Заради важните събития в Сирия в момента цялото внимание е

Заради значимите събития в Сирия сега цялото внимание е приковано към турско-американските връзки, само че не би трябвало да забравяме и за Русия, която е основният плеймейкър в района.

За разлика от Съединени американски щати, които напрягат ситуацията със своите изказвания, Русия се придържа към доста деликатна тактичност и уравновесено развива връзки както със сирийската администрация, по този начин и с Турция, и с Иран. Например, когато на дневен ред се появи интервенцията на Турция на изток от р. Ефрат, при излагането на позицията си по въпроса Русия взе под внимание и Дамаск, и Анкара.

С други думи на турско-руския фронт всичко като че ли е добре.

Разбира се към съдействието на двете страни в Сирия би трябвало да се добави и покупката от Анкара на съветските ракети С-400.

Стабилното доближаване на Турция с Русия, изключително след опита за държавен прелом в Турция на 15 юли 2016 година на фона на непрекъснатите възходи и падения в турско-американските връзки, поражда разумния въпрос: могат ли Турция и Русия да станат " стратегически сътрудници "?

Историята демонстрира, че това е съвсем невероятно.

Най-важната причина за това е, че двете страни имат свои упоритости и цели в района и се считат за съперници. В реалност в историята е имало интервали, в които Турция и Русия са си сътрудничили, само че това съдействие в никакъв случай не е имало стратегически темперамент и постоянно е оставало на тактическо равнище. Т.е., когато настоящите условия са пораждали нужда за краткотрайно съдействие, двете страни са могли да се намират известно време на един фронт, само че когато ползите са изчезвали, те са прекратявали това.

Последният образец за такива взаимоотношения е Сирия.

В момента ползите на двете страни изискват от тях взаимни дейности в Сирия, където в продължение на осем години се води революция. Например Турция вижда, че Русия е " собственик " на бойното поле в Сирия, че без утвърждението на Русия тя на процедура не може да предприеме каквито и да било дейности. При това Русия знае, че за обезпечаването на стабилността в Сирия Турция би трябвало да бъде на нейна страна, че (Русия) би трябвало да приема някои нейни претенции (на Турция), както в тази ситуация с интервенцията " Извор на мира ", и да не попречва дейностите й. Но, откакто ползите изчезнат, това съдействие, подбудено от настоящите условия, ще остане в предишното също толкоз елементарно, както е и зародило и би трябвало да бъдем подготвени за това.

Да допуснем, че на следващия ден Турция в реалност ще се откъсне от Запада. Какво ще прави Русия в тази обстановка?

Вероятно първият отговор, който ще ни хрумне, е следният: Руснаците тържествуващо ще потриват ръце и с наслада ще одобряват Турция в своята орбита. Но не.

Русия няма потребност от финален раздор сред Турция и Запада, а желае в връзките сред Запада и Турция да не престават възходите и спадовете. С други думи тя желае не разрушение на западната стена в района, а образуването на пукнатини в тази стена.

Но белким, в случай че гледаме разумно, всичко не би трябвало да бъде тъкмо противоположното? Нима Русия не желае Западът изцяло да се махне от района?

На доктрина е по този начин, само че на процедура - не.

Колкото и Русия да се старае да се държи по различен метод, колкото и амбициозни изказвания да прави, тя в действителност желае опазване на съществуващия интернационален ред. Москва, която знае, че няма политически, стопански, боен, технологически капацитет да сътвори нов ред, пробва да резервира статуквото, само че освен това пробва да бъде задоволително мощна, с цел да се пазари със Съединени американски щати, както и да има облик на " една от двете страни, ръководещи света ".

Поради тази причина при сегашните условия откъсването на Турция от Запада и същественото изменение на салдото на силите в района не е измежду целите на Русия.

Ако някой мисли, че Русия чака с отворени прегръдки Турция, която ни се коства, че е почнала да се отдалечава от Запада, се лъже. Още повече се заблуждават тези, които считат, че руснаците са не запомнили " случая със самолета " (през ноември 2015 година, когато турските Военновъздушни сили смъкнаха съветски бомбардировач Су-24 на границата със Сирия - бел. ред.).

За всичко това в действителност има доста елементарна причина: Русия не счита за " своя " Турция, с която в действителност Русия в никакъв случай не е била под един покрив и не е споделяла общи полезности.

Това обаче не може да се каже да вземем за пример за Украйна, Беларус, Армения, Казахстан и даже за Азербайджан. Общото минало, език и даже рефлекси свързват Русия с тези страни, които дълго време са били под въздействие на съветската просвета.

Турция обаче е " непозната " за руснаците и постоянно ще остане такава.

Има една дефиниция, която доста добре разказва връзките сред Турция и Русия - " насилствен брак ". Т.е. съюз, в който съпрузите в действителност не се обичат, само че не престават да го резервират, защото по този начин се постанова.

Изхождайки от това не би трябвало да се прави извод, че Турция би трябвало да приключи връзките си с Русия.

Напротив, с Русия би трябвало да се работи във всички сфери, в които е допустимо съдействие, най-много в областта на стопанската система. При това през последните 30 години двете страни доста се сближиха в областта на икономическо съдействие.

С една дума, хайде да не считаме Русия за зложелател, в последна сметка Русия също като всяка друга страна води политика в сходство със своите ползи. Но също по този начин хайде да не се поддаваме на илюзии и да не забравяме, че Русия вижда съперник в Турция и употребява всяка опция, с цел да я отслаби и да се възползва от проблемите й. /БТА