Реформирай това: махни субсидиите, за да няма протести на субсидираните
Зърнопроизводители в България стачкуват и заплашват с завършек на българското земеделие. Поводът е отводът на държавното управление да удължи възбраната за импорт на зърно от Украйна. Къде е мястото на дотациите за земеделие в целия проблем, пита икономистът Красен Станчев.
„ Някои фермери са изключително положителни в доенето на европейските данъкоплатци. “
(Икономист, ноември 2019 г.)
Заглавието от на списание Икономист отпреди четири години се отнася най-вече до фермерите от Източна Европа. Тези дни по този начин наречените „ зърнари “ точно в България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария са на път да покажат тези свои умения, като желаеха страните да удължат възбраната за импорт на зърнени култури от Украйна.
В България това. В другите страни обаче възбраната е към този момент публична или съвсем публична политика на съответните държавни управления. Непосредствената причина в огромна част от тези страни са идните избори. Или страхът от техния резултат.
Обяснението на този боязън е ненапълно в събитието, че в част от тези страни заетите в селското стопанство не са пренебрежима част от гласоподавателите.
Според общо за Европейския съюз (ЕС) от разширението му на изток след 2004 година фермерското население понижава с към една трета до 4,2% през 2020 година С по-малко хора и по-кратко работно време – по сравними индикатори то приблизително за Европейски Съюз понижава за интервала с 36% . В същото време обаче успеваемостта на селскостопанското произвеждане се усилва, като от 2007 до 2022 година размерът на продукцията е повишен с към 10%, а като стойност – с 58%.
Това се случва и при общо понижаване на дотациите, разпределяни от Общата земеделска политика (ОАП). През 2005 година те са 53% от общите разноски на Европейски Съюз, през 2022 година – 21% . Според последните сравними данни (.) размерът им за България е доста по-малък от „ първенеца “ Франция, почти същият като в Полша и Унгария, по-голям от Словакия, само че по-малък от размерът им в Румъния.
Въпреки намаляващия дял на ОАП в общите бюджетни разноски на Европейски Съюз, плануваният размер на тези дотации за интервала 2021 – 2027 година е 1,2 трилиона евро .
За другите страни, налагащи в този момент възбрана за украински импорт, картината е друга. Но има някои общи черти.
Аргарният бранш и новите страни членки Над 70% от фермерското работно време в Европейски Съюз се пада на новите страни-членки. В България, Румъния и Полша „ селяните “- гласоподаватели са приблизително 2-3 повече от междинния дял за Европейски Съюз
Над 70% от фермерското работно време в Европейски Съюз се пада на новите страни членки. В България, Румъния и Полша „ селяните “- гласоподаватели са приблизително 2-3 повече от междинното брой за съюза, а в Румъния – 4,5 пъти повече. Освен това е от голяма важност и високият дял на „ селяните “ в работната мощ на съответните страни: Румъния – 21%, България – 16,5 и Полша (9%), по данни за 2020 година.
В тези страни съвсем всички фермери са проведени на фамилен принцип, до момента в който в „ остаряла “ Европа организацията на селското стопанство постоянно е преобладаващо фирмена. В Унгария и Словакия те са почти същия брой като в старите страни членки и през 2005 и през 2020 година
При това стичане на събитията: намаляващи дотации, обилни суми за тях, бюджетирани до 2027 година (при опазване на шампионата в усвояването им), по-ниска конкурентост на селското стопанство в България и страните като нея, само че със основна претовареност в бранша, държанието на съответните ръководещи партии и обединения по отношение на вноса от Украйна е ненапълно обяснимо и естествено.
Общото решение на казуса е в премахването на дотациите като причина на политическото главоболие
Общото решение на казуса е в премахването на дотациите като причина на политическото главоболие.
Украинският „ мотив “
Агресията на Русия в Украйна е просто комфортен случай за позоваване на форсмажор. „ Аргументите “ за дъмпинг и противоречие на стандартите на продукцията на условията на пазара на Европейски Съюз са меко казано несъстоятелни.
Украйна е член на Световната комерсиална организация (СТО) от средата на 2008 година Към нея са използвани всички забрани и наказателни процедури по отношение на дъмпинга на тази организация.
Макроикономическите разлики сред аграрните браншове на Европейски Съюз и Украйна не са се трансформирали с началото на войната. Доходите в Украйна, измерени като Брутният вътрешен продукт на човек за 2021 година, са от над три пъти до шест пъти по-ниски от тези в България и страните, опитващи се да наложат забрани на импорт. Субсидиите са доста по-ниски, а организацията на селското стопанство е много конкурентна. Включително вследствие на съдействие със профилирани консултанти от тези страни.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Селскостопанската продукция, която украински компании изнасят за Европейски Съюз и света е доминирана от борсови артикули. Отделните артикули на тамошната хранително-вкусова индустрия се продават на съответните борси. Всеки е свободен да избере дали да ги купи или не.
Субсидиите по линия на ОАП са преглеждани неведнъж от СТО. По-значителният им размер от тези за украинските производители, дружно с борсовия темперамент на стоките, за СТО ще са задоволителни причини да отхвърли всевъзможни недоволства във връзка вноса от Украйна.
Оплакванията бързо смениха изказванията на украински „ дъмпинг “ с приказки за несъответствието на украинските артикули на „ европейските стандарти “
Затова в България и другите страни през предходната година недоволствата бързо смениха изказванията на украински „ дъмпинг “ с приказки за несъответствието на украинските артикули на „ европейските стандарти “.
Европейски Съюз де факто признава спазването на тези стандарти от украинските компании и фермери от 1 януари 2016 година
Тогава влиза в действие Дълбокото и всеобхватно за свободна търговия с Украйна (ДВССТ). То е част от съглашение на страната за асоцииране със Съюза. Работата по ДВССТ стартира през 2008 година, само че през 2013 година президентът Янукович отхвърли да го приложи. Това провокира всеобщи митинги, а отстраняването на този президент беше един от директните мотиви за анексия на Крим от Русия.
Ако някаква, освен фермерка, стока от Украйна не подхожда на стандартите на Европейски Съюз, способените управляващи на всяка страна членка имат задължението да я спрат.
Те могат да наложат и наказания или по разпоредбите на самия Съюз, или по тези на СТО.
Впрочем тези правила се препокриват в към 75% от наредбите, останалите 25% за Европейски Съюз са малко по-разумни.
Иначе казано украинският „ мотив “ в възбраните бе изначално неплатежоспособен. Това изяснява за какво след приключването на периода за рестриктивните мерки предходната седмица нито една страна от опиталите са го приложат не повтаря тези причини.
„ Приносът “ на българските фермерски организации
Основанията за отпадане на дотациите по линия на ОАП и всички останали стратегии могат да бъдат открити в третия урок по микроикономика за неикономисти.
Субсидията значи, че държавното управление заплаща със средства на данъкоплатците част от разноските. Ефектът е изместване на кривата на предлагането, което води до по-ниска цена и по-високо търсено количество. Ако търсенето е еластично (тоест в случай че дребни промени в цените и приходите въздействат върху търсенето), тогава дотацията води до по-голямо процентно нарастване на търсенето. Но остатъкът на производител се усилва повече от остатъка на потребителите.
Сигурен непряк резултат е, държавното управление ще би трябвало да събере повече налози да покрие своите разноски
Сигурен непряк резултат е, държавното управление ще би трябвало да събере повече налози да покрие своите разноски и че тласъците за компаниите да понижават разноските и усилват своята продуктивност е конкурентостта.
Като борсови артикули импортираните от Украйна артикули са търгуеми и по-скоро еластични.
Причината за недоволството от този импорт в България и другите страни е преценката на локалните най-значими производители на същите артикули, че те биха могли да чакат по-високи интернационалните цени в резултат на войната против Украйна и надлежно да реализират по-висока облага, в случай че предстоящото ниво бъде достигнато.
Украинските зърнени храни през 2022 са внасяни на по-високи от интернационалните цени. Обстоятелството, че българските производители не са продавали има единствено едно пояснение – неверна преценка. Това беше ясно обяснено от от ИнтелиАрго и други икономисти. Преработвателите (например производителите на самун и олио) не можеха да спрат работа и надлежно купуват суровината си съгласно борсовата ѝ цена.
Естествено цените на съответните артикули леко се повишават.
Приносът на служебните държавни управления у нас е, че започнаха опити да компенсира производителите на български зърнени култури над дотации, които към този момент са получили. Това е мълчешком единодушие с описаната нагоре неплатежоспособност на претенциите по отношение на свободната търговия с Украйна.
Какво обаче вършат производителите:
Те понижават вложенията в селско стопанство през 2022 година Това става с неповторим за Европейски Съюз ритъм от над 6%.В същото време приходите им за предходната година са съвсем 10 милиарда лв., а облагата – над 2 милиарда.В тази конюнктура, недоволството от предстоящ „ банкрут “.
На това недоволство надали някой може да повярва. България е измежду трите страни в Европейски Съюз с най-значимо канализиране на средства от ОАП към огромни компании. Те са към 50 и на фонд „ Земеделие “.
Затова новото в българската атака против търговията с Украйна е желанието за обединяване с тези, които не получават дотации или получават по-малко дотации. Те не са малко. Силата на обединяването идва от обещанието всички да бъдат обезщетени са всичко с пари данъкоплатците – от България или Европейски Съюз.
В резултат, за разлика от страните, въвели възбрана за зърнен импорт, в България настояването на митинга е за възбрана на импорт от Украйна и отбрана на 22 подотрасъла на селското стопанство и преработвателната индустрия.
Налице е и известна традиция в реториката. Протестите припомнят едно желание отпреди дванадесет години, известно като, както и многочислените начинания с апел „ Спаси! “
Към днешна дата към момента няма искане за възбрана на импорт на украинска водка.
При понижаване на вложенията, претенциите на протестиращите няма да доведат до компенсиране на който и да е. Освен към този момент получаващите лъвския дял от дотациите. Но евентуално конкурентността да спадне още повече, а в случай че има обезщетения – те да бъдат платени от останалите 84% от работещите.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
„ Някои фермери са изключително положителни в доенето на европейските данъкоплатци. “
(Икономист, ноември 2019 г.)
Заглавието от на списание Икономист отпреди четири години се отнася най-вече до фермерите от Източна Европа. Тези дни по този начин наречените „ зърнари “ точно в България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария са на път да покажат тези свои умения, като желаеха страните да удължат възбраната за импорт на зърнени култури от Украйна.
В България това. В другите страни обаче възбраната е към този момент публична или съвсем публична политика на съответните държавни управления. Непосредствената причина в огромна част от тези страни са идните избори. Или страхът от техния резултат.
Обяснението на този боязън е ненапълно в събитието, че в част от тези страни заетите в селското стопанство не са пренебрежима част от гласоподавателите.
Според общо за Европейския съюз (ЕС) от разширението му на изток след 2004 година фермерското население понижава с към една трета до 4,2% през 2020 година С по-малко хора и по-кратко работно време – по сравними индикатори то приблизително за Европейски Съюз понижава за интервала с 36% . В същото време обаче успеваемостта на селскостопанското произвеждане се усилва, като от 2007 до 2022 година размерът на продукцията е повишен с към 10%, а като стойност – с 58%.
Това се случва и при общо понижаване на дотациите, разпределяни от Общата земеделска политика (ОАП). През 2005 година те са 53% от общите разноски на Европейски Съюз, през 2022 година – 21% . Според последните сравними данни (.) размерът им за България е доста по-малък от „ първенеца “ Франция, почти същият като в Полша и Унгария, по-голям от Словакия, само че по-малък от размерът им в Румъния.
Въпреки намаляващия дял на ОАП в общите бюджетни разноски на Европейски Съюз, плануваният размер на тези дотации за интервала 2021 – 2027 година е 1,2 трилиона евро .
За другите страни, налагащи в този момент възбрана за украински импорт, картината е друга. Но има някои общи черти.
Аргарният бранш и новите страни членки Над 70% от фермерското работно време в Европейски Съюз се пада на новите страни-членки. В България, Румъния и Полша „ селяните “- гласоподаватели са приблизително 2-3 повече от междинния дял за Европейски Съюз
Над 70% от фермерското работно време в Европейски Съюз се пада на новите страни членки. В България, Румъния и Полша „ селяните “- гласоподаватели са приблизително 2-3 повече от междинното брой за съюза, а в Румъния – 4,5 пъти повече. Освен това е от голяма важност и високият дял на „ селяните “ в работната мощ на съответните страни: Румъния – 21%, България – 16,5 и Полша (9%), по данни за 2020 година.
В тези страни съвсем всички фермери са проведени на фамилен принцип, до момента в който в „ остаряла “ Европа организацията на селското стопанство постоянно е преобладаващо фирмена. В Унгария и Словакия те са почти същия брой като в старите страни членки и през 2005 и през 2020 година
При това стичане на събитията: намаляващи дотации, обилни суми за тях, бюджетирани до 2027 година (при опазване на шампионата в усвояването им), по-ниска конкурентост на селското стопанство в България и страните като нея, само че със основна претовареност в бранша, държанието на съответните ръководещи партии и обединения по отношение на вноса от Украйна е ненапълно обяснимо и естествено.
Общото решение на казуса е в премахването на дотациите като причина на политическото главоболие
Общото решение на казуса е в премахването на дотациите като причина на политическото главоболие.
Украинският „ мотив “
Агресията на Русия в Украйна е просто комфортен случай за позоваване на форсмажор. „ Аргументите “ за дъмпинг и противоречие на стандартите на продукцията на условията на пазара на Европейски Съюз са меко казано несъстоятелни.
Украйна е член на Световната комерсиална организация (СТО) от средата на 2008 година Към нея са използвани всички забрани и наказателни процедури по отношение на дъмпинга на тази организация.
Макроикономическите разлики сред аграрните браншове на Европейски Съюз и Украйна не са се трансформирали с началото на войната. Доходите в Украйна, измерени като Брутният вътрешен продукт на човек за 2021 година, са от над три пъти до шест пъти по-ниски от тези в България и страните, опитващи се да наложат забрани на импорт. Субсидиите са доста по-ниски, а организацията на селското стопанство е много конкурентна. Включително вследствие на съдействие със профилирани консултанти от тези страни.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Селскостопанската продукция, която украински компании изнасят за Европейски Съюз и света е доминирана от борсови артикули. Отделните артикули на тамошната хранително-вкусова индустрия се продават на съответните борси. Всеки е свободен да избере дали да ги купи или не.
Субсидиите по линия на ОАП са преглеждани неведнъж от СТО. По-значителният им размер от тези за украинските производители, дружно с борсовия темперамент на стоките, за СТО ще са задоволителни причини да отхвърли всевъзможни недоволства във връзка вноса от Украйна.
Оплакванията бързо смениха изказванията на украински „ дъмпинг “ с приказки за несъответствието на украинските артикули на „ европейските стандарти “
Затова в България и другите страни през предходната година недоволствата бързо смениха изказванията на украински „ дъмпинг “ с приказки за несъответствието на украинските артикули на „ европейските стандарти “.
Европейски Съюз де факто признава спазването на тези стандарти от украинските компании и фермери от 1 януари 2016 година
Тогава влиза в действие Дълбокото и всеобхватно за свободна търговия с Украйна (ДВССТ). То е част от съглашение на страната за асоцииране със Съюза. Работата по ДВССТ стартира през 2008 година, само че през 2013 година президентът Янукович отхвърли да го приложи. Това провокира всеобщи митинги, а отстраняването на този президент беше един от директните мотиви за анексия на Крим от Русия.
Ако някаква, освен фермерка, стока от Украйна не подхожда на стандартите на Европейски Съюз, способените управляващи на всяка страна членка имат задължението да я спрат.
Те могат да наложат и наказания или по разпоредбите на самия Съюз, или по тези на СТО.
Впрочем тези правила се препокриват в към 75% от наредбите, останалите 25% за Европейски Съюз са малко по-разумни.
Иначе казано украинският „ мотив “ в възбраните бе изначално неплатежоспособен. Това изяснява за какво след приключването на периода за рестриктивните мерки предходната седмица нито една страна от опиталите са го приложат не повтаря тези причини.
„ Приносът “ на българските фермерски организации
Основанията за отпадане на дотациите по линия на ОАП и всички останали стратегии могат да бъдат открити в третия урок по микроикономика за неикономисти.
Субсидията значи, че държавното управление заплаща със средства на данъкоплатците част от разноските. Ефектът е изместване на кривата на предлагането, което води до по-ниска цена и по-високо търсено количество. Ако търсенето е еластично (тоест в случай че дребни промени в цените и приходите въздействат върху търсенето), тогава дотацията води до по-голямо процентно нарастване на търсенето. Но остатъкът на производител се усилва повече от остатъка на потребителите.
Сигурен непряк резултат е, държавното управление ще би трябвало да събере повече налози да покрие своите разноски
Сигурен непряк резултат е, държавното управление ще би трябвало да събере повече налози да покрие своите разноски и че тласъците за компаниите да понижават разноските и усилват своята продуктивност е конкурентостта.
Като борсови артикули импортираните от Украйна артикули са търгуеми и по-скоро еластични.
Причината за недоволството от този импорт в България и другите страни е преценката на локалните най-значими производители на същите артикули, че те биха могли да чакат по-високи интернационалните цени в резултат на войната против Украйна и надлежно да реализират по-висока облага, в случай че предстоящото ниво бъде достигнато.
Украинските зърнени храни през 2022 са внасяни на по-високи от интернационалните цени. Обстоятелството, че българските производители не са продавали има единствено едно пояснение – неверна преценка. Това беше ясно обяснено от от ИнтелиАрго и други икономисти. Преработвателите (например производителите на самун и олио) не можеха да спрат работа и надлежно купуват суровината си съгласно борсовата ѝ цена.
Естествено цените на съответните артикули леко се повишават.
Приносът на служебните държавни управления у нас е, че започнаха опити да компенсира производителите на български зърнени култури над дотации, които към този момент са получили. Това е мълчешком единодушие с описаната нагоре неплатежоспособност на претенциите по отношение на свободната търговия с Украйна.
Какво обаче вършат производителите:
Те понижават вложенията в селско стопанство през 2022 година Това става с неповторим за Европейски Съюз ритъм от над 6%.В същото време приходите им за предходната година са съвсем 10 милиарда лв., а облагата – над 2 милиарда.В тази конюнктура, недоволството от предстоящ „ банкрут “.
На това недоволство надали някой може да повярва. България е измежду трите страни в Европейски Съюз с най-значимо канализиране на средства от ОАП към огромни компании. Те са към 50 и на фонд „ Земеделие “.
Затова новото в българската атака против търговията с Украйна е желанието за обединяване с тези, които не получават дотации или получават по-малко дотации. Те не са малко. Силата на обединяването идва от обещанието всички да бъдат обезщетени са всичко с пари данъкоплатците – от България или Европейски Съюз.
В резултат, за разлика от страните, въвели възбрана за зърнен импорт, в България настояването на митинга е за възбрана на импорт от Украйна и отбрана на 22 подотрасъла на селското стопанство и преработвателната индустрия.
Налице е и известна традиция в реториката. Протестите припомнят едно желание отпреди дванадесет години, известно като, както и многочислените начинания с апел „ Спаси! “
Към днешна дата към момента няма искане за възбрана на импорт на украинска водка.
При понижаване на вложенията, претенциите на протестиращите няма да доведат до компенсиране на който и да е. Освен към този момент получаващите лъвския дял от дотациите. Но евентуално конкурентността да спадне още повече, а в случай че има обезщетения – те да бъдат платени от останалите 84% от работещите.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ