвинявания, целящи да въплъщават гибелния яд на обществото. Което, видите ли, е готово да преглътне всяка една композиция, стига да не би трябвало още веднъж през лятото да върви до урните.
Който обаче си мисли, че всичките тези обвинявания и вайкания са израз на естествени настроения в обществото или е добряк, или е двуличник. Става въпрос за целенасочена тактика, която явно цели постигането на цялостна реабилитация на ГЕРБ за сметка на цялостното дискредитиране на " Продължаваме промяната " и " Демократична България ". И това не е нещо ново. То съставлява фабулата на политическото ни развиване. От момента на възникването на ГЕРБ тази партия постоянно е имала остър инстинкт да отстрани не просто всяка своя опция, само че даже и мисълта, че има потребност от нейната поява. А когато въпреки всичко алтернативата се роди, тя бива подложена на преса от най-различни страни, с цел да се реализира дискредитиране до степен, ГЕРБ да стартира да наподобява още веднъж най-поносимия вид за обществото ни.
Срещу Политическа партия тактиката не толкоз, че не сработи, просто има забавено деяние. Хората на Петков и Василев губят социална поддръжка, само че не с упования ритъм, а за ГЕРБ става все по-трудно да чака. Веднъж, тъй като като всяка клиентелистка партия, тя не може да стои дълго отвън хранилката на властта, и повторно - току виж се пръкнала нова политическа мощ (току виж отново от към президентството), която да поеме щафетата от Политическа партия, по този начин както последните наследиха Има Такъв Народ.
Няма по какъв начин в ГЕРБ да не излизат от кожата си, като гледат по какъв начин са налице съвършените условия, с цел да се върнат още веднъж на бял кон във властта, само че Политическа партия (и ДБ) прецаква плана им тъкмо в последната му фаза. Когато си основал всеобщото разбиране, че не съществува никакво друго решение, с изключение на основаването на огромна коалиция, внезапно се оказва, че всичко отива напразно, тъй като победените обезверено отхвърлят да се предадат. И макар отправяните примамливи обещания, външния напън, вътрешните разцепления и тежестта на личните им политически провинения, те демонстрират една непримиримост, която не се вижда по какъв начин може да бъде преодоляна.
Разбира се, Политическа партия нито са герои, нито са невменяеми. Но колкото и да е непретенциозен политическият им опит, а може би тъкмо за това, те са се вкопчили в ролята си на антагонист на ГЕРБ и не я пускат за нищо на света. Защото добре са разбрали, че политическото им оцеляване зависи от това. И инстинктът им не ги подвежда. Макар че електоралният им тренд е негативен, те към момента са задоволително мощни, с цел да спрат опита на ГЕРБ да се завърне във властта. Въпросът е докога ще им стигнат силите. Защото компликациите пред тях очевидно нарастват. Медийната машина под крилото на Борисов масирано постанова внушението, че ръководството на кабинетите на Кирил Петков и тези, назначавани от Радев, продуцират политическа и икономическа неустойчивост. И връщането към нормалността минава единствено през завръщането на ГЕРБ във властта. Под една или друга форма. Което няма нищо общо с истината. Факт е, че тъкмо 2021 и 2022 са годините, които дадоха стопански напредък, чужд за цялото ръководство на ГЕРБ. Колкото до инфлацията, не трябва да се не помни, че седем страни членки на Европейски Съюз имаха през 2022 година инфлация, по-висока от българската. И нито една от тях не е ръководена от служебно държавно управление.
Фактите обаче не играят огромна роля в българската политика. Важни са настроенията. А те явно се трансформират. От една страна, ГЕРБ прекрати интервала на отлив на гласоподаватели. Ако през април 2021 година партията получи към 310 000 гласа по-малко спрямо изборите през 2017 година, три месеца по-късно бяха изгубени забележителните 200 000 гласа (ИТН и Демократична България тогава получиха общо над 1 милион гласа), а четири месеца по-късно още 45 000 гласа.
Точно от момента, в който Политическа партия се появиха на сцената, партията на Борисов стартира да се възвръща. През 2022 година тя усили гласоподавателите си с към 40 000, а на последните избори прибави нови 35 000. Докато " Промяната " непроменяемо върви надолу: 673 000 гласа през ноември 2021 година, 506 000 през 2022 година и 609 000 в коалиция с Демократична България.
Вижда се как макар че Политическа партия схващат полезността на главния си капитал - анти-ГЕРБ настроенията, много безгрижно се разпореждат с него. За тях той съставлява по-често фонд, който би трябвало да покрива неуспехите им, в сравнение с средство за обезпечаване на политическото им бъдеще. Казва си думата неналичието на професионализъм и визия за личното си позициониране на политическия ни ландшафт. Засега ги избавя инстинкта им. Той обаче просто омекотява пропадането. Единственият път да спрат този развой, а за какво не и да се опитат да го извърнат, минава през заемането на още по-ясни и безапелационни позиции против ГЕРБ. Което изисква не просто да провалят първия мандат, само че да създадат всичко допустимо ГЕРБ да не поддържа и техния втори мандат. Защото образува ли се държавно управление с втория мандат с поддръжката на ГЕРБ, даже това ще се схване от обществото като колаборация и Политическа партия ще пострадат съществено.
Колкото до тезата, че хората на Петков и Василев трябвало да пожертват партийните си ползи в името на националните, това е върхът на лицемерието. Защото анализаторите, които го настояват, не се свенят да изясняват по какъв начин коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП е невъзможна, тъй като първата от тези партии е застрашена да претърпи тежка репутационна вреда. Сиреч, от " Промяната " се желае да заплати цена, която Борисов по всякакъв начин се пробва да спести.
Втората теза, за нуждата от сформирането на мощно евроатлантическо болшинство, е също толкоз плитка и доста по-опасна. Защото сходна парламентарна композиция ще бъде изначално непопулярна, ще натрупа спомагателни негативи от своята активност и тогава недоволството към ръководството ще прерасне в злост към евроатлантизма.
От гледна точна на нормалността и порядъчността, няма нищо по-естествено от това първата политическа мощ да образува кабинет, а втората да ѝ бъде съпротива. И няма потребност да обръщаме политическата логичност и процедура с краката нагоре, единствено за да се прикрие политическата импотентност на ГЕРБ. Те откакто за трети път печелят избори от 2021 г насам, все се оказват в ситуацията да не могат да прокарат собствен кабинет в Народното събрание. И огромният извод от целия избирателен маратон, в който участваме към този момент повече от две години е, че гласуваш ли за Борисов, получаваш Радев.
Свързани публикации:
Нова българска левица може да се роди единствено от съчетанието на харизматичен водач и антиелитарни послания
Следвайте " Гласове " в Телеграм
