Станишев: Държавата не води борба с насилието над жени
Заради забавени процедури в Министерството на правораздаването горещата национална телефонна линия за потърпевши от принуждение стопира на 14 февруари. Каква подигравка – навръх деня на влюбените. А цялата грижа на страната за жертвите е 200 000 лева годишно. Ако въобще я има, защото за 2017 година процедурите още не са извършени, показва Сергей Станишев.
Ето какво още написа водачът на ПЕС:
Темата е неуместна. Човешка болежка, обезсърчение, недобри статистики.
Изумен съм, че страната демонстрира толерантност, а ръководещите нехаят и не извършват отговорностите си по закон. Националната стратегия за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение за 2017 година е била препоръчана за публично разискване едвам през ноември, а би трябвало да планува ограничения за цялата година. През ноември! Навременно. Затова пък е удължена и за 2018 година
Защо е нужна стратегия? Въз основа на нея Министерски съвет отпуска на Министерството на правораздаването по 500 000 лева всяка година, с които се финансират на планов принцип консултативните центрове за жертви на принуждение в страната, националната гореща телефонна линия за поддръжка и ориентиране на хора, потърпевши от принуждение, стратегиите за работа с причинителите, както и с жертвите, стратегии за образование на служители на реда.
По данни на НПО-тата единствено 200 000 от тези 500 000 лева стигат по предопределение! Цялата грижа на страната в битката с насилието е сведена до тези 200 000 лева! При състояние, че всяка четвърта българка е била обект на принуждение - близо 1 милион български дами! (по данни на Агенцията на Европейски Съюз за главните права)
Въпреки това процедури за предходната година изобщо не са били провеждани – даже и за тези извънредно незадоволителни 200 000 лева Психолозите и експертите в центровете работят на непринуден принцип, а юристите, бранители на жертвите, са застрашени от санкции, тъй като надвишават тавана за случаи, в които дават отбрана pro bono.
На 14 февруари денонощната национална гореща телефонна линия ще спре да работи през нощта, защото изтича публичната поръчка и няма оповестена последваща. Доброволци я поддържат денем, само че според Кодекса на труда нощният труд не може да е непринуден и по тази причина им трябват средства.
Управляващите се уплашиха от изкривения спор по приемането на Конвенцията и поради това се бавят още повече с процедурите.
Всички политически партии се оповестиха за битка с насилието против дами и деца и домашното принуждение. Цялата поддръжка обаче е единствено на думи. Нито има такава за неправителствените организации, които единствени се занимават с казуса, нито има опция. Блокират се работещите решения и казусът се задълбочава. Жертвите се сблъскват с нехайството и неангажираността на институциите. Не е учудващо, че едвам 14% от жертвите рапортуват за принуждение.
Ако държавните институции и политическите партии не поемат отговорността да създадат акция, да видят казуса и да се изправят против следствията на насилието над дами и деца и домашното принуждение, то те би трябвало да поемат отговорността за това, което следва.
Насилие в фамилията. В детските градини. В учебно заведение. Над лекари. По улиците.
И в случай че в този момент тематиката е неуместна и институции, и партии си затварят очите, след години децата ни ще живеят в общество, в което всеки е принудител или е жертва на принуждение. Няма да ни хареса. Но ще е прекомерно късно.
Ето какво още написа водачът на ПЕС:
Темата е неуместна. Човешка болежка, обезсърчение, недобри статистики.
Изумен съм, че страната демонстрира толерантност, а ръководещите нехаят и не извършват отговорностите си по закон. Националната стратегия за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение за 2017 година е била препоръчана за публично разискване едвам през ноември, а би трябвало да планува ограничения за цялата година. През ноември! Навременно. Затова пък е удължена и за 2018 година
Защо е нужна стратегия? Въз основа на нея Министерски съвет отпуска на Министерството на правораздаването по 500 000 лева всяка година, с които се финансират на планов принцип консултативните центрове за жертви на принуждение в страната, националната гореща телефонна линия за поддръжка и ориентиране на хора, потърпевши от принуждение, стратегиите за работа с причинителите, както и с жертвите, стратегии за образование на служители на реда.
По данни на НПО-тата единствено 200 000 от тези 500 000 лева стигат по предопределение! Цялата грижа на страната в битката с насилието е сведена до тези 200 000 лева! При състояние, че всяка четвърта българка е била обект на принуждение - близо 1 милион български дами! (по данни на Агенцията на Европейски Съюз за главните права)
Въпреки това процедури за предходната година изобщо не са били провеждани – даже и за тези извънредно незадоволителни 200 000 лева Психолозите и експертите в центровете работят на непринуден принцип, а юристите, бранители на жертвите, са застрашени от санкции, тъй като надвишават тавана за случаи, в които дават отбрана pro bono.
На 14 февруари денонощната национална гореща телефонна линия ще спре да работи през нощта, защото изтича публичната поръчка и няма оповестена последваща. Доброволци я поддържат денем, само че според Кодекса на труда нощният труд не може да е непринуден и по тази причина им трябват средства.
Управляващите се уплашиха от изкривения спор по приемането на Конвенцията и поради това се бавят още повече с процедурите.
Всички политически партии се оповестиха за битка с насилието против дами и деца и домашното принуждение. Цялата поддръжка обаче е единствено на думи. Нито има такава за неправителствените организации, които единствени се занимават с казуса, нито има опция. Блокират се работещите решения и казусът се задълбочава. Жертвите се сблъскват с нехайството и неангажираността на институциите. Не е учудващо, че едвам 14% от жертвите рапортуват за принуждение.
Ако държавните институции и политическите партии не поемат отговорността да създадат акция, да видят казуса и да се изправят против следствията на насилието над дами и деца и домашното принуждение, то те би трябвало да поемат отговорността за това, което следва.
Насилие в фамилията. В детските градини. В учебно заведение. Над лекари. По улиците.
И в случай че в този момент тематиката е неуместна и институции, и партии си затварят очите, след години децата ни ще живеят в общество, в което всеки е принудител или е жертва на принуждение. Няма да ни хареса. Но ще е прекомерно късно.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ