Европейските "национални шампиони" се завръщат
Засега Европа няма институция, наподобяваща Комисията за задгранични вложения в Съединени американски щати, която беше от основно значение за предотвратяването на поглъщането на Qualcomm.
© Yves Herman " Националните първенци " още веднъж са на мода в Европа. Моделът, при който страната поддържа локални корпорации, наподобява се завръща, макар че с години Европейският съюз се опитваше да го убие. Сега нещата се трансформират. Особено при условия, в които страните се борят с възходящия популизъм и се сблъскват с нелоялна конкуренция от страна на Китай. Всички те желаят повече независимост. Всеки модел обаче има своите плюсове и минуси.
Въпреки че държавните дотации оказват помощ на локалните компании да се преборят с задграничните съперници и подсигуряват нови работни места, съществува риск да отхвърлен вложителите и да попречат на предприемачеството, отбелязва Bloomberg. Налице излиза и опцията да бъде задушена конкуренцията.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Какво е да си " народен първенец "
Национален първенец може да бъде компания за доставка на основни обществени услуги, като електричество, превоз или пощенски услуги. Важното е да извършва функционалност, потребна за обществото, и да предлага елементарен и на ниска цена метод на жителите за достъп до предлаганата услуга. В същото време това може да бъде и промишлен водач в някоя област, като да вземем за пример в производството на коли или електроцентрали - все браншове, които държавните управления пазят, тъй като генерират работни места.
Другият плюс е, че работят на локалния пазар, а в това време могат да се конкурират с компании с лидерски позиции на световно равнище.
Естествено, тази идея бързо се трансферира в софтуерния свят. Сега всяка страна може да съобщи, че дадена софтуерна компания е значима за националния ѝ интерес или достолепие. Например Китай окуражи телекомуникационния колос Huawei да се разрасне на международно равнище, като превземе пазари, на които преди са доминирали западни компании.
Каква тъкмо е поддръжката?
Подкрепата на страната може да бъде под формата на благосъстоятелност или директни вложения. Други способи са дотациите и доброжелателните регулации. Европейският съюз и Съединени американски щати да вземем за пример постоянно са били подложени на критика по отношение на дотациите, които отпускат на своите производители на самолети Airbus и Boeing.
Правителствата могат също по този начин да попречват задграничните вложения или придобиванията, както и да смалят размерите на сходни покупко-продажби, като разрешават на локални компании да се сливат. През 2018 година Съединени американски щати блокираха недобронамереното придобиване на производителя на чипове Qualcomm поради опасенията, че купувачът може да ограничи локалните вложения и да даде на Китай преимущество в създаването на технологии за безжични мрежи от ново потомство.
Защо в този момент
Нарастващото неравноправие и честата загуба на работни места в резултат на глобализирането на обичайните браншове на индустрията способстваха за сформирането на протекционистки боязън в Европа и Съединени американски щати. От друга страна, Китай тормози с дейностите си да финансира модерните промишлености, както и с метода, по който пази китайските компании от задграничните съперници.
Отчасти президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп беше определен точно поради нападателните си речи срещу Китай и обещанията да резервира американските предприятия и работните места в тях. В Европа водачи като френския президент Емануел Макрон или немския канцлер Ангела Меркел упорстват за по-голяма нерешителност при задгранични придобивания и промени в европейските закони.
Причината - по-големи шансове за локалните компании против външните съперници и опция да се показват добре на международната сцена Тази концепция обаче не е толкоз добре призната от Европейската комисия или Холандия. Те не са подготвени да отстранен разпоредбите за обединение, тъй като по този начин биха разрешили на френските или немските корпорации да преобладават на европейския пазар. Вместо това приканват за промени по отношение на укрепването на способността на Европейски Съюз да гълтам огромни софтуерни компании. Това е нещо,за което Франция и Германия също се борят.
Какво вършат политиците по въпроса
Тръмп разгласи комерсиална война на Китай. Той се концентрира основно върху софтуерни компании частично, с цел да отбрани Qualcomm, Cisco и други съперници на Съединени американски щати. Германия пък се опита да управлява несполучливото обединение сред Deutsche Bank и локален съперник, с цел да не да даде банката в непознати ръце. Меркел и Макрон поддържаха основаването на европейски железопътен първенец, като сътвориха великански производител на влакове и железопътни уреди, комбиниране от френската Alstom и немската инженерна компания Siemens.
Целта беше новата компания да е задоволително добра, с цел да се изправи против съперник от Китай. Сделката обаче беше анулирана по-рано тази година от еврокомисаря за защита на конкуренцията Маргете Вестагер. Правителството на Меркел също по този начин упорства за инспекции на задграничните вложения в Европейски Съюз на фона на опасенията, че Китай търси достъп до чувствителни технологии и обмисля да се снабди с по-голямо световно въздействие посредством придобиване на основна инфраструктура, в това число и на пристанища. Засега Европа няма институция, наподобяваща Комисията за задгранични вложения в Съединени американски щати, която беше от основно значение за предотвратяването на поглъщането на Qualcomm.
Добрите европейски първенци
Airbus, която се роди преди 50 години от съглашение сред Франция, Германия и Англия, е въплъщение на сполучливото сливане на национални ползи за основаване на европейски първенец. Невинаги обаче това се случва толкоз елементарно. Например при случая с Fiat Chrysler, която упрекна френското държавно управление, когато ненадейно отдръпна предлагането си за обединение с Renault. А сключването на сходна договорка щеше да сътвори третия по величина производител на коли в света. Френската страна, която има 15% дял в Renault, за повторно отсрочи решението на борда.
Националните първенци станаха известни след Втората международна война, защото тогава страните трябваше да работят върху възобновяване на стопанските системи и промишленостите си. С времето обаче се появиха и проблемите. Големите компании, подкрепяни от страната, в никакъв случай не са се приспособили към новаторското мислене. Заради това националните първенци провокираха промишлен спад през 70-те години. На Европа ѝ лиши десетилетия, с цел да разпусне държавните монополи за сила, телефонни услуги и превоз поради опасенията, че огромните компании са неефективни, зле ръководени и оферират некачествени услуги на високи цени. Въпросът обаче е дали това проработи.
Дали клиентите на Ryanair и EasyJet да вземем за пример биха си купили по-скъпи билети, като към този момент са привикнали на ниски цени? Едва ли. Разпускането и приватизацията обаче също си имат своите дефекти - клиентите на английските железопътни компании всеки ден се возят в препълнени влакове, и то на високи цени. А множеството държавни компании за железопътен превоз в Европа могат да се похвалят с противоположното.
© Yves Herman " Националните първенци " още веднъж са на мода в Европа. Моделът, при който страната поддържа локални корпорации, наподобява се завръща, макар че с години Европейският съюз се опитваше да го убие. Сега нещата се трансформират. Особено при условия, в които страните се борят с възходящия популизъм и се сблъскват с нелоялна конкуренция от страна на Китай. Всички те желаят повече независимост. Всеки модел обаче има своите плюсове и минуси.
Въпреки че държавните дотации оказват помощ на локалните компании да се преборят с задграничните съперници и подсигуряват нови работни места, съществува риск да отхвърлен вложителите и да попречат на предприемачеството, отбелязва Bloomberg. Налице излиза и опцията да бъде задушена конкуренцията.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Какво е да си " народен първенец "
Национален първенец може да бъде компания за доставка на основни обществени услуги, като електричество, превоз или пощенски услуги. Важното е да извършва функционалност, потребна за обществото, и да предлага елементарен и на ниска цена метод на жителите за достъп до предлаганата услуга. В същото време това може да бъде и промишлен водач в някоя област, като да вземем за пример в производството на коли или електроцентрали - все браншове, които държавните управления пазят, тъй като генерират работни места.
Другият плюс е, че работят на локалния пазар, а в това време могат да се конкурират с компании с лидерски позиции на световно равнище.
Естествено, тази идея бързо се трансферира в софтуерния свят. Сега всяка страна може да съобщи, че дадена софтуерна компания е значима за националния ѝ интерес или достолепие. Например Китай окуражи телекомуникационния колос Huawei да се разрасне на международно равнище, като превземе пазари, на които преди са доминирали западни компании.
Каква тъкмо е поддръжката?
Подкрепата на страната може да бъде под формата на благосъстоятелност или директни вложения. Други способи са дотациите и доброжелателните регулации. Европейският съюз и Съединени американски щати да вземем за пример постоянно са били подложени на критика по отношение на дотациите, които отпускат на своите производители на самолети Airbus и Boeing.
Правителствата могат също по този начин да попречват задграничните вложения или придобиванията, както и да смалят размерите на сходни покупко-продажби, като разрешават на локални компании да се сливат. През 2018 година Съединени американски щати блокираха недобронамереното придобиване на производителя на чипове Qualcomm поради опасенията, че купувачът може да ограничи локалните вложения и да даде на Китай преимущество в създаването на технологии за безжични мрежи от ново потомство.
Защо в този момент
Нарастващото неравноправие и честата загуба на работни места в резултат на глобализирането на обичайните браншове на индустрията способстваха за сформирането на протекционистки боязън в Европа и Съединени американски щати. От друга страна, Китай тормози с дейностите си да финансира модерните промишлености, както и с метода, по който пази китайските компании от задграничните съперници.
Отчасти президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп беше определен точно поради нападателните си речи срещу Китай и обещанията да резервира американските предприятия и работните места в тях. В Европа водачи като френския президент Емануел Макрон или немския канцлер Ангела Меркел упорстват за по-голяма нерешителност при задгранични придобивания и промени в европейските закони.
Причината - по-големи шансове за локалните компании против външните съперници и опция да се показват добре на международната сцена Тази концепция обаче не е толкоз добре призната от Европейската комисия или Холандия. Те не са подготвени да отстранен разпоредбите за обединение, тъй като по този начин биха разрешили на френските или немските корпорации да преобладават на европейския пазар. Вместо това приканват за промени по отношение на укрепването на способността на Европейски Съюз да гълтам огромни софтуерни компании. Това е нещо,за което Франция и Германия също се борят.
Какво вършат политиците по въпроса
Тръмп разгласи комерсиална война на Китай. Той се концентрира основно върху софтуерни компании частично, с цел да отбрани Qualcomm, Cisco и други съперници на Съединени американски щати. Германия пък се опита да управлява несполучливото обединение сред Deutsche Bank и локален съперник, с цел да не да даде банката в непознати ръце. Меркел и Макрон поддържаха основаването на европейски железопътен първенец, като сътвориха великански производител на влакове и железопътни уреди, комбиниране от френската Alstom и немската инженерна компания Siemens.
Целта беше новата компания да е задоволително добра, с цел да се изправи против съперник от Китай. Сделката обаче беше анулирана по-рано тази година от еврокомисаря за защита на конкуренцията Маргете Вестагер. Правителството на Меркел също по този начин упорства за инспекции на задграничните вложения в Европейски Съюз на фона на опасенията, че Китай търси достъп до чувствителни технологии и обмисля да се снабди с по-голямо световно въздействие посредством придобиване на основна инфраструктура, в това число и на пристанища. Засега Европа няма институция, наподобяваща Комисията за задгранични вложения в Съединени американски щати, която беше от основно значение за предотвратяването на поглъщането на Qualcomm.
Добрите европейски първенци
Airbus, която се роди преди 50 години от съглашение сред Франция, Германия и Англия, е въплъщение на сполучливото сливане на национални ползи за основаване на европейски първенец. Невинаги обаче това се случва толкоз елементарно. Например при случая с Fiat Chrysler, която упрекна френското държавно управление, когато ненадейно отдръпна предлагането си за обединение с Renault. А сключването на сходна договорка щеше да сътвори третия по величина производител на коли в света. Френската страна, която има 15% дял в Renault, за повторно отсрочи решението на борда.
Националните първенци станаха известни след Втората международна война, защото тогава страните трябваше да работят върху възобновяване на стопанските системи и промишленостите си. С времето обаче се появиха и проблемите. Големите компании, подкрепяни от страната, в никакъв случай не са се приспособили към новаторското мислене. Заради това националните първенци провокираха промишлен спад през 70-те години. На Европа ѝ лиши десетилетия, с цел да разпусне държавните монополи за сила, телефонни услуги и превоз поради опасенията, че огромните компании са неефективни, зле ръководени и оферират некачествени услуги на високи цени. Въпросът обаче е дали това проработи.
Дали клиентите на Ryanair и EasyJet да вземем за пример биха си купили по-скъпи билети, като към този момент са привикнали на ниски цени? Едва ли. Разпускането и приватизацията обаче също си имат своите дефекти - клиентите на английските железопътни компании всеки ден се возят в препълнени влакове, и то на високи цени. А множеството държавни компании за железопътен превоз в Европа могат да се похвалят с противоположното.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ